Р Е Ш Е Н И Е
№2127/20.11.2020г.
Град Пловдив, 20.11.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
първи октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Стоил Ботев Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д.
№ 2432 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Техномонтаж груп“
ООД против решение № 1092 от 10.07.2020 г., постановено по а.н.д. № 7704 по
описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е потвърдено
наказателно постановление № НП-107 от 13.11.2019 г. на зам.-председателя на
Държавната агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на „Техномонтаж
груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Войсил, община
Марица, област Пловдив, ул. „4-та“, представлявано от управителя В.Г.Т., на
основание чл.55, ал.2 ЗТИП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева
за административно нарушение по чл.55, т.2 от Наредбата за безопасната
експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения (НБЕТНПС).
Според касатора решението е необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в писмената
защита.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Счита, че решението на районния съд е правилно. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните
съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при
издаване на наказателното постановление и на акта за установяване на
административно нарушение не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, актът за установяване на административно нарушение е издаден от
компетентно длъжностно лице и съдържа изискуемите по чл.42 ЗАНН реквизити, а
издаденото наказателно постановление не страда от порок, който да опорочава
изразената воля на наказващия орган, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН. Според
районния съд нарушението е установено на място на 12.08.2019 г. при извършване
на самата проверка, на която дата е установен и нарушителят. Правилно според
съда въз основа на събраните писмени и гласни доказателства актосъставителят и
наказващият орган са квалифицирали поведението на дружеството като нарушение по
чл.55, т.2 НБЕТНПС, защото нито при проверката, нито в хода на съдебното дирене са е
представен документ за правоспособност на лицето, управлявало повдигателното
съоръжение. Според районния съд без значение за съставомерността на нарушението
е фактът, дали лицата, управляващи съоръжението, са в трудоправни отношения с
дружеството или не са. Въз основа на правилната квалификация на нарушението
правилно е определено и наказанието на дружеството, като наказващият орган е
взел предвид обстоятелството, че повдигателното съоръжение е било управлявано от
неправоспособен машинист и че самото съоръжение е било неизправно, поради което
районният съд е приел, че наложената имуществена санкция е в съответствие със
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, която санкция е съобразена изцяло с
чл.27 ЗАНН и е ориентирана към минимума. Според съда случаят не е маловажен с
оглед обществената опасност на конкретното нарушение, която не е по-ниска в
сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид.
Решението е правилно. Въз основа на установените факти районният съд е
направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата
инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Противно на направеното от касатора възражение, съдът намира, че при
постановяване на обжалваното решение районният съд е обсъдил всички събрани по
делото доказателства, поотделно и тяхната съвкупност, не е игнорирал
доказателства, нито е отказал събиране на поискани доказателства, поради което
неоснователно се явява възражението за допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
Правилен и обоснован е изводът на районния съд, че е без правно значение за
законосъобразността на наказателното постановление и за съставомерността на
констатираното нарушение обстоятелството, дали лицето, работило с
повдигателното съоръжение, се намира в трудово правоотношение с дружеството-нарушител
или не, тъй като този факт не е елемент от състава на административ-ното
нарушение. За съставомерността на нарушението е от значение единствено фактът,
че в момента на проверката работник без необходимата правоспособност.
Не може да се възприеме защитната теза на касатора, че нарушението е
следвало да се квалифицира по чл.55, т.13 НБЕТНПС, тъй като дружеството в
качеството на работодател е допуснало конкретния неправоспособен работник да
работи с повдигателното съоръжение, а като вземе предвид спецификата на
конкретната дейност (високо квалифицирана, изискваща допълнителни умения и
специална правоспособност, представляваща висок риск за живота и здравето на
работниците и представляваща скъпоструваща техника) тази работа следва да се
приеме за възложена на работника, който с оглед субординацията
работодател-работник е длъжен да изпълнява възложените му задачи, дори когато
възлагането е направено устно. В този смисъл изводът на районния съд за
правилна квалификация на нарушението е напълно обоснован.
Предвид всичко изложеното
касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл.348,
ал.1 НК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо, обосновано
и правилно. С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител
на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като
допустимо и основателно следва да се уважи и да бъде осъдено дружеството да
заплати на ДАМТН сумата 80 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63,
ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
1092 от 10.07.2020 г., постановено по а.н.д. № 7704 по описа на Пловдивския
районен съд за 2019 година.
ОСЪЖДА „Техномонтаж груп“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Войсил, община Марица, област
Пловдив, ул. „4-та“, представлявано от управителя В.Г.Т., да заплати на Държавната
агенция по метрологичен и технически надзор сумата 80 (осемдесет) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.