Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 20.07.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II – ри състав, в публичното заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДДЖИЙСКА
при
секретаря Цветелина ДИМИТРОВА, като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 54 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е пореда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.С.С., ЕГН:**********,***, против Заповед №
РД-01-3573 от 04.12.2019г., издадена от Кмета на Община Русе, с която е
наредено да се изпълни принудително преместване на МПС марка „****“, с рег.№ *****,
цвят сив, собственост на Д.С.С.. Със заповедта е наредено още посоченото
излязло от употреба моторно превозно средство (ИУМПС) да се транспортира до
център за разкомплектоване на ИУМПС, притежаващ разрешително по чл.35, ал.1 от
Закона за управление на отпадъците (ЗУО).
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на
заповедта поради нарушение на закона. Иска се съдът да отмени оспорената
заповед. В съдебно заседание жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка
такава, каквато е описана в оспорения акт и в този смисъл не спори за
неспазване на процедурата по издаването му. В хода по същество се излагат подробни
съображения за незаконосъобразност на заповедта, тъй като правните основания за
издаването й противоречат на нормите на Конституцията на Република България и
на Хартата на основните права на ЕС. Позовава се на неприкосновеността на
частната собственост.
Ответникът по жалбата – Кметът на Община Русе, чрез
процесуален представител- юр. В. Н., в депозиран по делото писмен отговор по
жалбата вх. № 763 от 18.02.2020 г. и в съдебно заседание в хода по същество на
делото, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че с оглед
защита на обществения интерес – опазване на околната среда, когато собственикът
на отпадъка не взема мерки да се освободи от него, законосъобразно това може да
стори Общината.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания
индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за
установено следното:
В производството по проверка
допустимостта на жалбата, съдът приема същата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния
14-дневен срок от лице с правен интерес от оспорването на акта.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
По фактите:
Със Заповед № РД-01-2323 от 12.09.2018 г.
Кметът на Община Русе, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.44,
ал.1, т.1 от ЗМСМА и чл.34, ал.1 и ал.2 и чл.35, ал.1, ал.2 и ал.4 от Наредба №
15 на Общински съвет – Русе за управление на дейностите с битови, строителни и
масово разпространени отпадъци на територията на Община Русе, е назначил
нарочна комисия с поименно посочен в заповедта състав, която да извършва
проверки на моторни превозни средства (МПС), за които има съмнение, че са
излезли от употреба; да прави предписания на собствениците на излезли от
употреба МПС (ИУМПС), намиращи се на терени общинска или държавна собственост,
за тяхното преместване и да съставя констативни протоколи за техническото
състояние на излезлите от употреба МПС; да извършва проверки за изпълнение на
предписания за преместване на ИУМПС и да съставя констативни протоколи за
преместване на изоставени регистрирани МПС. Със Заповед № РД-01-3069 от 10.10.2019
г. горната заповед е изменена в частта относно поименно определения състав на
нарочната комисия, като един от членовете, съответно длъжностното лице, което
да го замества в негово отсъствие са заменени с
други длъжностни лица (л.л.12 - 13 от преписката).
След извършена проверка на нарочната
комисия на 19.07.2019 г. е съставен Констативен протокол (КП) № 577 от същата
дата за техническото състояние на МПС марка „*****”, с рег. № *****, цвят сив.
Видно от съдържанието на констативния протокол комисията установила, че
горепосоченото МПС е било паркирано и/или изоставено на терен общинска
собственост, находящ се в гр. Русе, ул. „Родина” № 27 и е излязло от употреба,
съгласно Наредба № 15 за управление на дейностите с битови, строителни и масово
разпространени отпадъци на територията на Община Русе - следващ технически
преглед – 07.2013 г. КП е подписан от всички членове на
комисията (л.5 от преписката).
При извършената на 19.07.2019 г. проверка
на горепосоченото МПС е бил залепен стикер-предписание № 577 за преместване на
ИУМПС (л.29 от делото). Съгласно посоченото в констативния протокол и видно от приложените
с писмения отговор снимки, стикерът-предписание е бил поставен на предното
стъкло на автомобила. Предписанието съдържа дата и правно основание за
издаването му, данни за автомобила, адрес на паркиране. С него се уведомява
собственика на автомобила, че в срок от 3 месеца следва да освободи заеманото
от собственото му МПС място общинска собственост, като го премести в имот
частна собственост или го предаде на площадка за събиране и временно
съхраняване на ИУМПС, или в център за разкомплектоване на ИУМПС. Посочено е, че
преместването на друго място, общинска или държавна собственост, не спира
изпълнението на предписанието, като при неспазване на посочения 3-месечен срок
МПС ще бъде принудително преместено от „Татаров кар” ЕООД на адрес: гр. Русе,
ул. „Тулча” № 6 и разкомплектовано. Предписанието е подписано от всички членове
на комисията.
На 05.11.2019 г., след изтичане на
3-месечния срок за изпълнение на даденото предписание за преместване на ИУМПС,
е извършена повторна проверка, при която е установено, че автомобилът не е
преместен от собственика в дадения срок. Резултатът от извършената повторна
проверка е отразен в КП за преместване на изоставено регистрирано МПС № 577 от
същата дата. С оглед направената констатация, че собственикът на МПС-то не е
изпълнил даденото му предписание за преместване на автомобила в установения за
това срок, комисията е дала становище да се издаде заповед за принудително
преместване и предаване в център за разкомплектоване (л.4 от преписката).
В административната преписка се съдържа още
справка от информационната система на Сектор „Пътна полиция“, от която е видно,
че собственик на лек автомобил „*******“ с рег.№ ***** е Д.С.С., ЕГН:**********
(л.6 от преписката), а от писмо изх.№ ВП-2733#1 от 28.11.2019г. на Дирекция „Административно обслужване“ към Община
Русе се установява, че постоянния адрес на Д.С. *** от преписката). В справката
е посочено, че върху автомобила има наложен запор по изпълнителни дела.
При тези данни въз основа на
осъществената контролна дейност в проведената процедура по констатиране на
техническото състояние на конкретното ИУМПС и необходимостта от принудителното
му преместване, поради неизпълнение на даденото предписание в установения за
това 3-месечен срок, на 04.12.2019 г. Кметът на Община Русе издава оспорената в
настоящото производство Заповед № РД-01-3573, с която на основание чл.44, ал.1,
т.7 от ЗМСМА, във вр. с чл.37 от Наредба № 15 за управление на дейностите с
битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община
Русе е наредено да се изпълни принудително преместване на МПС марка „Ленд
Ровер“ с рег.№ Р 5971 РВ, цвят сив, собственост на: Д.С. ***, местоположение на
паркираното и/или изоставеното ИУМПС – гр.Русе, бул.“Родина“ № 27. Със
заповедта е наредено още посоченото излязло от употреба моторно превозно
средство (ИУМПС) да се транспортира до център за разкомплектоване на ИУМПС,
притежаващ разрешително по чл.35, ал.1 от Закона за управление на отпадъците
(ЗУО).
С писмения отговор процесуалният
представител на ответника представя и заверено копие на Скица на поземлен имот
№ 15-151746/14.02.2020 г. на СГКК – Русе, видно от която ПИ с идентификатор
63427.2.2287 е с административен адрес: гр. Русе, ул. „Родина” и е собственост
на Община Русе (л.л.26 и 27 от делото).
По
правото:
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът, като съобрази разпоредбата на
чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.44, ал.1, т.7 от ЗМСМА, във вр. с чл.37 от Наредба № 15 за управление
на дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията
на Община Русе, счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия.
В заповедта са посочени фактически и
правни основания за издаването й. Спазена е процедурата по констатиране на
техническото състояние на конкретното ИУМПС. Нарочна комисия по чл.34 от
Наредбата е извършила проверка, като е установила от залепения на предното
стъкло стикер за технически преглед на автомобила, че следващия такъв е
следвало да бъде извършен към 07.2013 г., видно от приложената към писмения
отговор снимка (л. 28 от делото). В тази връзка е дала предписание на
собствениците за преместване на ИУМПС, намиращо се на терен общинска
собственост. Предписанието представлява стикер по образец, залепен на видно
място на МПС. За МПС-то, на което е направено предписание, е съставен и
констативен протокол, също по образец. Следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл.35, ал.3 връчването на предписанието за преместване на
превозното средство се счита за изпълнено с поставяне на стикера. По този начин
са изпълнени изискванията на чл.35, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата.
По надлежния ред е установено и
неизпълнение на предписанието – с повторна проверка, извършена от член на
комисията, за което е съставен и съответния констативен протокол по образец
(чл.35, ал.4). Изискана е и информация от сектор „ПП” при ОД на МВР – Русе за
идентифициране на МПС по регистрационен номер и за уведомяване на Община Русе
за собственика на МПС и неговия постоянен адрес в 14-дневен срок (чл.36 от
Наредбата). Въз основа на констативния протокол, обективиращ констатацията, че
даденото предписание не е изпълнено в срок, кметът на Община Русе издава и
процесната заповед за принудително преместване на излязло от употреба моторно
превозно средство, намиращо се на терен общинска собственост. Заповедта е
връчена на собственика на 09.01.2020 г. (л.11 от преписката), както и на ЧСИ
№831 М. Б. М. и ЧСИ №832 И.И.Х., тъй като от приложената справка за собственост
на процесното МПС се установява, че спрямо същото има наложен запор по
изпълнителни дела (л.8-9 от преписката).
Съдът намира, че заповедта е издадена
и при правилно приложение на материалния закон.
Налице са материалноправните
предпоставки за издаване на заповед по чл.37, ал.1 от Наредбата за принудително
преместване на ИУМПС и предаването му в център за разкомплектоване на МПС.
Безспорно собственикът не е изпълнил
дадено му предписание за преместване на ИУМПС, намиращо се на терен общинска
собственост в срок от 3 месеца, считано от деня, следващ посочената на
стикера-предписание дата на поставяне, като този факт е констатиран по
надлежния, уреден в Наредбата ред.
Съгласно относимата към случая и
правилно приложена от административния орган норма на §.1, т.4, б.”б” от ДР на
Наредба № 15 за управление на дейностите с битови, строителни и масово
разпространени отпадъци на територията на Община Русе, „Излязло от употреба
МПС” е отпадък по см. на §.1, т.17 от ДР на ЗУО, в т.ч. моторно превозно
средство, на което не е заверен знакът за технически преглед, съгласно чл.32д
от Наредба № I-45 от 2000 г. или съгласно чл.38 от Наредба № H-32 от 2011 г. за
повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на
техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или
общинска собственост. Аналогична е и разпоредбата на §.1, т.1, б.”б” от
Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства.
Към момента на проверката на 19.07.2019
г., видно от Констативен протокол № 577 от същата дата за техническото
състояние на ИУМПС (л.5 от преписката), процесният автомобил е бил с незаверен
знак за технически преглед от 07.2013 г.
Наведените от
жалбоподателя възражения за противоречие на сочените от административния орган
основания с нормата на чл. 17 ал. 1 от Конституцията на Р България, съдът
намира за неоснователни. Действително разпоредбата на чл. 17 ал. от Конституцията предвижда, че правото на
собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона. Същевременно
съгласно нормата на чл.58. ал. 1 от Конституцията
регламентира задължение за гражданите да спазват и изпълняват Конституцията и
законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите. Т.е.
жалбоподателят като собственик на процесното МПС, срещу гарантираното му от
основния закон неприкосновено право на собственост, дължи и спазването на
редица задължения, регламентирани със закони, между които са заплащането на
данък, регистрация на МПС, извършването на технически преглед, сключване на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ и др. Неспазването на тези задължения
влече след себе си различни по вид санкции. В настоящия случай неспазването на
задължението да се предостави процесното МПС на технически преглед в законовия
срок и повече от две години след изтичането на този срок, е дало основание на
административния орган да определи същото като „Излязло от употреба МПС“ по
смисъла на §1 т.4б от ДР на Наредба 15
на ОбС – Русе, респективно отпадък по смисъла на § 1 т.17 от ДР на Закона за управление
на отпадъците и да предприеме съответните мерки, предвидени в нормативната
уредба за защита на обществения интерес - защита на околната среда и човешкото
здраве чрез предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от
образуването и управлението на отпадъците (чл.1 ал. 1 ЗУО). Цитираната
разпоредба на § 1 т.17 от ДР от ЗУО по никакъв начин не противоречи на чл. 17
ал. 1 от Конституцията, тъй като с нея се дава легално определение на
„отпадък“, но не се засяга по никакъв начин правото на собственост. Единствено
от поведението на собственика зависи дали неговата вещ ще се превърне в отпадък
и съответно ще бъде третирана като такъв. В тази връзка следва да се отбележи,
че възражението на жалбоподателя, че процесното МПС не било отпадък, тъй като
той не възнамерявал да се освобождава от него, доказателство за което са и
платения данък за МПС, е неоснователно. Видно от представената от С. приходна
квитанция № 195245/04.07.2020г., жалбоподателят е платил дължимия данък за
периода 2012 г. – 2016 г. на 04.07.2020 г., т.е. след издаването на оспорената
заповед и след подаване на жалбата, сезирала настоящото съдебно производство,
дори след първото заседание по делото, в което са наведени доводи за заплатен
данък. Очевидно плащането, макар и само до 2016 г., е извършено за целите на
настоящото производство. Но дори и квалифицирането на вещта като „отпадък“ не
лишава нейния собственик от правото му на собственост, а поражда за него
определени задължения, в случая да премести същата на терен частна собственост.
Едва при неизпълнение и на това задължение, за което законът е предвидил
достатъчен срок, административният орган е длъжен, в защита на обществения
интерес, да предприеме съответните действия – издаването на процесната заповед.
Като дори и след издаването на заповедта собственикът не е лишен от правото си
на собственост, напротив – той има възможност, чрез предприемане на съответните
активни действия, действително да демонстрира, че се интересува от вещта си и
се грижи за същата с грижата на добър стопанин.
С оглед установената по делото
фактическа обстановка административният орган законосъобразно и обосновано е
преценил, че процесният автомобил представлява ИУМПС – отпадък по смисъла на
§.1, т.4, б.”б” от ДР на Наредба № 15 за управление на дейностите с битови,
строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Русе,
поради което съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и жалбата
срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
спора и своевременно направеното искане на ответника, на основание чл.143, ал.4
от АПК, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010
г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. в полза на ответника следва да се присъдят
направените в съдебното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение,
които съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за
заплащане на правната помощ са в размер от 100 до 200 лева. Съдът счита, че
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева е относимо към фактическата
и правна сложност на делото.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК,
Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба
на Д.С.С., ЕГН:**********,***, против Заповед № РД-01-3573 от 04.12.2019г.,
издадена от Кмета на Община Русе, с която е наредено да се изпълни принудително
преместване на МПС марка „*****“, с рег.№ *****, цвят сив, собственост на Д.С.С..
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН:**********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Община Русе, сумата от 100,00
(сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: