О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 22.01.2021г.
Сливенският окръжен съд,
наказателна колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РАДКА ДРАЖЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Като разгледа докладваното
от съдия ДРАЖЕВА ВЧНД № 19 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр.чл.341 и
сл. от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при РП-Сливен срещу
протоколно определение от 02.12.2020г. по НОХД № 1394/2020г. по описа на
Районен съд – Сливен. С атакуваното определение от разпоредително заседание
съдът е уважил искането на повереника на пострадалото лице за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснати съществени
процесуални нарушения.
В протеста се твърди, че определението на съда е материално и
процесуално незаконосъобразно. Конкретно
се сочи, че неправилно съдът е приел, че
в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения на процесуалните правила, които довели до
ограничаване правата на пострадалото
лице: неправилна според съда правна квалификация на деянието, за която
обвиняемото по делото лице е подведено под наказателна отговорност, посочването
в диспозитива на обвинителния акт, че деянието извършено при условията на
съпричиняване от страна на пострадалото лице. На последно място се посочва, че при обсъждане на въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК съдът неправилно
и немотивирано е отхвърлил
възможността делото да се гледа по реда на Глава 28 от НПК, в каквато връзка е
било предложението на прокуратурата и защитата на обвиняемото лице. В протеста, за да аргументира изложените
по-горе твърдения, прокурорът се е позовала на заключението по назначената в
хода на досъдебното производство автотехническа експертиза и конкретно на една
от техническите причини за възникването
на ПТП- внезапното навлизане от страна
на пешеходеца в коридора на движение на автомобила. Според представителя на
прокуратурата съгласно разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК се посочват и обстоятелства, които отегчават или
смекчават отговорността на обвиняемия. На следващо място в протеста
се изтъква, че посочените от съда процесуални нарушения не са включени в
обхвата на нормата на чл.249, ал.4, т.2
от НПК. Финално се подчертава, че в разпоредителното заседание както
представителят на държавното обвинение, така и защитникът са изразили желание
производството да се развие по реда на глава
28 от НПК, но съдът е отхвърлил
искането без да изложи конкретни мотиви към определението си. Настоява се за
отмяна на определението на съда, постановено
в разпоредителното заседание, с което определение е били прекратено съдебното
производството и делото е върнато на РП
за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правата на пострадалото лице.
По делото е налице писмен отговор на повереника на
пострадалото лице. В него е изразено искане за оставяне без уважение на
протеста, подаден от РП-Сливен. Счита
се, че съдебният акт е правилен и законосъобразен и се предлага на въззивния
съд да го потвърди като такъв. Излага се становище, че в конкретния казус са допуснати процесуални нарушения,
несъвместими с правата на пострадалото лице.
Твърди се, че по делото няма доказателства, които да обосноват признака
за оказване помощ на пострадалия. На следващо място се сочи, че непосредствено след изписване на пострадалото
лице от болницата, то е получило масивен инсулт и като се прави извод, че в случая вече се
касае за тежка, а не за средна телесна повреда Акцент се поставя върху включването на съпричиняването на
вредоносния резултат в диспозитива на обвинителния акт, тъй като то не е елемент от състава на чл.343а, ал.1 от НК, а при установяване на наличието му може единствено да се приеме като
смекчаващо отговорността. От настоящата
инстанция се иска да се остави без уважение протеста и да потвърди атакуваното
определение на СлРС.
Окръжният съд, след като се запозна с материалите по
делото и като извърши проверка с оглед твърденията в жалбите, намери следното:
Протестът е подаден в законния срок от страна с правен
интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е
процесуално допустим.
Разгледан по същество същият е неоснователен.
Производството по НОХД № 1394/2020г. по описа на
Районен съд – Сливен е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт против Д.А.И. за престъпление по чл.343а,ал.1,б.“а“, вр.чл.343,ал.1,б“б“,вр.чл.342,ал.1
от НК.
Първоначално досъдебно производство №199/2019г по
описа на РУ-твърдица е било образувано за това, че на 12.12.2019г. в гр.Ш., на
ул.“Ч.“ до дом ** нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил
на К.К.К. средна телесна повреда- престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“,
вр.чл.342, ал.1 от НК.
По досъдебното производство е назначена
съдебно-медицинска експертиза от три вещи лица, която да даде заключение за
механизма на получените травматични увреждания , както и да отговори на въпроса
налице ли е причинно-следствена връзка между
получените от пострадалия увреждания в резултат н от претърпяното пътно-транспортно произшествие и
настъпилия петнадесет дни по-късно
мозъчен инсулт. Вещите лица са дали
отговор на поставените въпроси като са
посочили, че травматичните увреждания в резултат от ПТП по медико-биологичен признак представляват трайно увреждане движенията на
левия долен крайник; не са констатирали наличие на причинно-следствена връзка
между тези увреждания и настъпилия по-късно мозъчен инсулт.
В заключението по назначената автотехническа
експертиза като една от техническите причини, довели до настъпването на ПТП е
посочено внезапното навлизане на
пешеходеца в коридора на движение на лекия автомобил.
На 20.08.2020г. на Д.И. с постановление за привличане
на обвиняем е повдигнато обвинение за
това, че на 12.12.2019г. в гр.Ш., на улица „Ч.“ до дом№**, при управление на
МПС нарушил правилата за движение:чл.20,ал.1
и чл.**6 от ЗДвП и в условията на съпричиняване с пострадалия К.К.,
допуснал пътнотранспортно произшествие като блъснал движещия се пред него
пешеходец К.К. в резултат на което по непредпазливост причинил на К. средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия долен
крайник- престъпление по чл.343, ал.1,б.“б“, вр.чл.342, ал.1 от НК.
На 31.08.2020г. при предявяване на разследването Д.И. и неговия защитник са направили
възражение по повод правната аквалификация на деянието , тъй като според тях И. е „осъществил всички действия
по за подпомагане на пострадалия от
настъпилото ПТП“. Настоявали са, че в конкретния казус се касае за деяние,
което изпълва състава на чл.343а, аб.1, б.“а“ вр.чл.342, ал.1 от НК.
С постановление от 15.09.2020тг. РП-Сливен е уважила искането, изложено
по-горе, касаещо правната квалификация на деянието и е дала указания при привличане на обвиняемото лице да се
отрази, че деянието е извършено в
условията на съпричиняване от страна на пострадалото лице.
С
постановление от 06.10.2020г. И. е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.343а, ал.1 б.“а“ вр.чл.343 ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 от НК като
действително, съобразно дадените от прокурора указания, в диспозитива на
постановлението е отразено, че деянието
е извършено в условията на съпричиняване от страна на К.К.К., а деецът след настъпването на ПТП е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалото лице като е организирал
незабавно транспорт за откарване на К. *** за преглед и лечение.
Този диспозитив е идентичен с диспозитивната част на
обвинителния акт.
Преди провеждане на разпоредително заседание по НОХД№1394/2020г. на СлРС е постъпила молба от повереника на
пострадалото лице за конституирането на К.К. като частен обвинител. В самото
разпоредително заседание както прокуратурата, така и защитникът на подсъдимия И. са заявили становище, че не допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното
производство, както и че са налице основания за разглеждане на делото по реда
на особените правила като прокурорът не е конкретизирал дали се касае за реда
по глава 28 от НПК, а защитата е
визирала производство по реда на
съкратеното съдебно следствие. Финално защитникът е добавил, че съзира
основание за приложение на чл.78А от НК.
Повереникът на пострадалия К. на първо място е
посочил, че солидаризира със становището
на прокуратурата с изключение на въпросите по чл.248 ал.1 т.3 и 4 от НПК.
Категорично повереникът е заявил,
че по досъдебното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
необоснованост в обвинителния акт
досежно признака „оказване помощ на пострадалия“, както и относно правната
квалификация на деянието в частта, касаеща вида на телесното увреждане,
доколкото непосредствено след телесното увреждане при настъпване на пътно-транспортното
произшествие пострадалото лице е получило масивен мозъчен инсулт и към
настоящия момент е парализиран. Счита се, че се касае за тежка, а не средна
телесна повреда същеествено внимание е обърнато и на диспозитива на обвинителния акт в частта, в
която е отразено наличие на съпричиняване
от пострадалото лице при извършване на престъпното едяние. Изложено е
искане съдът да прекрати съдебното производство и да върне делото на РП, поради
допеуснати съществени, но отстраними нарушения на процесуалните правила.
В атакуваното определение на съда е прието, че
действително са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила в по досъдебното производство, довели до ограничаване правата на
пострадалия К.. Прието е, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на
чл.246 от НПК, тъй като в него не са
посочени доказателствата, довели до извод за наличност на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Изрично е подчертано от
първостепенния съд, че съпричиняването
е относимо при определяне на наказанието. Друг съществен пропуск на
процесуалните правила според СлРС е че в обвинителния акт прокурорът не е
посочил въз основа на какви
доказателства е направен извод, че се
касае за деяние по смисъла на чл.343а от НК, а именно, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него, за да окаже
помощ на пострадалия К.. Достигнато е до заключение, че след като обвинителният
акт не покрива стандартите на чл.246 от НПК, съдебното производство следва да се прекрати и делото да се върне на
РП-Сливен, а това от своя страна е обусловило
и извод за неприложимост на глава
28 от процесуалния закон на конкретния етап, в който се намира производството.
Въззивният съд, с оглед така установените фактически
положения, намира съображенията изложени от прокурора в протеста му за отмяна
определението на СлРС за неоснователни. Определението на Районен съд – Сливен като
краен резултат е правилно и законосъобразно. В настоящия казус РП е обвинила подсъдимия в това, че при
управление на леке автомобил „Опел Астра“ на инкриминираната дата
12.12.2019г е нарушил правилата за
движение по пътищата:чл.20, ал.1 от ЗДвП7“Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато ППС, които управляват“, чл.**6 от ЗДвП:“Водачът на ППС е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…“ и в условията на съпричиняване с
пострадалия К., допуснал пътно-транспортно произшествие като блъснал
пешеходеца, в резултат на което е причинил на К. средна телесна повреда,
изразяваща се в затрудняване движението на долен ляв крайник като след
настъпването е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия.
В обстоятелствената част на обвинителния акт
обаче кратко и лаконично прокурорът е
посочил, че непосредствената причина за
настъпване на ПТП се изразява в
неадекватните и несъобразени действия на И.
като водач на МПС, без да се посочат нарушените правила за движение по
пътищата и конкретните действия на водача на МПС, чието нарушаване е довело до
настъпване на вредоносния резултат. Втората изтъкната от прокурора техническа
причина за настъпването на пътно-транспортното произшествие е внезапното навлизане на пешеходеца в
коридора на движение на автомобила. Описани са конкретните правила, нарушени от
пострадалото лице-чл.106 от ЗДвП:“Водачите на ППС с животинска тяга, на
животни или на стада трябва непрекъснато
да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за
движението“ и чл.**4 от ЗДвП: „ на пешеходниците е забранено да навлизат внезапно на платното за
движение“. Няма изложени съображение във
връзка с внезапността на навлизане на
пешеходеца на платното. В диспозитивната част на обвинителния акт се констатира
обратното: прокурорът е описал конкретните правила от ЗДвП, които е нарушил
подсъдимия, включил е като елемент от престъпния състав по чл.343а ал.1 от НК осъществяване на деянието при условията на съпричиняване
с пострадалия К., какъвто елемент
законодателят не е регламентирал.
За да се приеме, че актът на прокуратурата е изготвен
в съответствие с чл.246 от НПК, то е необходимо е да е налице пълнота на фактическото обвинение, която да
осигурява възможност на обвиняемото лице да разбере в какво се
състои обвинението, както и единство между фактическото и юридическото
обвинение. В конкретния случай се налага извод за допуснато от РП несъответствие между обстоятелствената и
заключителната част на обвинителния акт
от една страна и непълнота в обстоятелствената му част от друга страна. Чрез
обвинителния акт прокурорът трябва да развие в пълнота своята обвинителна теза
пред решаващия съдебен орган. Обвинителният акт следва да бъде прецизен, ясен и
да очертава състава на престъплението, в извършването на което е обвинено
дадено лице. Трябва да се посочат фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на подсъдимия в неговото осъществяване. Това означава, че
подсъдимият трябва да знае всички факти, които се отнасят до елементите от
обективна и субективна страна на деянието. Констатираното от СлОС, че
фактическото обвинение не отговаря в пълнота на правното, както и че
обвинителната теза не е развита детайлно в обстоятелствената част на
обвинителния акт не е установено от първостепенния съд. Доколкото настоящата
инстанция изцяло проверява законосъобразността на атакувания съдебен акт, постановен в разпоредително
заседание, няма процесуална забрана за
първи път въззивниата инстанция да констатира допуснати в хода на досъдебното
производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правили, довели
до накърняване правата на обвиняемото или пострадалото лице.
Налице е съществено нарушение на процесуалните
правила, извършено в хода на досъдебното производство, което не може да бъде
отстранено в хода на съдебното производство. Описаните несъответствия между
обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив не позволяват
той да изпълни главното си предназначение, а именно- да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин
да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на
правото на защита, съобразно изискванията на Тълкувателно решение № 2 от
07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС на РБ. Тези несъответствия са пречка обвиняемия да
разбере в извършването на какво е обвинен, за да упражни правото си на защита.
Тия пороци не могат да бъдат отстранени по никакъв
начин в съдебната фаза на наказателното производство. При служебната проверка
на съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които да
са накърнили правата на пострадалото лице.
Както вече бе посочено по-горе въззивният съд намира,
че като краен резултат определението на съда, с което е прекратено съдебното
производство, поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, е правилно и като такова следва
да се потвърди.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.345,
ал.1 от НПК Сливенският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение от 02.12.2020г. по НОХД№
1394/2094г по описа на СлРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: