Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер
02.12.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
03.11. 2020
на Година
Миглена
Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 808 2020
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Х.Й.Х., ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. Е.М.К. от САК срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* гр. София 1335, район „Люлин” ж.к. „Люлин” - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев.
Ищецът твърди, че ответното дружество фигурира в Централния кредитен регистър на Българска народна банка като негов кредитор - видно от справка за кредитна задлъжнялост № БНБ-135123/12.12.2019г., издадена му от ЦКР по ЕГН, в регистъра има запис за текущ кредит с отчетна единица Агенция за събиране на вземания ЕАД, с идентификатор на кредита 868150; валута BGN; сума във валута и в лева 14 297, 00; вид на кредита: придобиване на вземания по кредити; дата разрешаване 23.04.2018; дата издължаване 23.04.2018; усвоен размер 14 297, 00; период на просрочие над 360 дни; остатък редовна главница 0, 00; остатък просрочена главница 14 026, 00; балансова експозиция 16 356, 00. В „Просрочия по активни и по погасени кредити”, кредитът е посочен като активен; в категория/просрочие - от 30.04.2018г. до 31.10.2019г. включително е отразен като просрочие над 360 дни. Твърди, че информацията за този кредит в ЦКР е неточна, че няма задължение към ответника в размер на 14 297,00 лева и не е изпадал в забава спрямо него. Същевременно същата понижава кредитния му рейтинг и се явява пречка за отпускането му на нов заем. И тъй като, въпреки, че заявил пред него, ответникът не подава информация в ЦКР, както за липсата на просрочия, така и за погасяването на кредит № 868150 за кредитополучател с идентификационен код ********** и обстоятелството, че към настоящия момент не разполага със специалния иск по чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22 от 16 юли 2009г. за Централния кредитен регистър, приета с Решение № 88 от 16 юли 2009 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, поради отмяната на посочената разпоредба през 2015г. твърди, че за него е налице правен интерес за предявяване на установителен иск по общия ред. Твърди още, че със заявление, получено от ответното дружество на 09.01.2020г. поискал, на основание чл. 24, ал. 1 от Наредба № 22 да подаде информация в ЦКР, както за липсата на просрочия, така и за погасяването на кредит № 868150 за кредитополучател с идентификационен код **********, като основание за искането си изтъкнал погасяването на вземането по давност и липсата на уведомление за цедирането му на ответника, тъй като както изложил и пред ответника, горепосоченото задължение произтича от договор за банков кредит № FL397992 от 08.05.2008г., сключен с “Юробанк и еф джи България” АД, ЕИК ********* (настоящо наименование „Юробанк България” АД ), който е трансформиран изцяло в предсрочно изискуем поради неплащане на месечните вноски, за което, банката е изпратила уведомително писмо 2648101/ID FLAKA0000251070110 от 05.01.2010г. и oт банката получил уведомление (21150617000063) за прехвърляне на вземането по горепосочения договор за кредит на “СГ Груп ООД”, ЕИК ********* с договор № 1 от 24.02.2015г, a не е получавал уведомление от „СГ Груп ООД” за прехвърляне на вземането на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Сочи, че от обявяването на кредита за предсрочно изискуем са изтекли повече от пет години, през които, нито банката, нито цесионер е предприел действия по събирането му, които действия да са спрели или прекъснали давността, поради което вземането се е погасило на основание чл. 110 от ЗЗД. В тази връзка и на основание чл. 120, вр. чл. 110, чл. 111 и чл. 119 от ЗЗД възразил гореописаното вземане да е активно, поради погасяването му по давност, тъй като не е получил уведомление от цедент за прехвърляне на вземането му на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, не е изпадал в забава по кредит към ответника и информацията за просрочие по кредита над 360 дни в ЦКР се явява неточна. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 22 и не е получил писмен отговор на заявлението, поради което направил последваща справка в ЦКР на БНБ, като от справка за кредитна задлъжнялост № БНБ-24273/24.02.2020г. установил, че корекция не е извършвана и кредитът продължава да фигурира със статус активен и категория просрочие над 360 дни. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата в размер на 14 297, 00 лева - представляваща усвоен размер на кредит с номер 868150 в Централния кредитен регистър на Българска народна банка и произтичащите от него допълнителни вземания, поради погасяване на вземането по давност и не е изпаднал в забава спрямо дружеството - ответник.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост и частична основателност на предявената претенция по изложените в отговора мотиви. Признава се иска за сумите от 1793, 99 лв., съставляваща погасена по давност главница и сумата от 2 428, 91 лв., съставляваща погасена по давност лихва.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно
и в тяхна съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а
и от приетия като доказателство Договор за банков кредит № FL397992, се установява, че на
08.05.2008г., в гр. Дупница между „Юробанк и еф джи България” АД (настоящо
наименование „Юробанк България” АД, ЕИК *********), в качеството му на кредитор е
предоставило на ищеца Х.Й.Х., ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател
паричен заем в размер на 15 000 лв. за текущи нужди,
която сума е била усвоена от длъжника по банкова сметка. ***ски кредит ищецът се е
задължил да погасява задължението си на сто и деветнадесет месечни вноски в
размер на 223, 52 лв. и една изравнителна такава в размер на 224, 50 лв., съгласно
приложения погасителен план, като падежа на първата погасителна вноска е
уговорен на 08.06.2008г., а падежа на последната погасителна вноска на
08.05.2018г.
С
Покана за незабавно плащане от 2648101/ID FLAKA0000251070110 от 05.01.2010г., кредиторът по посочения договор за кредит от 08.05.2008г. - „Юробанк
и еф джи България” АД е
уведомило ищеца, че има неизплатени задължения в размер на 2 362, 67 лева
към 31.12.2009г. и го е поканило да плати в 7 – дневен срок от получаване на
съобщението, както и, че ако не стори това в този срок, обявява кредита за
предсрочно изискуем.
От приетия като доказателство по делото договор за цесия от 24.02.2015г., се установява, че са прехвърлени вземанията между „Юробанк България” АД, ЕИК ********* (с предишно наименование „Юробанк и еф джи България” АД) и „Бългериян Ритейл Сървиз” АД, ЕИК ********* от една страна като цеденти и „СГ Груп” ООД, ЕИК ********* от друга като цесионер, по силата който договор цедентите прехвърлили свои вземания на цесионера, сред които и вземането на ищеца, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL397992 от 08.05.2008г., съгласно Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на вземания от 24.02.2015г., което приложение прието като доказателство по делото в проведеното по делото открито съдебно заседание на 03.11.2020г. До ищеца било изпратено писмо-уведомление за сключения договор за цесия от 24.05.2015г., изходящо от „Юробанк България” АД приложено към исковата молба.
На 23.04.2018г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „СГ Груп” ООД, ЕИК ********* от една страна като цедент и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК ********* от друга като цесионер, по силата на който договор дружеството цедент е прехвърлило свои вземания на дружеството цесионер, сред които и вземането на ищеца, произтичащо от процесния Договор за потребителски кредит № FL397992 от 08.05.2008г., съгласно Приложение № 1 към Договора за прехвърляне на вземания от 23.04.2018г.
Видно от справка за кредитна задлъжнялост № БНБ-135123/12.12.2019г., ищецът Х.Й.Х., ЕГН ********** фигурира като длъжник на отчетна единица „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с идентификатор на кредита 868150; валута BGN; сума във валута и в лева 14 297, 00; вид на кредита: придобиване на вземания по кредити; дата разрешаване 23.04.2018; дата издължаване 23.04.2018; усвоен размер 14 297, 00; период на просрочие над 360 дни; остатък редовна главница 0, 00; остатък просрочена главница 14 026, 00; балансова експозиция 16 356, 00. В „Просрочия по активни и по погасени кредити”, кредитът е посочен като активен; в категория/просрочие - от 30.04.2018г. до 31.10.2019г. включително е отразен като просрочие над 360 дни.
Със заявление от ищеца, получено от ответника (видно от известие за доставяне) на 09.01.2020г., ищецът заявил до ответника искане за корекция на основание чл. 24, ал.1 от Наредба № 22 от 16 юли 2009г. за Централния кредитен регистър, както за липса на просрочия така и за погасяването на кредит № 868150 за кредитополучател с идентификационен код **********.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, съдът е указал на страните в доклада си по реда на чл. 146 ГПК, че ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтича правото му, както и възраженията си - правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, парвоунищожаващи.
Между страните не е спорно, а от събраните по делото писмени доказателства се установява сключването на процесния договор за кредит между Х.Й.Х., ЕГН ********** и първоначалния кредитор “Юробанк и еф джи България” АД (настоящо наименование „Юробанк България” АД, ЕИК *********) на 08.05.2008 г. и изпълнението на задължението на кредитора по него за предоставяне на заемната сума в размер на 15 000 лева с падеж на последната погасителна вноска - 08.05.2018г., като кредитът бил обявен за предсрочно изискуем с Покана за незабавно плащане 2648101/ID FLAKA0000251070110 от 05.01.2010г., изпратена до длъжника – ищец в настоящото производство. Установява се и прехвърлянето на вземането от първоначалния му кредитор „Юробанк България” АД, ЕИК ********* (с предишно наименование „Юробанк и еф джи България” АД) на „СГ Груп” ООД, ЕИК ********* и последващото прехвърляне на вземането към ищеца на 23.04.2018г. по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „СГ Груп” ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК *********, като уведомяването за настъпилите цесии по отношение длъжника – ищец в процеса е ирелевантно към правния спор – предмет на настоящото дело.
След обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът намира иска – предмет на производството за допустим и основателен, по следните съображения:
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска със събраните по делото писмени доказателства и отношението на обстоятелствата – предмет на делото към кредитния му рейтинг.
Вземането за главницата по договор
за кредит се погасява с общата петгодишна давност съгласно чл. 110 ЗЗД. Съдебната
практика (вкл. и тази на ВКС) приема, че при договорите за заем/кредит, макар да
е уговорено връщането на сумата по тях да стане на погасителни вноски на
определени дати, това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното
връщане на заема/кредита на погасителни вноски представлява само съгласие на
кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части (в този смисъл
решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. дело № 795/2010 г., ІV г. о.). От
друга страна съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който
вземането е изискуемо. Задължението на ищеца по процесния договор за кредит от
08.05.2008г. е станало изискуемо, като предсрочно изискуемо, считано от
05.01.2010г. с позоваването от кредитора на предсрочна изискуемост (съгласно
определение по чл. 290 ГПК – определение № 555 от 02.10.2009г. на ВКС по ч.т.д.
№ 505/2009г., ІІ т.о., ТК), тъй като предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две
предпоставки: обективния факт на неплащането и упражнено от кредитора право за
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост
по см. на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че счита целия
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. И в хипотезата, когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
давностните срокове по чл. 114, ал. 1 ЗЗД за вземанията към ищеца в случая (5
години за главницата и 3 години за лихвите) са започнали да текат от настъпване
на предсрочната изискуемост, посочена
по-горе и са изтекли до датата на предявяване на иска. В този смисъл е решение
по гр.д. № 523/2011г на ВКС ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. По силата на чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. По
делото не се твърди, респ. не се ангажират доказателства в тази насока.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват направените разноски за внесена държавна такса в размер на 571, 88 лв. и за адвокатско възнаграждение, като за адвокатско възнаграждение е претендирана сумата от 1 100, 00 лева, но е направено от страна на процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, по което възражение, съдът намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия казус предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че следва на намали размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищцата до минимално определения с Наредба № 1/09.07.2009г. за минималните адвокатски възнаграждения - чл. 7, ал. 2, т. 4 от 1 100 на 958, 91 лева и да осъди ответника да заплати на ищеца разноски този размер за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* гр. София 1335, район „Люлин” ж.к. „Люлин” - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, че Х.Й.Х., ЕГН **********, адрес: *** не му дължи сумата от 14 297, 00 лева, представляваща усвоен размер на кредит с номер 868150 в Централния кредитен регистър на Българска народна банка и произтичащите от него допълнителни вземания, поради погасяване на вземането по давност и не е изпаднал в забава спрямо дружеството - ответник.
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 размера на адвокатския хонорар на адвоката на ищеца от 1 100 на 958, 91 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* гр. София 1335, район „Люлин” ж.к. „Люлин” - 10,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев да заплати на Х.Й.Х., ЕГН **********, адрес: *** сумата в размер от 1 530,
79 лева, представляваща сторените по делото разноски за държавна такса и
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: