Р E Ш
Е Н И Е
№ 879/01.03.2019г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в публично
заседание, проведено на 01.02.2019г., в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14344/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от П.Р.В.
ЕГН **********, притежаващ
лична карта №***, издадена на 14.08.2009г. от МВР - град Варна,
валидна до 14.08.2019г., с постоянен адрес:***, действащ чрез адвокат
П.Т.Т., член на
Варненска адвокатска колегия, с личен № ********** по карта № ***, кантора с
адрес: гр.Варна, ул. „*** " №20- 22, етаж 1, офис 1, телефон за
връзка: 0892 456
700, срещу
“КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ" ЕАД, със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес център „***", ет. 2, регистрирано в Агенция по вписванията
- Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ с ЕИК***, представлявано от М*** и Я***, с която е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 112,25лв., представляваща съотвестващата
¼ наследствена част от сумата в размер на 449.00лева, представляваща
главница по непогасено задължение по Договор за кредит, за която сума е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело № 10 742 по описа за 2011
г. на Варненски районен съд, XXXI-ви
състав, срещу починалия наследодател на ищеца - Р***, и е образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Д***, с район на
действие Варненски окръжен съд, регистриран в Камарата на Частните съдебни
изпълнители с per. №711, с адрес на кантора: град Варна,
ул." *** "№19, ет.3, aп.1 срещу Р*** /починал/,
ведно със законна лихва, считано от
датата на депозираното на
заявлението в съда - 15.07.2011г. до
окончателното изплащане на вземането поради погасяване на вземането по давност.
Ищецът
основава исковата си претенция на ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ.
Излага, че по силата на
депозирано от страна на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС"ЕАД заявление с вх. №
19029 от 15.07.2011г., е образувано частно гражданско дело № 10742 по описа за
2011 . на Варненски районен съд - XXXI състав и срещу Р***, са издадени изпълнителен
лист от 28.09.2011г. и заповед № 6551 от 18.07.2011г., за изпълнение на парично
задължение за следните суми: 449 лева, представляваща главница по непогасено
задължение по Договор за кредит от 10.10.2008г.,
ведно със законна лихва считано от датата на депозираното на заявлението в съда
- 15.07.2011г. до окончателното изплащане на вземането, 97,06 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от
30.04.2009г. до 15.07.2011г. и 125 лева, представляващи разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Сочи, че по подадената от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС"
ЕАД молба с вх. №15015 от 25.11.2011г., на основание горецитирания
изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д***, с район на действие Варненски окръжен съд,
регистриран в Камарата на Частните съдебни изпълнители с per.
№711, с адрес на кантора: град Варна, ул."***"№19, ет.3, aп1 срещу Р*** /починал/.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 16.05.2013г., по
делото са конституирани като длъжници наследниците на
починалия Р***, както следва: Галя Витлянова Ташева, Васелина Росенова Дянова, Николай
Р. Ташев и П.Р.В..
С молба c вх. № 6828 от 02.03.2017г., "КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ"ЕАД, е конституиран като взискател
по делото въз основа на сключен Договор за цесия от 10.01.2017г. с цедента „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС"ЕАД и са
изпратени съобщения до страните по делото за извършената цесия.
В периода от конституиране като длъжници
на наследниците на починалото лице Р*** / 16.05.2013 г./, в това число и ищеца,
до 16.05.2015 г. от страна на взискателя не е
поискано извършването на каквито и да е било изпълнителни действия, такива не
са били извършени и по инициатива на частният съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя.
Съобразно изложеното и по аргумент на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, се счита, че по изпълнителното дело на 16.05.2015г. е настъпила т.нар. перемпция и производството по делото се е прекратило по
право, по аргумент на т. 10 от TP № 2/ 2013 г. по т. д. № 2 по описа за 2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
В хипотезата на прекратено по право принудително изпълнение
/16.05.2015г./ се счита, че всички предприети изпълнителни действия след
настъпване на т.н. перемпция се смятат за обезсилени,
поради което и следва да бъде прието, че те не са прекъснали давността.
Следователно счита се, че конституирането на ответника като нов взискател по изпълнителното дело на 02.03.2017г., а именно
след настъпване на перемция по изпълнителното дело не
води до действие, прекъсващо давността.
В горецитираната съдебна практика,
се сочи, че е прието, че за начален момент на давността се преценява последното
предприето изпълнително действие, а в случая такова според изнесеното в първо
с.з. от ищцовата страна, на основание чл.143 ГПК, се
сочи като действие водещо до прекъсване
на давността, че се явява именно конституирането на ТД на НАП като взискател, при което процесното вземане за
главница се е погасило с изтичането на общата петгодишна давност за това.
Поради погасяване на главното задължение по аргумент на
чл.119 от ЗЗД на 16.05.2018г., се счита за погасено и допълващото го вземане за
законна лихва върху главнндата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 15.07.2011г. до окончателното изплащане на
вземането, което също е предмет на издадената заповед №6551 от 18.07.2011г. за
изпълнение на парично задължение.
В срокът по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за
недопустимост на иска, поради липсата на правен
интерес. Предвид прекратяването на изпълнителният процес, ответната страна
настоява, че е отпаднал правния интерес от защита за оспорване на вземането по
вече приключило изпълнително производство. В евентуалност навежда доводи за неоснователност на предявения
иск.
Излага се с отговора, че по молба
на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс"ЕАД от 25.11.2011г., е образувано изп. дело № 884/2011г. по описа на ЧСИ
Д***, с per. № 711 към КЧСИ, и е приведен в
изпълнение гореописания изпълнителен лист. В молбата си за образуване, взискателят е възложил на ЧСИ Д***
правомощията по чл.18 ЗЧСИ. На тази дата е прекъсната погасителната давност,
тъй като Съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е
посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на
връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако
молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с
върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на
противното, се сочи, че следва да се заключи, че молбата за иницииране на
изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ, е
редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност.
След образуване на горепосоченото
изпълнително дело, според ответникът погасителна давност не е текла, който факт
обосновава неоснователността на претенцията на ищцовата
страна, съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД. Това, според изнесеното,
произтича от задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана
в ППВС №3/18.11.2018г., която е била в сила към датата на образуването на
изпълнително дело № 884/2011г. по описа на ЧСИ Д***.
Такъв е именно случаят, предмет на разглеждане в настоящото производство, при
който съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. С т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е
дадено съвсем различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.
За изпълнително дело № 884/2011г.,
образувано по описа на ЧСИ Д*** на дата 25.11.2011г., според ответникът, следва да намира приложение
текста на ППВС № 3/18.11.1980г. „...Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД след
установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова давност. За
нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. След образуването обаче
на изпълнителното дело, при висящност на
изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира...". От
предходното, според ответникът, следва извода, че за периода от образуване на
изпълнително дело №884/2011 г. по описа на ЧСИ Д***,
до дата на влизане в сила на Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по т.д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността е спряла да тече. Давност започва да тече
отново след влизане в сила на това решението, arg.
Решение на ВНС № 170/17.09.2018 г., IV ГО, "... като по силата на даденото
с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване давността е спряла да тече през цялото
време на изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1, б.
„ж"'от ЗЗД. Действието на това спиране е преустановено с Тълкувателно
решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС".
Освен това, се сочи, че по време
на образуваното изпълнително производство по изпълнително дело № 884/2011 г. по
описа на ЧСИ Д***, по желание на взискателя
са били предприети множество изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо
погасителната давност, видно от преписката по горепосоченото изпълнително дело.
Например на дата 20.01.2012г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Р***, посредством изпратено запорно
съобщение до работодателя му „ТРАНСКАПИТАЛ" ЕООД.
Гореописаните изпълнителни
действия са извършвани от предходния взискател по ИД
№ 884/2011, след което на дата 10.01.2017г. между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД
(с предишно наименование Джет Файненс Интернешънъл
АД), в качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***,
в качеството му на Цесионер, се е сключил договор за
цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" е
прехвърлило вземането си по сключения с Р*** договор за кредит от 10.11.2008г.
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД.
С пълномощно № 3137/2017 от
24.01.2017г., предишният кредитор (цедентът) е
упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД, ЕИК ***, да уведоми от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД всички длъжници
по вземания на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс"ЕАД, които "БНП Париба
Пърсънъл Файненс"ЕАД е
цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от
10.01.2017г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД,
"БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД, е изпратил Уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Р***. Изпратеното уведомление се
е върнало с бележка, че адресатът е починал.
Моли се, Районен съд гр.Варна да
приеме приложеното към настоящия отговор Уведомление за прехвърляне на
вземания, като уведомление по смисъла на чл.99 ЗЗД.
Сочи се, че след налагане на
предходно описания запор върху трудовото възнаграждение, новият взискател не е бездействал, а е инициирал извършването на
справки, пряко насочени към събиране на вземането по образуваното изпълнително
дело. С оглед на извършените справки на дата 19.02.2018г. е изпратено запорно съобщение до „АРО ТРАНС" ЕООД /работодател/.
Видно от гореописаните
изпълнителни действия, дори да бъде прието, че по време на образуваното
изпълнително дело, преди постановяване на Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г.
по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС, е текла погасителна давност, не е изтекъл
предвидения в чл. 110 ЗЗД петгодишен срок.
В настоящия случай погасителната
давност, се сочи, че е била прекъсвана многократно с предприемането или
осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишния взискател "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД,
настоящия взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД, ЧСИ Даниела Петрова - Янкова не са
бездействали, а напротив са предприемали необходимите действия, в хода на
образуваното изпълнително дело № 884/2011, което доказва отношение за активно
събиране на сумите по изпълнителния титул.
При изложеното се настоява за
отхвърляне на исковата претенция.
С оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и при съобразяване на относимите правни разпоредби, съдът намира следното от
фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 439 ГПК посочва, че длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Безспорно между страните в производството е наличието на
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10742/2011г. по описа на Районен
съд, град Варна и изпълнителен лист, издадени в полза на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файнънс“ ЕАД срещу срещу Р*** ЕГН********** от гр.Варна, кв.Възраждане №47,
вх.4, ет.6, ап.79, за сумите:
449лв. главница дължима по договор за кредит от 10.10.2008г.,
законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда – 15.07.2011г.
до окончателното изплащане на главницата, 97.06лв. мораторна
лихва за времето от 30.04.2009г. до 15.07.2011г. и 125лв. разноски по делото.
Същата е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист за горепосочените суми.
Тези факти не са спорни по делото, а и се установяват от представените заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по .гр.д. № 10742/2011г. по описа на Районен
съд, град Варна. При служебна справка в деловодна система на ВРС, съда
установява, че въз основа на цитираната заповед за изпълнение, е отразено, че
вземането на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файнънс“ ЕАД срещу срещу Р*** ЕГН**********,
произтича от договор за кредит № CREX-01968728/10.10.2008г., а като дата на влизане в законна сила на
заповедта е отразена - 6.8.2011г.
Не съществува спор, че въз основа на издадения изпълнителен
лист и депозирана изрична молба от страна на взискателя
„БНП Париба Пърсънъл Файнънс“ЕАД, е образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Д***, с район на
действие Варненски окръжен съд, регистриран в Камарата на Частните съдебни
изпълнители с per. №711, като това е видно и от
материалите по приобщеното към доказателствата по делото цитирано изп.дело, както и че в хода на
изпълнителното производство взискателя прехвърля
вземането си срещу Р*** ЕГН**********, в полза на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД, ЕИК ***, въз
основа на договор за цесия от 10.01.2017г., за което Р***
ЕГН********** е уведомен. Горните факти
се установяват и от приобщеното към доказателствения
материал изпълнително дело. От него се доказва още, а и не се оспорва от
страните с оглед изложеното от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора
на исковата молба, че наследниците на починалото лице Р*** , са конституирани
като длъжници в хода на изпълнителното производство,
на 16.05.2013г., като до 16.05.2015 г.
от страна на взискателя не е поискано извършването на
каквито и да е било изпълнителни действия, такива не са били извършени и по
инициатива на частният съдебен изпълнител по възлагане от взискателя.
Съобразно изложеното и по аргумент на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, се счита, че по изпълнителното дело на 16.05.2015г. е настъпила т.нар. перемпция и производството по делото се е прекратило по
право, по аргумент на т. 10 от TP № 2/ 2013 г. по т. д. № 2 по описа за 2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
По изпълнителното производство, видно от съдържанието му е,
че по същото не е предприето такова изпълнително
действие, което да прекъсва течението на двугодишния срок.
Установява се от приобщеното към доказателствения
материал изпълнително дело, че е извършено конституиране на ответника като взискател към дата 12.04.2017г. На основание гореизложените
мотиви следва да се приеме, че след 16.05.2013г., до 16.05.2013г., включително не са предприети каквито да е
изпълнителни действия, поради което следва изводът, че изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК поради настъпила перемция по силата на закона.
На основание гореизложените мотиви следва изводът, че
исковата претенция подлежи на уважаване.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на спора в настоящото производство, право на
разноски има ищцовата страна, като същите следва да
бъдат възложени в тежест на ответника. Същата претендира сумата от 52.00лева,
представляваща заплатена държавна такса, сумата от 6.00 лева, такса за СУ, и
сумата от 300.00лева, заплатено адвокатско възнаграждение или общо сумата от
358.00лева, поради което в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноски в посочения общ размер, по аргумент от чл. 78 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, в отношенията между П.Р.В.
ЕГН **********, притежаващ
лична карта №***, издадена на 14.08.2009г. от МВР - град Варна,
валидна до 14.08.2019г., с постоянен адрес:***, и “КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център „***", ет. 2, регистрирано в Агенция по вписванията - Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ с ЕИК ***, представлявано от М*** и Я***, че ищецът
не дължи на ответника
сумата
в размер на 112,25лв., представляваща съотвестващата ¼
наследствена част от сумата в размер на 449.00лева, представляваща
главница по непогасено задължение по Договор за кредит, за която сума е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело № 10 742 по описа за 2011
г. на Варненски районен съд, XXXI-ви
състав, срещу починалия наследодател на ищеца - Р***, и е образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Д***, с район на
действие Варненски окръжен съд, регистриран в Камарата на Частните съдебни
изпълнители с per. №711, с адрес на кантора: град Варна,
ул."***"№19, ет.3, aп.1 срещу Р*** /починал/,
ведно със законна лихва, считано от
датата на депозираното на
заявлението в съда - 15.07.2011г. до
окончателното изплащане на вземането, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център „***", ет. 2, регистрирано в Агенция по вписванията
- Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ с ЕИК ***, представлявано от М*** и Я***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА П.Р.В. ЕГН **********, притежаващ лична карта №***, издадена на 14.08.2009г. от МВР - град Варна,
валидна до 14.08.2019г., с постоянен
адрес:***, сумата от
358.00лв.,
представляваща сбор от сторени от него разноски в настоящото производство/сумата
от 52.00лева, представляваща заплатена държавна такса, сумата от 6.00 лева,
такса за СУ, и сумата от 300.00лева, заплатено адвокатско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето
решение да се връчи на
страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: