Р Е Ш Е Н И Е
№………./19.07.2019 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при секретар Мая П.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 615 по
описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр.
чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ/.
Образувано е по искова молба
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен
път“ № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Д., чрез адв. Х.И.
от САК, срещу Д.Д. Б. и С.С.С. за
осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумите от 61 201.76
CHF, представляваща част от главница в общ размер на 107 027.65 CHF,
дължима по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35471 от 11.04.2008
год. и допълнително споразумение от 13.02.2014 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното
погасяване на сумата и сума в размер на 1 039.21 лева, представляваща
нотариални такси по обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и
подновяване на ипотеката, претендирани на основание
чл.10 т.3 от договора и формирани от сбора на нотариална такса за вписване
подновяване на ипотека в размер на 683.21 лв. за периода 10.03.2018-26-04.2018
год., заверка на нотариална покана до Д.Б. в размер на 18 по фактура от
07.02.2018 год., заверка на нотариална покана до С.С.
в размер на 18 по фактура от 07.02.2018 год., връчване на нот.покана
до С.С. в размер на 100 лева по фактура от 09.02.2018
год., връчване на нот.покана до Д.Б. в размер на 100
лв. по фактура от 09.02.2018 год., изготвяне на нот.покана,
изпратена до Д.Б. в размер на 60 лв. по фактура от 05.04.2018 год. и изготвяне
на нот.покана, изпратена до С.С.
в размер на 60 лв. по фактура от 05.04.2018 год., с правно основание чл.430 ТЗ,
чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
11.04.2008 год. в гр.Варна, между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /предишно наименование
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД/ и Д.Д.Б. и СС.С., в
качеството им на кредитополучатели, е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35471 от 11.04.2008 год.,
по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове в равностойност на 69 500 евро по курс „купува“ за
швейцарски франк към евро в деня на усвояване на кредита, от които равностойността на швейцарски франкове на 33 955
евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на
кредита за покупка на описания в исковата молба недвижим имот и равностойността
на швейцарски франкове на 33 955 евро по курс „купува“ за швейцарския
франк към евро в деня на усвояване на кредита за други разплащания срещу
задължението на кредитополучателите да върнат ползвания кредит, заедно с
договорените лихви, в сроковете и при условията на договора, за което
ответниците са учредили договорна ипотека. Сочи, че на 30.04.2008 год. банката
е превела по сметка на първия ответник по делото сумата от 114 760 шв.франка, с което Банката е изпълнила задълженията си по
договора.
Твърди също така, че съгласно клаузата на чл.27,
ал.1 от договора, Банката е прехвърлила вземането си, ведно с всички
обезпечения, на „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД, което на 13.02.2014 год. е сключило
допълнително споразумение с длъжниците. С последното, страните са признали, че
към датата на подписването му, остатъчният размер на дълга е 106 791.76 шв.франка главница, като длъжниците са дали своето съгласие
за преоформяне на съществуващите, но неплатени към
момента на допълнителното споразумение просрочия,
чрез натрупването им към редовната главница по кредита, с което общият размер
на кредита се е увеличил на 114 995.89 шв.франка.
Излага, че съгласно чл.4 от допълнителното споразумение за период от 12 месеца съдлъжниците следва да погасяват кредита в размер на равни
месечни вноски от 380 франка, като при просрочие на
дължимите вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита са се задължили
за лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, плюс наказателна
надбавка от 10 пункта, а съгласно чл.10 т.3 – за разноските, свързани с
организиране и провеждане на принудителното изпълнение на предоставеното
обезпечение.
Сочи, че с последващ
договор от 25.10.2017 год., „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлил
вземанията си по договора за кредит, за която цесия длъжниците са уведомени с
нотариални покани рег.№ 496, том I, № 48 от 09.02.2018 год. и рег.№ 497, том I, № 49 от 09.02.2018 год. Позовава се на
неизпълнение на договорните задължения, произтичащи от чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1
от договор за кредит за покупка на недвижим имот и чл.6 от допълнителното
споразумение към него, което неизпълнение е довело до забава на длъжниците.
Поради горното, непогасяване на погасителна вноска с падеж 30.12.2014 год. и на
основание чл.18 от сключения договор за кредит, с изпращане на нотариални
покани рег.№ 496, том I, № 48 от 09.02.2018 год. и рег.№ 497, том I, № 49 от 09.02.2018 год. банката е обявила целия
остатък от задължението за незабавно изискуемо и дължимо.
В срока по чл. 367 ГПК, ответниците, чрез назначен особен представител, депозират писмен отговор, с който оспорват предявения иск като неоснователен. Поради договореността в чл.2, ал.1 от договора и с оглед представените доказателства оспорват изпълнението на задължението на банката за предоставяне на сумата по кредита като твърдят, че не става ясно по какъв начин, каква сума и в каква валута е отпуснат кредита. Навежда и твърдение, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем не е надлежно упражнено поради това, че известията не са достигнали реално до получателя. Релевира се и твърдение за нищожност на клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22, ал.2 от договора за кредит поради тяхната неравноправност. Излага, че договорните клаузи, уреждащи превалутирането на отпуснатия кредит от швейцарски франкове в евро и погасяването му в евро при курс към франка, определен към банката, възлагат тежестта от икономическата неизгода върху кредитополучателите, които като потребители са по-слабата страна в правоотношението, поради което и не отговаря на изискването за добросъвестност и водят до неравновесие в правоотношението. И доколкото не се установяват клаузи, които да определят договорена правна възможност за потребителя да прекратят действието на договора и изменението на погасителните вноски да се осъществява на основания извън контрола и волята на банката при липса на яснота какво точно е повлияло на размера на кредитните вноски в процесния период, се позовава на нищожността на клаузите на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. Излага също така, че доколкото допълнителното споразумение е сключено от длъжниците и трето лице, от чиито действия банката се ползва, а липсва подписан от кредитополучателите погасителен план, не е установено категорично запознати ли са те с погасителния план, респективно с кой. Релевира и възражение за изтекла на основание чл.111 б.“в“ ЗЗД тригодишна погасителна давност за вземанията на банката за периода от 30.12.2014 год. до датата на подаване на исковата молба, твърдейки, че вземанията по погасителен план съставляват периодични плащания. Оспорва по основание и размер дължимостта и на претендираните разходи за нотариални такси като твърди недоказаност по размер на сумата като нотариална такса за подновяване на ипотеката, а останалите такива съгласно представените договори за прехвърляне на вземания /т.4.2/ следва да са в тежест на цесионера.
С допълнителна искова молба, ищецът е изразил становище за неоснователност на направените от ответниците възражения. Твърди, че нотариалните покани за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита са изпратени на адресите на длъжниците, като същите съгласно фикцията на чл2.6 от договора следва да се считат за получени. Оспорва твърденията и за неравноправност на клаузите, като твърди, че от съдържанието на договора става ясно, че волята на страните е била предоставяне на кредит в швейцарски франкове, което е било индивидуално договореното между страните, видно от искане за предоставяне на кредит и икономически най-изгодното за кредитополучателя в този момент. Уговорките за последващото й превалутиране са неотносими към валутата, в която е отпуснат кредита и неговото усвояване. Излага и допълнителни доводи относно причината за сключване на допълнителното споразумение, както и относно обстоятелството, че неполучаването на погасителния план от ответниците не ги освобождава от задълженията им по договор.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа оспорванията си като навежда твърдение за неравноправност на клаузите на договора и поради обстоятелството, че целият валутен риск от промяна на курса на швейцарския франк е за сметка на кредитополучателите, поради липса на критерий и методика, по които да се определя размера на базовия лихвен процент, представляващ основен компонент при формиране на дължимата лихва по кредита, поради обстоятелството, че размерът на погасителната вноска става известен едва в момента на падежа и зависи от курс „продава“ на швейцарския франк на банката и поради противоречие на определение в договора падеж с определения такъв в законодателството. Допълнителното излага, че представените доказателства, както и сключеното допълнително споразумение не обосновават извод за наличието на индивидуално договаряне.
В о.с.з.,
ищецът, не изразява становище по същество на спора.
В о.с.з.,
ответниците, чрез назначения им особен представител, оспорват иска и молят за
уважаването му.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 294/23.01.2019 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните правни и фактически изводи:
Не е спорно между страните по
делото, а и от представените доказателства се установява, че същите са страни и
по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 35471/11.04.2008 год., по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове в равностойност на 69 5000 евро по курс „купува“ за
швейцарски франк към евро към деня на усвояване на кредита, от които
равностойността в швейцарски франкове на 35 545 евро по курс „купува“ за
швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка
на описания в договора недвижим имот и равностойността на 33 955 евро по
курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита, за други разплащания, като в деня на усвояване на кредита страните
подписват приложение № 1, в което се посочва приложимия към същата дата курс
„купува“ за швейцарски франк на банката, както и конкретно определения
съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.
Договореният в чл.5 от
договора краен срок за погасяване на кредита е 360 месеца от датата на
усвояване на кредита, удостоверяван с подписване на посоченото по-горе
Приложение № 1 чрез месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на
всяка вноска по погасителен план /Приложение № 2/. Изрично посочено е също
така, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен – швейцарски франкове като при липса на осигурена сума в
швейцарски франка, но при налична такава в лева или евро същата се превалутира служебно от банката по курс „продава“ на швейцарски
франк към евро.
Погасителният план е
представен на л.45 от делото и видно от него издължаването на кредита става на
равни месечни вноски от 662.44 CFH,
формирани от сбора от вноска за лихва и главница.
Представено е и приложение № 1
към договора за Б. кредит от 30.04.2008 год, която дата
страните се съгласяват, че е датата на усвояване на кредита и при прилагане на
курс „купува“ за швейцарски франк за деня фиксират предоставения кредитен лимит
на 114 760 CFH.
В подписания между страните договор
липсва посочена Б.а сметка. ***кане от 29.04.2018
год. за усвояване на суми по кредита, изходящо от Д.Б.. Усвояването на кредита
се установява от представеното по делото от ищеца бордеро, от което е видно, че
на посочената като дата на усвояване на кредита 30.04.2008 год. сметка на
ответника Д.Д.Б. е заверена със сума в размер на
114 760 CFH. Така
и представеното извлечение от сметка с титуляр Д.Б. за периода от 24.04.2008 –
23.04.2018 год. /л.19-39/.
Не се спори между страните, че с
договор за прехвърляне на вземания от 12.06.2008 год., банката е прехвърлила
вземанията по кредита с ответниците на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД.
На 13.02.2014 год. между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и ответниците, е налице сключено допълнително
споразумение за предоговаряне на съществуващите задължения по кредита.
доколкото към датата на сключването им, не са налице просрочени задължения за
главница, лихва и такси, а е налице дължима редовна лихва в размер на
106 791.76 шв.франка, предоговарянето се
изразява в договорен 12-месечен период на облекчаване на дълга, след изтичане
на който върху дълга се натрупва начислената, но непогасена при периода на
облекчено погасяване лихва; за периода на облекчено погасяване върху дълга се
начислява годишна лихва в размер равен на действащия към същата дата БЛП на
Банката за жилищни кредити в съответната валута /6.95 %/, намален с 2.68
пункта, като за този период се определя равна месечна вноска в размер на 380 шв.франка на месец. Посочено е също така, че след изтичане
на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след натрупване
на лихва се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към
същата дата БЛП на банката за жилищни нужди плюс договорена лихвена надбавка в
размер на 0.26 пункта.
С последващ
договор от 25.10.2017 год. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД прехвърля на
банката вземането си по договора с посочен в Приложение № 1 размер на дълга към
датата на прехвърляне от 107 027.65 CHF главница
и 20 676.98 CHF
–
лихви, с размер
на дълга в лева, както следва: 190 529.98 – главница и 37 258.68 лева
– лихви.
Претендирайки осъждане на ответниците
и за такси, ищецът представя два броя преводни нареждания към нотариус П. за
заверка на подписи от по 18 лева всяко едно, два броя преводни нареждания в
размер на по 100 лева към нотариус П., два броя преводни нареждания от по 60
лева към адв.дружество Ч. за изготвяне на нотариални
покани и извлечение от сметката на длъжника Б. с осчетоводено задължение за
подновяване на ипотека в размер на 683.21 лева.
Видно от сезиралата съда искова молба,
ищецът обосновава претенцията си за дължимост на
сумата /главница/ на настъпила, на основание чл.18 от Договора, предсрочна
изискуемост поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 30.12.2014 год.
Съдът приема, че от външна страна е налице валидна облигационна връзка между
страните по делото, като относно факта на сключването на договора не е налице
спор между страните.
Съгласно т. 18 от ТР №
4/2013 год., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла
на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Правомощието на банката обаче да
обяви кредита за предсрочно изискуем е нейно право, като то не поражда
последици автоматично с факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва
когато банката реши да се възползва от него и да го упражни, за което действие се
съди от отправено волеизявление до длъжника, било чрез изпращане на уведомление
за обявяване на предсрочна изискуемост или инкорпорирано в исковата молба
изявление при предявен осъдителен иск за вземането. Предвид
разрешението в горецитираното тълкувателно решение
обаче, когато банката реши да се възползва от облекчения ред за снабдяване с
изпълнителен лист, предвиден в заповедното производство /чл. 417, т. 2 ГПК/, е
необходимо волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост да е
обявено на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Банката е изпратила на
кредитополучателя С.С.С. нотариална покана с рег. № 553/07.02.2018
год., с което на основание чл.18 от договора обявява предсрочната изискуемост
на кредита в общ размер от 132 845.08 швейцарски франка към 05.02.2018
год., поради непогасяване на погасителна вноска с падеж 30.12.2014 год. Видно,
същата е адресирана
до длъжника С.С.С. ***, който адрес е посочен като
адрес за кореспонденция в сключения между страните договор и съвпада с
посочения постоянен и нестоящ адрес на лицето.
От представената по делото
разписка се установява също така, че нотариусът е посетил адреса на длъжника
три пъти /на 19.02.2018 год., на 10.03.2018 год. и на 20.03.2018 год./, като на
адреса са открити майката и бащата, които са заявили, че длъжницата живее в
Германия и са атказали да получат съобщенията до нея.
Самата ответница С. не е открита на адреса. Залепено е уведомление на входната
врата на кооперацията и е пуснат екземпляр в пощенската кутия, като поради
неявяването на адресата е приложена фикцията чл.47, ал.7, вр.ал.5
от ГПК за връчване на нотариалната покана чрез залепяне на уведомление.
Нотариална покана рег.№
533/07.02.2018 год. със същото съдържание е изпратена и до кредитополучателя Д.Д.Б. на адрес ***.р *********,
който адрес е посочен като адрес за кореспонденция в сключения между страните
договор и съвпада с посочения постоянен и нестоящ адрес на лицето. Адресът също
е посетен три пъти, като е открита
майката на лицето, която е заявила, че длъжникът не живее там и не жилае да получава нищо свързано с него. Самият ответник Б. не
е открит на адреса. Залепено е уведомление на входната врата на кооперацията и
на пощенската кутия, като поради неявяването на адресата е приложена фикцията
чл.47, ал.7, вр.ал.5 от ГПК за връчване на
нотариалната покана чрез залепяне на уведомление.
Доколкото, законодателят не предписва
конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения, начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен
в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл
да бъде уговорен и в договора между страните. При липса на уговорка в договора
относно връчването на кореспонденция връчен редовно от външна страна и
съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на
негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус /чл.50 ЗННД/ или от
частен съдебен изпълнител /чл.43 ЗЧСИ/. При връчване по възлагане в посочените
случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК, като е налице и постоянна
практика на ВКС по приложението на чл.50 ЗННД - определение № 857 от
09.12.2011 г. по ч. т. дело № 623/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 141 от
02.02.2010 г. по ч. т. дело № 496/2009 г. на ВКС,
ТК, I т. о. и др.
Именно на връчване по възлагане от
нотариус се позовава и ищеца, като няма
спор, че уведомление на банката, че
обявява кредита за предсрочно изискуем, не е връчено лично на кредитополучателя
и е приложена фикцията на чл.47, ал.7 ГПК. При това положение, за да бъде
установена редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени
конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на предвидените в
конкретната разпоредба предпоставки. Тук, съдът
съобразява и решение по дело С-327/10 от 17.11.11 год., според което при
прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да
изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани
от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. За надлежното уведомяване
на длъжника, съдът следва да направи преценка на положените усилия по откриване
на длъжника .в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай
/изрично - решение № 40 от
17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК/.
В
контекста на настоящия спор, при липса на осъществено фактическо връчване на
постоянния адрес на длъжника и при липса на данни за друг адрес на лицата
/посочените такива са техните постоянни и настоящи и към настоящия момент/,
следва да се приеме, че удостоверяването е надлежно, а възраженията на
назначения на ответниците особен представител в този смисъл – за неоснователни.
Следва само да се допълни, че с оглед осъдителния характер на иска,
уведомяването на длъжника чрез връчване на препис от исковата молба,
включително на назначения му особен представител, води до положително
проявление на факта на обявяване на предсрочната изискуемост /аргумент от решение № 114 от
07.09.2016г. по т.д.№ 362/2015г., II т.о. на ВКС, др./.
Ответниците, чрез назначения им особен
представител, са възразили за неравноправност на клаузите в сключения договор
за кредит и съдът с доклада е обявил на страните, че следи служебно за
неравноправни клаузи, като е указал на ищеца да представи доказателства за
индивидуално договаряне, като по този начин е предоставил възможност на
страните, при условията на състезателност, да вземат становище по уговорките.
Към датата на сключване на процесния договор
за кредит за покупка на недвижим имот /11.04.2008 год./ е действал Закона за
потребителския кредит /отм./, който е неприложим /чл. 3, ал. 3, т. 5 и ал. 5,
т. 1/ при този тип кредити /със значителен размер и обезпечени с ипотека/.
Приложим е обаче Закона за защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 год./,
по който длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
и се ползва от потребителската закрила и при сключени договори за кредит.
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Като в разпоредбата неизчерпателно
са посочени хипотези, при наличието на които такава уговорка може да е
неравноправна. В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на
договор при общи условия, като в практиката си ВКС е
посочено, че подписването на договор за Б. кредит от потребителя не освобождава
банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени
от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, тъй
като доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи именно от
доставчика на услугата - ответната банка.
Съгласно Решение № 23 от 07.07.2016 год. по т.д.№ 3686/2014 год., I т.о. на ВКС, първоинстанционният съд следи служебно за наличие по делото
на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза/и в потребителски договор.
Съгласно чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява на
търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание; позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; дава право
на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи
да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;
предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на договора. В
чл. 144 ЗЗП са предвидени изключения, при които клаузите не се считат за
неравноправни, а именно: доставчикът на финансови услуги си запазва правото при
наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент,
дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други
разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на
финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата
страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора
има правото незабавно да прекрати договора; Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и
12 не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти
и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,
които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
Съответно и въпреки принципното положение, че съдът следва
да се въздържа
от изменение на неравноправните клаузи с цел да
отстрани порока (решение на СЕС по дело С-618/10), в случая когато отричането
на действието на неравноправната клауза би довело
до невъзможност за изпълнение на
договора, националният съд следва да
може да замести
въпросната неприложима поради неравноправния й характер клауза с друга диспозитивна уредба от националното
право, така че да бъде
възстановено равновесието на правата на
страните. Следва да се съобрази и даденото с определение
по дело № С-119/17 разяснение, че чл.3 до чл.5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5 април 1993г. /транспонирани в чл.143, чл.145 и чл.147 ЗЗП/ следва да се
тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена от националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен
договор, последиците от която са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена
по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде
констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора.
В
обобщение следва да се приеме, че за наличието на неравноправност на договорни
клаузи в контекста на конкретния казус се съди от това дали цялостно е
прехвърлен валутният риск върху потребителя и дали съответната клауза е съставена
по ясен и разбираем начин, така че средно осведомен потребител да може да
предвиди икономическите последици от сключването на договора.
С оглед
чл.145, ал.1 ЗЗП, клаузите на договора, включително и чл.22, следва да се тълкува
ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства,
свързани със сключването на договора към датата на сключването, при което се
установява, че: 1/ кредитът, съгласно чл.1 от договора, се предоставя в
швейцарски франкове в размер на равностойността в щвейцарски
франкове на 69 500 евро; 2/ швейцарските франкове от посочената в искането сметка
са предоставени в швейцарски франка, за чиято стойност страните са се съгласили
към момента на усвояването им; 3/ погасяването на кредита е договорено да се
извършва във валутата, в която е предоставен кредита – швейцарски франкове, в
която валута са определени и месечните погасителни вноски. Горните уговорки,
подкрепени и от събраните писмени доказателства сочат, че е налице реален
паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя
в швейцарски франкове.
В настоящия случай,
страните по договора са постигнали съгласие относно стойността кредита и са
определили вида на валутата по която към датата на падежа, ще определя
конкретната стойност на паричното задължение по погасителния план. Вида на
валутата е от значение за таксите, комисионните и договорната лихва по кредита,
поради което при сключването на договора за кредит, страните задължително
фиксират валутата по него. Това е от значение за тях, защото както кредиторът няма
да може да бъде принуден да получи в изпълнение нещо различно от първоначално
дължимото /чл.
65, ал. 1 от ЗЗД/, но и длъжникът няма да може да
бъде принуден да престира нещо различно от това, за
което се е задължил първоначално /чл.
63, ал. 1 от ЗЗД/. Следователно и независимо, че
се касае за парични задължения, страните са се съгласили, че отделните
погасителни вноски ще са дължими в точно определена валута - швейцарски франкове. Целта е сигурност в
отношенията, че никоя от страните след сключване на договора няма да започна да
търси плащане на нещо различно от първоначално уговореното. Използването в
текста на повече от една валути, обслужва нуждите на страните при сключването
на конкретния договор. Договорът се сключва в швейцарски
франкове, заради по-изгодните тогава условия на кредити в тази валута, в
каквато валута е и предоставен.
При така договореното отпускане
и връщане на кредита във валута различна от лева, валутният риск се носи от
кредитополучателя, независимо дали съществува чл.22, ал.2 от договора или не,
която има само декларативен характер. След като кредитополучателя се е съгласил
да получи кредита във швейцарски франкове
и да го върне в същата валута от самото естество на договора се предпоставя валутния риск да се носи от кредитополучателя,
тъй като той е задължен да връща кредита на месечни вноски в швейцарски франкове в един продължителен период
през който могат да настъпят промени във валутния курс. Същевременно
изменението във валутния курс може не само да доведе до повишаване на вноските,
но и до тяхното намаляване, при евентуално повишаване на курса на лева спрямо швейцарския франк, поради което не е налице
неравновесие в правата и задълженията. Последното е видно и от извършеното от
вещото лице обследване на промяната в прилагания лихвен процент, който към
26.02.2014 год. е бил по-нисък от първоначалния такъв.
Доводите на представителя
на ответниците съдът намира за неприложими в конкретния казус. С цитираните
съдебни актове са
приети за нищожни клаузи за прехвърляне на целия валутен риск върху
кредитополучателя в случаите на кредити във виртуална валута швейцарски франкове.
Съгласно същите такива са кредити, при които кредитът е отпуснат в евро и се
изплаща в евро, а швейцарските франкове са само виртуалната валута, спрямо
която се изчисляват вноските, при отчитане на курса на еврото спрямо швейцарския
франк. А в настоящия договор изрично е предвидено, че вноските се изплащат в шв.франкове и реално така е извършвано плащането, ведно от
приетото по делото заключение по ССЕ. Видно от отговора по т.5 от заключението
на вещото лице /л.226/, по-голяма част от погашенията по кредита са извършвани
именно в валутата, в която е предоставен кредита – шв.франка,
а внесените в лева и едно погашения в евро – е съобразно предоставените на
кредитополучателя с договора възможности за това и превалутирана
от банката в договорената между страните валута. Не на последно място, следва
да се съобрази и разпоредбата на чл.20 от договора, даваща възможност на
кредитополучателя да поиска от кредитора превалутиране
на предоставения му в швейцарски франкове кредит в български лева или евро,
като в съответствие с това се приложат и лихвените проценти, обявени от банката
за съответната валута и вид на кредита.
Качеството на банката – кредитор като
изправна страна по договора следва от установяване на факта, че е изпълнила
задължението си да предостави на кредитополучателя уговорената парична сума. За
доказване изпълнението на задължението на кредитора за отпускане на сумата по
кредита, е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на
кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система на банката,
както е установено от заключението на вещото лице. Именно със заверяване на
разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се счита
за усвоена/предоставена на кредитополучателя. В този смисъл е и решение № 125
от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК, постановено по
реда на чл.290 от ГПК.
Последното се установява и от заключението
по ССЕ, от което е видно неизпълнението от страна на кредитополучателя,
изразяващо се в незаплащане на дължими погасителни вноски – последното вноска
по кредита е направена на 27.11.2014 год. Сочи се също така от вещото лице в
о.с.з. на 14.05.2019 год., че остатъкът от непогасената главница по договора и
допълнително споразумение възлиза в размер на 107 027.65 шв.франка, поради което и предявеният частичен иск за
главница в размер на 61 201.76 CHF се
явява доказан по размер.
Ответниците, чрез назначения им особен предтавител, е релевирал
възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията, което
настоящият състав на ВОС преценява за неоснователно.
Съгласно задължителната
съдебна практика, при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна
изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва
предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този
момент анюитетни вноски,/Така Решение № 99 от
1.02.2013 год. на ВКС по т.д. № 610/2011 год., I т. о., ТК и Решение № 106 от
20.06.2017 год. по т.д.№ 60152/2016 год., IV г.о. на ВКС/. Настъпването на
условията за предсрочна изискуемост има значение за определянето на момента, от
който цялото вземане е станало изискуемо /Определение
№ 331 от 28.11.2008 год. на ВКС по ч.т.д. № 306/2008 год., I т. о., ТК/. Съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.
При настъпване на предсрочна изискуемост на кредита всички вземания се
погасяват с изтичане на петгодишна давност от датата на настъпването и́,
за която в конкретния случай следва да се приема момента на получаване на
уведомлението за обявяването й на длъжника на 02.2018 год., защото на тази дата
е завършен фактическия състав за пораждане правото на банката да се позове на
нея. Това е така, защото първоначалното вземане, което е било разделено на
вноски за главница, лихви, такси и др., се трансформира в единно непериодично
вземане, което се погасява с общата давност. От тази
дата вземането е изцяло предсрочно изискуемо и от този момент следва да се брои
срока, в който кредиторът следва да потърси изпълнение. Дори да се приеме, че
изискуемостта на вземанията не настъпва от момента на обявяване на кредита за
предсрочно изискуемост, то в този случай тя настъпва за всяко вземане поотделно
в зависимост от датата на падежа и давността се брои от следващия ден. При тази
хипотеза вземанията отново не са погасени по давност, защото длъжникът е спрял
плащанията след 27.11.2014 год. и приложимата петгодишна давност не е изтекла
до датата на подаване на исковата молба - 26.04.2018 год.
Ищецът
претендира и сумата от 1 039.21 лева, представляваща нотариални такси по
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и подновяване на ипотеката,
дължими на основание чл.10 т.3 от договора и формирани от сбора на нотариална
такса за вписване подновяване на ипотека в размер на 683.21 лв. за периода
10.03.2018-26-04.2018 год., заверка на нотариална покана до Д.Б. в размер на 18
по фактура от 07.02.2018 год., заверка на нотариална покана до С.С. в размер на 18 по фактура от 07.02.2018 год., връчване
на нот.покана до С.С. в
размер на 100 лева по фактура от 09.02.2018 год., връчване на нот.покана до Д.Б. в размер на 100 лв. по фактура от
09.02.2018 год., изготвяне на нот.покана, изпратена
до Д.Б. в размер на 60 лв. по фактура от 05.04.2018 год. и изготвяне на нот.покана, изпратена до С.С. в
размер на 60 лв. по фактура от 05.04.2018 год. Съгласно чл.10, ал.3 от договора, кредитополучателят
е поел задължение да поеме разноските свързани с оценка, предоставяне,
регистриране, вписване и застраховане на обезпечения, както и разноски по
организиране и провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното
обезпечение. Претендираните разходи обаче касаят уведомяване
за предсрочната изискуемост на кредита, което не попадат в нито една от
хипотезите по чл.10, ал.3 от договора, поради което искът за заплащането им е
неоснователен. Що се касае до претендираната сума за подновяване на ипотека,
дори да се приеме, че същата е дължима с оглед предвиденото в договора
„вписване на ипотека“, липсват надлежни доказателства ипотеката върху
предоставения като обезпечение имот да е подновена, респективно да е сторен
разход за това. Единственото представено в тази връзка доказателства е
извлечение от Б.ата сметка на длъжника Б., което е недостатъчно да формира
извод за доказаност на претенцията по основание и
размер.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед
изхода от спора и направеното от ищеца искане, в негова полза следва да се
присъдят сторените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, възлизащи
в общ размера на 8312 лв., съобразно доказателствата за реално сторените
такива.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Д.Б.,
ЕГН: ********** *** и С.С.С., ЕГН: ********** *** солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Д.
сумата от 61 201.76 CHF, представляваща част от главница в общ размер на
107 027.65 CHF, дължима по договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL35471 от 11.04.2008 год. и допълнително споразумение от 13.02.2014 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба
до окончателното погасяване на сумата, на основание чл.430 ТЗ, чл. 79 и
86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Д. срещу Д.Д.Б., ЕГН:
********** *** и С.С.С., ЕГН: ********** *** за
солидарното им осъждане за заплащане на сума
в размер на 1 039.21 лева, представляваща нотариални такси по обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита и подновяване на ипотеката, претендирани на основание чл.10 т.3 от договора и формирани
от сбора на нотариална такса за вписване подновяване на ипотека в размер на
683.21 лв. за периода 10.03.2018-26-04.2018 год., заверка на нотариална покана
до Д.Б. в размер на 18 по фактура от 07.02.2018 год., заверка на нотариална
покана до С.С. в размер на 18 по фактура от
07.02.2018 год., връчване на нот.покана до С.С. в размер на 100 лева по фактура от 09.02.2018 год.,
връчване на нот.покана до Д.Б. в размер на 100 лв. по
фактура от 09.02.2018 год., изготвяне на нот.покана,
изпратена до Д.Б. в размер на 60 лв. по фактура от 05.04.2018 год. и изготвяне
на нот.покана, изпратена до С.С.
в размер на 60 лв. по фактура от 05.04.2018 год, с
правно основание чл.79 от ЗЗД, като неоснователен..
ОСЪЖДА Д.Д.Б.,
ЕГН: ********** *** и С.С.С., ЕГН: ********** ***
солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д.Ш. и П.Д. сумата от 8312
лв., представляваща разноски в настоящото производство съобразно уважената част
от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: