РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Плевен, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430104803 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр.
София против П. Й. П. от ***. В молбата се твърди, че на *** год. между
„***“ АД и ответника е бил сключен договор за банков кредит № ***. Твърди
се, че по силата на договора банката е предоставила на кредитополучателя
кредит в размер на 1 380, 00 евро за погасяване на съществуващи задължения
по договор за кредитни карти с № ***/ *** год. и договор № ***/ *** год.
Твърди се, че банковият кредит е бил предоставен на ответника чрез
заверяване със сумата от 1 380, 00 евро на разплащателна сметка на П. Й. П.,
открита в „***“ АД с номер IBAN: ***. Твърди се, че за предоставения
кредит кредитополучателят заплаща на банката договорна възнаградителна
лихва. Твърди се, че главницата по кредита се олихвява с годишен лихвен
процент, чиято стойност се формира по правилото на т. 4 от договора за
банков кредит- базовият лихвен процент на банката за евро, увеличен с
надбавка от 10, 01 пункта. Твърди се, че към датата на сключване на договора
1
базовият лихвен процент за евро е в размер на 7, 99 %, а към датата на
сключване на договора годишният процент на разходите е 21, 39 %. Твърди
се, че кредитополучателят се е задължил да върне сума в общ размер на 2 496,
63 евро на 84 анюитетни месечни вноски като падежът на първата вноска е 10.
01. 2012 год., а на всяка следваща на 10- то число от съответния месец.
Твърди се, че крайният срок на договора е настъпил на 10. 12. 2018 год.
Твърди се, че съгласно т. 10 от договора за кредит плащания, дължими, но
неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с
договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва. Твърди се, че с полагането на подпис върху
договора, кредитополучателят е декларирал, че са му предоставени и е
запознат с общите условия на банката за кредити на физически лица и приема
прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката във
връзка със сключване и изпълнение на процесния договор. Твърди се, че
плащанията от кредитополучателя са преустановени, като същият е изпаднал
в забава и падежът на първата непогасена вноска е настъпил на 10. 01. 2012
год. Твърди се, че банката не се възползвала от правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем преди крайния му срок. Твърди се, че крайният срок за
погасяване на кредита е настъпил на 10. 12. 2018 год., поради което към
датата на подаване на заявлението на основание чл. 417 от ГПК вземанията за
главница и договорни лихви са били изискуеми поради настъпил падеж.
Твърди се, че предвид изложеното по договор за банков кредит № *** е
формиран непогасен остатък в общ размер на 3 578, 94 евро, представляващ
сбор от следните суми: 1 380, 00 евро- непогасена главница, дължима за
периода от 10. 01. 2012 год. до 10. 12. 2018 год., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда (*** год.) до окончателното
изплащане на вземането, 1 068,48 евро- непогасена договорна
възнаградителна лихва, начислена съгласно т. 4 от договора за кредит,
дължима за периода от 10. 01. 2012 год. до 10. 12. 2018 год., 1 130, 46 евро-
договорна наказателна лихва, начислена съгласно т. 10 от договора за кредит,
начислена за периода от 10. 01. 2012 год. до 25. 02. 2019 год. Твърди се, че
банката е подала заявление по реда на чл. 417 т. 2 от ГПК и е било образувано
ч. гр. д. № ***/ 20*** год. по описа на *** районен съд за гореописаните
вземания. Твърди се, че е била издадена заповед за изпълнение и
2
изпълнителен лист, образувано е било *** дело с № ***/ *** год. по описа на
*** *** с peг. № *** на ***. Твърди се, че заповедта за изпълнение и копие от
документа, въз основа на който е издадена са били връчени на длъжника по
реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на „***“ АД да
предяви иск, с който да установи вземането си. Твърди се, че страни по
заповедното производство по ч. гр. д. № ***/ 20*** год. по описа на ***
районен съд са „***“ АД в качеството й на кредитодател и П. Й. П. в
качеството му на кредитополучател. Твърди се, че след образуване на
заповедното производство вземането, предмет на същото, е било прехвърлено
от банката в качеството й на цедент на ищцовото дружество в качеството му
на цесионер по силата на договор за цесия от *** год. Твърди се, че ищец по
настоящия иск се явява правоприемника- цесионер, което е допустимо
съобразно разясненията дадени в т. 10, 5. „б“ от Тълкувателно решение № 4
от 18. 06. 2014 год. по тълк. д. № 4/ 2013 год., ОСГТК на ВКС. Твърди се, че
уведомление за цесия е било изпратено на ответника с препоръчана пратка на
„Български пощи“ АД като пощенски служител е посетил адреса на ответника
и е установил, че същият се е преместил на друг адрес, поради което пратката
е върната в цялост. В заключение ищецът моли съда да признае за установено
вземането му срещу ответника за следните суми:
-сумата от 1 380, 00 евро, представляваща главница по договор за
банков кредит № ***/ *** год., ведно със законната лихва, считано от 25. 02.
2019 год. до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 1 068, 48 евро, представляваща договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 10. 01. 2012 год. до 10. 12. 2018 год., и
-сумата от 1 130, 46 евро, представляваща наказателна лихва за периода
от 10. 01. 2012 год. до 25. 02. 2019 год. Претендира и присъждане на
направените в заповедното и исковото производство деловодни разноски.
Ответникът П. Й. П. от *** ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
3
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на праводателя на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 20***
год. по описа на *** районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е частично основателен. Вземането на
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София произтича от договор за банков
кредит № ***/ *** год. и договор за цесия от *** год. По силата на цитирания
по- горе договор за кредит, сключен с „***“ АД, ответникът П. Й. П. като
кредитополучател се е задължил да погаси задължението си в общ размер на 2
496, 63 евро на падежната дата- 10. 12. 2018 год. Не се спори между страните,
че ответникът не е изпълнил задължението си, като видно от заключението на
назначената съдебно- счетоводна експертиза към момента на приключване на
съдебните прения е останало непогасено задължение както следва: 1380, 00
евро представляващи главница, 1 068, 48 евро представляващи договорна
/възнаградителна/ лихва и 1 130, 46 евро представляващи наказателна лихва.
Основното възражение на процесуалния представител на ответника е за
изтекла погасителна давност по отношение на част от вземането за договорна
и наказателна лихва. Същото е основателно: видно е, че изискуемостта на
част от вземането за лихви е настъпила далеч преди датата на депозирането на
заявлението на кредитора по чл. 417 от ГПК /*** год./, т. е. за тази част е
изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД тригодишен
давностен срок. При съобразяване на горното обстоятелство и заключението
на вещото лице се налага изводът, че непогасени по давност са останали
задължението за договорна лихва в размер на 233, 72 евро и задължението за
наказателна лихва в размер на 365, 42 евро.
В заключение може да се обобщи, че предявеният установителен иск по
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК следва да бъде уважен в размер на 1 979, 14
евро, като за разликата до 3 578, 94 евро претенцията на ищеца следва да се
4
отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 105,
01 лв. съобразно признатата част от вземането, както и деловодни разноски по
компенсация в исковото производство в размер на 75, 12 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника П. Й. П.
от ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от Л. К. Д.,
сумата от 1 979, 14 евро, от която 1 380, 00 евро представляващи главница по
договор за банков кредит № ***/ *** год., 233, 72 евро представляващи
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25. 02. 2016 год. до 10. 12.
2018 год. и 365, 42 евро представляващи наказателна лихва за периода от 25.
02. 2016 год. до 25. 02. 2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25. 02. 2019 год. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до претендираните 3 578, 94 евро ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Й. П. от ***, ЕГН **********, да заплати на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от
Л. К. Д., сумата от 105, 01 лв., представляваща направени деловодни
разноски в заповедното производство съобразно признатата част от
вземането.
ОСЪЖДА П. Й. П. от ***, ЕГН **********, да заплати на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от
Л. К. Д., сумата от 75, 12 лв., представляваща деловодни разноски по
компенсация в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
5
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6