Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. П., 12.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, в публично
заседание на 08.03.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1057/2019г., по описа на съда, за да се
произнесе, взема предвид :
Молба с правно основание чл.19 от
ЗГР.
Молителката
Ц.С.К.-Г.твърди, че двойното ѝ фамилно име К.-Г.е приела да носи при
сключването на гр.брак на 24.08.1990г. При прекратяването на брака ѝ,
съгл. решение по гр.д. 6187/2009г. на ПлРС, влязло в сила на 09.02.2010г.,
фамилията ѝ се е запазила К.-Г., но тя започнала да се
представя само с фамилно име К. и така станала известна в обществото с това
фамилно име. Твърди, че разликата в имената ѝ създава сериозни
затруднения, т.к. се налага да обяснява защо не са еднакви името, с което е
известна в обществото и това по лични документи. Сочи, че вече не може да
възприеме фамилното си име отпреди развода, т.к. след 2010г. вече не е позната
с него. Същевременно излага в с.з. твърдения, че К. е името на нейния род и тя
се чувства привързана към това име, особено след смъртта на баща си. Счита, че
са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗГР – преодоляване на
затрудненията ѝ от разликата между известното ѝ име и това по
документи, и моли съда да издаде решение, с което да допусне промяна на фамилното
ѝ име в регистрите на населението, от К.-Г.на К..
Заинтересованата
страна - О.П. не взема становище по молбата.
Заинтересованата
страна - Районна прокуратура П. е представила писмено становище преди първото
по делото заседание, в което е изразила становище, че молбата е неоснователна и
недоказана.
Съдът, като разгледа събраните по
делото доказателства, намери за установено следното: Видно от влязлото в сила
съдебно решение по гр.д. 6187/2009г. на ПлРС, преди брака с Г.А.Г.на
24.08.1990г., молителката е била с фамилно име К., а след брака е прибавила и
фамилното име на съпруга си – Г.. При одобряване на споразумението за
прекратяване на брака, съдът е постановил молителката да носи брачното си
фамилно име К. – Г., като от влизане в сила
на решението – 09.02.2010г. до датата на подаване на молбата по чл. 19 от ЗГР
са изминали 9 години. В личната си карта, констатация на която е направена в
съдебно заседание, молителката също е записана с двете фамилни имена. Служебно
изисканото по делото свидетелство за съдимост на молителката, сочи обстоятелството,
че тя е неосъждана, както и че молбата за промяна във фамилното ѝ име не
е поискана с цел избягване на наказателна отговорност. От разпита на св. И.Й., семеен приятел на молителката и нейните роднини, се установи, че той
има ясни спомени за нея от повече от 30 г., като след развода си през 2010 г.,
тя се е представяла като госпожа К.. Посочи, че самата молителка му е споделяла,
че чувства неудобство, когато я наричат Г., защото с това я свързват с бившия
ѝ съпруг, известен човек в града, с който са разведени, и понастоящем той
има деца и друга съпруга. Посочи също, че молителката иска да я познават като
личност - К., а не като бившата съпруга на Г.Г.. Свидетелят заяви, че е чувал молителката
да се представя пред непознати хора с името К.. Св. П.П., познат на молителката от 20 години,
посочи, че е познавал семейството, че е присъствал на моменти след развода, в
които тя се е представяла с фамилия К., по повод на което първоначално са
ѝ били задавани въпроси за тази фамилия.
Предвид
така събраните доказателства, съдът намира, че по делото се доказа наличие на
основание, а именно – „важни обстоятелства“ по смисъла на закона, които налагат
промяна на фамилното име на молителката. От доказателствата е видно, че в
периода след прекратяването на брака си, в кръга от нейни близки и в обществото
тя се представяла с фамилното си име отпреди брака – К.. Това сочат показанията
на свидетелите, които са логични, взаимно се допълват и не си противоречат,
базирани са на лични впечатления и дългогодишно познанство с молителката,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Съдът приема, че дори и към момента на
прекратяване на брака си, молителката да не се е възползвала от възможността,
дадена в чл. 53 от СК, единствено на нея /като съпруг, променил фамилното си
име при сключване на брака/, да възстанови фамилното си име преди този брак, то
от този момент до подаване на молбата по настоящето производство е изминал дълъг
период от време, през което обстоятелствата са се променили. Съдебната практика
приема, че важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР са такива обстоятелства, които
са направили лично и обществено неудобно за молителя носенето на името в частта,
в която се иска промяната. Доколкото бракът, с който се свързва добавката към
фамилията, вече е прекратен, и както се сочи от свидетелите – бившият съпруг на
молителката има ново семейство, молителката е приела, че е обществено неудобно
тя да се представя с неговата фамилия, и се е представяла само с фамилията на
своя род – К.. Както се посочва в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение
№ 19/08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011 г., III г. о., ГК на ВКС, от понятието
"важни обстоятелства" не следва да се изключва субективното желание
на лицето да носи определено име, предвид правото му на свободно самоопределяне
по този признак, и когато исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение
на органите на реда или определени институции. Относно субективното желание за
лицето, квалифициращо се като
"важно обстоятелство" по смисъла на ЗГР, са постановени също и решение
№ 1426/10.12.2008 г. по гр. д. № 396/2008 г., V г. о., ГК на ВКС, решение №
138/19.03.2009 г. по гр. д. № 6115/2007 г., II г. о., ГК на ВКС, и определение
№ 703/12.06.2012 г. по гр. д. № 1777/2011 г., IV г. о., ГК на ВКС, в които се
сочи, че името е част от личното самоопределяне на лицата, поради което субективното
желание на дадено лице да носи определено име следва да се зачете и съобрази от
решаващия съд, наред с обективните основания. ВКС сочи, че всяко дееспособно
лице следва да може да определи дали дадено име го удовлетворява, и ако са
налице фактически основания, да упражни правото си да го промени, без това да
бъде свързано с укриване от наказателна, гражданска или административна
отговорност. В случая укриване от такава отговорност не се установява при
молителката, от обективна страна се установява известността ѝ с фамилия К.,
а желанието ѝ да се идентифицира с това име се доказва не само чрез
подадената молба, а и чрез предхождащо в годините представяне в обществото.
Желанието на молителката да не прекъсва връзката с родовото си име, изтъкнато
лично от нея в с.з., се потвърждава и от факта, че дори и при сключване на
брака си през 1990г. тя не го е променила, а само е прибавила фамилията на
съпруга си, която понастоящем, по изложените по-горе причини, ѝ създава
неудобства и тя не желае да носи.
Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че
с установените по делото факти, са доказани ”важни обстоятелства”, посочени в
чл.19 ал.1 от ЗГР, от което следва, че молбата за промяна в името на
молителката се явява основателна и доказана, и като такава следва да се уважи,
като се допусне промяна в регистъра на населението на фамилното име на
молителката, от К.-Г.на К..
След влизане в сила на решението,
препис от него следва да се изпрати на Община П. за отбелязване на промяната и
на Бюро Съдимост при ПлРС.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
На
основание чл.19 ал.1 от ЗГР, ДОПУСКА ПРОМЯНА в регистъра на
населението, на фамилното име на Ц.С.К.-Г.с ЕГН ********** ***, като фамилното и име се променя от К.-Г.на К..
След
влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Община П., за отбелязване на промяната в регистъра на населението, и на Бюро Съдимост при ПлРС.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :