Решение по дело №1026/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1491
Дата: 2 октомври 2019 г. (в сила от 25 октомври 2019 г.)
Съдия: Милен Павлов Петров
Дело: 20194520101026
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

1491

гр.Русе, 02.10.2019 г.

 

В   ИМЕТО НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД.......II-ри гр.с.........в публично заседание  на 01-ви октомври през две хиляди и деветнадесета  година.....в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ                                              

при секретаря Т. ПЕТРОВА и в присъствието        на прокурора ......................................., като разгледа  докладваното от   СЪДИЯТА  гр.д. № 1026 по описа за  2019 г., за да се произнесе,съобрази :

Производството е по чл.127а, ал.2 СК.

         Ищцата С.С.С. твърди, че с решение  по гр.дело №5517/2011 г. по описа РРС е прекратен бракът й с ответника. Заявява, че родителските права по отношение на  роденото от брака им дете С. Т. В. са предоставени на нея. Твърди, че от м. 05.2016 г. заживяла с детето в гр. Л., Великобритания, но след тяхно посещение в България през м.11.2018 г. установила, че бащата на детето е оттеглил съгласието си малолетната Симона да напуска пределите на РБългария.  Твърди и че бащата  не проявява интерес към детето, не поддържа контакти с него и не е заплащал издръжка. Заявява, че не може да установи контакт с В., поради което и не може да се сдобие с необходимите документи за издаване на задграничен паспорт на детето за да може детето да пътува извън границите на РБългария. Претендира да се постанови решение, което да замести съгласието на ответника за снабдяване на детето със задграничен паспорт и други лични документи и да се разреши на детето да пътува извън пределите на РБългария, придружено от своята майка или упълномощено от нея лице. Претендира разноски.

         Ответникът Т.И.В., редовно призован, не се явява, назначеният му от съда особен представител в о.с.з. на 01.10.2019 г. заявява, че  молбата следва да бъде уважена.

         Съдът след преценка на всички събрани по делото доказателства приема за установено следното:

         Страните са родители на детето С.Т.В., родено на *** г. От години не живеят заедно, като с влязло в сила решение по гр.дело №5517/2011 г. по описа РРС е допуснат развод между ищцата и ответника, като по делото е постановено, че  родителските права по отношение на  роденото от брака им дете Симона се предоставят на майката. Т.И.В. не се е интересувал от детето и оттеглил даденото си съгласие детето да напуска пределите на РБългария. Бащата не осъществява определения му режим на лични отношения с детето, не поддържа контакти с детето си и също живее във Великобритания. До 2018 г. детето е учило в училище в гр. Лондон.

          

         Гореизложеното съдът приема за доказано от събраните по делото писмени доказателства, изготвения социален доклад  и от показанията на св.С..

         Изслушано по реда на чл.15 ЗЗДет., детето  С. заявява, че иска да живее и учи в гр.Л. и че майка му се грижи за него.

         При така установените фактически обстоятелства, съдът прави следните изводи:

         За уважаване на молбата по чл. 127а, ал. 2 СК следва да бъде установено, че страните са родителите на детето, че не са постигнали съгласие относно издаването на паспорт и излизането му извън страната, както и че заместващото съгласието на родителя съдебно разрешение е в интерес на детето.

         В случая е безспорно, че страните по делото са родители на детето, както и че между тях съществува разногласие по повод извеждането на детето в чужбина. По делото безспорно е установено още, че детето към момента живее в РБългария със своята майка, която основно полага грижи за него. Установено е обаче и че преди оттегляне на съгласието на ответника, детето е живеело и учило във Великобритания.

При решаване на спора съдът следва да извърши преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Този интерес, както и правото на родителя, при когото детето не живее да осъществява лични отношения, са гарантирани от конкретно даденото разрешение, чрез посочване на условията, при които детето може да пътува в чужбина, каквито са поводът за пътуването, изрично изброените дестинации и срокът на пътуването. Съдът счита, че  посещението на други страни, както и продължаване на училищното обучение  в Лондон  би било единствено в интерес на детето.

         Правото на детето да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права, да се лиши от регулярни свиждания с детето си през определен период. Съдът, даващ разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на родителя, определя периода и държавите, които ще бъдат посетени. Поради засиленото служебно начало при този вид дела с оглед охраняване интересите на детето, съдът следва и сам да определи периода и държавите, ако те не са посочени изрично в исковата молба, но от изложените в нея обстоятелства може да се направи извод в тази насока. При наличие на родител, имащ желание да полага непосредствените грижи за малолетното дете, като местоработата му в чужбина и необходимостта от осигуряване на доходи налагат пътувания извън пределите на страната, би било неоправдано детето да бъде лишено от възможността да бъде под опеката на същия, както и да пътува заедно с него. Следва да се отбележи и че са налице данни, че и другия родител на детето живее във Великобритания и при желание ще осъществява по-лесно контакти с детето.

         В горния смисъл е и Решение № 982 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 900/2009 г., IV г. о., както и Решение от 10.02.2015 г. на Европейския съд по правата на човека „Пенчеви срещу България“ по жалба № 77818/2012 г., влязло в сила на 10.05.2015 г.

От изложеното следва изводът, че е в интерес на детето за напускане пределите на страната, поради което основателно се явява искането за разрешение, с което да се замести съгласието на бащата. Следва да бъде уважено, на основание чл.127а, ал.4 СК и направеното в ИМ, искане за допускане на предварително изпълнение на решението.  

На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са разноските по делото в размер на 844.00 лв.-заплатени д.т., адвокатски хонорар и възнаграждение за особен представител.

По изложените съображения  съдът

 

                                            Р   Е   Ш   И :

 

РАЗРЕШАВА да бъдат издадени задграничен паспорт и други необходими лични документи на детето С.Т.В.,  ЕГН:**********, род. на ***г., без съгласието на бащата Т.И.В., ЕГН:**********, само по искане на майката С.С.С., ЕГН:**********.

РАЗРЕШАВА детето С.Т.В.,  ЕГН:**********, род. на ***г. да пътува неограничено за срок до навършване на пълнолетие, считано от постановяване на настоящото решение до всички държави от Европейския съюз, включително и Великобритания без съгласието на бащата Т.И.В., ЕГН:**********, само със съгласието и придружаването от  майката С.С.С., ЕГН:********** или упълномощено от нея лице.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА Т.И.В., ЕГН:**********,*** да заплати на С.С.С., ЕГН:**********,***, чрез адв. П.Х. сумата от 844.00 лв.-разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните, а в частта по отношение на допуснатото предварително изпълнение – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на преписа.

 

 

                                                   

 

Районен съдия: