Решение по дело №777/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 180

 

Гр.Пловдив,26.06.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕСТОР СПАСОВ

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                                                      КРАСИМИРА ВАНЧЕВА        

 

като разгледа докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№777 по описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл.247 от ГПК.

            Постъпила е молба от „Б.И.1“ЕАД-гр.С. с ЕИК ...-жалбоподател в настоящото въззивно производство,подадена чрез пълномощника на дружеството адв. И.Н.,в която е заявено,че в мотивите на постановеното по делото решение №49 от 07.02.2020 г. са изложени съображения относно подадената частна жалба срещу определение №420/11.04.2017 г. по т.д.№26/2015 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,но в диспозитива на решението липсва отразяване на произнасянето на съда по същата частна жалба.

            При горните твърдения е поискано съдът на основание чл.247 ГПК да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение №49/07.02.2020 г.,постановено по настоящото т.д.№777/2019 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив,като бъде отразено произнасянето на съда по частната жалба срещу определение №420/11.04.2017 г. по т.д.№26/2015 г. по описа на Окръжен съд-С.З..При условие на евентуалност-ако съдът счете,че не са налице  предпоставките на чл.247 ГПК,молителят е поискал на основание чл.250 от ГПК да бъде допълнено решение №49/07.02.2020 г.,като се произнесе съда по частната жалба срещу посоченото по-горе определение на ОС-С.З..

            Препис от горната молба е връчен на насрещната страна-Е.Й.М.-малолетна и действаща чрез майка й и законен представител С.С.Н.,за отговор в едноседмичен срок от връчването.В този срок отговор на молбата не е подаден и становище по нея не е взето от посоченото физическо лице /ищца в първоинстанционното производство и въззиваема в настоящото въззивно производство/.

            По така подадената молба,като прецени във връзка с нея обстоятелствата по делото,съдът приема следното:

            В мотивната част на решение №49 от 07.02.2020 г.,постановено по настоящото дело,съдът е отразил,че по повод отмяната на съдебния акт на ПАС,постановен при първоначалното разглеждане на делото,на практика е налице висящност и относно постъпилата въззивна частна жалба от ответника в първоинстанционното производство против определение №420/11.04.2017 г.,постановено по реда на чл.248 от ГПК,с което е оставена без уважение молбата на ответника от 01.02.2017 г. за допълване,евентуално-за изменение на решение №386/14.12.2016 г.,постановено по т.д.№26/2015 г. по описа на ОС-С.З.,в частта за разноските.Отразено е още,че с частната жалба се иска отмяната на посоченото определение и постановяване на друго,с което да бъде уважена молбата за изменение на решението в частта за разноските.

            В мотивите на въззивното решение от 07.02.2020 г. е изложен още и извода на съда,че обжалваното определение №420/11.04.2017 г.,постановено по реда на чл.248 от ГПК,следва да бъде потвърдено с оглед изхода от спора пред двете инстанции.В диспозитива на решението обаче липсва произнасяне на съда по частната жалба.Налице е само потвърдителен диспозитив относно обжалваното първоинстанционно решение,но не и относно атакуваното с частната жалба определение.Касае се за допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението,каквато представлява пропускът на съда да отрази в диспозитива формирания и изложен в мотивите му извод относно обжалваното определение от 11.04.2017 г.Тази грешка следва да бъде поправена с настоящото решение,като се допълни диспозитива на решението със следващия се от мотивната част на решението резултат от разглеждането на частната жалба,а именно-чрез добавяне на диспозитив за потвърждаване на обжалваното определение от 11.04.2017 г.

            Предвид горните съображения заявеното от „Б.И.1“ЕАД-гр.С. с ЕИК ... искане за поправка на очевидна фактическа грешка се явява основателно и като такова ще се уважи.Предвид уважаването на това искане,не подлежи на разглеждане заявеното при условие на евентуалност искане за допълване на решението на основание чл.250 от ГПК.

            Тъй като в поправената част решение №49 от 07.02.2020 г. има характер на определение,подлежащо на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок,то срокът за обжалване и на настоящото решение за поправка на ОФГ следва да е същият предвид разпоредбата на чл.247,ал.4 от ГПК.

            Мотивиран от горното и на основание чл.247 от ГПК съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №49 от 07.02.2020 г.,постановено по възз. т.д. №777/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд,като допълва същия диспозитив със следното:

            ПОТВЪРЖДАВА определение №420/11.04.2017 г.,постановено по реда на чл.248 от ГПК,с което е оставена без уважение молбата на ответника в първоинстанционното производство от 01.02.2017 г. за допълване,евентуално-за изменение на решение №386/14.12.2016 г.,постановено по т.д.№26/2015 г. по описа на ОС-С.З.,в частта за разноските.

            Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                          

                                                                                                                            2.