РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 22.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Русе, 6-ти състав, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря …..БИСЕРКА ВАСИЛЕВА ……………………….. и с участието на прокурора ……………………………………………………………….. като разгледа
докладваното от ………………. съдията ……………………………. адм. дело № 481 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 405а,
ал. 7 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от ЕТ „Хамелеон –В.К.“ , чрез управителя В.Р.К. срещу
Постановление от 09.08.2020 г., с което главен инспектор от Дирекция “Инспекция
по труда” – Русе (ДИТ – Русе) е обявил съществуването на трудово правоотношение
между жалбоподателя и Д.К.П. ***, считано от 09.08.2020 г. Оспорващият поддържа
оплаквания, че постановлението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон като твърди, че не са били налице
уговорки между него и П. за работно време, длъжност, заплата, място на работа,
условия за почивка, отпуска, продължителност на работа, а извършваната от П.
работа е в резултат на уговорка за съвместно извършване на услуга по премахване
на стара метална дограма-конкретна по вид и обем. Допълнително се оспорва и
предписание по чл.405 а ал.4 КТ относно жалбоподателя ЕТ „Хамелеон –В.К.“ да предложи сключване на
трудов договор на Д.К.П. до 12.08.2020г. В съдебно заседание чрез процесуалния
представител –адв.О.Б. от РАК се поддържат оплакванията, ангажират се
доказателства, включително гласни и писмени такива. Допълнително се сочи, че
оспореното изцяло постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка,
тъй като е последвало издаването на друго постановление от 02.09.2020г., но
вече за трудово правоотношение между физическото лице В.К. и работника Д. П. . Претендира
се отмяната изцяло на оспореното постановление и присъждане на разноски по
представен списък.
Ответникът в производството –
Дирекция “Инспекция по труда” – Русе, чрез процесуален представител, счита, че
производството е процесуално допустимо и
изразява кратко становище по същество, като оспорва жалбата и твърди, че
оспореното постановление е законосъобразен акт. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Д.К.П. твърди,
че не е бил нает от жалбоподателя като работодател, не са налице уговорки за
работно време, място и почивка и не е в йерархическа зависимост. Твърди, че
той, оспорващия и починалия И. В. Ц. са се разбрали да извършат демонтаж на
стара дограма на приятелска основа, като ще им бъде заплатено от домоуправителя
сумата 500лв., които ще поделят, като ще
приспаднат сума от 80лв за разходи.
По допустимостта на производството
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице –
адресат на административния акт, за което е налице интерес от оспорването.
Постановлението е връчено на жалбоподателя на следващия ден след издаването му
– на 10.08.2020 год., видно от отбелязването, направено в самия акт (л. 2 от
преписката). Четиринадесетдневният срок по чл. 405а, ал. 7 от КТ, респективно
чл. 149, ал. 1 от АПК, изтича на 24.08.2020 г., поради което жалбата като
депозирана в деловодството на административния орган на 24.08.2020 г., като е
изпратена по пощата на 21.08.2020г./ л.7 от делото/, е в преклузивния законов
срок.
Оспорва се акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът
счита, че безспорно с постановлението се създават задължения за работодателя,
то застрашава неговите права и законни интереси, изпълнява функцията на принудителна административна
мярка по отношение на работодател и не е изключено изрично със закон от съдебно
обжалване. Тъй като в специалния нормативен акт-КТ, не се съдържа изрично
изключване на това постановление от кръга на подлежащите на съдебен контрол за
законосъобразност и това изключване не може да се обосновава по тълкувателен
път, съдът намира , че постановлението по чл. 405а ал. 1 от КТ е индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол
по аргумент от чл. 405а ал. 2
и ал. 7 от КТ
и съгласно константната практика на ВАС по приложението им и решение № 21
/26.05.1995г на КС по к.д.18/95г.
В постановлението по чл.405а ал.1 КТ се съдържат и
предписания към него за сключване на трудов договор, които с нарочна
допълнителна молба същите се оспорват. Видно от нормата на чл.405а ал.1 КТ въз
основа на постановлението по ал.1 контролните органи на инспекцията по труда
дават предписание на работодателя да предложи сключването на трудов договор с
работника. Издаването на такова предписание е в неразривна връзка с ПОСТП и
адм.орган действа при обвързана компетентност ,тъй като императивно самата
норма задължава органа да издаде такова предписание в случаите, в които е издал
постановление за обяваване на съществуването на трудово правоотношение/ПОСТП/.Това
предписание подлежи на самостоятелен контрол и обжалване по аргумент на чл.405
а ал.7 вр.ал.4 КТ. С разпоредбата на чл.
405а ал. 7 от КТ законодателят е предвидил, че в случаите, когато е
издадено постановление по ал. 1 и кумулативно предписание по ал. 4,
работодателят може да обжалва и само предписанието по ал. 4. Това законодателно
решение обосновава извод, че извън случаите, в които е издадено само
постановление (при смърт на работника), на оспорване подлежи предписанието по ал.
4, издадено въз основа на постановлението по ал. 1, като предписанието и
постановлението в този случай представляват единно цяло. Именно по този начин е
оформена бланката, ползвана от инспекторите към Д "ИТ" при издаване
на постановлението и предписанието по чл. 405а ал. 1
и ал. 4 от КТ.
Аргумент в подкрепа на така приетото от съда е и обстоятелството, че при преценката
законосъобразността на предписанието по чл. 405а ал. 4 от КТ, доколкото същото е издадено въз основа на постановлението по чл. 405а ал. 1 от КТ, се изследва законосъобразността на извода на органа за наличие
на трудово правоотношение, който въпрос е същностният за законосъобразността на
акта. Аргумент в подкрепа на така приетото е и, че законодателят използва
понятието "акт", посочвайки в чл. 405а ал. 8 от КТ, че ако съдът отмени обжалвания акт, работодателят може да
прекрати трудовия договор едностранно без предизвестие.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и подлежаща на
разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът, като съобрази оплакванията на
жалбоподателя, становищата на страните и техните обяснения, събраните по делото
доказателства включително и гласни и писмени доказателства и след проверка законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и
съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
Административното производство е
започнало на 09.08.2020 г. по повод възникнала злополука, завършила със смъртта
на един от работещите/ И. В. Ц./ на обект –демонтаж на метална дограма на
междустълбищно пространство в гр.Русе ,***, за което е изготвено уведомление по
чл.26 ал.1 АПК / л.4 от преписката/
По делото не се спори, че посоченият
обект е етажна собственост на живущите във вх.В на ж.б.“Никола“ , чийто
управител е Н.И.М., дала сведения на л.3 от адм.преписка и разпитана като
свидетел в проведеното съдебно производство. Последната е възложила
извършването на СМР-демонтаж на старата метална дограма, вкл. и стъкла по
телефона след разговор с В.К./ когото не познавала и тел.номер е бил предоставен
от нейн познат/,като се уговорили за извършено демонтиране и почистване да бъде
заплатена сумата от 500лв. След уговорки, с оглед евентуалното съгласие на
негови познати за съвместно извършване на услугата, е договорено устно това да
се случи в деня 09.08.2020г./ неделя/, тъй като в следващия ден предстояло
поставяне на нова дограма от фирма за производство и монтаж на такава.
Междувременно В.К. се срещнал с
приятелите си И. В. Ц. и Д.К.П. по повод на офертата на св.Н.М.. Тримата се
съгласили да извършат съвместно демонтажа и почистването от стъкла и метал в
неделния ден на 09.08.2020г., като се разбрали как да поделят сумата от
500лв./по равно/, като приспаднат и сумата от 80лв. за разходи- гориво за
автомобил,газ и кислород, които предварително щели да се заплатят от В.К..
На 09.08.2020г. в 9 часа В.Р.К., И. В. Ц. и Д.К.П. се явили на
посочения обект, разпределили си задачите по демонтажа на старата метална
дограма-рязане на метал,чупене на стъкла,обезопасяване, без да се разбират кога
ще спират за почивка. Към обяд Ц. се порязал и П. поискал от св.М. съдействие
за превързвочни материали, но Ц. отказал такива като сам залепил раната на
крака си. В това време К. напуснал обекта по лична работа/оставал само
последния етаж/,като се разбрали ,че ще продължат като се върне. Междувременно
обаче Ц. продължил демонтирането на дограмата и към 14.00 часа решил да изхвърли
металните рамки от 5-я етаж и паднал. Това било възприето от К.,завръщайки се
на обекта, и П. и чуто от св. М.. Били повикани полиция и екип на СНМП . По
късно на място били изпратени и служители от Д „ИТ“,в това число и Г.Г.-главен
инспектор в Д“ИТ“-Русе ,който снел писмени обяснения от Д.П./ л.6-7 от
преписката/, след което издал ПОСТП, с което е обявил съществуването на трудово
правоотношение между ЕТ “ Хамелеон- В.К.“ и Д.К.П. , считано от 09.08.2020 г.,
подписано само от П., тъй като било разяснено от полицейските служители, че В.К.
има регистрация в ТР като ЕТ/ последното по изявление на ответната страна/. Тъй
като В.К. не бил на място, същият бил уведомен по телефона от инж.Г.Г.-
гл.инспектор в Д“ ИТ“-Русе да се яви на 10.08.2020г в инспекцията/ доклад на
л.9 от преписката, призовка по чл.45 ал.1 АПК-л.1 от преписката и неоспорено
обстоятелство/. ПОСТП между ЕТ “
Хамелеон- В.К.“ и Д.К.П. , считано от 09.08.2020 г., ведно с предписания да се
сключи трудов договор до 12.08.2020г било връчено на 10.08.2020г., като в
последствие са представени и допълнителни обяснения, ведно с изискани документи
/ л.16-20 от преписката/. На база тези обяснения , адм.орган е приел, че в
случая оспорващия не е действал в качеството си на търговец, както е по ПОСТП
от 09.08.2020г., а в качеството си на ФЛ, поради което и на 02.09.2020г. е
издадено ново/ друго/ ПОСТП между В.Р.К. и Д.П., считано от 09.08.2020г. с
предписания да се сключи трудов договор до 09.09.2020г., приложени към молба
вх.№ 3394/29.09.2020г. от жалбоподателя и неотречени от ответната страна. Издаденото
ново ПОСТП е предмет на друго дело- адм.д. 519/2020г. по описа на АдмС-Русе.
Според писмените обяснения на Д.П. в
деня на проверката -09.08.2020г. на обекта, поискани от гл.инспектор в
Д“ИТ“-Русе, не е налична уговорка за
плащане от страна на К., нямат сключен трудов или гр.договор, уговорката е за
помощ при демонтиране на дограма, работата е за демонтиране на дограма и без
уговорено работно време.
Според писмените обяснения на Н.М.-домоуправител
и нейните свидетелски показания уговорката е устна с В.К. за свършен обем на работа-
демонтаж на стара метална дограма и почистване, без да е била наясно и не се е
договаряла с него в качеството му на ЕТ, като в последствие е било заплатено на
К. и П..
Според писмените обяснения на В.К. /
л.16-19 от преписката/ уговорката за демонтаж на старата метална дограма на
вх.В на бл.“ Никола“ е за 09.08.2020г. на ст-ст 500лв. и отпадъчния материал,
сумата е следвало да бъде поделена по равно, като се приспаднат разходите от
80лв. за горелка,газова и кислородна бутилки и горИ., както и,че има
регистрирана фирма ЕТ“ Хамелеон-В.К.“ в която в периода 2014-2016г е работил
като общ работник починалия И. Ц., като взаимно на приятелски начала с него и К.
са извършвали различни услуги.
По преписката липсва попълнена
декларация от П. на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, като с оглед неговите
обяснения такава е изискана ,но той не я попълнил и дал писмени обяснения.
Въз основа на тези данни, на 09.08.2020г.
контролният орган на ДИТ – Русе издал оспореното постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя ЕТ“ Хамелеон-В.К.“
в качеството му на работодател и Д.П. в качеството му на работник, считано от 09.08.2020
г. и следващото се от това предписание да се предложи трудов договор в срок до
12.08.2020г.
Въз основа на писмените обяснения от
В.К. с оглед изявленията на ответната страна в с.з. било издадено и друго ПОСТП
между В.К. като ФЛ и работника Д.П. от 02.09.2020г./ предмет на адм.д.
519/2020г.след оспорване на настоящето / с предписание за сключване на трудов
договор до 09.09.2020г.
Между събраните по преписката писмени
обяснения и обясненията на страните в хода на съдебното производство и гласните
доказателства не е налице протИ.речие.
По правото
При така установеното от фактическа
страна, от правна страна съдът приема следното:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение от 09.08.2020 г., издадено от Главен инспектор при ДИТ – Русе на
основание чл. 405а, ал. 1 от КТ и следващото се от това предписание за
сключване на трудов договор с указан срок до 12.08.2020г.
Постановлението е издадено от главен инспектор
в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Русе, който по силата на чл.
405а, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с
чл. 21, ал. 4, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" разполага с компетентност да издава този
вид административен акт. Постановление е в писмена форма и е мотивирано.
Издадено е след извършване на проверка на място в деня на злополуката, 09.08.2020
г., при която контролните органи установяват работещ на обекта Д.П..
Спорен по делото е въпросът за характера
на правоотношението между жалбоподателя и заинтересованата страна.
Настоящият
състав намира, че административният орган не е установил по категоричен начин,
че процесното постановление е издадено при наличие на реално възникнало трудово
правоотношение, въпреки разпределената доказателствена тежест и дадените
указания в този смисъл.
Съгласно
чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда отношенията по предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл.405а, ал. 1 от КТ,
Инспекцията по труда има право да обяви съществуване на трудово правоотношение,
когато установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от
същия кодекс. За да упражни това право контролният орган на инспекцията следва
безпротиворечиво да установи изпълнение на трудови задължения от страна на
работника на определено работно място, с определено работно време, йерархична
подчиненост, трудово възнаграждение, предмет на договора и пр., т.е. да
установи наличие на всички елементи, определящи правоотношението като трудово.
В случая обаче тези обстоятелства, които са от съществено значение за
издаването на административния акт не са изяснени,респ.доказани. Не е изяснено
и качеството на работодател- дали това възниква по отношение на ЕТ“ Хамелеон-В.К.“
или по отношение на ФЛ-В.К..
Както
самия процесуален представител на ответната страна заявава в с.з.,че контролния
орган при Д“ИТ“- главен инспектор Г.Г. не е снел обяснения от сочения за
работодател, както в качеството му на ЕТ , така и като физическо лице, а е
възприел информация от полицейски служители, която в последствие писмено
удостоверил, че е налице регистриран търговец с фирма ЕТ“ Хамелеон-В.К.“, който
възприел за работодател.
Постановлението
е мотивирано единствено с представеното от работещия на обекта Д.П. обяснение и обяснението от страна на св.М..
От данните в тях административният орган неправилно и противно на съдържанието
им е приел ,че фигурата работодател по
параграф 1 от ДР на КТ е възникнала за
ЕТ“ Хамелеон –В. К.“ , т.е че е наел самостоятелно
работника П. / и починалия Ц. с оглед материалите по преписката/ по трудово
правоотношение.
Макар
и в жалбата да не са наведени конкретни основания за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК при издаване на оспорения акт, при проверката на основание
чл.168 АПК настоящият съдебен състав констатира такова , а именно –
постановяването на оспорения акт при неизяснена релевантна фактическа
обстановка. Установяването
на елементите на трудовото правоотношение следва да се извършва при стриктно
спазване на административно – производствените правила визирани в чл. 35 от АПК
и по конкретно индивидуалният административен акт да бъде издаден след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите страни, ако такива са дадени,
респ. направени. В случая съдът счита, че административният орган не е изпълнил
тези си задължения и при издаване на процесното постановление са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Действително на основание
чл. 45, ал. 1 от АПК до жалбоподателя е изпратена призовка, с която същият е уведомен
за откритото административно производство, за задълженията във връзка с него,
като са посочени и документите, които следва да представи в ДИТ – Русе, но след
издаването на оспореното постановление. При това положение органът не е
имал възможност да прецени и обсъди представените впоследствие обяснения от
жалбоподателя като съпостави и провери събраните в хода на проверката данни от
лицата; нито пък е могъл да събере допълнително доказателства (включително
опровергаващи) относно твърденията на жалбоподателя за характера на отношенията
между него и работещите на обекта лица, като по този начин осигури надлежни
доказателства за наличието на елементите на трудово правоотношение. В нарушение на чл. 35 от АПК
обаче ответникът е постановил административен акт при неизяснена фактическа
обстановка, и конкретно – при констатираните непълнота на данните снети от
обясненията на лицата П. и М. и заявеното от полицейски служители относно
характера на отношенията между посочените лица и жалбоподателя,
административният орган не е предприел дължими действия за събиране на
допълнителни доказателства относно съществуването на всички елементи от
фактическия състав на трудовото правоотношение преди издаването на оспореното
ПОСТП. Реално се е стигнало до издаването на две ПОСТП винаги с Д.П., но с
различен работодател и без да са изяснени действителните отношения.
Нарушавайки задължението си по чл. 35
от АПК, административният орган е постановил процесното постановление при
съществено нарушение на административно-производствени правила, което е
самостоятелно основание за отмяна.
Допуснатото съществено нарушение на
административнопроцесуалните правила е довело до неправилно приложение на
материалния закон, доколкото издаденото на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение се явява
необосновано, поради липса на доказателства за относимите правнорелевантни
факти. В административната преписка не се съдържат безспорни и категорични
доказателства, даващи основание да се направи обоснован извод, че се касае за
предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и
повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при
определено работно време.
Всъщност в
оспореното ПОСТП и предписанията в него издателя не е посочил, че се касае за работа на обекта с
определено някакво работно време , с определена трудова функция / посочено е
общо „демонтира стара дограма и почиства счупени стъкла“/ и трудово
възнаграждение.
Въз онова
на тези липсващи данни, както и вписаното лично от заинтересованата страна в
обяснението му обстоятелство, че не е нает по граждански и трудов договор,че е
без уговорено плащане и без работно време, а „ просто помага“ е направен извод
за наличие на трудово правоотношение между Петрашком и оспорващия в качеството
му на ЕТ „ Хамелеон-В.К.“ , което не било оформено с писмен трудов договор.
Административният
съд счита, че данните, съдържащи се в събраните и проверени в хода на съдебното
дирене доказателствени средства не са достатъчни, за да формират ясни и
категорични изводи в подкрепа на постановлението, т.е. П. да е престирал
работната сила в трудово правоотношение и то като работник –демонтаж на дограма,
което обстоятелство е оборено от гласни доказателства и обяснения.
Данните,
попълнени от заинтересованата страна в представените по делото писмени
обяснения , а не в изискуемата декларация за работно време, длъжност и трудово
възнаграждение, т.е. за елементите, които навеждат на извод за наличие на
трудово правоотношение, не само не се опровергават от събраните в хода на
делото гласни доказателства, а напротив безпротиворечиво ги подкрепят. Напълно
еднопосочни и безпротиворечиви са както обясненията на самия жалбоподател,
дадени непосредствено след издаване на оспорения административен акт, така и
обясненията на сочения като работник П., както и в обясненията на последните в
с.з., както и показанията на св. М. относно уговорката помежду им взаимно да
свършат работата, която М. и К. са се уговорили устно- договор за услуга по
премахване и почистване на страна метална дограма. Тази уговорка не е била с
характер на „наемане“, независимо, че тримата участващи в извършването на
услугата са се уговорили да си поделят сумата от 500лв по равно, след като
приспаднат 80 лв. разноски,направени от К.. Независимо ,че е било известно
мястото ,където тази услуга следва да се извърши- вх.В на ж.б. „Никола“ ,както
и разпределението на конкретните функции между тримата, уговорката е била за
постигане на резултат по обем , т.е постигане на резултат в рамките на един
ден. С оглед приятелските взаимоотношения видно от обясненията на
заинтересованата страна / писмени и в с.з./ , както и показанията на св.М., не
е налична йерархична подчиненост и работно време.
С трудовия
договор се уговаря осъществяването на трудова функция, т. е. предмет на този
договор е самият труд, който работникът се задължава да полага в полза на
работодателя, за което вторият му дължи уговорено възнаграждение ведно с всички
акцесорни задължения – да му осигури здравословни и безопасни условия на труд,
да изплаща заплата както и здравни осигуровки и всички останали, уредени с
различни закони. За разлика от трудовия договор предмет на гражданския договор
е определен резултат, т. е. предмет на договора е овещественият човешки труд.
От гореизложеното следва извод, че за да се твърди, че работната сила се
предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ,
следва да бъде установена същността на работата, за чието извършване се
предоставя работната сила – аргумент от чл. 124 от КТ.
В конкретния случай ответникът е направил неправилен анализ на фактите, което е
довело и до неправилно приложение на материалния закон.
При
постановяване на процесното постановление за обявяване на трудово
правоотношение и при издаване на предписанието ответникът не е съобразил
фактите, които се извличат от обясненията на лицата, присъствали на инцидента,
настъпил на 09.08.2020 г., както и тези на жалбоподателя. Както бе посочено от
тях безпротиворечиво се установява наличието на граждански договор за услуга по
премахване на стара метална дограма от страна на св.М., в която участват като физически
лица В.К., И.Ц., Д.П. и между тях не е имало никакви уговорки – както за
работно време, така и за дневна и междудневна почивка, както и досежно други
елементи, характерни за трудовите правоотношения, включително и относно
заплащане като трудово възнаграждение, а по скоро за такова за свършена работа
като резултат при равно поделяне при приспадане на разходите. Посочения обект –
вх.В на ж.б. „Никола“ с оглед естеството на договореното за премахване на
старата метална дограма на междуетажното пространство, не включва нито работно място
(строителният обект не може да се приеме за уговорено работно място, тъй като
поради естеството на извършваната работа, тя не би могла да бъде изпълнена
другаде), нито възнаграждение (последното се появява на по-късен етап като
еквивалент на договореното изпълнение ). Установява се, че не е имало трайност
и постоянство в изпълнението на работата, не е имало задължение за спазване на
трудова дисциплина, липсва конкретно договорено работно време.
Тези факти са станали известни на ответника по
делото още в хода на проведеното от него административното производство от
обясненията на всички присъствали в обекта лица, както и от тези на
жалбоподателя , депозирани в писмен вид, но са били игнорирани от него.
Същността на извършваната
работа в проверения обект предполага за определен период от време / един ден/ да
се извършат конкретни СМР, за да се постигне определен резултат – демонтиране
на стара метална дограма и почистване . Обстоятелството ,че жалбоподателя е
заплатил разходи за горИ., газ и кислород за извършване на дейността е въпрос
на уговорка между изпълнителите, и не рефлектира върху характера на
правоотношението между тях, още повече ,че от това не могат да се изведат
изводи за йерархична подчиненост.
Изложеното мотивира извода на този съдебен
състав, че въз основа на събраните по делото доказателства не се доказват
присъщите на трудовото правоотношение елементи от фактическия му състав, т. е.
такова между ЕТ“ Хамелеон- В.К.“ и Д. П.
не е възникнало и не е съществувало към 09.08.2020
г. Изложеното квалифицира постановлението по чл. 405а ал. 1 от КТ и предписанието по ал. 4 на текста като незаконосъобразни поради
противоречие с материалния закон, което налага отмяната им. Т. е. последица от отмяната на постановлението, е отмяната на предписанието
за сключване на трудов договор Предвид
изложеното, тъй като в случая става въпрос именно за акт, с който инспекторът
по труда обявява съществуването на трудово правоотношение и задължава
работодателят да предложи на работника сключване на трудов договор, съдът,
отменяйки постановлението по ал. 1, отменя и предписанието по ал. 4 на чл. 405а
от КТ
Предвид изложеното съдът приема, че
атакуваното постановление изцяло е
незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила и неправилно приложение на
материалния закон и като такова подлежи на отмяна.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл.143, ал.1 от АПК, ответната страна дължи заплащането на
направените от жалбоподателите разноски, съгласно представен списък на
разноските , възлизащи на 650 лв. в полза на ЕТ „Хамелеон – В.К.“, от които 50
лева – държавна такса и 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
приложения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат О.Б. от АК
- Русе, вносна бележка и извлечение за движение по сметка на клиент „Б.
консулт“ ЕООД. Действително видно е, че адвокатският хонорар не е преведен по
лична сметка на адвоката, но в случая от значение е обстоятелството, че
разноските за адвокат са реално заплатени от страната, с оглед на което
съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК подлежат на възмездяване. Направените разноски следва да бъдат
присъдени в тежест на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Съгласно
легалното определение, дадено в § 1, т. 6 от ДР на АПК, „Поемане на разноски от
административен орган“
е
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. По арг. на чл. 16, ал. 1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ ДИТ – Русе е териториално поделение към
Главна дирекция „Инспектиране на труда“ към изпълнителната агенция, която
съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“
се явява юридическото лице, в чиято структура се намира административният
орган, издал подлежащите на отмяна актове.
Мотивиран така
и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2-ро АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Хамелеон –В.К.“ ,
представлявано от управителя В.Р.К. Постановление от 09.08.2020 г., с което
главен инспектор от Дирекция “Инспекция по труда” – Русе (ДИТ – Русе) е обявил
съществуването на трудово правоотношение между ЕТ „Хамелеон –В.К.“ и Д.К.П.,
считано от 09.08.2020 и предписание да се предложи сключване на трудов договор
в срок до 12.08.2020г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ да заплати на ЕТ „Хамелион – В.К.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Сент Уан“ № 8, вх. 3, ет. 4,
представлявано от В.Р.К. сума в размер на 650,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: