С присъда № 16/07.04.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 19/2008 година, Ардинският районен съд е признал Валери Филипов Симеонов от с. Бял извор, общ. Ардино за невиновен в това, че на 08.01.2008 година в с.Бял извор, общ. Ардино, при условията на опасен рецидив и чрез използване на специален начин- ловкост, отнел чужди движими вещи- пари в размер на 340.00 лева, от владението на Наджи Тасим Солак от с. Бял извор, общ. Ардино, без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.4, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.”б” от НК. По отношение на веществените доказателства съдът се е разпоредил да бъдат върнати на Валери Филипов Соколов, след влизане на присъдата в сила. Против така постановената присъда е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура- Ардино. Събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства изяснявали в достатъчна степен участието на подсъдимия Валери Филипов Соколов в извършеното престъпление. Фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт, не се различавала от доказателствата, събрани на съдебното производство. Мотивите на съда за оневиняването на подс.Соколов били свързани с противоречието относно времето на извършване на деянието. Установено било, че на 18.01.2008г. след 21 часа, подс. Валери Соколов посетил игрална зала "Амиго" в с.Бял извор, общ.Ардино. Същият играл на покер автоматите и загубил определена сума пари. Искал игра на кредит от крупието, който му отказал. Върнал се след около 15 минути и продължил да играе, като вече имал пари в себе си. Този факт се потвърждавал от свидетелските показания на Иван Асенов Хаджикулов, който по това време бил в барчето на читалището в с.Бял извор. След изиграване отново на парите си подс. Соколов извършил престъплението, описано подробно в обвинителния акт. Събрани били достатъчно доказателства за безспорен извод, че е извършено деяние по чл.196,ал.1,т.2,във вр. с чл.195,ал.1,т.4,във вр. с чл.194,ал.1,във вр. с чл.29,ал.1,б"б" от НК, че това деяние е извършено от подсъдимият - Валери Филипов Соколов, и че е извършено виновно. Предлага се на въззивния съд да отмени протестираната присъда и да признае подс. Валери Филипов Соколов за виновен, като му наложи справедливо наказание за извършеното престъпление. Представителят на Окръжна прокуратура- Кърджали поддържа протеста така, както е подаден и по изложените в същия съображения. Подсъдимият Валери Филипов Соколов, лично и чрез защитника си, оспорва въззивния протест. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени в протеста, на основание чл. 314, ал.1 от НПК, приема за установено следното: Първоинстанционният съд е проявил необходимата процесуална активност за събиране на всички необходими, относими и допустими доказателства по делото, които е преценил и обсъдил, като е достигнал до правилния и единствено възможен извод за недоказаност на обвинението за извършено от подсъдимия Валери Филипов Соколов престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б "б" от НК. Нови фактически положения не се установяват от въззивния съд, като приетата за установено от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се променя включително от проведения повторен разпит на свидетеля Наджи Тасим Солак. От фактическа страна по делото, безспорно се установява следното: На 08.01.2008 година подсъдимият Валери Филипов Соколов, късно след обяд посетил заведение “Илси” в с.Бял извор, където консумирал алкохол. Около 20.00 часа се преместил в игрална зала “Амиго” в селото, в която като крупие работел св.Наджи Тасим Солак. На покер- автомат, подсъдимият изиграл една игра за 15 лева, които предварително дал на свидетеля. След като изиграл сумата и изгубил парите, поискал от св. Солак да му пусне игра на кредит, но той отказал. Тъй като нямал повече пари, подсъдимият излязъл от залата. Било около 21.00 часа. Оттам отишъл в заведение „Сиси”, където поискал пари от Зюлфие Рамаданова Устова, коят¯ отказала да му даде и подсъдимият излязъл от заведението. Около 21.30 часа отишъл в барчето на читалището в селото, където работел св. Иван Асенов Хаджикулов. Подсъдимият поискал назаем 20 лева, като предложил на свидетеля да заложи мобилния си телефон. Свидетелят му дал сумата от 10 лева, като отказал да вземе телефона му. Подсъдимият излязъл от заведението, купил си две кутии цигари и ракия и се прибрал в дома си след 21.30 часа, където го очаквал св.Веселин Карамфилов - негов съсед, с когото имали уговорка от по-рано през деня да се видят, и с когото се почерпили по една ракия. Около 22,00 часа свидетелят си тръгнал. Подсъдимият взел от собствените си пари една банкнота от 50 лева и отишъл в с.Диамандово в барчето на ДПС, където постоял около 10-15 минути, изпил една ракия и айрян, поискал да си плати сметката с банкнотата от 50,00 лева, но св.Гюлнар Чауш нямала да му върне и сметката била платена от момче на съседната маса, след което подсъдимият си тръгнал и се прибрал в дома си. Междувременно, около 22,00 часа св. Наджи Солак се обадил по телефона на св.Филип Узунов-управител на игралната зала и му казал, че подсъдимият Соколов му откраднал парите от оборота. Свидетелят Узунов сигнализирал в полицията и отишъл в игралната зала в с.Бял извор след 10-15 минути след обаждането на св. Солак. Направил ревизия и установил, че липсват пари на стойност 340.00 лева. Парите от оборота свидетелят държал в предния десен джоб на панталона си, на пачка, прегъната на две, като през деня не ги броял и не знаел каква е събраната сума. Същите се отчитали всяка сутрин пред управителя, след засичане на игралните автомати. При извършеният личен обиск на подсъдимия Валери Соколов на 08.01.2008г. в 23,50 ч., били намерени и иззети следните вещи: портмоне -1бр., лична карта и свидетелство за правоуправление на МПС на обискираното лице, контролен талон, дебитна карта, банкноти 1 бр. от 50 лева с № ББ0200786; 3 бр. по 20 лева с №№ АО3426148, АЯ 2890465 и АТ1809512, 1бр. по 10,00 лева с № АМ7001225, 3бр. по 2 лева с № БИ1896639, БГ4427768, БИ 5593658; 1 бр. монета от 1 лев,емисия 2002г.; 1 бр. монета от 0,50 лева, емисия 1999г.; 2 бр. монета от 0,20 лева, емисия 1999 г. и 1бр. монета от 0,10 лева, емисия 1999г., както и 1бр. жетон, 2 бр. секретни ключове, карта № 320900, за които подсъдимият вписал в съставения протокол, че вещите и парите са негови. Вещите били върнати с разписка за върнати вещи и пари от 09.01.2008г., а парите на обща стойност 127,80 лева били приобщени като веществени доказателства по делото. От заключението по назначената на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза се установява, че саморъчният подпис, положен в протокол за личен обиск на лице от 08.01.2008г. срещу “Обискиран”; в разписката срещу “Получил” и срещу “Обискираният направи следните възражения”, е положен от Валери Филипов Соколов. От извлечение от банкова сметка, издадено от Банка ДСК ЕАД-Ардино на 18.03.2008г. се установява, че подсъдимият Валери Соколов на 21.12.2007 г. чрез системата MoneyGram Transfers е получил паричен превод от 200 евро. Горната фактическа обстановка се приема за установена от обясненията на подсъдимия Валери Соколов, на които съдът дава вяра изцяло, от показанията на свидетелите Кремена Узунова, Гюлнар Чауш, Иван Хаджикулов, Филип Узунов и Веселин Карамфилов- изцяло,от показанията на св. Наджи Солак на досъдебното производство, включени в доказателствените материали чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.1, т.1 от НПК от въззивния съд - частично, от писменото заключение на съдебната графическа експертиза по протокол № 15/05.02.2008 година, както и от останалите писмени доказателства, събрани по ДП № 5/09.01.2008г. по описа на РПУ-Ардино, приети от първоинстанционния съд като доказателство. Съдът не кредитира показанията на св. Солак, дадени при повторния му разпит във въззивното съдебно следствие, тъй като същите са изключително противоречиви, непоследователни и объркани, не кореспондират, а напротив- се опровергават от останалите доказателствени материали. В тази връзка, съдът кредитира отчасти показанията на този свидетел, дадени на досъдебното производство пред съдия от Ардинския районен съд, тъй като разпитът е проведен няколко дни след инкриминираната дата, което предполага, че споменът на свидетеля е бил най-точен. Така, съдът дава вяра на показанията на свидетеля относно посещението на подс. Соколов в игрална зала „Амиго” в с.Бял извор, общ. Ардино на инкриминираната дата, но не дава вяра на сочения от свидетеля час на посещението му- около 21.30 часа. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля, че след като подсъдимият напуснал заведението, се върнал, играл отново и след като останал без пари, поискал да му бъде пусната игра на кредит; че след като свидетелят отказал, обърнал се с гръб и тръгнал към бара, подсъдимият го блъснал, бръкнал в предния десен джоб на панталона му и му откраднал парите- сумата от 340 лева, като банкнотите били- една от 50 лева, около десет по 20 лева, пет- шест по 10 лева и 40-50 броя по два лева; и че кражбата станала около 22.00-22.15 часа. Часът на посещение на подсъдимия, както и евентуалният час на извършване на кражбата, сочени от св. Солак се опровергават от показанията на свидетелите Узунова, Хаджикулов, Чауш и Карамфилов, всеки от които, през различни интервали между 21.30 часа и 22.00 часа са видели и контактували непосредствено с подсъдимия. В тази връзка, логични са обясненията на подсъдимия, че след като напуснал залата около 20.30 часа отишъл в заведение „Сиси”, където от барманката поискал на заем 10 лева, но тя отказала да му ги даде и си тръгнал /прокурорът впрочем се е отказал от разпита на тази свидетелка/, поради което съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия в тази им част. Това обяснява последващото отиване на подсъдимия в бар „Илси”, в който свидетелят Хаджикулов му е дал в заем сумата от 10 лева. Свидетелят Хаджикулов е посочил в показанията си, че това е било около 21.30 часа, което изключва възможността по това време подсъдимият едновременно да се е намирал и в игралната зала, и при св. Хаджикулов. Нещо повече- установява се, че свидетелят е дал на подсъдимия сумата от 10 лева, каквато сума св. Солак не твърди, че подсъдимият е изиграл /свидетелят твърди за сума от 40-42 лева; 80-85 лева/. След посещението си при св. Хаджикулов, подсъдимият се прибрал след 21.30 часа, за което свидетелства Карамфилов, като последният го чакал в дома му, където двата пили ракия до към 22.00 часа, след което си тръгнал. Тогава подсъдимият взел банкнота от 50 лева, отишъл в барчето на ДПС в с.Диамандово, където по това време бил видян от свидетелките Узунова и Чауш, като стоял там около 10-15 минути. По това време- към 22.00 часа, според показанията на св. Солак подсъдимият е извършил кражбата, което се опровергава от показанията на тези две свидетелки, които установяват, че по това време подсъдимият се е намирал в тяхното барче. Не могат да бъдат кредитирани показанията на св. Солак включително и в първоинстанционното съдебно следствие, тъй като същите са изключително лишени от логика и последователност. Така, св. Солак е посочил, че подсъдимият дошъл в игралната зала в 21.30 часа, и играл час- час и половина, което би означавало, че е играл докъм 22.30-23.00 часа, което от своя страна е невъзможно, тъй като управителят на игралната зала – Филип Узунов, свидетелства за това, че св. Солак му съобщил за откраднатите пари към 22.00 часа, като пристигнал в залата за 10-15 минути. На следващо място, изключително сериозно съмнение се поражда относно начина, по който е установена инкриминирата сума от 340 лева, тъй като св. Солак сочи, че на 08.01.2008 година е бил на работа през целия ден и през цялата нощ, но нито веднъж не си бил преброил оборотните пари, които се събрали през това време. И ако със засичането на игралните автомати, св. Узунов е установил, че това трябва да са 340 лева, то сериозно съмнение буди посочването на точния брой и номиналната стойност на откраднатите банкноти от страна на свидетеля Солак, при условие, че не ги е проверил нито веднъж през цялото това време. Напълно логично е впрочем свидетелят да може да посочи, че има в себе си една банкнота от 50 лева, но напълно невъзможно е да знае с точност, че банкнотите от 2 лева са били 40-50 броя, по 20 лева- около 10 броя, така, че общата им стойност да съвпада с оборотната сума, засечена от св. Узунов. При извършения личен обиск на подсъдимия в 23.50 часа са намерени банкноти, описани в протокол за обиск от 08.01.2008 година, които са 127 лева и за които не може да се направи несъмнен извод, че това е част от инкриминираната сума от 340 лева, тъй като най-малкото няма обяснение защо не е намерена цялата сума при условие, че при претърсването на дома му, други пари не са били намерени и е минал сравнително кратък период от време от съобщения час на кражбата и извършения обиск. Така, в резултат на това, че досъдебното производство не е проведено всестранно и пълно, и не са събрани всички възможни доказателства за установяване авторството на деянието: не са намерени и разпитани като свидетели лицата, които са се намирали в игралната зала по едно и също време с подсъдимия Соколов; не е проверено твърдението на подсъдимия, че си е купил цигари и ракия със сумата от 10 лева, която му е дал св. Хаджикулов; в протокола за личен обиск на лице не става ясно дали парите са били намерени в портмонето на подсъдимия, или извън него с оглед проверка на твърдението му, че банкнотата от 50 лева е взел от собствените си пари по-рано през вечерта; не са търсени дактилоскопни следи на св. Солак върху намерените у Соколов пари, еднозначен и несъмнен извод за извършване на кражбата от подсъдимия Соколов, не може да бъде направен. Всички тези действия е следвало да бъдат извършени на досъдебното производство своевременно и непосредствено след инкриминираната дата, когато вероятността да бъдат събрани тези доказателства, е била най-голяма. Събраните в този обем доказателствени материали не само не установяват по несъмнен начин извършване на инкриминираната кражба от подсъдимия, но внасят основателно съмнение върху обстоятелството дали изобщо е извършена кражба от св. Солак. Във всички случаи, по несъмнен начин се установява, че на инкриминираната дата вечерта, след 21.30 часа подсъдимият не се е намирал в игралната зала, поради което и не е могъл да извърши кражба от св. Солак. В тази връзка- неубедителни са съжденията на прокурора за необоснованост на мотивите към оправдателната присъда. Невярно е твърдението във въззивния протест, че още при разследването се установило, че както св. Солак, така и останалите свидетели не били категорични относно точния час на извършване на деянието и посещението на подсъдимия в заведението. Напротив, в показанията си свидетелят Солак не е сигурен в нито едно друго обстоятелство, освен в часа на посещение на подс. Соколов в игралната зала- 21.30 часа, който час е посочил при всичките си разпити. Няма никакво различие в смисъла на изразите „към 21.30 часа” и „около 21.30 часа”, каквато прокурорът се опитва да им придаде- и двата израза са синоними и означават, че не точно в 21.30 часа подсъдимият е бил на соченото от всеки свидетел място, а около, към този час- малко преди или след него. Абсурден е доводът на прокурора, че липсата на точно определен времеви диапазон на извършване на деянието, въпреки положените усилия от органа на досъдебното производство, не можело да обоснове извод за извършено престъпление. В случая, решаващо значение за преценка авторството на деянието е именно този времеви диапазон, през който свидетелят Солак е твърдял, че е извършена кражбата, а подсъдимият е бил видян на различни места. Именно, съвпадението на показанията на свидетелите Хаджикулов, Узунова, Чауш и Карамфилова, че са видели и контактували с подсъдимия по същото време, когато св. Солак твърди, че е извършена кражбата, изграждат „алиби” на подсъдимия и изключват авторството на деянието. Налице е явно неразбиране на мотивите на първоинстанционния съд относно времето на извършване на деянието, като няма изискване в диспозитива на обвинителния акт да се посочва и часа на извършване на деянието, каквото впрочем не е поставял и районния съд. Времето на извършване на деянието не включва и не се изчерпва само с установяване на датата. И ако в диспозитива на обвинението е достатъчно само посочването й, то в обстоятелствената част на обвинителния акт е задължително да се проследи последователността и хронологията на събитията, довели да извършване на престъплението, като това важи с още по-голяма сила за правилното решаване на настоящия казус, като не е достатъчно само и единствено установяване на датата 08.01.2008 година. Предвид изложените съображения въззивният протест е неоснователен. Първоинстанционният съд е подложил на изключително задълбочен, последователен и логичен анализ събраните по делото доказателства, изложил е подробни съображения при установените противоречия кои доказателства приема, а други отхвърля, като е направил единственият възможен извод за недоказаност на обвинението. Ето защо, първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Мотивиран от горното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 16/07.04.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 19/2008 година по описа на Ардинския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|