№………
гр. Варна, 20.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№13749 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба вх. №276861/28.10.2020 г. от Т.К.М. с ЕГН
**********, постоянен адрес: *** срещу „Е.п." АД, със седалище и адрес на
управление ***, вписано в Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК
********* с искане с правно основание чл. 439 от ГПК да бъде признато за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника, следните суми: сумата
от 324,41 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по
фактури издадени в периода от 16.09.2010 г. до 08.10.2012 г. за обект с
абонатен номер **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 01.07.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 81,98 лв.,
представляваща мораторна лихва, образувана от сбора на мораторната лихва за
всяка фактура, за периода от 11.10.2010 г. до 20.05.2013 г., както и сумата
от 25,00 лв. държавна такса и 100,00 лв. адвокатско възнаграждение поради
погасено по давност право на принудително изпълнение за вземането по Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 02.10.2013 г. издадени по ч.гр.д. № 9632 по
описа за 2013 г. на Варненски районен съд, 25-ти състав представляващо вземане
предмет на образувано изпълнително дело № 20137160401794 по описа за 2013 г. на
ЧСИ Николай Георгиев, район на действие Варненски окръжен съд, вписан в
Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с peг. № 716,
адрес на кантора: гр. Варна, ул. „Цар Асен" №1, вх. А, ет. 1, офис 1.
В молбата се излага, че
на 01.07.2013 г. срещу ищеца било инициирано заповедно производство по реда на
чл. 410 от ГПК, в резултат на което било образувано ч. гр. д. № 9632 по описа
за 2013 г. на Варненски районен съд, XXV състав, което приключило с издаването
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 02.10.2013 г., с което Т.К.М.
бил осъден да заплати на „Е.п." АД сумата от 324,41 лв. главница за
незаплатена ел. енергия по фактури издадени в периода от 16.09.2010 г. го
08.10.2012 г. за обект с абонатен номер **********, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението 01.07.2013 г. до изплащане на вземането,
сумата от 81,98 лв. - мораторна лихва, представляваща сбора от мораторната
лихва за всяка фактура, за периода от 11.10.2010 г. до 20.05.2013 г., както и
сумата от 25,00 лв. - държавна такса и 100,00 лв. - адвокатско възнаграждение
Въз основа на издадения
изпълнителен лист по молба на „Е.п." АД и с разпореждане на съдебния
изпълнител от 17.12.2013 г. било образувано изпълнително дело № 20137160401794
по описа за 2013 г. на ЧСИ Николай Георгиев, район на действие Варненски
окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република
България с peг. № 716, адрес на кантора: гр. Варна, ул. „Цар Асен" №1, вх.
А, ет. 1, офис 1.
Ищецът излага, че
възможността на ответното дружество да събира чрез принудително изпълнение
вземането си по Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист издадени по
ч.гр.д. № 9632 по описа за 2013 г. на Варненски районен съд, 25-ти състав е
погасено по давност, тъй като по образуваното на 17.12.2013 г. изпълнително
дело не са предприемани каквито и да било изпълнителни действия спрямо ищеца.
По делото липсват каквито и да било доказателства за депозирани искания и заплатени
от страна на взискателя такси за извършване на изпълнителни действия. Поради
това счита, че на 17.12.2015 г. изпълнителното дело е прекратено по силата на
закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
След настъпилата перемпция в изпълнителното производство взискателят не е
предприел каквито и да било действия за събиране на вземането си в продължение
на още три години. Въз основа на горното счита, че възможността на ответното
дружество да събере чрез принудително изпълнение вземането си е погасена по
давност на 17.12.2018 г. в хипотезата на чл. 110 от ЗЗД.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
в който изразява становище за недопустимост на иска, поради липса на правен
интерес у ищеца, тъй като съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Цитираната разпоредба предвижда защита на длъжника по
исков ред чрез оспорване на вземането, предмет на изпълнително производство,
въз основа на новонастъпили факти. След като
разглежданият законов текст урежда защита чрез оспорване на изпълнението, то
категорично правото на такъв иск има само правен субект притежаваш качеството
„длъжник по изпълнението" в рамките на едно висящо, т.е. неприключило
изпълнително производство. Към датата на подаване на исковата молба обаче,
изпълнителният процес е бил прекратен. В този смисъл счита, че е отпаднал правният
интерес от защита в този процес и искът се явява процесуално недопустим. Ищецът
няма качеството на страна - длъжник по смисъла на чл.439 от ГПК и не разполага
с възможност да оспорва чрез иск едно вече прекратено изпълнително
производство.
В условията на евентуалност твърди, че предявеният иск е неоснователен.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта на предявения иск.
Съгласно
трайната съдебна практика правният интерес на ищеца по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК се очертава не само от
воденото срещу него изпълнително производство, но и от възможността такова да
бъде заведено с оглед притежаван от кредитора изпълнителен лист срещу длъжника.
Възможността да бъде инициирано принудително изпълнение над имуществената сфера
на длъжника във всеки момент с оглед наличието на изпълнителен титул срещу него
се счита за достатъчно основание да обоснове наличието на правен интерес у
длъжника за водене на иска за установяване липсата на право на принудително
изпълнение, респ. липса на вземане въобще. Поради така изложеното мнение, което се споделя и от настоящия състав, съдът
намира, че у ищеца е наличен правен интерес от водене на настоящото
производство, като предявеният иск се явява допустим, а съответно направените
от ответника възражения в тази връзка за неоснователни.
По основателността на предявения иск:
Към доказателствения материал по делото е приобщено
заверено копие от изпълнително дело № 20137160401794 по описа за 2013 г. на ЧСИ
Николай Георгиев, с район на действие Варненски окръжен съд, вписан с рег. №
716 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишната
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наеми, лихви и за други периодични плащания. В процесния случай вземането е установено с
влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, в който случай погасителната
давност започва да тече от изискуемостта на вземането при условията на
цитираните по-горе норми.
Съгласно чл.116, б. „в” от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно сега
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Изрично в мотивите
към т.10 от същото тълкувателно решение е посочено, че в хипотезата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.) прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Посочено е още, че без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Предвид гореизложеното в настоящото производство
следва да се направи преценка дали поисканите и извършени изпълнителни действия
по изпълнително
дело № 20137160401794 по описа за 2013 г. на ЧСИ Николай Георгиев, вписан с рег. № 716 в Камарата на
частните съдебни изпълнители в Република България с район на действие Окръжен
съд - Варна са прекъснали давността.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в хода на настоящото производство в тежест на
ответника е да установи по пътя на пълно и главно доказване своите възражения,
че давността за процесното вземане е спирана или прекъсвана с предприетите от
него действия за принудително изпълнение.
Съгласно т. 14 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ОСГТК на ВКС е прието,
че новият
ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова заявлението за издаване на заповед
за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването
на иска за
съществуване на вземането, но съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има
обратно действие, само ако е спазен
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не
е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се
счита прекъсната със заявлението.
В т. 10 на същото ТР се приема, че „съгласно чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането… Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение
(освен при наличието на възлагане
по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на
връщане съгласно чл.426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако молбата за
изпълнение е върната, с нея не е прекъсната
давността, също както с върнатата искова молба не
е прекъсната давността, но ако в хода
на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД.
Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години
и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Видно от приобщеното изпълнително дело № 20137160401794 по описа за 2013
г. на ЧСИ Николай Георгиев , с район на действие Варненски окръжен съд, вписан
с рег. № 716 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България е
че същото е образувано по молба от праводателя на ответника до ЧСИ Николай Георигев да образува изпълнително дело и да предприеме
необходимите действия срещу Тедит Кирилов. В същата е
поисано да бъдат предприети конкретни изпълнителни
действия – запор на работна заплата, запор на банкови сметки, запор на друго
вземане, опис, запор и продан на движими вещи, възбрана, опис и публична продан
на недвижим/и имот/и. В обобщение на
прието с цитираното горе тълкувателно решение, че молба в която има посочено
конкретно изпълнително действие е редовна, и като такава слага началото на изпълнителното
производство и извършените въз основа на нея изпълнителни действия са редовни
до прекратяване на делото. Доколкото в същата е поискано налагането на
конкретни действия по изпълнение, то тя
е от естеството да прекъсне давността. От ЧСИ са извършени действия по
проучване на имущественото състояние на длъжника, но не са предприети каквито и
да било действия по принудително изпълнение на вземането, вкл. чрез налагане на
запори, възбрани и др. подобни.
Поради това съдът намира, че с оглед на цитираното тълкувателно решение,
не са извършени изпълнителни действия. Тъй като не са били предприети каквито и
да било изпълнителни действия, считано две години от образуването на делото, то
същото следва да се счита прекратено поради настъпила перемпция
по силата на чл. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 17.12.2015 г. Извършени изпълнителни
действия и след това липсват.
С оглед на изложеното ирелевантен за
разрешаването на настоящия спор остава въпросът дали е текла давност или не по
време на висящността на изпълнителното производство,
тъй като от перемирането на изпълнителното
производство 17.12.2015 г. до момента не са извършени каквито и да е действия,
които да прекъснат давността на свой ред.
С
оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и направеното искане от ищеца, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата
от 300 лева,
представляващи адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по ищеца сумата от 50,00 лв., представляваща
заплатена държавна такса.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.К.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** не дължи на „Е.п." АД, със
седалище и адрес на управление ***, вписано в Агенция по вписванията -
Търговски регистър с ЕИК ********* сумата от
324,41 лв. (триста двадесет и четири лева и четиридесет и една стотинки), представляваща главница за незаплатена ел.
енергия по фактури издадени в периода от 16.09.2010 г. до 08.10.2012 г. за
обект с абонатен номер **********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 01.07.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от
81,98 лв. (осемдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща мораторна лихва, образувана от сбора на мораторната лихва за
всяка фактура, за периода от 11.10.2010 г. до 20.05.2013 г., както и сумата
от 25,00 (двадесет и пет) лв., представляваща
държавна такса и 100,00 (сто) лв., представляваща адвокатско
възнаграждение поради погасено по давност право на принудително изпълнение за
вземането по Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 02.10.2013 г.
издадени по ч.гр.д. № 9632 по описа за 2013 г. на Варненски районен съд, 25-ти
състав, представляващо вземане предмет на образувано изпълнително дело №
20137160401794 по описа за 2013 г. на ЧСИ Николай Георгиев, район на действие
Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в
Република България с peг. № 716, адрес на кантора: гр. Варна, ул. „Цар
Асен" №1, вх. А, ет. 1, офис 1., на основание чл.439, ал.1 от ГПК.
осъжда „Е.п." АД, със
седалище и адрес на управление ***, вписано в Агенция по вписванията -
Търговски регистър с ЕИК ********* да заплати на
адв. Райна Друмева, с личен №**********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Петко Каравелов“ №3, ет.1, офис1 сумата от 300,00 (триста) лв. разноски в исковото производство пред ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал.2
от ЗАдв.
осъжда „Е.п." АД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в
Агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Т.К.М. с ЕГН **********,
постоянен адрес: *** сумата от 50,00
(петдесет) лв., представляваща направени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: