Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 03.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2133 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от П.В.К. искова молба за осъждане на ЗК „О.Л.“ АД,
действащ чрез ЗК О.-клон България“ КЧТ да му заплати сумата от 120 000
лева, частичен иск от сумата от 400 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 09.07.2016 г., ведно със законната лихва
от 18.10.2016 г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че на 09.07.2016 г. участвал в ПТП, при което бил
блъснат от движещия се по бул. „Самоковско шосе“ мотоциклетист И..Р.А.. Водачът
на мотоциклет „Ямаха“, модел „В Стар Класик“ изпреварвал с превишена скорост
спрелите на червен сигнал на светофарната уредба автомобили. Преди да
предприеме пресичане на бул. „Самоковско шосе“ на пешеходна пътека ищецът се
огледал, но не видял движещи се МПС. Когато достигнал средата на пътното платно
чул силен звук на двигател на мотоциклет и видял приближаващото го превозно
средство. В лентата за насрещно движение настъпил удар, от който К. получил
тежка черепно-мозъчна травма. По спешност бил приет в УМБАЛ „Св. Анна“ АД – гр.
София, където го включили на апаратна вентилация. След проведени многобройни
прегледи и изследвания се установило, че е получил черепно-мозъчна травма,
мозъчен оток, счупване на черепната основа с кръвотечение от дясното ухо,
разкъсно-контузна рана по вътрешната страна на дясната подбедрица, намаление на
слуха вдясно с данни за хемотимпаниум, охлузвания вдясно на лицето, в дясна
слепоочна област, в лява хълбочна област, по десния лакът и двата долни
крайника. След проведено болнично лечение на 21.07.2016 г. К. бил изписан с
назначена медикаментозна терапия, спазване на хигиенно-охранителен двигателен
режим за срок от един месец и диетичен режим.
На
23.08.2016 г., поради постоянно силно главоболие и получени епилептични
припадъци К. бил прегледан от невролог и подложен на ЕЕГ изследване. Все още
състоянието на пострадалия било тежко – продължавал да получава епилептични
припадъци, имал силно главоболие, световъртеж, замайване, нарушено равновесие и
шум в ушите.
К.
преодолявал трудно и стреса, предизвикан от ПТП на 09.07.2016 г. Страхувал се
да излиза навън и страдал от нарушения на съня. Все още се намирал в безпомощно
състояние, не можел дълго да стои прав, оплаквал се от отпадналост и слабост,
лесна уморяемост, бледост, вялост и потиснатост, появили се след
произшествието. Тепърва му предстояло провеждане на рехабилитация.
К. имал
и психиатрични проблеми – станал лесно раздразнителен, затворен, некритичен към
състоянието си и боязлив.
Към 09.07.2016
г. за управлявания от И..Р.А. мотоциклет с ДК № ******имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. Ищецът сезирал ответника с молба да обезщети получените вследствие
ПТП на 09.07.2016 г. вреди, като с допълнителна молба от 10.10.2016 г.
представил допълнително изисканите от застрахователя документи и посочил
банкова сметка. ***ва, която била занижена и не отговаряла на получените от К.
вреди. Счита, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от
400 000 лева, като в настоящото производство предявява частичен иск за
120 000 лева. Моли съдът да присъди и законната лихва върху главницата от
18.10.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
ЗК „О.“ АД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва противоправното и
виновно поведение на водача И. А. и причинната връзка между описаните в
исковата молба вреди и произшествието. Възразява за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на П.К., който предприел пресичане на пътното
платно на необозначено за целта място. Счита претендираният размер на
обезщетението за завишен, тъй като изплатената от него сума в размер на
20 000 лева напълно обезщетявала получените телесни увреждания от ПТП на
09.07.2016 г.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Ответникът
не спори, че е бил сезиран от ищеца с претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените от процесното произшествие вреди и че след представяне на всички
документи е изплатил на К. сумата от 20 000 лева.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.Б., която е
била в близост до мястото на произшествието и е възприела лично поведението на
двамата участници в инцидента.
Въз
основа на показанията й, както и на констативен протокол, фотоалбум и скица е
допусната и приета авто-техническа експертиза. Описан е механизма на ПТП и са
посочени причините за настъпване на произшествието от страна на всеки от
двамата участници.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила наличие на причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и получените от П.К. увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
средна по степен мозъчна контузия, мозъчен оток, малко контузионно-кръвоизливно
огнище в дясна голямо-мозъчна хемисфера на границата челен-теменен мозъчен дял
парасагитално, счупване на основата на черепа в дясна средна черепна ямка,
пневмоцефалия, травматичен кръвоизлив в десните челен и сфеноидален синуси и в
етмоидалната област, травматично кръвотечение от десния ушен канал, травматично
кръвонасядане на дясната тъпанчева мембрана, травматичен оток и охлузване в
дясна лицева половина и дясна слепоочна област на главата; разкъсно-контузна
рана на дясна подбедрица, множество охлузвания по тялото и крайниците – вляво
хълбочно и ляво коляно, десен лакът и ляво рамо.
Черепно-мозъчната
травма причинила на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Пневмоцефалията представлявала проникващо в черепа нараняване.
Останалите увреждания причинили на К. болки за период от 10-12 дни. Седем
месеца след инцидента пострадалият получил серия от Джаксънови гърчове на
мускулатурата на лицето и крайниците, без уточнена страна. При прегледа били
дадени препоръки за електрофизиологично изследване, за което липсвали данни да
е проведено. Диагнозата епилепсия „голям епилептичен припадък“ не била
потвърдена с необходими изследвания и активно проследяване от невролог.
Травматичната
увреда на черепа в случая се получила като комбинация от инерционен и контактен
механизъм. След удара от мотоциклета К. бил отхвърлен напред и настрани. Пир
падането на уличното платно и съприкосновение на главата с него се образувал
шок вълни с пропарация към черепа, чиято основа се счупила в дясна средна
черепна ямка.
В
болничното заведение ищецът постъпил по спешност в състояние на кома и
незабавно бил интубиран, седиран и поставен на изкуствена белодробна
вентилация. На следващия ден – 10.07.2016 г. дошъл в съзнание и преминал на
спонтанно дишане. След стабилизиране на състоянието му на 11.07.2016 г. бил
приведен в клиника по неврохирургия за продължаване на лечението.
Неврологичният статус останал в границите на нормата. При консултация със
специалист УНГ се установило травматично кръвонасядане на тъпанчевата мембрана
вдясно. При изписването на 21.07.2016 г. бил в ясно съзнание, без отпадна
неврологична симптоматика. Дали се препоръки за хигиенно-диетичен режим за един
месец, както и прием на аналгин и парацетамол при болки и на депакин хроно.
Възстановителният
период при средна по степен мозъчна контузия продължавал около две години. При
проведен на 06.03.2018 г. преглед П.К. бил в добро общо състояние, с ясно
съзнание, ориентиран и адекватен. Неврологичният статус бил в границите на
нормата. Черепно-мозъчната травма преминала без отпадна неврологична
симпоматика. Вещото лице д-р С. счита дългосрочната прогноза за благоприятна.
Пострадалият нямал оплаквания и се приемал медикаменти. При изслушване на
заключението в съдебното заседание на 23.03.2018 г. вещото лице е заявило, че
не е правено електрофизиологично изследване, от което да се установят промени в
активността на мозъка. Въпреки дадени препоръки за извършване на енцефалограма,
в продължение на година такава не била направена. Обективни данни за
епилептичен припадък липсвали.
По
делото е разпитан свидетелят Н.К., майка на ищеца, която разказва за личните си
възприятия относно състоянието на сина си непосредствено след произшествието. При
изписването на 22.07.2016 г. имал превръзка на десния крак поради извършена
операция. В продължение на два – три месеца се нуждаел от чужда помощ в
хигиенно-битовото обслужване. Преди инцидента работел като строител, но сега
това било невъзможно. Не можел да се придвижва сам, не чувал с дясното ухо и
накуцвал. През януари 2018 г. го приели в болницата в гр. Козлодуй за
получаваните припадъци. Изписали му медикаменти, които известно време приемал,
но поради липса на средства преустановил приема им.
При така установените
обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си
пред ответното дружество на 18.07.2016 г.
С
допълнителна молба от 10.10.2016 г. ищецът представил допълнително изискани от
ответника документи и посочил банкова сметка. ***, че на 18.10.2016 г. ЗК „О.“
АД е изплатил на П.К. сумата от 20 000 лева.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на мотоциклет
„Ямаха“ с ДК № *******и ЗК „О.“ АД. Наличието на валидно застрахователно
правоотношение за водачите на мотоциклет „Ямаха“ и ответника към 09.07.2016 г.
е отделено като безспорно между страните обстоятелство с определение от 04.12.2017
г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
От
заключението на приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза, която
съдът кредитира като подробна, обоснована и обективно изготвена се установява
по категоричен начин, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на мотоциклет
„Ямаха“ И..Р.А.. При движение по бул. „Самоковско шосе“ на 09.07.2016 г. в
светлата част на денонощието след автобусна спирка преди ул. „Детелина“ в дясна
пътна лента имало колона от спрени автомобили. Мотоциклетистът А. се движил със
скорост 67 км/ч. Тъй като в лентата за насрещно движение нямало автомобили А.
предприел маневра изпреварване на спрените автомобили, движейки се около
средната разделителна линия. В същото време пешеходецът П.К. предприел
пресичане на пътното платно на около 29 м след пешеходната пътека на място,
необозначено за движение на пешеходци. Видимостта на А. била ограничена от спрените
автомобили, поради което възприел късно и от близко разстояние К., което му
попречило да предотврати удара чрез аварийно спиране. Като причина от страна на
мотоциклетиста вещото лице сочи непроявено внимание при движение в участък, в
който може да се очаква поява на пешеходци и със скорост, непозволяваща му да
спре и да предотврати удара. С поведението си пешеходецът К. също станал
причина за произшествието, тъй като пресичал на необозначено място и не се
огледал за движещи се автомобили.
При така
описания механизъм безспорно се установява, че при управление на превозното средство
водачът И. А. е нарушил нормата на чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, като не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците. В района на местопроизшествието, преди
автобусната спирка е имало маркирана и сигнализирана с пътен знак пешеходна
пътека тип „Зебра“. Поради това дължимото от А. поведение е било да намали
скоростта и да прояви повишено внимание към останалите участници в движението,
както и да очаква поява на пешеходци. Нещо повече, видимостта му е била
ограничена от колоната спрели автомобили и при избор на скорост на движение е
следвало да се съобрази с намалената видимост. В случая А. се е движил в
населено място и максималната разрешена скорост на движение е била 50 км/ч. Като
е управлявал мотоциклета с превишена скорост, А. не е успял да предотврати удара
с аварийно спиране. Задължение на водача на превозното средство е било да се
съобрази с намалената видимост и да се движи с такава скорост, която да му
позволи да реагира своевременно при възникналата критична ситуация – внезапна
поява на пешеходец. В района е бил поставен и пътен знак със специално
предписание Д17 „Пешеходна пътека“. А. не се е съобразил с предписанието и по
този начин с поведението си е станал причина за настъпване на пътното
произшествие.
Ответникът
не ангажира доказателства, опровергаващи презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
поради което съдът намира, че от правна страна се доказа осъществяването на
всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната
отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищецът претендира са
причинени именно от процесното ПТП. Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза пострадалият е изпитал по-интензивни болки от получените травмени
увреждания през първите десет дни. Проведено е било консервативно лечение с влИ.е
на антибиотични и обезболяващи медикаменти. Вещото лице не е констатирало нито
усложнения, нито трайни последици от уврежданията при извършения през март 2018
г. личен преглед.
Предвид
данните от съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля К., характера
на уврежданията (политравма, включваща средна по степен черепно-мозъчно травма,
обусловила временно разстройство на здравето, опасно за живота), младата
възраст на К., обуславяща сравнително бързото възстановяване, преимуществено с
помощта на медикаментозно лечение (каквото К. е преустановил своеволно – поради
липса на средства, въпреки изплатените от застрахователя 20 000 лева),
липсата на доказани трайни последици и на категорично диагностициране на
епилепсия като резултат от процесното ПТП, доброто здравословното състояние на
ищеца, но и обстоятелството, че за период от три месеца нормалният му начин на
живот е бил нарушен поради затруднения в хигиенно-битовото обслужване и изпитания
стрес и негативни емоции, съдът намира, че 90 лева е справедлив размер на
обезщетението.
ЗК „О.“
АД е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на П.К.,
който пресичал на необозначено за целта място.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на
пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т.
д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не
би се стигнало до уврежданията.
Твърдяното от ответника нарушение на нормата на чл. 113,
ал. 1 от ЗДвП се доказа от изслушаното и прието по делото заключение на
авто-техническата експертиза. К. е предприел пресичане на 29 м от пешеходната
пътека. Като съобрази обстоятелствата, при които се е случило произшествието и
безспорният факт, че П.К. е предприел внезапно пресичане на пътното платно, на
необозначено за целта място и без да се увери в безопасността на избраното от
него поведение на пътя, съдът намира за основателно възражението на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. При отчитане
приносът на ищеца, съдът намира, че обезщетението следва да се определи на
60 000 лева.
Ответникът
е заплатил на ищеца сумата от 20 000 лева, поради което тази сума следва
да се приспадне от размера на дължимото обезщетение.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
Установява се, че след сезиране на ответника на
18.07.2016 г. същият е изискал допълнителни доказателства, представени с молба
от 10.10.2016 г. на тази дата е възникнало задължението на застрахователя да се
произнесе по претенцията. Съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ застрахователят е
длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение
№ 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1,
които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, като определи и
изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано
откаже плащането. След като на 10.10.2016 г. са представени всички релевантни за
определяне на обезщетението доказателства, на 31.10.2016 г. е изтекъл
15-дневният срок. Считано от 01.11.2016 г. ответникът е дължал заплащане на
обезщетението. В случая сумата от 20 000 лева е заплатена в този срок – на
18.10.2016 г., поради което върху нея не следва да се начисляват мораторни
лихви. Върху главницата от 40 000 лева се дължи лихва за забава от
01.11.2016 г. до окончателното изплащане.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете
страни.
В производството ищецът е бил представляван от адвокат,
оказал му безплатна правна помощ. Ответникът е възразил, че ищецът е разполагал
със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което на
процесуалния представител адв. О. не се дължи възнаграждение по чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗАдв. Това възражение съдът намира за основателно. На 18.10.2016 г. П.К.
е получил плащане от ответника в размер на 20 000 лева. Установи се, че
предписаните му медикаменти не са били надлежно закупувани и приемани. Не се
доказа начина на разходване на средствата, поради което съдът приема, че към
25.01.2017 г., когато е сключен договор за правна защита и съдействие за
оказване на безплатна правна помощ, по отношение на ищеца не са били налице
предпоставките за оказването й при тези условия.
Право на разноски има и ответникът.
Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съдът определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 400
лева. От общия размер на разноските 600 лева, на ответника се дължат 400 лева.
Тъй като ищецът е освободен от държавна такса и разноски, ЗК „О.“ АД
следва да заплати сумата от 1 600 лева държавна такса и 150 лева депозити за
експертизи и призоваване на свидетел.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗК „О.Л.“, със седалище и адрес на
управление Република Кипър, гр. Н., упражняващо търговска дейност чрез
регистриран клон в Република България „ЗК О. – клон България“ КЧТ, ЕИК********,
гр. София, район „Т.“, бул. „*********да заплати на П.В.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 40 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 09.07.2016
г. ПТП в гр. София, ведно със законната лихва от 01.11.2016 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 120 000
лева, частичен иск от сумата от 400 000 лева и за заплащане на мораторни
лихви за периода 18.10.2016 г. – 31.10.2016 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П.В.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗК „О.Л.“,
със седалище и адрес на управление Република Кипър, гр. Н., упражняващо
търговска дейност чрез регистриран клон в Република България „ЗК О. – клон
България“ КЧТ, ЕИК********, гр. София, район „Т.“, бул. „*********сумата от 400 лева разноски за производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „О.Л.“, със седалище и
адрес на управление Република Кипър, гр. Н., упражняващо търговска дейност чрез
регистриран клон в Република България „ЗК О. – клон България“ КЧТ, ЕИК********,
гр. София, район „Т.“, бул. „*********да заплати по
сметка на Софийски Градски съд сумата от 1 600 лева държавна такса и 150 лева
депозити за експертизи и призоваване на свидетел.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на ищеца П.В.К. за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: