О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
29.04.2020 Дупница
Номер Година Град
Н.О., ІІІ
Районен съд – Дупница състав
29 април 2020
на Година
закрито Светла Пейчева
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Частно наказателно
Като разгледа докладваното от
346 2020
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл.244 , ал.5 от НПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба
от адв. К.Г. –САК, пълномощник на пострадалия свидетел И.А.А. против
Постановление за спиране на наказателно постановление издадено на 27.03.2020 г.
от Районен прокурор при Районна прокуратура – гр. Дупница, по досъдебно
производство № 30/2020г. по описа на РУ
МВР - гр. Дупница, респ. пр.пр. вх. № 6/2020г., ДП № 40/2020 г. по описа на
Районна прокуратура – гр. Дупница.
Наказателното производство е било
образувано по реда на чл.212, ал. 1 от НПК за това, че на 10.12.2019г., в гр.
Дупница, на ул. „Цар Освободител“, в
близост до № 10 –магазин „Колор“ (железарията на „Раков“) на И.А.А. е причинена
средна телесна повреда (комоцио церебри), представляващо разстройство на
здравето, временно опасно за живота му, както и нанесените с юмрук в лицето –
областта на носа - престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
В хода на разследването прокурорът е
приел, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява,
че инкриминираното деяние съставлява престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, а не
такова по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, което на свой ред е от
частен характер и подлежи на преследване чрез подаване на тъжба от
пострадалия. Поради тази причина и с тези мотиви прокурорът е спрял
досъдебното производство с нарочно постановление, като е указал на пострадалото
лице, че може да подаде тъжба пред Районен съд – гр. Дупница.
Недоволен от постановения прокурорски акт
е останал пострадалия И.А.А.. В жалбата си пред съда, чрез своя упълномощен повереник,
оспорва правните изводи на прокурора относно законосъобразността и
обосноваността им като счита, че обжалваният акт не е мотивиран, тъй като не е бил направен
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, а липсват мотиви, от
които да е видно въз основа на които прокурорът е приел, че е престъплението се
преследва с частна тъжба. Счита, че по този начин е допуснато съществено
процесуално нарушение, като е нарушено правото на защита на пострадалия. Освен
това счита, че при предявяване на материалите от досъдебното производство
направените искания и възражения неправилно са отхвърлени, като по този начин
не е изяснена фактическата обстановка. В
заключение се моли съда да го отмени и върне делото на прокурора със
задължителни указания.
Съдът като съобрази изложеното в жалбата,
събраните по досъдебното производство доказателства и разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на
законоустановения седемдневен срок по чл.244, ал.5 от НПК и от лице, което има
право да обжалва постановлението на прокурора за спиране на досъдебно
производство, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършената съвкупна преценка на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства съдът намира, че
органите по разследването са събрали необходимия брой доказателства за
разкриване на обективната истина, което да обуслови и правилната правна
квалификация. Процесуалното основание, въз основа на което прокурорът е спрял
досъдебното производство, а именно – че в хода на проведеното наказателно
производство се установява наличие на престъпление от частен характер, с
категоричност се възприемат и от настоящия съдия – докладчик. При мотивиране на
своя акт прокурорът е изложил, макар и по пестеливо, всички извършени до
момента процесуални действия и събрани доказателства, като правилно е стигнал
до правния извод за наличие на по – леко наказуемо престъпление.
Съдът не споделя възражението на
пострадалото лице, че липсва анализ на събраните доказателства, тъй като видетелските
показания не търпят критика по отношение на тяхната еднопосочност и
безпротиворечивост, поради което и следва да бъдат ценени от съда като
достоверни.
Съдебно-медицинската експертиза е
категорична, че от представените медицински документи и и от събраните гасни
доказателства няма данни за категоричност, че А. е изпаднал в пълно
безсъзнателно състояние (комационна кома) от мозъчно сътресение и такова
увреждане не се приема, тъй като А. през
цялото време на инцидента е извършвал
активни целенасочени действия, поради което експертът е приел, че А. е получил
леко мозъчно сътресение, протекло с краткотрайно (за секунди) лекостепенно
разстройство на съзнанието- зашеметяване, замайване. Но за описаните
травматични увреждания (кръвонасядане и оток на носа и мозъчно сътресение със
степенно разстройство на съзнанието) вещото лице е дало заключение, че са
причинени от действие на твърд тъп предмет и е възможно да са получени по време
и начин, за които съобщава пострадалия- нанесен му един удар в лицето -в
областта на носа. Малко вероятно е
травмата в областта на носа да е получена
при падане и удар на носа в пътната настилка, тъй като в този случай би
следвало да има и други външни наранявания -(поне охлузвания) по кожата на носа
и по останалите изпъкващи части на
лицето. Съдът я кредитира изцяло, така като е сторил представителят на
държавното обвинение, тъй като заключението е обективно и компетентно
изготвено, поради което не се налага
назначаването на допълнителна или повторна съдебно-медицинска експертиза. В
заключението, подробно описано от експерта, е даден отговор на противоречивите
показания на условно обособилите се две групи свидетелски показания относно
обстоятелството за активните действия от страна на И.А. от една страна и и от друга страна- активните действия на Георги Антов, респ. и на показанията на
свидетелите очевидци от самото възникване на конфликта до неговия край - св. Ангел А., св. Асенка Антова, св.
Антоанета Балтаджиева и св. Анна Войнова.
Съдът счита, че съдебно -фоноскопста
експертиза е извършена коректно, като представителят на държавното обвинение се
е мотивирал подробно в Постановление от
12.03.2020 г., като съдът се присъединява изцяло към изложените мотиви и счита,
че не следва да преповтаря изложените аргументи в тази посока.
При предявяване на материалите на
пострадалото лице на 10.03.2020г. същият е имал възражения и претенции по
проведеното разследване, за които както бе посочено по-горе наблюдаващия
прокурор се е произнесъл мотивирано като е намерил, че същите са неоснователни
и не ги е уважил.
Предвид гореизложените правни съображения
съдът намира, че правните изводи на прокурора адекватно отговарят на съвкупната
доказателствена деятелност и следва да бъдат споделени като правилни.
Наведеното възражение на повереника на
жалбоподателя, относно липсата на мотивировка на прокурорския акт, не следва да
бъдат уважени.
След направения анализ на гласните и
писмени доказателства и доказателствени средства съдът намира, че прокурорът
законосъобразно е спрял досъдебното производство при отразеното в
постановлението процесуално правно основание. Към настоящият момент са събрани
всички доказателства, които да подкрепят възприетата от прокурора правна
квалификация, обуславяща търсене на наказателна отговорност по частен ред.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
постановлението на прокурора е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното и на основание
чл.244, ал.5 от НПК, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районен прокурор при
Районна прокуратура – гр. Дупница от 27.03.2020 г. за спиране на
досъдебно производство по досъдебно производство № 30/2020г. по описа на РУ МВР - гр. Дупница,
респ. пр.пр. вх. № 6/2020г., ДП № 40/2020 г. по описа на Районна прокуратура –
гр. Дупница, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: