Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, ……………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян И и
секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД №
1034/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Община
Варна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г.П. срещу Решение №
260478/08.04.2021г., постановено по н.а.х.д. № 4676/2020г. по описа на Районен
съд – Варна, петнадесети състав.
Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за
неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния
закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Формулирано е искане да бъде отменено решението
на първоинстанционния съд и да бъде потвърдено наказателното постановление,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по делото чрез пълномощника си адвокат Н.С.
представя възражение против касационната жалба. Счита жалбата за неоснователна,
а обжалваното решение за правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
С обжалваното решение петнадесети състав
на Районен съд-Варна е отменил НП № 457/16.10.2020г. на Заместник кмета на
Община Варна, с което за извършено нарушение на чл.15, ал.7 от Закона за
движение по пътищата и на основание чл.178Е от същия закон, на С.П.Б., ЕГН: **********,***
е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
За да постанови съдебния акт, районният съд е приел за
установено от фактическа страна следното:
На 18.06.2020г. въззивницата Б. паркирала собствения
си лек автомобил „Ауди“ с рег. № ****в гр. Варна, на ул.“Морска сирена“ срещу №
41, върху кална площ, където имало и други паркирани автомобили. Около 11.45
час свидетелят И, служител на Общинска полиция гр. Варна установил, че на
горепосоченото място има паркирани автомобили, сред които и автомобилът,
собственост на жалбоподателката, като приел, че установените автомобили са
паркирани върху градина. Съгласно показанията му дадени в съдебно заседание
мястото не било затревено, представлявало кална площ и от години се ползвало за
паркиране на автомобили. Предвид горното свидетеля И съставил глоба с фиш серия
ОВ, с бланков № **********/18.06.2020г. за допуснато нарушение на чл.15, ал.7
от ЗДвП. Б. подала жалба срещу издадения фиш, с която оспорила извършването на
административно нарушение, поради което издадения срещу нея фиш бил анулиран.
На 09.09.2020г. Г Т – служител на Общинска полиция гр. Варна съставила акт за
установяване на административно нарушение срещу Б., в който описала приетото за
установено нарушение, квалифицирано по чл.15, ал.7 от ЗДвП. Въз основа на
съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление.
Въззивния съдът е приел от правна страна, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Позовавайки се на събраните по делото доказателства
районният съд е приел за основателни изложените в жалбата възражения, че
неправилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.15,
ал.7 от ЗДвП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Според
съда, въззивницата Б. е наказана за това, че е паркирала МПС в градина извън обозначените за това
места, с което виновно е нарушила нормата на чл.15, ал.7 от ЗДвП, но липсват
доказателства за наличието на виновно поведение. Независимо от представеният от
Община Варна писмен отговор, в който се сочи, че мястото, съгласно знак в специализираната кадастрална карта би следвало да представлява
градина, предвид събраните според съда безспорни и категорични доказателства,
това място е представлявало единствено кална площ в междублоково пространство,
върху което системно са били паркирани автомобили. Съдът е достигнал до извода,
че за да се приеме, че има виновно поведение, не е от значение какво е било
предназначението по карта на определено място, а какво реално е представлявало
това място. Предвид обстоятелството, че процесното място е представлявало
единствено кална площ, според съда няма как да се приеме, че жалбоподателката
съзнателно е паркирала в градина извън обозначените за това места. Този извод е
неправилен и необоснован. Както в АУАН така и в обстоятелствената част на
процесното наказателно постановление, нарушенията и обстоятелствата, при които
са извършени са описани точно и ясно, поради което липсва неяснота относно
вмененото на Б. нарушение, съответно не е нарушено по никакъв начин правото и
да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Между страните не се спори,
че автомобилът на Б. е бил паркиран на място, където според установената от
въззивния съд фактическа обстановка е било кална площ. Не е било спорно по
делото също и че мястото е било отграничено от останалото пространство с
бордюр, както и че не е имало растителност поради това, че са били паркирани
автомобили. В подкрепа на това са показанията на св. И. Не се спори по делото и
относно обстоятелството, че това място не е било обозначено като място за
паркиране – не са представени доказателства в тази насока относно наличието на
маркировка. От изложеното се налага извода, че в настоящия случай е осъществен
състава на нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба,
забранено е преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове,
градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.
Изводите на районния съд за неправилно ангажирана административнонаказателна
отговорност на Б. настоящата инстанция намира за незаконосъобразни.
Извършеното деяние не е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, поради това, че с неправилното паркиране се увреждат зелени зони и
тротоари. Настоящата инстанция счита, че административното нарушение е установено
по категоричен начин, налице са елементите от състава на административното
нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
санкционираното лице. Атакуваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде
отменено, а вместо него да се постанови съдебно решение, с което да се потвърди
наказателното постановление. Фактическата обстановка по спора е изяснена и
следва да бъде постановено решение по съществото на делото, с което
касационната жалба да бъде уважена.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че
неоснователно се явява възражението за необоснованост на обжалваното решение. Касационните жалби се
разглеждат съгл. чл.63 от ЗАНН от Административния съд по реда на глава
дванадесета от АПК, но на основанията, предвидени в НПК. Съгласно чл.348 от НПК
решението подлежи на отмяна или изменение по касационен ред когато е нарушен
законът; когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила;
когато наложеното наказание е явно несправедливо. Необосноваността не е сред касационните
основания и не може да служи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът
не следва да обсъжда това изведено от начина на формулиране на касационната
жалба основание.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответника следва да бъде осъден да
заплати на Община Варна сумата от 80.00 лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение, определена на основание чл.27е от НЗПП, във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл.63, ал.5 от ЗАНН.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260478 от 08.04.2021г.
на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 4676/2020г., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № №
457/16.10.2020г. на Заместник кмета на Община Варна, с което за извършено
нарушение на чл.15, ал.7 от Закона за движение по пътищата и на основание
чл.178Е от същия закон, на С.П.Б., ЕГН: **********,*** е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА С.П.Б., ЕГН: **********,*** да заплати на
Община Варна сумата в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: