№ 22
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20211800900098 по описа за 2021 година
С исковата молба вх. № 140/07.05.2021 год. по описа на СОС на П. СТ. Н. с ЕГН
**********, АТ. В. АТ. с ЕГН **********, малолетен, представляван от майка си и негов
законен представител П. СТ. Н. с ЕГН ********** и В. АТ. В. с ЕГН **********, всички от
с. Д., Софийска област, ул. „Д. с.“ №*, подадена чрез пълномощник адв. С.Б. от САК, са
предявени срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********* следните обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ :
1. за заплащане на П. СТ. Н. на обезщетение в размер на 60 000 лева за причинени й
неимуществени вреди – физически болки и страдания, стрес и безсъние вследствие нанесени
й телесни увреждания – счупване на петалата, счупване на външен /латерален/ малеолус,
счупване на коляното под капачката на десен крак и на дясната глезенна става, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 11.12.2020 г. около 17.25 часа в с. З.П., област Л., на
кръстовището на ул. „О.“ и ул. „Ш.“ по вина на М.Ц.И. с ЕГН ********** – водач на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „Б4“, с ДК № СО 1333 АК, със застрахователна полица №
BG/22/120002634115 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 19.09.2020 год. до 18.09.2021 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.12.2020 год. до окончателното й заплащане;
2. за заплащане на АТ. В. АТ. на обезщетение в размер на 60 000 лева за причинени
му неимуществени вреди – физически болки и страдания, затруднено движение на дясна
ръка и болки при вдишване и издишване вследствие нанесени му телесни увреждания –
счупване на ключицата вдясно и счупвания на шесто и седмо ребра вдясно, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 11.12.2020 г. около 17.25 часа в с. З.П., област Л., на
кръстовището на ул. „О.“ и ул. „Ш.“ по вина на М.Ц.И. с ЕГН ********** – водач на лек
1
автомобил марка „Ауди“, модел „Б4“, с ДК № СО 1333 АК, със застрахователна полица №
BG/22/120002634115 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 19.09.2020 год. до 18.09.2021 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.12.2020 год. до окончателното й заплащане;
3. за заплащане на В. АТ. В. на обезщетение в размер на 60 000 лева за причинени му
неимуществени вреди – физически болки и страдания, затруднено дишане, стрес и безсъние
вследствие нанесени му телесни увреждания – счупване на ключица, счупвания на седмо,
осмо и девето ребра вляво и на ляво ходило, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
11.12.2020 г. около 17.25 часа в с. З.П., област Л., на кръстовището на ул. „О.“ и ул. „Ш.“ по
вина на М.Ц.И. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Б4“, с ДК
№ СО 1333 АК, със застрахователна полица № BG/22/120002634115 за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
19.09.2020 год. до 18.09.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.12.2020 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото.
В първото по делото о.с.з., проведено на 23.11.2021 год., ищецът В. АТ. В. е оттеглил
предявените срещу ответника ЗК „Л.и.“ АД искове, като с определение от същата дата,
влязло в сила на 01.12.2021 год., съдът е прекратил на осн. чл.232 от ГПК производството по
делото в частта му по предявените от този ищец искове.
С исковата молба се твърди, че на 11.12.2020 год. около 17.25 часа в с. З.П., област
Л., на кръстовището на ул. „О.“ и ул. „Ш.“ настъпило ПТП между лек автомобил марка
„Ауди“, модел „Б4“, с ДК № СО 1333 АК, с водач М.Ц.И. с ЕГН ********** и лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с ДК № ОВ 3072 ВС, с водач Г.Й.Ц. с ЕГН
**********. Твърди се, че водачът на л.а. „Ауди Б4“ М.Ц.И. на кръстовището не спрял на
пътен знак Б2, отнел предимството на движещия се по пътя с предимство л.а. „Ауди А3“ и
го ударил, като причинил ПТП с пострадали лица – пътуващите в л.а. „Ауди Б4“ ищци П.
СТ. Н., АТ. В. АТ. и В. АТ. В., на които били причинени описаните горе увреждания.
Твърди се, че за ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 16823/15.12.2020 год. на полицай от ПП при РУ „Ябланица“ при ОДМВР – гр. Л., като
срещу виновния водач бил съставен АУАН с бланков № 352680. Не се твърди по случая да е
било образувано досъдебно производство – каквото следва да е било образувано с оглед
твърденията по и.м. за причинени средни телесни повреди.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Ауди“, модел „Б4“, с ДК № СО 1333 АК,
управляван при ПТП от деликвента М.Ц.И., била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/22/120002634115 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 19.09.2020 год. до 18.09.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
2
11.12.2020 год.
Твърди се, че ищците депозирали обща писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ до ЗК „Л.и.” АД – вх. № 1256/27.01.2021 год., но до изтичане на срока по
чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не е заплатил или определил по заведената щета
застрахователно обезщетение.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за виновност на застрахования при
ответника водач за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по
отношение на ищците. Твърди се, че водачът на лекия автомобил „Ауди Б4“ не е нарушил
императивните разпоредби на ЗДвП, съответно не е причинил процесното ПТП, така, както
е описано в исковата молба. Направени са и две възражения за намаляване отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, като се твърди, че :
- ищците П. СТ. Н. и В. АТ. В. имат принос за настъпването на травматичните им
увреждания, тъй като са пътували в МПС без поставени обезопасителни предпазни колани в
нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП;
- ищците П. СТ. Н. и В. АТ. В. са нарушили и разпоредбата на чл.137б от ЗДвП, като
не са поставили сина си АТ. В. АТ., на 3 години, в система за обезопасяване на деца в МПС,
с което не са изпълнили задължението си по чл.125, ал.3 от СК да осигуряват постоянен
надзор по отношение на своето малолетно дете, като са допринесли за нанесените му
травматични увреждания.
Оспорват се и акцесорните претенции за лихви, претендирани от датата на
уврежданията – по арг. от разпоредбите на чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ.
Ответникът претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Единственото приобщено по делото писмено доказателство във връзка с описаното с
исковата молба произшествие е представеният със същата констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 16823/15.12.2020 год. на полицай от ПП при РУ „Ябланица“ при ОДМВР
– гр. Л., в който е отразено настъпило ПТП на 11.12.2020 год. около 17.25 часа в с. З.П.,
област Л., на кръстовището на ул. „О.“ и ул. „Ш.“, с участници лек автомобил марка „Ауди“,
модел „Б4“, с ДК № СО 1333 АК, с водач М.Ц.И. с ЕГН ********** и лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А3“, с ДК № ОВ 3072 ВС, с водач Г.Й.Ц. с ЕГН **********. В протокола е
посочено, че пострадали при ПТП са само водачът на лекия автомобил марка „Ауди“, модел
„А3“, с ДК № ОВ 3072 ВС – Г.Й.Ц., както и ищцата П. СТ. Н., за която е посочено, че е с
3
натъртвания в областта на главата, но не е посочено пътник в кой автомобил е била. В
протокола изрично е посочено, че ищците АТ. В. АТ. и В. АТ. В. – за които също не е
отразено в кой автомобил са пътували, нямат наранявания.
Съдът не обсъжда горния протокол в частта му „Обстоятелства и причини за ПТП“,
доколкото протоколът е съставен от лице, което не е възприело лично обстоятелствата за
настъпване на процесното събитие, поради което в тази му част не се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно описаните обстоятелства и причини.
В хода на производството по делото не са събрани никакви доказателства,
установяващи механизма на ПТП и твърдените с исковата молба търпени от ищците
неимуществени вреди – обстоятелство, което може да се вмени единствено в процесуалното
бездействие на пълномощника на ищците адв. С.Б. от САК. Така например –
- с определението по чл.374 от ГПК съдът е допуснал на ищците събиране на сочените
с исковата молба гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при довеждането им
в първото по делото с.з., като е посочил, че доколкото в и.м. не са конкретизирани
обстоятелствата, които свидетелите ще установяват, а е посочено общо и бланкетно, че това
са обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на и.м., съдът следва да допусне
разпита им за установяване на : 1/ твърдените търпени от ищците неимуществени вреди и 2/
дали към момента на ПТП ищците П. СТ. Н. и В. АТ. В. са пътували в МПС с поставени
обезопасителни колани и къде, а малолетният ищец АТ. В. АТ. – в система за обезопасяване
на деца в МПС и къде;
- в първото по делото о.с.з. пълномощникът е сочил, че не е довел един от двамата му
допуснати свидетели, но не е изложил причини за горното; по отношение на втория воден
свидетел след въвеждането му в залата и при снемане на самоличността му от документа му
за самоличност е констатирано, че това е ищецът В. АТ. В., оттеглил чрез пълномощника си
в това заседание исковете си, но по отношение на когото производството по делото не е
било прекратено с влязло в сила определение. С оглед на горното съдът е отменил
определението си по чл.374 от ГПК в частта му за допускане на гласни доказателства на
ищците и е оставил без уважение искането по и.м. за назначаване на автотехническа
експертиза – поради неизпълнимостта на същата;
- до приключване на производството по делото пълномощникът на ищците не е
направил нови искания по доказателствата – въпреки изричните указания на съда с доклада
по делото, че не сочи доказателства във връзка с установяване на главен факт, подлежащ на
доказване от ищците – описаният в исковата молба механизъм на ПТП.
С оглед на изложеното горе съдът намира, че е безпредметно да се обсъжда
заключението по назначената по искане на ищците съдебно-медицинска експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
4
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 от
КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка.
Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с исковата молба обща писмена
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на П. СТ. Н., АТ. В. АТ. и В. АТ. В. – вх. №
1256/27.01.2021 год. по описа на ЗК „Л.и.“ АД, по които застрахователят не се е произнесъл
до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице, респ. близките на починалия, срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е
обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя
за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени неимуществени вреди,
обхваща следните материални предпоставки : делинквентът виновно да е увредил
пострадалия, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
5
причинно-следствена връзка с противоправното поведение; травматичните увреждания да са
причинени при ПТП с участието на водач на застраховано по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите МПС; да са настъпили твърдените неимуществени вреди.
В настоящия случай ищците не установяват главни факти от значение за спора – 1/ че
вината за нанесените им телесни увреждания вследствие на процесното ПТП е на М.Ц.И. –
водачът на лекия автомобил марка „Ауди“, модел „Б4“, с ДК № СО 1333 АК, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество; 2/ че
са търпели сочените в исковата молба неимуществени вреди.
Както бе посочено по-горе, по делото не са събрани никакви доказателства относно
горните факти – нито преки, нито косвени, включително дори не е установено, че ищците са
били пасажери в автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ЗК „Л.и.“ АД – единственото приобщено писмено доказателство,
констативният протокол за ПТП с пострадали лица № 16823/15.12.2020 год. на РУ
„Ябланица“, не удостоверява в кой от двата автомобила, участвали в ПТП, са се намирали
ищците – като горното съставлява самостоятелно основание за отхвърляне на исковете. В
протокола обаче е удостоверено, че единствено ищцата П. СТ. Н. е получила наранявания –
но само натъртвания в областта на главата, което изобщо не кореспондира с описаните в
и.м. счупване на петалата, счупване на външен /латерален/ малеолус, счупване на коляното
под капачката на десен крак и на дясната глезенна става. За ищеца АТ. В. АТ. е отразено, че
е нямал констатирани наранявания – в противовес с твърденията по и.м. за счупване на
ключицата му вдясно и счупвания на шесто и седмо ребра вдясно.
В обобщение съдът приема, че доколкото ищците не установяват наличието на
всички твърдени кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, то не
установяват и фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ – прекият иск на пострадалото лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
поради което намира за недоказани по основание обективно съединените искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени на ищците
неимуществени вреди. Исковете следва да отхвърлят изцяло – ведно с претенциите за
законни лихви върху сумите, считано от 11.12.2020 год.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение 21/17.06.2021 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищците са били
освободени от заплащането на държавни такси и разноски, дължими по настоящото
производство, то с оглед изхода на делото няма основание за възлагането на ДТ върху
ответника на осн. чл.78, ал.6 от ГПК. Направените от бюджета на съда разноски – изплатено
възнаграждение на в.л. по назначена СМЕ, остават за сметка на съда.
С оглед изхода на делото на пълномощника на ищците не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото –
6
размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на исковете, а същите с
настоящото решение следва да се отхвърлят изцяло. Съдът е длъжен да посочи, че ако
процесуалното поведение на пълномощника бе насочено към защитата на интересите на
доверителите му – с оглед ангажиране на относими към предмета на спора доказателства,
крайният резултат от делото е възможно и да би бил друг; процесуалните усилия на
адвоката обаче видимо са били насочени изцяло към убеждаване на съда в основателността
на претенцията му за заплащане от ответника на адвокатско възнаграждение за оказана на
осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ – списъкът с разноските по чл.80 от
ГПК с приложената към него съдебна практика значително надхвърля изложеното по
същество в исковата молба, а допълнителна такава не е подадена в срока по чл.372 от ГПК.
В хода на производството по делото ответникът не е удостоверил направени разноски
и такива не следва да му се присъждат на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. СТ. Н. от с. Д., Софийска област, ул. „Д. с.“ №*, с
ЕГН **********, срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********* обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на
60 000 лева /шестдесет хиляди лв./ за причинени й неимуществени вреди – физически болки
и страдания, стрес и безсъние вследствие нанесени й телесни увреждания – счупване на
петалата, счупване на външен /латерален/ малеолус, счупване на коляното под капачката на
десен крак и на дясната глезенна става, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
11.12.2020 г. около 17.25 часа в с. З.П., област Л., на кръстовището на ул. „О.“ и ул. „Ш.“ по
вина на М.Ц.И. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Б4“, с ДК
№ СО 1333 АК, със застрахователна полица № BG/22/120002634115 за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
19.09.2020 год. до 18.09.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
11.12.2020 год. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от АТ. В. АТ. с ЕГН **********, малолетен,
представляван от майка си и негов законен представител П. СТ. Н. с ЕГН **********, и
двамата от с. Д., Софийска област, ул. „Д. с.“ №*, с ЕГН **********, срещу „З.К.Л.И.” АД,
ЕИК ********* обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ
– за заплащане на АТ. В. АТ. на обезщетение в размер на 60 000 лева /шестдесет хиляди лв./
за причинени му неимуществени вреди – физически болки и страдания, затруднено
движение на дясна ръка и болки при вдишване и издишване вследствие нанесени му телесни
увреждания – счупване на ключицата вдясно и счупвания на шесто и седмо ребра вдясно,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 11.12.2020 г. около 17.25 часа в с. З.П., област
Л., на кръстовището на ул. „О.“ и ул. „Ш.“ по вина на М.Ц.И. с ЕГН ********** – водач на
лек автомобил марка „Ауди“, модел „Б4“, с ДК № СО 1333 АК, със застрахователна полица
7
№ BG/22/120002634115 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 19.09.2020 год. до 18.09.2021 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 11.12.2020 год. до окончателното й заплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8