Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, в открито заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора
година в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОТЕВА
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при участието на
секретаря Ц. Пецева,
като разгледа
докладваното от съдия Бойчева въззивно гражданско дело № 1199 по описа за 2017 година
на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК от 1952 г. (отм.) вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на
ГПК.
Производството
по настоящото дело е образувано след отмяна с Решение от 25.01.2017 г. по гр.д.
№ 3912/2016 г. на ВКС, Г.К., І Г.О., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК
на влязлото в сила решение № 3426 от 20.05.2015 г. по в.гр.д. № 12050/2013 г.
на СГС, ГО, ІV-г състав, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на въззивния съд.
С
Решение от 18.04.2013 г. по гр.д. № 18532/2007
г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 24 състав, са оставени без
разглеждане като недопустими предявените от Н.М.Н. искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу ответниците В.А.В.,
Н. П.К., А.И.М.и Д.И.М.за солидарното им осъждане за заплащане на обезщетение
за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 5 100 лева (пет хиляди
и сто лева), частично предявен от пълния размер от 800 000 лева, ведно със законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на деликта - 15.01.2007
г. до окончателното издължаване, като процесуално недопустими и е прекратено
производството по гр.д. № 18532/2007 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 24 състав по отношение на тези ответници, като е указано,
че в тази част решението има характер на определение; отхвърлен е като
неоснователен и недоказан предявеният от Н.М.Н. иск с правно основание чл. 49
от ЗЗД срещу ответника Прокуратурата на Република България, последната и в
качеството на правоприемник на прекратената Окръжна следствена служба - гр.
Търговище на основание § 111 от ПЗР на ЗСВ за осъждането на този ответник да
заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на
5100 лева (пет хиляди и сто лева), частично предявен от пълния размер от 800
000 лева, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от
датата на деликта - 15.01.2007 г. до окончателното издължаване; присъдени са разноски
по делото.
Решението
на СРС в частта, с която са оставени без разглеждане като недопустими исковете
на ищеца срещу В.А.В., Н. П.К., А.И.М.и Д.И.М.и производството по делото е прекратено в тази част, има
характер на определение. Решението на първоинстанционния съд в тази част е
обжалвано с частна жалба с вх. № 1020218/29.05.2013 г. и е потвърдено с влязло
в сила Определение № 290/02.01.2014 г. по гр.д. № 12050/2013 г. по описа на
СГС, ІV-г
състав, недопустнато до касационно обжалване с Определение № 280/14.04.2014 г.
по ч.гр.д. № 2271/2014 г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О.
Подадена
е от въззивника и ищец в първоистанционното производство Н.М.Н. въззивна жалба
с вх. № 1020918/03.06.2013 г. против
първоинстанционното решението.
С
оглед на горното предмет на въззивното производство е решението от 18.04.2013
г. по гр. дело № 18532/2007 г. на Софийския районен съд, 24 състав, в частта, с
която са отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателя срещу Прокуратурата на
Република България, последната и в качеството й на правоприемник на
прекратената Окръжна следствена служба – гр. Търговище на основание § 111 от
ПЗР на ЗСВ осъдителен иск по чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 5 100 лева, представляваща част от обезщетение за
неимуществени вреди от пълен размер 800 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на деликта – 15.01.2007 г. до окончателното изплащане, като
ищецът е осъден да заплати на Прокуратура на Република България разноски по
делото в размер на 450 лева.
Жалбоподателят
твърди, че решението на СРС е нищожно, необосновано и неправилно. Твърди, че
решението е нищожно, защото съдебният състав, постановил обжалваното съдебно
решение, не представлява “независим и
безпристрастен съд” и по отношение
на същия са налице основания за отвод, визирани в чл. 12, ал. 2 от ГПК (отм.). Твърди,
че решението е постановено при груби нарушения на процесуалния закон, които са
довели до неправилния извод на първоинстанционния съд за неоснователност и
недоказаност на предявения иск. Излага оплаквания за постановяване на решението
при нарушение на материалния закон. Сочи, че са налице предпоставките на
извършения деликт. Сочи, че ответниците-физически лица са извършили лични
виновни и неправемерни действия и престъпления по чл. 282, ал. 3 вр. с чл. 282,
ал. 2 вр. с чл. 282, ал. 1 от НК, по чл. 287 от НК, които не представляват
служебни действия, попадащи под защитата на функционалния имунитет по чл. 132
от Конституцията на Република България. Твърди, че фактът на извършените срещу
него престъпни деяния е допустимо да бъде установен в гражданския процес.
Претендира да бъде прогласено решението на СРС за нищожно и делото да бъде
върнато на районния съд за разглеждане от друг състав, а ако не бъде прогласено
за нищожно, да бъде отменено решението и да бъдат уважени предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна - Прокуратурата на Република
България оспорва жалбата. Сочи, че СРС е обсъдил представените и приети по
делото доказателства, в хода на процеса не са били налице обстоятелства за
отвод на съдията. Сочи, че в хода на съдебното дирене ищецът не е представил
доказателства, че е претърпял неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена
последица от противоправни действия от противоправни действия на склужители на
Прокуратурата на Република България. Сочи, че фактът, че те са изпълнявали
служебните си задължения по НПК и са реализирали в някаква форма държавна
принуда, не означава автоматически, че са извършвили противоправни действия. Сочи,
че ищецът Н. има качеството на подсъдим по образувано наказателно дело пред
СРС, производството по което е образувано във връзка с внесен обвинителен акт
по прокурорска преписка № 5002/2007 г., която съдържа всички материали по
водените до този момент досъдебни произдводства срещу ищеца, включително и
цитираното следствено дело № 6/2001 г. по описа на ОСлС – гр. Търговище, за
което е представено удостоверение от СРС, НО, 6 състав по последно известен
номер НОХД № 8157/2010 г. от 27.09.2010 г. Сочи, че делото е обемно, а ищецът е
страна в процеса и би могъл да се снабди с какъвто и да било документ от
наказателното дело, който да представи в настоящото дело. Моли съдът да остави жалбата
без уважение и да потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд като
законосъобразно и правилно. Претендира разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и обжалвания съдебен акт и като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В
първоинстанционното производство са събрани писмени и главни доказателства.
Във въззивното
производство жалбоподателят е направил доказателствени искания, като съдът се е
произнесъл по същите с определение от 12.06.2020 г., 14.12.2020 г., от
29.03.2021 г. и др. Част от посочените от въззивника доказателства не се явяват
нови такива по смисъла на чл. 205 от ГПК (отм.) вр. с §
2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, а други са преценени като неотносими, като исканията са
оставени без уважение.
Въззивната жалба
е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното
решение на първоинстанционния съд е валидно и допустимо.
Неоснователни са
оплакванията в жалбата, че решението е нищожно, тъй като е постановено от съдебен
състав, по отношение на същия са налице основания за отвод, визирани в чл. 12,
ал. 2 от ГПК (отм.). Нищожно е
съдебно решение, което е постановено от лице или с участието на лице, което не
е имало съдийско качество към момента на приемане му, от лице, което не е
участвало в последното съдебно заседание, при което е приключило делото,
съдебното решение е неподписано, постановено е нещо неразбираемо до степен, че
волята на съда не може да бъде изведена и чрез тълкуване или нещо явно
несъвместимо с българския обществен ред. Това не се установява в случая.
Обстоятелства, при които съдията е бил пристрастен, не водят до нищожност, а
евентуално до неправилност на съдебното решение. В случая не се
установяват някакви конкретни обстоятелства и не са представени доказателства по
делото, от които да може да се прави извод, че първоинстанционният съдия да е
бил заинтересуван от изхода на делото или да се намира със страната в особени
отношения, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. По делото не се установява да е процедирано от
първоинстанционния съд по начин, който да поставя под съмнение разглеждането на
спора или постановяването на решението въз основа на данните по делото, закона
и вътрешното убеждение на съдебния състав, което евентуално би могло да повлияе
върху правилността на решението (в този смисъл Решение № 505/16.11.2011
г. по гр.д. № 1590/2010 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.;
Решение № 103/16.01.2019 г. по гр.д. № 2875/2017 г. по описа на ВКС, Г.К., I Г.О.; Решение № 98/30.11.2017 г. по гр.д. №
3899/2016 г. по описа на ВКС, Г.К., II Г.О.).
Неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя за извършени процесуални нарушения от
първоинстанционния съд. В хода на първоинстанционното дело са събрани писмени
доказателства по искания на ищеца, както и показанията на свидетелите Г.Н., Н. Гацев,
Г.С., Б.Н., допуснати по искане на ищеца. Пред първоинстанционния съд са
представени преписи от документи и удостоверения касателно следствено дело №
6/2001 г. по описа на ОСлС – Шумен и прокурорска преписка № 5002/2007 г. по
описа на СРП, както и следствено дело №
213-ХІ/2001 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – гр. Варна. Оплакванията
на жалбоподателя, че не е събрано следствено дело № 6/2001 г. по описа на ОСлС
– Шумен са неоснователни, доколкото след като ищецът е страна по това
производство, той е имал възможност да се снабди с преписи от материалите по
това дело. По отношение на следствено
дело № 213-ХІ/2001 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – гр.
Варна, първоинстанционният съд с разпореждане от 19.12.2012 г. е дал възможност
на ищеца Н.М.Н. в месечен срок от съобщението,
който на основание чл. 131 от ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК е
определен като краен такъв, да представи по делото заверени преписи от
доказателствата, намиращи се по горецитираното следствено дело,
като му е указал, че същото се намира в деловодството на СРС, 24 състав, и при
поискането му ще бъде предоставено на разположение на ищеца за снабдяването му
с поисканите доказателства. Указал му е също, че част от материалите по
следственото дело са преснимани и приложени към първоинстанционното дело. С
определение от съдебно заседание, проведено на 04.03.2013 г., първоинстанционният
съд, като е приел, че на ищеца са дадени достатъчно възможности да ангажира
доказателства по делото, е оставил без уважение искането му по молба от
01.03.2013 г. и е изпратил следствено
дело № 213-ХІ/2001 г. по описа на ВОП – гр. Варна за прилагане по
дело на СГС. С оглед на горното съдът намира, че не са налице сочените
процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд и на ищеца е дадена достатъчна
възможност да се снабди с необходими преписи от доказателства, което не е
сторено в хода на производството.
Съдът намира, че представените от
жалбоподателя по делото писмени декларации от различни физически лица не следва
да бъдат ценени, доколкото същите по същество представляват свидетелски
показания в писмена форма, а не са събрани по предвидения в ред в ГПК (отм.).
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД,
този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа.
За да бъде уважен искът по
чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, следва да бъдат
установени от
ищеца елементите на фактическия състав на отговорността за
поведението на лице при или по повод изпълнението на възложена му от ответника
работата: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина,
както
и че твърденото деяние (действие или бездействие) е извършено от лице, за
поведението на което ответникът отговоря по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, и
вредите са причинени при или по повод изпълнението от лицето на възложената
работа. Отговорността на възложителя
по чл. 49 от
ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и безвиновна и следва да
се ангажира както при виновно противоправно поведение, изразяващо се в действие
от страна на лице, на което е възложено изпълнението на определена работа.
В случая ответникът
Прокуратурата на Република България е юридическо лице
съгласно чл. 137 от ЗСВ и може да отговаря за действия на негови служители при
или по повод извършване на възложената работа съгласно чл. 49 от ЗЗД. Съгласно
§ 111 от ПЗР на ЗИДЗСВ (обн. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.), с определение от съдебно
заседание, проведено на 21.05.2009 г., е констатирано от първоинстанционния съд,
че Прокуратурата на Република България е правоприемник по закон на прекратената
ОСлС - гр. Търговище.
Настоящият състав намира, че в случая не
се установява противоправно деяние на посочените в исковата молба лица,
изразяващо се в нарушение на правилата на НПК, от което да са настъпили
твърдяните в исковата молба неимуществени вреди на ищеца. Не се установява и
конкретно неизпълнение на произтичащо от закона задължение на лицата, за които
ответникът отговаря, което да е довело до твърдените вреди за ищеца.
Твърдението на ищеца за неправомерно действие, изразяващо се в отказ на тези
лица да се отведат от разглеждането на горепосоченото следствено дело, заведено
срещу ищеца, се опровергава от събраните по делото доказателства. Налице са
отводи на лицата – следователи при ОССлС – Търговище по следствено дело №
6/2001 г. по описа на ОСлС – Шумен, разпределено за разследване в ОССлС –
Търговище. Видно от приетото по делото постановление от 27.03.2006 г. на
Районна прокуратура – Търговище, са приети за основателни отводите на
следователи при ОССлС – Търговище по следствено дело № 6/2001 г. и материалите
по него са изпратени на Главния прокурор на Република България със становище да
бъде определена друга следствена служба, която да продължи разследването по
случая. По делото се установява от представеното удостоверение от 09.04.2008 г. на прокурор при СРП, че по
образуваното следствено дело № 6/2001 г. по описа на ОСлС - Шумен, впоследствие
възложено на Столична Следствена служба, е образувана прокурорска преписка №
5002/2007 г. по описа на СРП и с постановления от 15.01.2007 г. и 20.06.2007 г.
на настоящия ищец са повдигнати обвинения за извършени от него престъпления.
Представен е и обвинителен акт срещу ищеца, като няма данни наказателно
производство да е приключило. Евентуално след приключването на това
производство и при установяване, че обвинението срещу ищеца е неоснователно
повдигнато или ако наказателното производство бъде прекратено, поради
това, че деянието не е извършено от него или не представлява престъпление,
ищецът би могъл евентуално да ангажира отговорността на държавата, чрез
съответните органи, за претърпени причинените му вреди от незаконни актове,
действия или бездействия на разследващите органи и прокуратура.
От друга страна, дейността на
магистратите, изразяваща се в упражняването на предоставени от закона
правомощия за вземане на решение и приложение на закона, не може да бъде обект
на наказателно преследване и гражданска отговорност, освен ако извършеното е
умишлено престъпление от общ характер, съгласно чл. 132 от Конституцията на
Република България. По делото не се доказва при пълно и главно доказване
твърдението на ищеца за злоупотреба със служебно положение от страна на физическите
лица - магистрати. Установяването на този факт може да се извърши само в
наказателен процес, а не като факт в гражданския процес относно
гражданскоправните последици на твърдения деликт, след като не се твърди и не
се доказва невъзможност да бъде възбудено или е прекратено наказателно
преследване, по аргумент от разпоредбата на чл. 97, ал. 4 от ГПК (отм.). Извън
тези хипотези гражданският съд не може да установява
наказателно правоотношение, инцидентно по повод предявен иск. В случая
по делото няма и данни за някое от твърдените деяния на лицата да има влязла в
сила присъда за умишлено престъпление от общ характер. След като не може да
бъде търсена за съответното твърдяно деяние отговорността на магистрата, то за
същото не може да бъде ангажирана и деликтната безвиновна отговорност по чл. 49
от ЗЗД на ответника Прокуратурата на Република България.
Не се установява да е налице и пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно
поведение на лицата и твърдените неимуществени вреди за ищеца. За
изчерпателност на изложението следва да се посочи също, че без значение за
преценката касателно свидетелките показания на Г.Н., дадени в проведеното на 27.10.2008
г. съдебно заседание пред СРС, е обстоятелството, че същата е пълномощник на
ищеца по делото съгласно пълномощно с последваща дата от 07.10.2009 г. (находящо
се на л. 235 от първоинстанционното дело).
С оглед на горното съдът намира, че не
се установяват в кумулативна даденост предпоставките на сложния фактически
състав на деликтната отговорност по чл. 49 от ЗЗД на юридическото лице за
действия на лицата, на които е възложил работа, и предявеният иск правилно е
отхвърлен от районния съд като недоказан и неоснователен.
Поради неоснователността на главния иск,
не се дължи и законна лихва за забава върху претендираната главница и
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД като неоснователна подлежи на
отхвърляне.
Поради горното и с оглед съвпадане на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, настоящият съдебен
състав намира, че въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на
районния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода
на спора и предвид искането в отговора на въззивната жалба, в полза на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 18.04.2013 г. по гр.д. № 18532/2007 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 24 състав, в обжалваната част.
Решението на СРС в прекрателната част, имащо характер на определение, е влязло
в сила.
ОСЪЖДА на
основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) Н.М.Н., ЕГН **********,***, да заплати на Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр. София, бул. “********, сумата от 100
лева (сто лева) - разноски
по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховния
касационен съд на Република България при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.