Решение по дело №2520/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, депозирана чрез упълномощения ст. юрисконсулт Р. М. , против Решение № 1412/03.10.2023 г. по НАХД № 20233110201519/2023 г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2201248/04.01.2023 година. С изложени в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното решение се иска постановяване на касационно решение за отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване на НП. По съществото на спора се сочи, че неправилно въззивният съд е тълкувал материалния закон. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът, „К.к. “ ЕООД, не изразява становище по жалбата и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество, тя е неоснователна.

С обжалваното НП на ответника е наложена на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 296, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 6, ал. 1 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло, а именно : за това, че „К.к. “ ЕООД в качеството си на работодател не е осигурило безплатно работно и униформено облекло на лицето Н.С.С. , установено по време на проверката по работни места в гр. Варна, Островна зона, на територията на кораборемонтен завод „*“, кей № *, м/к „С. Л.“ да изпълнява длъжността общ работник/чистач. Прието е, че датата на извършване на нарушението е 24.11.2022 година.

За да отмени наказателното постановление, ВРС в мотивите си е посочил, че както АУАН , така и НП са издадени в нарушение на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като липсва описание на вмененото на дружеството нарушение. Счел е , че липсват данни в обстоятелствената част на АУАН и НП, които да обуславят наличие на трудово правоотношение между „К.к. “ ЕООД и лицето Н.С., както и липсват факти описващи елементите на трудовото правоотношение. Според въззивния съд, от административно-наказващия орган не са изложени никакви факти по отношение на това в каква среда е осъществявана дейността от С., което било от съществено значение за изясняване на обективната съставомерност на вмененото адм. нарушение.

Обжалваното решение е правилно като постановено при отсъствието на наведеното с жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1 ,т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс – нарушение на материалния закон.

Касационният съд намира за правилен извода на районния съд за допуснато от наказващия орган съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на НП, налагащо отмяната му. Нарушена е разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението не е достатъчно ясно в степен позволяваща адекватното упражняване на правото на защита, т.е. налице е ограничаване на това право.

Когато се формулира конкретно административно-наказателно обвинение, необходимо е да е налице ясно, точно и пълно описание на административното нарушение с посочване на всички признаци от състава му, доколкото същите не са просто задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и на НП, но очертават и фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Както правилно е посочил първостепенният съд, нито в АУАН, нито в НП са посочени факти, от които да е възможно установяването в каква среда е осъществяваната от Н.С. дейност и дали тя е в изпълнение на съществуващо трудово правоотношение. Не става ясно и какво конкретно нарушение е вменено на дружеството – неосигуряване на работно или на униформено облекло, или и на двете. Касационната инстанция счита, че се касае за две различни и самостоятелни задължения, възникването на които е обусловено от спецификата на извършваната работа.

Правилно въззивният съд при постановяване на решението си е приел, че е недопустимо факти свързани с обективната съставомерност на административното нарушение да бъдат установявани в хода на съдебното следствие. Едва при разпита на свидетеля Н.И. / актосъставител/ в открито съдебно заседание (л. 16 от НАХД № 1519/23 г.), същият посочва, че установените на място лица са били облечени с анцузи и обути с маратонки, а са извършвали дейност в сфера с високо производствен риск.

Споделят се изцяло изложените от ВРС мотиви за нарушаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като същото не е имало възможност да разбере какво е вмененото му административно нарушение и срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава. Съществено в тази насока е повдигнатото с касационната жалба възражение за липсата на съществуващо между касатора и С. трудово правоотношение, като защитата срещу обратно приетото с обжалваното НП е била абсолютно невъзможна за наказаното лице, поради липсата на описани в тази насока факти.

Така допуснатите съществени процесуални нарушения налагат отмяна на НП и като е постановил решението си в същият смисъл, районният съд е постановил материалнозаконосъобразен съдебен акт, по отношение на който не е налице посоченото в жалбата касационно основание.

Освен материално законосъобразно по изложените съображения, при служебно извършената от касационния съд служебна проверка не се установяват пороци във връзка с допустимостта и валидността на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1412/03.10.2023 г. по НАХД № 20233110201519/2023 г. по описа на ВРС.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: