РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийски районен съд в публичното съдебно
заседание на двадесет и трети юни две хиляди и дванадесетата година в
състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Анелия Янчева разгледа докладваното
от съдията гр.д. N 1665 по описа
за 2019г.
и за да се
произнесе, взе предвид:
Предявени са от „Герис Консулт” ЕООД, гр. Пловдив, срещу С.Г.Г., Г.М.Г. и П.П.Г.,***, обективно
и субективно/пасивно/ кумулативно съединени искове по чл. 135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, за обявяване за недействителни спрямо ищеца на договор за дарение на
недвижим имот от 22.02.2018г., сключен с нотариален акт за дарение на недвижим
имот N 25, том I, нот. дело N 25 от 22.02.2018 г. на нотариус с peг. N 280, вписан в Служба по
вписвания Кърджали вх.рег. N 899/22.02.2018г., дело 516/18, с който първият
ответник С.Г.Г.
е дарил на втория и третия ответник и негови родители Г.М.Г. и П.П.Г. правото на собственост на поземлен имот с
идентификатор N 40909.21.197 по кадастралната карта и
кадастралните регистри/КККР/ на град Кърджали и правото на собственост на
поземлен имот с идентификатор N
40909.21.199 по кадастралната карта и кадастралните регистри/КККР/ на
град Кърджали; и на договор за дарение на недвижим имот от 12.03.2018г.,
сключен с нотариален акт за дарение на недвижим имот N 33, том I, нот. дело N 33 от 12.03.2018 г. на нотариус с peг. N 280, вписан в Служба по вписвания Кърджали вх.рег. N
1024/12.03.2018г., дело 643/18, с който първият ответник С.Г.Г. е дарил на втория
и третия ответник и негови родители Г.М.Г. и П.П.Г.
правото на собственост на Сграда с идентификатор N 40909.21.197.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри/КККР/ на град Кърджали.
Ищецът твърди, че ответникът С.Г.Г. е негов длъжник. С Договор за продажба на вземане от
10.06.2019г., с нотариално заверени подписи с рег. N 3828/10.06.2019г. при нотариус рег. N 334, ищецът в
качеството си на цесионер купува от „Банка ДСК“ ЕАД,
гр. София, в качеството й на цедент, всички вземания
на цедента от „Текстил груп“
ООД с ЕИК ***, гр. Кърджали в качеството на кредитополучател, ЕТ „Слави - С.Г.“
с ЕИК *** в качеството на съдлъжник и Г. С. Г. в
качеството на поръчител, произтичащи от Договор за кредит N 7/18.07.2014 г., ведно с всички последващи
анекси и споразумения към него - Анекс N 1/15.04.2015 г., Анекс N 2/ 11.03.2016 г., Анекс N 3/20.03.2017 г. и Анекс N 4/16.03.2018 г.., както и всички
вземания на цедента към С.Г.Г.,
произтичащи от Договор за ипотечен кредит за финансиране на текущи потребности
от 28.10.2015г., последните в размер на 207 186.83 евро/405 671.81 лв. по
фиксинга на БНБ/ и 17 272.93 лв., от които 189 438.34 евро
присъединена главница; 4 372.44 евро присъединена договорна лихва за
периода от 20.04.2018г. до 11.10.2018г.; 128.11 евро присъдена санкционна лихва
за периода от 25.04.2018г. до 11.10.2018г.; 12 681.17 евро законна лихва
от 12.10.2018г., 576.77 евро заемни такси и 17 272.93 лв. съдебни разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът счита, позовавайки се на
съдебна практика на ВКС, че цесионерът разполага с
право на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие е
извършено след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор - цедент, но преди сключването на договора за прехвърляне на
вземането и съобщаването му на длъжника, аргумент, за което е чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, че при сключване на договор за прехвърляне на вземане, това вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. С оглед обезпечителния характер на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД и
това, че правото на иск в случая има вторичен характер, ако към момента на
прехвърлянето на вземането за цедента вече е било
възникнало правото на иск по чл.135 от ЗЗД, то това право преминава и към цесионера.Въпреки наличието на непогасени задължения към „Банка
ДСК” ЕАД, гр. София, и по силата на Договора за продажба на вземане от
10.06.2019г. и наличието на непогасени
задължения към „Герис Консулт“ ЕООД, ответникът С.Г.Г. се разпоредил със
свое имущество, като дарил ответниците Г.М.Г. и П.П.Г. с посочените недвижими имоти, с които правни действия
намалява имуществото си, което уврежда интересите на ищеца поради опасност от
удовлетворяване на вземането му.Ищецът излага съображения, че за да бъде уважен
искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД следва да са налице кумулативно следните изискуеми
елементи от сложния фактически състав, а именно - да е налице вземане на ищеца
срещу единия ответник, от което ищецът извежда качеството си на кредитор; да е
налице увреждащо кредитора действие, с което обективно да се намалява
имуществото на длъжника или да се затруднява удовлетворяването на кредитора;
длъжникът и неговият контрагент да са знаели за увреждането, произтичащо от
сделката, ако е възмездна. Качеството на кредитор на ищеца по иска е налице,
ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му произтича от
посочените в исковата молба факти, без за действителността на вземането да е
необходимо то да е ликвидно и изискуемо или да е установено с влязло в сила
съдебно решение, без значение от какво облигационно правоотношение произтича
вземането на кредитора от длъжника, ако нуждата от обезпечението му е
обусловена от поведението на длъжника, който не изпълнява и отчуждава
имущество, което по принцип служи за обезпечаване на всяко вземане, в случай на
неизпълнение, и извод за несъществуване на вземането може да се направи само,
ако твърдяното вземане е отречено със сила
на присъдено нещо.В случая, първо цедираното на ищеца
вземане към първия ответник е ликвидно и изискуемо като установено със съдебно
решение и то не е изпълнено от този ответник, както и не е изпълнено удостовереното по издадения на 11.09.2018г. по
гр.д. N 804/2018г. от РС-Кърджали
изпълнителен лист за сумата 1 025.50 лв., ведно със законна лихва от
11.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата; второ - увреждащо кредитора
действие е всяко отчуждаване на имущество от страна на длъжника, защото намалява
възможностите за удовлетворяване на кредитора, и то е налице, когато длъжникът се
лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с
които се създават трудности за удовлетворяването на кредитора, каквито са процесните договори за дарение, с които е разпоредено имущество на длъжника, безвъмездно,
и трето - с оглед безвъзмездния характер на дарението знанието на лицата, с
които длъжникът е договарял, не подлежи на доказване, защото се предполага, още
повече, че те са родители на длъжника.
Ищецът претендира да се обявят
спрямо него за недействителни на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД процесните договори за дарение на недвижими имоти, сключени между ответниците с нотариален акт за дарение на
недвижим имот N 25, том I, нот. дело N 25 от
22.02.2018 г. на нотариус с peг. N 280, и с
нотариален акт за дарение на недвижим имот N 33, том I, нот.
дело N 33 от 12.03.2018 г. на нотариус с peг. N 280,
и в съдебно заседание поддържа исковете чрез упълномощен адвокат.
В срока по чл.131 от ГПК не е подаден
отговор на исковата молба от ответниците и в съдебно
заседание те не се явяват и не се представляват.
Районният съд като обсъди
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното:
От съдържанието на нотариалните
актове по оспорените договор за дарение, удостоверяващи същите така както се
твърди от ищеца, и при липсата на отговор на исковата молба, е безспорно, че
вторият и третия ответник са родители на първия ответник, и са надарени с правото на собственост на поземлен имот с идентификатор N 40909.21.197 и поземлен имот с идентификатор
N 40909.21.199 по КККР на град Кърджали
в изискуемата се от закона форма за валидност на договора, спазена с нотариален
акт за дарение на недвижим имот N 25, том I, рег. N 615, нот.
дело N 25 от 22.02.2018 г. на нотариус с peг. N 280/
в т.ч. и с правото на собственост на поземлен имот с идентификатор N 40909.21.96 по КККР на град Кърджали, което
разпореждане не е предмет на делото/, както и с правото на собственост на
Сграда с идентификатор N 40909.21.197.1
по КККР на град Кърджали в изискуемата се от закона форма
за валидност на договора, спазена с нотариален акт за дарение на недвижим имот
N 33, том I, рег. N 860, нот. дело N 33 от 12.03.2018
г. на нотариус с peг. N 280.
Не е оспорено от ответниците и е установено от Договор за продажба на
вземане от 10.06.2019 г. с нотариална заверка на подписите от нотариус рег. N 334, че „Герис Консулт” ЕООД, гр. Пловдив, в качеството си на цесионер е закупил от „Банка ДСК” ЕАД, гр. София, в
качеството й на цедент, всички вземания на цедента от „Текстил груп“ ООД с
ЕИК *** в качеството на кредитополучател, ЕТ „Слави - С.Г.“ с ЕИК *** в
качеството на съдлъжник и Г. С. Г. в качеството на
поръчител, произтичащи от Договор за кредит N 7/18.07.2014 г., ведно с всички последващи анекси и споразумения към него - Анекс N
1/15.04.2015 г., Анекс N 2/ 11.03.2016 г., Анекс N 3/20.03.2017 г. и Анекс
N 4/16.03.2018 г., възлизащи на
831 712.66 лв., от които 755 056.21 лв. присъдена главница,
46 653.85 лв. законна лихва от 03.10.2018г., 29 952.60 лв. съдебни
разноски и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както
и всички вземания на цедента към С.Г.Г., произтичащи от Договор за ипотечен кредит за финансиране
на текущи потребности от 28.10.2015г., възлизащи на 207 186.83 евро и 17 272.93
лв., от които 189 438.34 евро присъдена главница; 4 372.44 евро присъдена
договорна лихва за периода от 20.04.2018г. до 11.10.2018г.; 128.11 евро
присъдена санкционна лихва за периода от 25.04.2018г. до 11.10.2018г.; 12
681.17 евро законна лихва от 12.10.2018г., 576.77 евро заемни такси и 17 272.93
лв. съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение/чл.1
от договора за цесия/.
В чл.2 от договора за цесия е
посочено, че вземанията по Договор за кредит N 7/18.07.2014
г., ведно с всички последващи анекси и споразумения
към него, са обезпечени с договор за учредяване на особен залог върху движими
вещи от 18.07.2014г., сключен между
„Банка ДСК” ЕАД като заложен кредитор и „Текстил груп“ ООД с
ЕИК *** като залогодател; с договорна ипотека върху
недвижим имот-поземлен имот с идентификатор 40909.21.92, ведно с построената в
него сграда с идентификатор 40909.21.92.2 и сграда с идентификатор
40909.21.92.6, учредена от собственика им С.Г.Г. в
качеството на ЕТ „Слави-С.Г.“ в полза на „Банка ДСК“ ЕАД с нотариален акт N
107, том I, рег. N 2381, дело N 107 от 18.07.2014 г. на нотариус с peг. N 280, вписан в Служба по вписванията Кърджали с вх.
рег. N 2067/18.07.2014г., акт N 81, том I, дело N
1364/2014г.; с поръчителство от Г. С. Г., и с договор за учредяване на
особен залог върху вземания по банкови сметки, сключен на 16.03.2018г. между „Банка ДСК” ЕАД, гр. София като заложен кредитор
и „Текстил груп“ ООД с ЕИК *** като залогодател; а вземанията по Договор за ипотечен кредит за
финансиране на текущи потребности от 28.10.2015г. са обезпечени с договорна
ипотека върху недвижим имот - сграда с идентификатор 40909.21.102.1, учредена
от собственика й С.Г.Г. в качеството на ЕТ „Слави-С.Г.“
в полза на „Банка ДСК“ ЕАД с нотариален акт N 175, том I, рег. N 3741, дело N
175 от 30.10.2015 г. на нотариус с peг. N 280, вписан
в Служба по вписванията Кърджали с вх. рег. N 4110/30.10.2015г., акт N 194, том I, дело N 2289/2015г.; Договорът за цесия е вписан в
Служба по вписвания Кърджали на 11.06.2019г. и е отбелязан по посочените
договорни ипотеки, вписани с вх. рег. N 2067/18.07.2014г. и с вх. рег. N
4110/30.10.2015г..
От горното е установено
качеството на С.Г.Г. на длъжник към 10.06.2019г. по цедираните от „Банка ДСК“ ЕАД на „Герис
Консулт” ЕООД вземания, като съдлъжник на
кредитополучателя по Договор за кредит N 7/18.07.2014 г. и като
кредитополучател по Договор за ипотечен кредит за финансиране на текущи
потребности от 28.10.2015г., както и като ипотекарен
длъжник по двата договора.
Съгласно чл.8 от договора за
цесия за вземанията по договора за кредит от 18.07.2014г. е издадена по ч.гр.д.
N 1407/2018г. на РС-Кърджали заповед N 636 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ и изпълнителен лист от 19.09.2018г., в полза на цедента, а за вземанията по договора за ипотечен кредит за финансиране на
текущи потребности от 28.10.2015г. е издадена ч.гр.д. N 1510/2018г. на
РС-Кърджали заповед N 681/15.10.2018г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист от
15.10.2018г., въз основа на които са образувани съответно изпълнително дело N 81/2018г. и N 82/2018г. по описа на ЧСИ с рег.
N 812 на КЧСИ, за вземания, подлежащи на
изпълнение съответно спрямо длъжника ЕТ „Слави-С.Г.“ и С.Г.Г..
Последното, наред с отбелязването
на договора за цесия по учредените от С.Г.Г.
договорни ипотеки в полза на цедента, обосновава
извод както за съществуване на цедираните вземания,
така и за тяхната ликвидност, при възникването им преди договора за цесия, по
договорите за кредит от 18.07.2014г. и от 28.10.2015г., след който момент длъжникът
С.Г.Г. се разпорежда със свое имущество, което дарява
на родителите си Г.М.Г. и П.П.Г. с процесните договори, относителната недействителност на
които се претендира от „Герис Консулт” ЕООД като
кредитор на длъжника.Не е обосновано твърдението на ищеца за удостоверено по издаден на
11.09.2018г. по гр.д. N 804/2018г. от РС-Кърджали изпълнителен лист парично
вземане.
Предявените искове са основателни
и доказани.
Съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането.Елементите на фактическия състав за успешното упражняване на
правото по чл.135, ал.1 ЗЗД са: ищецът да е кредитор на длъжника, длъжникът да
е извършил конкретно, увреждащо кредитора действие и знание за увреждането.
Ищецът е кредитор на първия
ответник в качеството му на цесионер по договора за
продажба на вземане от 10.06.2019 г., към който е длъжник на парични задължения
към цедента по договорите за кредит от 18.07.2014г. и
от 28.10.2015г., и даренията на процесните недвижими
имоти на 22.02.2018г. и на 12.03.2018г. са сделки, увреждащи интересите на
първоначалния кредитор, като извършени след възникване на вземанията,
безвъзмездни по своя характер, и като такива - намаляващи имуществото на
длъжника. С договора за цесия от 10.06.2019 г. са прехвърлени действително съществуващи
и непогасени вземания на цедента от длъжника
физическо лице, в т.ч. и като физическо лице-търговец, при вече възникнал фактически състав по чл.
135, ал. 1 ЗЗД по отношение на кредитора – цедент –
увреждаща сделка и знание за увреждането, като съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД цедираното вземане преминава върху новия кредитор с всички
привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, при отчитане, че едноличният
търговец не е отделен правен субект, различен от физическото лице, което
упражнява търговска дейност след регистрация по реда на ТЗ, защото не придобива
нова, различна правосубектност, и отговорността за
задълженията, поети от него, се носи от лицето, независимо от качеството
търговец, арг. от чл.56, чл.15, ал.1 и чл.60, ал.2 от ТЗ. В този смисъл ищецът е кредитор на ответника С.Г.Г.
и легитимацията му е установена от договора за продажба на вземане от
10.06.2019 г., по който като цесионер придобива вземането в този вид и с тези
характеристики, които то е имало у стария кредитор, включително възможността да
се иска отменяване на действията, увреждащи кредитора при условията, при които
това е могъл да направи цедентът, защото искът по
чл.135, ал.1 от ЗЗД съставлява част от общото обезпечение на кредиторите,
уредено в чл.133 ЗЗД.
С процесните
дарения длъжникът С.Г.Г. е намалил имуществото си,
служещо за общо обезпечение на кредитора „Герис
Консулт” ЕООД, и следователно същите представляват действия, които увреждат кредитора,
защото осуетяват или затрудняват осъществяване на правата
на кредитора спрямо длъжника. Всяко отчуждаване на длъжниково
имущество намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, дори длъжникът
да притежава друго имущество, извън разпореденото. Съгласно чл.133 ГПК за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество и право на кредитора е да избере
начина, по който да се удовлетвори от това имущество - дали с обезпеченото в
негова полза или с друго такова.
Налице е знание на длъжника за
увреждането на кредитора.Знанието на длъжника за увреждане е установено винаги
когато същият знае, че има кредитор, и това обстоятелство е несъмнено, защото
ответникът С.Г.Г. е страна длъжник по договорите, от
които произтичат цедираните и неизпълнени парични
вземания на ищеца.Без правно значение е
наличието на знание за увреждане у ответниците Г.М.Г.
и П.П.Г. като надарени приобретатели
на имуществото-такова не се изисква по арг. за
противното от чл.135, ал.1 изр. 2-ро от ЗЗД.Разпорежданията в тяхна полза са без
насрещна престация, когато те са длъжни да понесат
отговорността по иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД, защото са се облагодетелствали
безвъзмездно от праводателя си, по отношение на
когото искът може да бъде уважен. Уважаването на иска по чл.135 ЗЗД
дава на кредитора възможност да се удовлетвори принудително от имуществото,
предмет на сделката.Обявената по този ред относителна недействителност е само в
отношенията между кредитора и длъжника и между кредитора и лицето, с което
длъжникът е договарял, и в отношенията между длъжника и лицето, с което е
договарял, действието на сделката се запазва и имуществото се счита собственост
на приобретателя.
С оглед на горното, предявените
искове подлежат на уважаване, при което на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответниците са направените от ищеца
разноски по делото от 1 203.76 лв., от които 203.76 лв. за държавна такса
и 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Районният
съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо „Герис Консулт” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул.Леонардо Да
Винчи N 51,
ет.3, ап.7, договор за дарение на недвижими имоти от 22.02.2018г. по нотариален
акт за дарение на недвижим имот N 25, том I, рег. N 615, нот.
дело N 25 от 22.02.2018 г. на нотариус с peг. N 280
по РНК, вписан в Служба по вписвания Кърджали вх.рег. N 899/22.02.2018г.,
дело 516/18, в частта му, с която С.Г.Г. с ЕГН **********,***, дарява на Г.М.Г. с ЕГН **********
и П.П.Г. с ЕГН **********,***, правото на собственост
на поземлен имот с идентификатор N
40909.21.197 и правото на собственост на поземлен имот с идентификатор
N 40909.21.199 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Кърджали.
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо „Герис Консулт” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул.Леонардо Да
Винчи N 51, ет.3, ап.7, договор за дарение на недвижим имот от 12.03.2018г. по
нотариален акт за дарение на недвижим имот N 33, том I, рег. N 860, нот. дело N 33 от 12.03.2018 г. на нотариус с peг. N 280 по РНК, вписан в Служба по вписвания Кърджали
вх.рег. N 1024/12.03.2018г., дело 643/18, с който С.Г.Г. с ЕГН **********,***, дарява на Г.М.Г. с ЕГН **********
и П.П.Г. с ЕГН **********,***, правото на собственост
на Сграда с идентификатор N
40909.21.197.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Кърджали.
ОСЪЖДА С.Г.Г. с ЕГН **********,***, Г.М.Г. с ЕГН **********
и П.П.Г. с ЕГН **********,***, да заплатят на „Герис Консулт” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, район Централен, ул.Леонардо Да Винчи N 51, ет.3, ап.7,
сумата 1 203.76 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд –Кърджали в 2-седмичен срок връчването му на страните.
Съдия: