Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2019 година
В името на народа
Административен
съд – гр. Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
при участието на прокурора Александър
А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
2185 по описа на
съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от М.И.Ч. от гр. А, ЕГН **********, срещу Решение № 1267/24.07.2019 г. на
Варненски районен съд, ХХХVІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 2378 по описа
на съда за 2019 г., с което е потвърден Електронен фиш серия К № 1438776 на
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с който на Ч.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание
чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд е необосновано и постановено при неправилно приложение на
материалния закон. По-конкретно касаторката твърди, че фишът е издаден от
автоматизирано техническо средство или система, но в присъствие на контролен
орган по време на движение, поради което нарушителят е следвало да бъде спрян и
да му бъде издаден акт за установяване на административно нарушение, тъй като
чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. забранява издаване на
електронни фишове за нарушения, установени с мобилни АТСС по време на движение.
Счита още, че в производството не е установен видът на извършвания контрол
поради липса на отбелязване в съответния протокол за това. Посочва, че мястото
не е било обозначено с пътен знак Е 24 и че са нарушени всички
императивни изисквания на наредбата. Моли решенето да бъде отменено и да бъде
отменен потвърденият с него електронен фиш.
Ответникът в производството, Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, не изразява становище
по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното
решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване във въззивното
производство е бил Електронен фиш серия К № 1438776 на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Варна, с който на М.И.Ч. за нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от
същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
От събраните доказателства районният съд е
приел за установено от фактическа страна, че на 01.12.2016 г. около 8,15 ч на
път Е-70 в посока към гр. Варна в района на бензиностанция „Петрол“ се е движил
л.а. „Рено Меган класик“ с ДК № В **** РТ със скорост 98 км/ч, над максимално
допустимата скорост от 80 км/ч. Автомобилът бил заснет от функциониращата,
поставена в района на бензиностанцията, мобилна система за контрол TFR1-M. След приспадане на толеранс от 3 км/ч, наказуемата
скорост била определена на 95 км/ч. След установяване на собственика на
автомобила – М.Ч., бил издаден електронният фиш, в обстоятелствената част на
който били описани посочените факти. Дадена била правна квалификация на
деянието по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и било определено наказание на основание чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Към електронния фиш бил приложен снимков материал от
техническото средство.
Въз основа на установените факти, от
правна страна районният съд приема, че фишът е издаден при спазване на
изискванията по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП от териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, и е със законоустановеното
съдържание. Във връзка с авторството на деянието районният съд посочва, че не
са правени възражения и не е конкретизирано лице, което е управлявало
собствения на Ч. автомобил, поради което правилно санкцията е наложена на
собственика. Приема, че нарушението е установено от мобилна система за контрол
от одобрен тип.
Районният съд е обсъдил доводите за нарушение
на чл. 34 от ЗАНН, като е посочил, че според представените доказателства фишът
е издаден в този срок, макар и да не е бил връчен преди лицето да бъде
установено година и половина след издаването. Отхвърлил е възраженията за
неяснота относно местоположението на техническото средство и наличието на
ограничение на скоростта, като се е обосновал с представени в административната
преписка доказателства. Приел е, че след като собственикът на автомобила не
посочва лицето, което би могло да го е управлявало по време на нарушението,
като се позовава на изтеклия период от време, това не го освобождава от
административнонаказателна отговорност. По тези съображения е потвърдил
електронния фиш.
Касационният състав
възприема изцяло установените от районния съд факти и направените от него
правни изводи.
Решението на
ВРС е правилно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането
и цененето на доказателствата.
Между
страните е безспорно, че при заснемането му автомобилът на касационната
жалбоподателка се е движил със скорост от 95 км/ч (след приспадане на
допустимата процентна грешка, с която работи измервателният уред), засечена с
годно техническо средство – мобилна система за видеоконтрол № TFR1 – M 646/14,
отговарящо на изискванията на Закона за измерванията, които обстоятелства се
установяват по категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства
(снимков материал, протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR – 1M“ и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835).
Релевираните
от касатора оплаквания са свързани основно с допуснати нарушения на правилата,
уреждащи реда за използване на автоматизирано техническо средство или система.
Касационният състав ги намира за неоснователни.
Не може да
бъде споделено възражението в касационната жалба за нарушени процесуални права
поради невъзможност да бъде установено лицето, управлявало автомобила. Във
връзка с това липсата на предоставена в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, по чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП води до
ангажиране на отговорността на собственика на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
Неоснователно е и оплакването за допуснати нарушения на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на МВР и липса на данни за местоположението на автомобила в
момента на заснемането му, тъй като последното обстоятелство е категорично
установено от приложените по делото доказателства – снимков материал и протокол
за използване на автоматизирано техническо средство или система TFR1-M № 646/14 от
01.12.2016 година, в който надлежно е отбелязан и режимът на работа на
контролната система. Основателно първоинстанционният съд е приел, че
електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, в т.ч. подробно описание на мястото на извършване на
нарушението, разрешената скорост, установената скорост на движение на
процесното МПС, както и стойността на превишението, като е отчетена допустимата
процентна грешка от 3 %. Издаването на електронен фиш е уредено в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, която разпоредба именно е посочена като основание за издаване на
процесния електронен фиш. Липсва твърдяното несъответствие между номера на
мобилната система по снимковия материал и по протокола за използване.
Цитираният в касационната жалба чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не допуска издаване на електронни фишове при
констатиране на нарушения по време на движение на автомобила, в който се намира
мобилната система, а не по време на движение на превозното средство на
нарушителя. Обратното би било нон-сенс, тъй като установяването на нарушения по
чл. 21 от ЗДвП – превишена скорост чрез технически средства става именно по
време на движение на превозните средства. Правилно извършеното нарушение е
квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е приложена санкционната разпоредба на
чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП с налагане на административно наказание в
абсолютно определения в тази разпоредба размер.
Ето защо касационният състав приема, че не
се установяват твърдяните в жалбата нарушения на районния съд, представляващи
касационни основания, и жалбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид горното и на основание чл. 222,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1267/24.07.2019 г.
на Варненски районен съд, ХХХVІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 2378 по
описа на съда за 2019 година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.