РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Велико Търново, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110101651 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ТП на НОИ - Велико
Търново, срещу "Пи Ем Студио" ЕООД – град Велико Търново и М. Н. СТ. иск с
правно основание чл. 74 КТ. В исковата молба процесуалният представител на ищеца
развива съображения, че със Заповед № ЗР-5-04-00756197/19.05.2020г. на ръководителя
на ТП на НОИ - Велико Търново е възложено на контролен орган извършването на
проверка на разходите на държавното обществено осигурявано на „Пи Ем Студио“
ЕООД за четири наети лица, включително М.С., наета по трудово правоотношение
като „технически сътрудник“. За извършената проверка са съставени констативен
протокол № КП-5-04-00788407/24.07.2020г. на ТП на НОИ - Велико Търново, както и
задължителни предписания № ЗД-1-04-00788382/24.07.2020г. С уведомително писмо,
вх. № 1043-04-470#33/15.09.2020г. управителят на дружеството, е заявил, че всички
посочени служители са работили и за това са внесени дължимите осигуровки и данъци.
Наведени са доводи, че трудовият договор, сключен между ответниците е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, поради липса на писмена форма за валидност,
регламентирана в чл. 62, ал. 1 КТ, алтернативно – поради неговата привидност на чл.
26, ал. 2. предл. 5 ЗЗД, тъй като страните по трудовия договор не са имали намерение
да встъпят в облигационна връзка, като договорът е сключен единствено с оглед
недобросъвестно получаване на парично обезщетение за бременност и раждане,
1
парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и парично
обезщетение за безработица. Твърди, че в представените в хода на проверката трудови
договори е налице несъответствие, доколкото в един от екземплярите липсва номер на
личната карта на М.С., а в друг е посочен номер на лична карта, издадена на 13.08.2015
година, т.е. след сключване на трудовия договор. Посочва, че в картата за
профилактика на бременността, издадена от МЦ „Невромедикс“ на 05.05.2015г. е
отразено, че г-жа С. следва да излезе в отпуск от 15.08.2015г., като въпреки това
същата е подала молба за назначаване на работа от 29.07.2015г. Посочва, че в хода на
проверката е установено, че ответницата е назначена на работа след провеждане на
интервю на 31.07.2015г., въпреки че към този момент е била в напреднала бременност,
доколкото е следвало да излезе в отпуск, считано от 15.08.2015г. В същото време
лицето е освободено непосредствено след изтичането на отпуските му по чл. 163, ал. 1
КТ, чл. 164, ал. 1 КТ и чл. 160, ал. 3 КТ за 2017г., и то без да му бъдат изплатени
обезщетения за неизползвания платен годишен отпуск за 2015г., 2016г. и 2017г. Освен
това след излизането й в отпуск М.С. не е била заместена от друг служител, а
трудовият договор между ответниците е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 11
КТ, въпреки че не е ясно в какво конкретно се изразява тази промяна. Направено е
искане да бъде постановено решение, с което на основание чл. 74, ал. 1 КТ да бъде
обявен за недействителен трудов договор № 04 от 31.07.2015 година, сключен между
"Пи Ем Студио" ЕООД – град Велико Търново и М. Н. СТ., доколкото същият е
нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, поради липса на писмена форма за
валидност, регламентирана в чл. 62, ал. 1 КТ, алтернативно – поради неговата
привидност на чл. 26, ал. 2. предл. 5 ЗЗД, тъй като страните по трудовия договор не са
имали намерение да встъпят в облигационна връзка, като договорът е сключен
единствено с оглед недобросъвестно получаване на парично обезщетение за
бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и парично обезщетение за безработица.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.
Процесуалните представители на ответниците развиват съображения, че е изтекла
погасителната давност за предявяване на исковата претенция. Освен това развиват
подробни съображения, че предявеният по делото иск е изцяло неоснователен,
доколкото трудовият договор между страните е сключен в писмена форма, което се
установява и от самия него. Освен това оспорват изцяло твърденията, изложени в
исковата молба, че трудовият договор е изцяло симулативен на посочените основания.
Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендират да бъдат присъдени направените от ответниците разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото заверени копия на Трудов договор № 04 от
2
31.07.2015 година, ведно с длъжностна характеристика /л. 6-7 от делото/, безспорно се
установява, че на посочената дата между „ПИ ЕМ СТУДИО“ ЕООД – град Велико
Търново и М. Н. СТ. е сключен трудов договор, по силата на който дружеството е
възложило, а М.С. е приела да изпълнява длъжността „технически сътрудник“, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 380.00 лева.
Страните по делото не спорят, а и от приложените в тази насока документи
безспорно се установява, че към дата на сключване на трудовия договор – 31.07.2015
година ответницата М.С. е била бременна, като считано от 15.08.2015 година на
същата е издаден болничен лист с причина бременност, а в последствие и два
болнични листа за майчинство.
Не е спорно по делото, а и видно от приложеното заверено копие на Заповед №
5 от 01.11.2017 година на „ПИ ЕМ СТУДИО“ ЕООД – град Велико Търново /л. 30/, на
посочената дата е прекратено посоченото по-горе трудово правоотношение.
От приложените заверени копия на Разходен касов ордер № 28 от 25.09.2015
година и Разходен касов ордер № 44 от 20.11.2017 година /л. 152 и 153/ се установява,
че на М. Н. СТ. са изплатени трудови възнаграждения за месец август 2015 година в
размер на 141.65 лева и за месец октомври 2017 година в размер на 16.31 лева.
Видно от приложената Справка за изплатено обезщетение за безработица на
М.С. /л. 95/ на същата е изплатено обезщетение за безработица за периода от
01.11.2017 година до 03.04.2018 година в размер на 1 417.64 лева.
От приложеното заверено копие на Заповед № ЗР-5-04-00756197/19.05.2020г. на
ТП на НОИ - Велико Търново /л. 61/ се установява, че ръководителят на ТП на НОИ –
Велико Търново е възложил извършването на проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на „ПИ ЕМ СТУДИО“ ЕООД – град Велико Търново. Такава
е извършена, като резултатите от нея са отразени в Констативен протокол № КП-5-04-
00788407 от 24.07.2020 година на ТП на НОИ - Велико Търново /л. 69/.
Видно от приложените Задължителни предписания № ЗД-1-04-
00788283/24.07.2020г. на ТП на НОИ - Велико Търново /л. 73/ „ПИ ЕМ СТУДИО“
ЕООД – град Велико Търново са дадени задължителни предписания от ТП на НОИ –
Велико Търново за заличаване на подадената информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с
Декларация Образец № 1 за посочените лица, включително за М. Н. СТ..
От приложеното Разпореждане № РВ-3-04-00811135\15.09.2020г. на ТП на НОИ
- Велико Търново, ведно с обратна разписка; Приложение към разпореждане № РВ-3-
04-00811135\15.09.2020г. на ТП на НОИ - Велико Търново /л. 85-87/ се установява, че
на ответницата М.С. е разпоредено да възстанови сумата в размер на 13 262.27 лева,
представляваща изплатени обезщетения за бременност и раждане, както и за
отглеждане на малко дете общо в размер на 9 406.00 лева и лихва в размер на 3 856.27
лева. С решение № 214 от 07.2021 година по адм. дело № 746 от 2020 година на
3
Административен съд – Велико Търново /л. 177-181/ разпореждането е отменено.
Същото е обжалвано пред ВАС /л. 197-201/.
По делото са приложени и други писмени доказателства.
В проведеното на 24.09.2021 година са събрани гласни доказателства.
Свидетелят И. Т. П. заявява, че е работил в „Пи Ем Студио“ ЕООД преди около 5
години. Посочва, че познава М. Н. СТ., която им е била представена като техен колега
при постъпването й на работа в „Пи Ем Студио“ ЕООД, някъде около лятото на 2015г.
Заявява, че тя се задържала за малко - постъпила, поработила няколко дни и после им
казали, че е излязла в болничен. Заявява, че била назначена на длъжност „Секретарка”,
но как е било записано не може да си спомни. Пряк допир не са имали в работата си, но
я е виждал да стои на служебните компютри, да борави със служебните пощи,
помагала им е с техниката, когато са се прибирали от терен. Посочва, че може би
десетина дни я е виждал да работи.
В проведеното на 08.12.2021 година съдебно заседание свидетелката Д. Авр. В.
посочва, че е управител на счетоводна кантора, която обслужва ответното дружество и
познава М.С. във връзка със сключване на трудов договор с „Пи Ем Студио“ ЕООД и
представяне на необходимите за това документи. Заявява, че не е имало проблеми с
документите й, като единствено щяла да си подменя личната карта и по тази причина
не попълнила номера на личната й карта и датата на издаване. Посочва, че по принцип
вписва тези данни, тъй като впоследствие понякога й трябват, но не е задължително.
След няколко дни М. занесла личната си карта и нанесла данните на същия договор,
като нов договор не е изготвян, а попълнила данните в същия договор на компютъра и
го разпечатала повторно и този договор се подписал отново. Заявява, че тя изготвяла
ведомост и подготвяла касови ордери, а работодателят изплащал възнагражденията.
Отчетните форми също ги съставяла тя с представените данни от работодателя и
съответно му ги връщала на него, като уточнява, че за отчетната форма за месец август
2015 година, на лист 13 и 14 от делото, става въпрос за техническа грешка - при
копиране на имената е останало името на служителка отпреди това, като на
следващата страница е коригирано и е посочила имената на М.С., която е била на
работа тогава.
Свидетелят Пл. М. П. посочва, че познава М.С., тъй като я е виждал на
работното й място в офиса на „Пи Ем Студио“ ЕООД. Заявява, че той работел в
дружество като оператор около 5 години. Не помни М. като каква е работила там, но я
е виждал в офиса, като не е имал пряк досег с нея.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 74, ал. 3,
във връзка с ал. 1, пред. 1 КТ. Същият е процесуално допустим, доколкото ищецът има
4
качеството на компетентен /контролен/ орган по смисъла на чл. 74, ал. 3 КТ и съгласно
чл. 74, ал. 3 КТ има задължение да заяви претенция за обявяване недействителността
на трудов договор на основание чл. 74, ал. 1 КТ, респективно - е активно легитимиран
в настоящото производство. Ответниците от своя страна, като страни по атакувания
трудов договор, са пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск.
Неоснователни се явяват възраженията на процесуалните представители на
ответниците, че е изтекла погасителната давност за предявяване на исковата
претенция. В тази насока следва да се има предвид, че особеностите на трудовото
правоотношение обуславят извод, че не е в обществен интерес да съществува
възможност недействителността на трудов договор, или отделна негова клауза, да бъде
релевирана по всяко време, т.е. исковете по чл. 74 КТ, както всички други всички
искове по трудови спорове, се погасяват по давност, като давностният срок е
предвиден в нормата на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Изрично в Решение № 57 от 06.03.2015
година по гр.д. № 2584/2014 година на IV г.о. ВКС приема, че относно началният
момент, от който започва да тече погасителната давност за предявяване на искове по
трудови спорове, е създадена специална уредба – чл. 358, ал. 2 КТ, а искът по чл. 74
КТ попада в хипотезата на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ - давностният срок за предявяването
му тече от деня, в който правото, предмет на иска, е могло да бъде упражнено, а това е
денят, в който страната, позоваваща се на недействителността на трудовия договор, е в
известност за съответния порок, обуславящ недействителността. В случая по делото
контролният орган е приел, че е налице недействителност на процесния трудов
договор с КП № -5-04-00788407 от 24.07.2020 година, поради което и с оглед на
разпоредбите на чл. 358, ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 КТ съдът намира, че към
датата на подаване на исковата молба не е изтекъл давностния срок за предявяване на
иска по чл. 74, ал. 3, във връзка с ал. 1 КТ.
Предявеният по делото иск по своя характер, е конститутивен, като с
разрешаването му се търси правна промяна в положението на страните по трудовия
договор. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 КТ трудов договор, който противоречи
на закона или на колективен трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. В
Кодекса на труда законодателят борави с родовото понятие недействителност и не
съдържа уредба на отделните основания, водещи до нищожност или унищожаемост на
трудовия договор. С оглед специфичните обществени отношения, които трудовото
законодателство регламентира недействителността на трудовия договор има и свои
характерни правни последици, които се различават от последиците на общите
основание за нищожност и унищожаемост /чл. 74, ал. 6 и ал. 7 КТ и чл. 75 КТ/.
Доколкото обаче трудовото право е част от системата на гражданското право,
основанията за недействителност на гражданскоправните сделки, намират субсидиарно
приложение и към въпроса за действителността на една трудовоправна връзка.
В случая по делото процесуалният представител на ищеца развива съображения
5
за недействителност на сключения между ответниците на 31.07.2015 година трудов
договор на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД - поради липса на писмена форма за
валидност, регламентирана в чл. 62, ал. 1 КТ, алтернативно на основание чл. 26, ал. 2,
предл. 5 ЗЗД – поради привидност на сключения между страните трудов договор,
които не са преследвали и не са искали настъпването на типичните за трудовия
договор правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в
писмена форма. В случая безспорно установено е, че на 31.07.2015 година между
ответниците по делото е сключен трудов договор № 04, и то в изискуемата от закона
писмена форма /л. 7/, като същият съдържа необходимите реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 КТ. Следва да се има предвид, че номерът на личната
карта на работника/служителя не е сред задължителните реквизити, но няма пречка
тези данни да бъдат вписани. В тази връзка свидетелката В., която е изготвила
процесния трудов договор, подробно разясни причините, поради които вписва данните
от личната карта, като заяви, че единствено поради обстоятелството, че на ответницата
е предстояло издаване на нова лична карта, не е вписала тези данни в договора. Това
обстоятелство от своя страна се установява от информацията получена от ОД на МВР –
Велико Търново /л. 10/, от която е видно, че действително ответницата С. е подала
заявление за издаване на лична карта, с рег. № 1897 от 27.07.2015 година, т.е. преди
датата на подписване на трудовия договор. Последният е подписан от страните по него
и валидно ги е обвързал по възникналото между тях трудово правоотношение.
Обстоятелството, че след издаването на новата лична карта на ответницата, в
изготвения вече договор, са вписани /попълнени/ данните от нея, не могат да обосноват
извод за липса на писмена форма на сключения между ответниците трудов договор.
Нещо повече, абсолютно нищо от същественото съдържание по подписания на
31.07.2015 година договор не е изменено, поради което подписването му във втори
екземпляр, не го прави недействителен. Освен това няма спор по делото, че във връзка
със сключването му са изпълнени и изискванията на чл. 62, ал. 2 КТ. Не на последно
място следва да се има предвид и че евентуалната липса на валидна форма на договора,
при установено и доказано добросъвестно поведение на работника, не може изначално
да изключи правата му /Решение № 237 от 14.01.2020 година по гр.д. № 695/2019
година на III г.о. на ВКС/. Както бе посочено по-горе съгласно чл. 62, ал. 1 КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма за валидност. В Решение № 467 от
31.01.2014 година по гр.д. № 2392/2013 година на IV г.о. обаче ВКС изрично приема,
че "необлеченият в тази форма трудов договор обаче не е правно нищо". Съгласно чл.
63, ал. 2 КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави екземпляр от подписания от двете страни трудов договор и
копие от уведомлението до НАП, но ако той в нарушение на закона допусне работника
до работа и работникът положи труд, отношенията във връзка с положения труд няма
6
да се уредят от правилата за гестията /чл. 60 – 62 ЗЗД/. В случая по делото от събраните
по делото както писмени, така и гласни доказателства безспорно се установява, че
ответницата С. е подала заявление до управителя на дружеството за назначаването й на
работа /л. 34/, заедно със всички необходими за това документи, работодателят е
изпратил уведомление до НАП по чл. 62, ал. 2 ГПК и същата е започнала да изпълнява
служебните си задължение в офиса на дружеството. Изцяло в тази насока са и
показанията на разпитаните по делото свидетели, които макар и да не могат да кажат
колко често са я виждали, посочват, че е била представена като служител, боравила е с
офис-техниката, изпращала е кореспонденция и т.н. Освен това ответницата е била
запозната с Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството – л. 51, с Правилника
за работната заплата – л.55 и с Инструктаж на работното място, периодичен и
извънреден такъв – л. 56. Липсата на писмена форма на сключения между страните
трудов договор не може да бъде обоснована и с приложените отчетни форми за
явяване/неявяване за месец август 2015 година. В тази насока свидетелката В. посочи,
че е допуснала техническа грешка, като при първоначалното й изготвяне е останало
лице, което вече не е работело в дружеството, а в последствие при установяване на
тази грешка е вписала имената на ответницата С.. В подкрепа на обстоятелството, че
последната се е явявала на работа са и показанията на останалите двама свидетели,
които са я виждали на работното й място. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че в предмета на делото не влизат обстоятелствата, свързани с това, дали
свидетелката В. се е намирала в продължителен отпуск по болест към 31.07.2015
година /което не е спорно/ и дали към тази дата същата е полагала труд. Същественото
в случая е това, че свидетелката категорично заяви, че именно тя е изготвила
процесният трудов договор в писмена форма. Показанията й са последователни, ясни и
непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Предвид всичко
изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията
на ищеца за недействителност на сключения между ответниците на 31.07.2015 година
трудов договор на основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД - поради липса на писмена
форма за валидност, регламентирана в чл. 62, ал. 1 КТ, напротив – безспорно се
установява наличието на писмен договор между тях, по силата на който е възникнало
трудово правоотношение.
На следващо място съдът в настоящия му състав намира за изцяло
неоснователни и твърденията на ищеца за недействителност на сключения трудов
договор на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД – поради привидност на същия. В тази
насока съдът приема, че всички развити съображения на процесуалния представител на
ищеца почиват на предположения. Съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предл. 5 ЗЗД,
нищожни са привидните договори. Привидна /симулативна/ сделка е тази, при която се
извършват насрещни волеизявления от страните и те се обективират в правната
действителност, но всъщност страните не желаят настъпването на правните последици
7
от сключената сделка /абсолютна симулация/ или желаят настъпването на други
последици, различни от тези по външно обективираната им воля /относителна
симулация/, т. е. при привидните договори е налице съзнателно несъответствие между
желаното и изразеното. От събраните по делото както писмени, така и гласни
доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че сключеният
между страните трудов договор е привиден. Няма спор, че към датата на възникване на
трудовото правоотношение ответницата е отговаряла на изискването на чл. 48а КСО –
имала е 12 месеца осигурителен стаж, като осигурено лице за общо заболяване и
майчинство, че е била бременна и че считано от 15.08.2015 година на същата е издаден
болничен лист за временна неработоспособност. Това обстоятелство обаче не може да
се тълкува във вреда на ответницата. Трудовото законодателство не само, че не
ограничава възможността за наличието на трудови правоотношения с бременни жени,
но и са предвидени редица норми, защитаващи правата им. Противното би довело до
дискриминиране на тези жени, което е абсолютно недопустимо. Както бе посочено и
по-горе, от събраните по делото доказателства безспорно се установява не само, че
ответницата е имала намерение, но и реално е полагала труд при работодателя до
15.08.2015 година. Неоснователно се явява възражението на процесуалния
представител на ищеца, че показанията на разпитаните по делото свидетели са
уклончиви и нелогични. От една страна свидетелите П. и П. не са работили в офиса на
дружеството, а „на терен“ и не са имали пряк допир в работата си, но и двамата
категорично заявява, че ответницата им е представена като служител на дружеството,
че е работила в офиса, че е стояла на служебния компютър, ползвала е служебните
пощи, помагала им е с техниката. Освен това следва да се има предвид, че наличието
на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително
правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение,
изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Основанието за
възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност, за
която са внесени или дължими осигурителни вноски, а в случая по делото няма спор,
че дължимите за ответницата осигурителни вноски са платени. Още повече, че
размерът на обезщетението по чл. 49 КСО се изчислява на база внесените
осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за един доста продължителен
период от време, а именно 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване
на временната неработоспособност поради бременност и раждане, а в случая по делото
тежестта на това трудово правоотношение за определяне на дневния размер на
обезщетението е само за 15 календарни дни, още повече, че уговореното между
страните основано месечно възнаграждение е само 380.00 лева. В този смисъл,
предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че при
сключване на Трудов договор № 04 от 31.07.2015 година, ответниците са преследвали
8
и са искали настъпването на други последици, различни от типичните за трудовия
договор правни последици, респективно - че договорът е привиден.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото
иск с правно основание чл. 74, ал. 3, във връзка с ал. 1 КТ за обявяване
недействителността на Трудов договор № 04 от 31.07.2015 година, сключен между „Пи
Ем Студио“ ЕООД - град Велико Търново и М. Н. СТ., се явяван неоснователен и
недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото претенцията на ответниците за присъждане на
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се явява основателна. Направеното от
процесуалния представител на ищеца, в проведеното на 08.12.2021 година съдебно
заседание, възражение за прекомерност на заплатеното от ответника „Пи Ем Студио“
ЕООД – Велико Търново адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно.
Същото е съобразено изцяло с размерите, предвидени в Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения и в конкретния случай е съобразено с действителната
фактическа и правна сложност делото. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответниците направените от тях разноски по делото за заплатени адвокатски
възнаграждения и за депозити за призоваване на свидетели /внесени от ответника М. Н.
СТ..
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН
ИНСТИТУТ град София, чрез ТП на НОИ град Велико Търново, пл. „Център” 2
ет. 5 срещу „ПИ ЕМ СТУДИО“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град
Велико Търново, ул. „Възрожденска“ № 13 с ЕИК ********* и М. Н. СТ. от *, с ЕГН
********** иск с правно основание чл. 74, ал. 3, във връзка с ал. 1, пред. 1 КТ, за
обявяване недействителността на Трудов договор № 04 от 31.07.2015 година,
сключен между „Пи Ем Студио“ ЕООД - град Велико Търново и М. Н. СТ., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ град София,
чрез ТП на НОИ град Велико Търново, пл. „Център” 2 ет. 5 да заплати на „ПИ ЕМ
СТУДИО“ ЕООД , със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.
„Възрожденска“ № 13 с ЕИК ********* сумата в размер на 600.00 лв. /шестстотин
лева/, представляваща направени от дружеството разноски по делото.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ град София,
чрез ТП на НОИ град Велико Търново, пл. „Център” 2 ет. 5 да заплати на М. Н.
СТ. от *, с ЕГН ********** сумата в размер на 140.00 лв. /сто и четиридесет лева/,
9
представляваща направени от нея разноски по делото.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10