Р Е Ш Е Н И Е № 261640
гр. Пловдив, 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6734 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени
осъдителни искове от ищцата С.Г.П. против ответниците Г.С.Б. и М.С.Д. за
осъждането им да заплатят всеки от тях на ищцата сумата по 2114,21 лв., представляваща направени разходи за ремонт на покрива
на жилищна сграда, находяща се на адрес град *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
15.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че с ответниците са собственици на
самостоятелни обекти в сграда, находяща се в град ***** на два етажа. Твърди,
че покривът на сградата не бил ремонтиран, откакто била построена през 1958 г.
Посочва, че преди две години предвид течове от покрива, се наложило същият да
бъде ремонтиран. За целта ищцата изпратила до ответника Б. покана, връчена на
27 август 2019 г., с която го канела да поеме разноските за ремонта, съответни
на притежаваните от него идеални части от общите части на сградата. Излага
твърдения, че ремонтът започнал на 29.08.2019 г., като били извършени всички
подробно описани в исковата молба действия по ремонтирането му. Ремонтът
приключил на 13.09.2019 г. Общата сума за СМР, заплатена от ищцата била в
размер на 8456,85 лв., която следвало да се раздели и понесе като разход от
всеки един от съсобствениците, съответно ищцата - ½, а двамата ответници
общо ½ или всеки от тях - сумата от по 2114,21 лв. Поддържа, че всеки от
съсобствениците следвало да участва в ползите и тежестите на общата вещ
съобразно правилото на чл. 30, ал.3 ЗС. Поради изложените твърдения предявява
настоящите искове, моли за тяхното уважаване и за присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника М.С.Д. със становище за неоснователност на
предявения иск. Поддържа, че предявеният иск е частично недопустим. Намира, че
извършените от ищцата ремонти не са по отношение на общи части на сградата,
каквито не били покривът на терасата над втория етаж и над коридора. Счита, че
в случая не може да намери приложение нормата чл. 41 ЗС, тъй като разпоредбата
касаела единствено отговорност за разноски за поддържането и възстановяването
на общите части, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Твърди, че в края на месец август 2018 г. не е била поканена за вземане на
решение за извършване на ремонт, приемане на бюджет за ремонт и оправомощаване
ищцата да сключи договор за извършване на СМР. Намира, че ремонтът на покрива
на съсобствената сграда не бил неотложен. Цените на извършените работи били
завишени, а в имота все още се намирали отпадъци, които ищцата твърди да са
изхвърлени. Предвид изложените твърдения моли за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на сторените разноски.
Ответникът Г.С.Б. не е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
От решение от 15.07.1996 г. на Районен
съд Пловдив, IV гр.с., се установява, че в дял
на Н. Г. Б. е поставен приземният първи етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда с площ от 67,38 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна, предверие,
ветробан и пристроено от юг складово помещение, ведно с ½ идеална част
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
представляващо парцел **** по плана на
гр. П. от 1968 г., а в дял на И. Г. П. е поставен втория етаж от двуетажната
жилищна сграда с площ от 71,70 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня,
баня-тоалетна, предверие, тераса и готварна, със самостоятелен вход с външно
стълбище, ведно с ½ идеална част от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място.
Видно от нотариален акт за продажба на
недвижим имот срещу гледане и издръжка № ***** Г.С.Б. и М.С.Б. са придобили при
равни права следния недвижим имот, а именно: първия приземен етаж от масивната
двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. *****, ведно с ½ идеална
част от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.
С покана от 27.08.2019 г., изпратена по
Телепоща от ищцата, до ответника Г.С.Б. и ответницата М.С.Д., чрез Г.Б.,
ответниците са уведомени, че за периода от 29.08.2019 г. до 07.09.2019 г. ще
бъде извършен ремонт на покрива на сградата в гр. *****; поканени са да
осигурят достъп и да не препятстват ремонтните работи, които следва да бъдат
извършени; да заплатят цената на ремонта, съответна на идеалните им части от
общите части на сградата. Поканата е получена от страната на 27.08.2019 г.
По делото са представени протоколи за
извършени СМР, както и фактури във връзка с извършения ремонт на покрива.
По делото е прието заключение на
съдебно-техническата експертиза на вещо лице В.Р., която установява стойността
на подобренията към годината на извършването им – 6427 лв., както и към момента
на изготвяне на експертизата – 6299 лв. Съгласно заключението увеличената
стойност на имота от подобренията възлиза на сумата от 7125 лв. В откритото
съдебно заседание при изслушване на заключението вещото лице пояснява, че дървената
конструкция над терасата е свързана, захваната е за основна греда под покривната
конструкция на жилищната сграда. Има челна дъска, която обхваща цялото покривно
пространство и улука и е прикрепена за стрехата. Челната дъска е декоративен
елемент, който подчертава стрехата на жилищната сграда. Вещото лице пояснява,
че на стр.4 от заключението, на снимката се вижда, че под коридора на втория
етаж се намира коридор, който води към жилището на първия етаж.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства, като на всяка страна е разпитан по един свидетел. От
показанията на свидетеля Д. В. С. се установява, че е участвал при извършването
на ремонт на покрива на процесния имот. Покривът е бил в много лошо състояние;
сменени били носещите греди. Преди подмяната на гредите и керемидите,
свидетелят при работа на покрива пропаднал в банята на апартамента на втория
етаж, собственост на ищцата. Извършените ремонтни дейности се изразявали в
подмяна на греди, наковаване на плътна обшивка по покрива, смяна на керемиди,
поставяне на нови капаци, на терасата били сложени нови капаци. Свидетелят
изяснява, че в случай че покривът не е бил ремонтиран е щял да падне при първия
сняг. Около 40% от керемидите били изцяло изгнили. Установява, че покривът на
терасата влиза под покрива на къщата, не е отдалечен, а е „вързан“ към големия
покрив. Козирката на терасата е продължение на покрива на къщата. Ремонтните
дейности били заплащани от ищцата С. и от Д.
От показанията на разпитания на
ответниците свидетел Д. Й. Т., се установява, че живее в имота в гр. ***** –
къща на калкан с общ покрив. Ремонтът на покрива бил направен през 2019 г. Изяснява,
че покривът следвало да се ремонтира отдавна, но ищцата решила да предприеме
действия в тази връзка. Установява, че ищцата била уведомила другите
собственици за ремонта. Свидетелят и ищцата намерили майстори, на които
заплащали материалите и труда. Пояснява, че козирката над терасата на ищцата
била тераса към къщата. Ищцата лично заплатила за тази козирка, свидетелят не
давал пари за нея. Всички боклуци били събирани на двора, като свидетелят и
ищцата намерили хора да ги изчистят. Покривът следвало да се ремонтира неотложно
предвид състоянието му, всичко било изгнило.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
По основателността на иска с правно
основание чл.61, ал.2 ЗЗД:
Един от извъндоговорните източници на
облигационни отношения е воденето на чужда работа без пълномощие - negotiorum gestio. Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 ЗЗД, ако
работата е била предприета уместно и
е била добре управлявана в чужд
интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово
име, да обезщети управителя на работа за личните задължения, които той е поел,
и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на
разходването им. В ал.2 на чл.61 ЗЗД е регламентирано, че ако работата е
предприета и в собствен интерес,
заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му, а съгласно ал.3
– ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания,
последният отговаря по правилата за неоснователно обогатяване. От текста на
законовите норми следва, че всяка от посочените разпоредби регламентира
различен размер на отговорността на доминуса. Така, в случаите, в които
гесторът е предприел работата и в
собствен интерес, той може да търси от заинтересования тази сума, с която
последният би се обогатил – чл.61, ал.2 ЗЗД.
Правилата на воденето на чужда работа
без натоварване намират приложение и при извършване на подобрения от съсобственик
в съсобствен недвижим имот, когато липсва съгласие на останалите съсобственици.
В този смисъл ТР № 85/ 02.12.1968 г. по гр.д. № 149/ 1968 г. на ОСГК на ВС. В
тълкувателното решение се приема, че когато съсобственикът е извършил
подобрения в имота без съгласието, но и без изричното противопоставяне на
останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил намерението си да
е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на останалите
съсобственици, отношенията между него и останалите съсобственици следва да се
уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този
случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес (например, за да осигури
годно за обитаване за себе си жилище), другите съсобственици отговарят за
поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на
обогатяването им. Следователно, отговорността им се ограничава до по-малката
сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на
подобренията стойност на съсобствения имот. Така – решение № 487/ 30.11.2011 г.
по гр.д. № 1503/ 2010 г. на ВКС, I г.о. При
определянето на стойността се взема предвид пазарната
цена на извършените в полза на останалите съсобственици строително работи
на покрива на процесната сграда – в този смисъл решение №132/09.11.2009 г.,
постановено по гр.д. № 563 по описа за 2008 г. на ВКС, I т.о.
От събраните по делото доказателства се
установява, а и това не е спорно по делото, че страните са собственици на
самостоятелни обекти в жилищната сграда, находяща се в гр. *****, като ищцата и
двамата ответници общо (всеки от тях по 1/4) притежават по ½ идеална част
от общите части на сградата. Съгласно нормата на чл.38 ЗС общи за всички
собственици са покривите. В случая, предмет на претенцията на ищцата са
извършените от нея разходи за ремонтиране на покрива на сградата. Ответниците
оспорват, че покривът на терасата на втория етаж и над коридора всъщност не е
обща част и разходите за тях не следва да се поемат от всички съсобственици
съобразно дела им. Съдът не сподели тези твърдения, а и те се обориха от
събраните по делото доказателства. Вещото лице изясни, че покривът на терасата
на втория етаж и над коридора е функционално свързан с покрива на сградата.
Поради това, всички съсобственици следва да вземат участие в сторените разходи
за общите части.
Собствениците на самостоятелните обекти са задължени
да понесат разходите за ремонт на общите части на жилищната сграда. Съгласно
изричната норма на чл.41 ЗС всеки съсобственик, съразмерно с дела си в общите
части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им, и в полезните разноски, за извършването на които е взето
решение от общото събрание. Необходимите разноски са свързани с неотложни
(аварийни) ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите
части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие/наводнение, пожар и
др./ или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни
дейности, наложени от износването и овехтяването на сградата, като чрез тях
се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение.
Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат
характера на подобрения. Дали извършените от единия от собствениците в етажната
собственост ремонтни дейности съставляват необходими или полезни разходи,
свързани с общите части на сградата, зависи от фактическия проблем на
конкретното състояние на общите части преди подмяната им, както и от причината,
наложила тази промяна. Ролята на решението на общото събрание за необходимостта
да се извършат полезни разноски, не
засяга задължението на всеки собственик на обект в етажната собственост да
поеме съответната на дела му част от задължението, но това решение на общото
събрание има значение на правно основание, на базата на което следва да бъде
определен размерът на възникналото парично задължение. В този смисъл – решение №
85/ 24.06.2014 г. по гр.д. № 1157/ 2014 г. на ВКС, II г.о. От изложеното следва, че необходимост от решение
на общо събрание на етажните собственици се поражда при предприемане на полезни
разноски, а не и на неотложни, и то касае само и единствено размера на
сторените разходи. Още повече, липсата на решение няма да освободи съсобственика
от задължението да заплати тези разходи, поради което възражението на ответника
в този смисъл е неоснователно.
Поради това от значение за
основателността на исковата претенция е дали работата е била предприета уместно
от ищеца и дали е водена добре, т.е. бил ли е необходим ремонтът на покрива и
той добре ли е изпълнен. От ангажираните от ищеца доказателства се установява,
че през 2019 г. е бил извършен ремонт на покривното пространство на сградата,
находяща се в гр. *****. За да стигне до този извод, съдът кредитира
показанията на свидетеля Д. Й. Т., които са последователни, еднопосочни и
съответстващи и на останалия доказателствен материал по делото. Последният е
имал непосредствени впечатления, доколкото е собственик на самостоятелен обект
в процесната сграда, находящ се в другата й част – сградата е на калкан, като предмет
на спора е частта, в която се намират жилищата на двете страни. Свидетелят
изяснява, че ремонтът на покрива е бил неотложен, тъй като е имало много
повреди по него, дори при ремонта един от работници пропаднал в банята на
ищцата. В този смисъл са и показанията на свидетеля Д. В. С., който изяснява,
че извършеният ремонт на покрива бил необходим предвид наличието на множество
изгнили греди и летви. За осъществяването на ремонта се съди и от заключението
на СТЕ, изготвено от вещо лице Р.. Така вещото лице след извършен оглед на
място е установила, че ремонтът на покрива е от 2019 г. и е дала оценка за
технологично необходимите видове СМР за качествен ремонт на покрива. Тези
обстоятелства са видни и от приложения от вещото лице снимков материал в
заключението на експертизата. Затова съдът приема, че ищецът е извършил
процесните ремонтни работи, че ги е предприел уместно, т.е. били са необходими,
и че работата е водена добре. Не се установи да е налице противопоставяне от
страна на нито един от собствениците на самостоятелни обекти в жилищната
сграда, затова и отговорността на доминуса се реализира по реда на чл.61, ал.2 ЗЗД, т.е. отговаря до размера на обогатяването, посочен по-горе.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск е
доказан по своето основание. С
оглед изложените съображения, извършеният ремонт на покривното пространство от
ищеца – съсобственик, е създал задължение за ответниците като собственици на
самостоятелни обекти в сградата и на общите части от нея, да заплатят на ищеца
сумата, с която те са се обогатили до размера на обогатяването, съответстващ на
дела им от общите части. Тя се равнява на пазарната стойност на вложените
материали и труд към датата на ремонта – 2019 г., съразмерно с припадащата се
част от притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.
Съгласно заключението на СТЕ, общата стойност на изпълнените видове СМР към 2019
г. – годината на извършване на ремонта, възлиза на сумата от общо 6427 лв. Ищцата
притежава ½ идеална част от общите части на сградата, поради което половината
от разходите са нейно задължение. Останалата ½ част в размер на 3213,50
лв. следва да се покрие от ответниците, поравно, или всеки от тях следва да
бъде осъден да заплати сумата от 1606,75 лв. Искът следва да се отхвърли за
разликата от този размер до първоначално предявения иск в размер на 2114,21 лв.
Като законна последица от уважаване на
исковете следва да се присъди и претендираната законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 15.06.2020 г., до окончателното изплащане
на вземанията от всеки един от ответниците.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски има всяка една от страните по спора
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от исковете. На първо
място, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от иска. Съгласно списък на разноските ищецът претендира сумата
от общо 1129,14 лв., от която 169,14 лв. за ДТ, 260 лв. за депозит за вещо
лице, както и сумата от 700 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита и съдействие от 20.09.2019 г. – л.31 от делото. Ответниците са
направили възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение съгласно нормата на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за
неоснователно. Възнаграждението се доближава на минимума съгласно Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и отговаря
на фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените заседания и
извършените по време на тях процесуални действия по събиране на доказателства. От
цялата претендирана сума следва да се присъди сумата от 858,12 лв., или всеки
ответник следва да се осъди да заплати сумата от 429,06 лв. На основание чл.78,
ал.3 ГПК ищецът следва да бъде задължен за сторените от всеки от ответниците
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете срещу всеки от тях. По
делото се доказа всеки от ответниците да е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение от 300 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от
01.10.2020 г. за ответницата М.Д. (л.44 от делото) и договор за правна защита и
съдействие от 20.10.2020 г. за ответника Г.Б.. От тази сума следва да се
присъди сумата от по 72 лв. за всеки ответник.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Г.С.Б., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на основание чл.61, ал.2 ЗЗД на С.Г.П.,
ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 1606,75
лв. (хиляда шестстотин и шест лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
стойността на припадащата се част от необходимите разноски за извършване на
ремонт на покривното пространство през 2019 г. на сградата, находяща се в гр. *****,
съразмерно с притежаваните от Г.С.Б., 1/4
идеални части от общите части на сградата, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 429,06 лв. (четиристотин двадесет
и девет лева и шест стотинки) – съдебно-деловодни разноски съразмерно с
уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 1606,75 лв. до пълния претендиран размер от 2114,21 лв.
ОСЪЖДА
М.С.Д., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на основание чл.61, ал.2 ЗЗД
на С.Г.П., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 1606,75 лв. (хиляда шестстотин и шест лева и седемдесет и пет
стотинки), представляваща стойността на припадащата се част от необходимите разноски
за извършване на ремонт на покривното пространство през 2019 г. на сградата,
находяща се в гр. *****, съразмерно с притежаваните от М.С.Д., 1/4 идеални части от общите части на
сградата, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 429,06 лв. (четиристотин двадесет и
девет лева и шест стотинки) – съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената
част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 1606,75 лв. до пълния претендиран размер от 2114,21 лв.
ОСЪЖДА
С.Г.П., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Г.С.Б., ЕГН:
********** сумата от 72 лв. (седемдесет
и два лева) – разноски пред районния съд съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
С.Г.П., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на М.С.Д., ЕГН:
********** сумата от 72 лв.
(седемдесет и два лева) – разноски пред районния съд съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.