№ 743
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110215194 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. К. от с. хххх, обл.хххх, ул.»ххх» № 30
против Наказателно постановление № 22-4332-018746 от 20.09.2022 г.,
издадено от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл.102, ал.1, т.1, от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи, че описаната в АУАН и в НП фактическа
обстановка не отговаряла на действителната такава. Жалбоподателят твърди,
че на инкриминираните дата и място не е предоставял управлението на
собствения си лек автомобил на лицето Д.М.Ц., който бил неправоспособен
водач.
По изложените съображения се отправя молба към съда да отмени
атакуваното наказателно постановление.
В съдебното заседание, проведено по делото жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично, като в дадения ход по същество на делото пледира
съдът да се произнесе с решение, с което да отмени издаденото НП. Сочи, че
на процесната дата заедно със семейството си тръгнали за морето, като в
близост до гр. София малкото му дете се почувствало зле – вдигнало
1
температура и започнало да повръща. По това време жалбоподателят К.
управлявал лекия автомобил, а мъжът й бил на предната седалка до нея. Той
взел детето в скута си, за да го успокои. Когато автомобилът бил спрян за
извършване на полицейска проверка водачът му К. предоставила на
служителите поисканите от нея документи, като преди това казала на мъжа си
да остави детето на задната седалка в кошчето му. Твърди, че никога не се е
сменяла зад волана със спътника си, а той слязъл от лекия автомобил, за да
премести детето на задната седалка, което вероятно е видял и полицейския
служител и си е помислил, че К. е сменила съпруга си, като е седнала зад
волана на лекия автомобил.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.09.2022 г. около 01:35 часа св.Борис Колев, заедно с колегата
си св.Мартин Т., в качеството им на автопатрул и в изпълнение на служебните
си задължения спрели за извършване на полицейска проверка МПС – лек
автомобил “Опел Корса“ с рег. хххх СА. Автомобилът се движел по
бул.“Ботевградско шосе“ с посока на движение от Околовръстен път към
Северната скоростна тангента и бил управляван от мъж. След като
автомобилът отбил в дясно и преустановил движението си, водача му сменил
своето място с намиращата се на предната седалка жена, която седнала зад
волана.
В хода на извършената полицейска проверка била установена
самоличността на собственика на лекия автомобил – жалбоподателят С. С. К.
и на неговия водач – съпруга й Д.М.Ц.. Последният заявил на полицейските
служители, че не притежава СУМПС. По отношение на Ц. била извършена
справка в ОДЧ – ОПП- София, при която се установило, че същият е с отнето
СУМПС.
Полицейските служители свалили регистрационните номера на лекия
автомобил и съставили АУАН на водача му и на собственика на лекия
автомобил –жалбоподателят К..
АУАН срещу С. С. К. бил съставен от св.Б. –мл.автоконтрольор в СДВР
– ОПП за това, че на инкриминираната дата и час, на посоченото място –
бул.»Ботевградско шосе» К. предоставила за управление собствения си лек
автомобил “Опел Корса“ с рег. хххх СА на Д.М.Ц., който е неправоспособен
водач. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.102, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
К., след като се запознала със съдържанието на акта, отказала да го
подпише, което обстоятелство било удостоверено с подписа на един свидетел
– Б.И.Б.
2
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били депозирани писмени
възражения против АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство наказателно постановление № 22-4332-
018746/20.09.2022 г., с което при идентичност на описанието на нарушението
и правната му квалификация жалбоподателят бил санкциониран на основание
чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП с налагане на „глоба” в размер на 100 (сто)
лева.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 28.10.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК –АУАН с бланков № 615088/05.09.2022 г., справка-картон на водача,
Заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на МВР; както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля актосъставител
Колев и на св.Тошев –присъствал при установяване на нарушението. В
показанията си, дадени в хода на съдебното следствие и двамата свидетели
категорично заявиха, че са възприели лично, че процесният лек автомобил е
бил управляван от мъж, който впоследствие си разменил мястото, с жената,
намираща се на предната седалка, която седнала зад волана. Последната била
собственик на лекия автомобил, в който пътувала със съпруга си и децата си.
Възстановената от свидетелите конкретика за обстоятелствата по
случая, въпреки рутинността на извършваната от тях служебна дейност, сочи
на непосредствено възприети събития от действителността и изключва
възможност за формалност на изявленията им и стремеж за поддържане на
уличаваща нарушителя версия. Още повече когато изведените от показанията
на свидетелите очевидци факти не се опровергават от други независими
източници на доказателства. Показанията на св.Колев и св.Тошев са
подробни, задълбочени, вътрешно балансирани и отразяват адекватно
личните им възприятия относно създалата се пътна ситуация.
Принадлежността на свидетелите към йерархичната структура на наказващия
орган не се явява обстоятелство, което да постави под съмнение
достоверността на заявеното от тях или да указва единственото
предназначение да обслужи обвинителната теза без претенции за истинност.
В този смисъл обсъдените гласни доказателствени средства се явяват
обективни и поради това годни доказателствени източници за обосноваване
изводите по съществото на настоящия спор.
Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по-горе фактическа
обстановка, установена на първо място от презумптивната доказателствена
сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП,
показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените писмени
доказателства, не беше оборена от страна на жалбоподателя.
Съдът възприема изложеното от жалбоподателя, че съпругът й е слязъл
от автомобила, за да премести детето на задната седалка, което е заблудило
полицейските служители, че са сменили местата си, като опит за изграждане
на защитна теза. Нито един от двамата свидетели -К.Т. не посочи в разпита си
пред съда, че Д. Ц. към момента на извършване на проверката е държал при
себе си на предната седалка на автомобила дете, след което е слязъл и е
3
оставил същото на задната седалка. Напротив, св.Т. категорично заяви пред
съда, че автомобилът бил управляван от господина, но него седяла дамата, а
на задната седалка се намирали едно или две деца.
С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени
отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите
правила за доказването в административно-наказателния процес, като
доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да
обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за
верни.
В конкретиката на настоящия казус, жалбоподателят не ангажира
доказателства и не опроверга доказателствената сила на констатациите в
АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (санкционираното
физическо лице), срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което жалбата
се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи (
видно от приложените към материалите на делото заповеди на министъра на
МВР), в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете,
визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.
В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правилна, които да са
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.
Вмененото във вина на жалбоподателя К. нарушение е описано ясно и
съдържа всички елементи от обективния си състав и съответстващата му
правна квалификация, с което по никакъв начин не се ограничава правото на
защита на нарушителя, респ. възможността му да разбере фактическите и
правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си, което в
действителност е сторил.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП на водача,
собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно
средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач,
който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е
правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят К. е собственик на процесния
4
лек автомобил “Опел Корса“ с рег. хххх СА, който на 05.09.2022 г. в 01:35
часа се е движел по бул.“Ботевградско шосе“, когато е бил спрян за
извършване на полицейска проверка. От показанията на разпитаните
свидетели, които съдът кредитира с доверие, безспорно се установи, че водач
на лекия автомобил е бил Д.М.Ц., чието СУМПС било отнето, т.е. последният
е неправоспособен водач.
Съгласно т. 25, пар. 6 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Законодателят не е предвидил качеството водач да зависи от това дали лицето
има удостоверение за правоспособност.
В конкретиката на казуса С. К. е предоставила като собственик на МПС,
автомобилът да се управлява от Д. Ц., който не е правоспособен водач, с
което е осъществен от обективна страна състава на нарушението по чл.102,
ал.1, т.1 от ЗДвП. От субективна страна също е налице съставомерност на
нарушението. Същото е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят К.
като съпруга на Ц. е знаела, че последният към процесната дата не притежава
валидно СУМПС, но въпреки това му е предоставила за управление
собствения си лек автомобил.
Съгласно санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 3, б "а" ЗДвП наказва
се с глоба от 100 до 300 лева собственик, длъжностно лице или водач, който
допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице,
което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството
му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, или свидетелството му е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В случая санкцията е определена в минималния предвиден в закона размер от
100 лева, като за съда не съществува възможност да ревизира размера на
наложеното наказание.
По изложените съображения, настоящият състав прие, че атакуваното
наказателно постановление е правилно – законосъобразно и обосновано, и
като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор право на разноски има АНО, но тъй
като до приключване на съдебните прения не беше претендирано
присъждането на такива, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-018746 от
20.09.2022 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция”, с
което на С. С. К. на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл.102, ал.1, т.1, от ЗДвП.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6