Р Е Ш Е Н И Е
Номер …… 09.02.2021г. Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки
районен съд V-ти наказателен състав
На единадесети
януари Година 2021
В публично заседание в следния състав:
Председател: Деян ИЛИЕВ
Секретар:
РаД.Грозева
като
разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев
АН дело № 1310 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно
постановление № СЗ-13-ДНСК-87 от27.10.2020 г. на ДНСК.
Жалбоподателят „Б.Р.” ЕООД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** с управител Д.И.Ш., моли
съда да отмени изцяло Наказателно постановление № СЗ-13-ДНСК-87 от 27.10.2020 г.
на зам. началника на Д.з.н.с.к. ***. Счита, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно
и в противоречие с материалния и процесуалния закон. В условията на
евентуалност моли то да бъде изменено НП,
като се намали наложената имуществена санкция до минималния размер, предвиден в В с. з. чрез процесуалния си
представител – адв. Такев, поддържа жалбата. В писмена защита са развити
подробни съображения.
Въззиваемата страна в с.з.,
представлявана от ст. юрисконсулт М., моли да бъде отхвърлена жалбата като
неоснователна, а НП. Посочва, че не са налице съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон, водещи до отмяната на НП. В писмено становище
са развити подробни съображения.
Съдът, като извърши цялостна
проверка на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и
Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и
прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е частично
основателна.
Административнонаказващият орган
(АНО) е приел за установено, че на 21.04.2020 г. „Б.Р.” ЕООД е ползвал строеж
„Цех за рециклиране на отпадъци и временно съхраняване и открита площадка за
съхранение на отпадъци” със ЗП и РЗП на цеха 456 кв. м., находящ се в
урегулиран поземлен имот (УПИ) IV-7619, кв. 29 по плана на гр. К., представляващ
поземлен имот с идентификатор 35167.504.7025 по кадастралната карта на гр. К.,
без това да било разрешено по установения законов ред, в нарушение на чл. 178,
ал. 1 от ЗУТ. Строежът бил втора категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 2, б.
„г” от ЗУТ и чл. 4, ал. 4 от Наредба № 1
от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата за видовете строежи и не е бил
въведен в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от
органите на ДНСК. Поземленият имот с идентификатор 35167.504.7025 по
кадастралната карта на гр. К. и строежът били собственост на „Т.” АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.М.К.. При
извършената проверка на място се установило, че строежът представлявал
новоизградено хале, в завършен вид, с размери 30 м на 15.20 м, което било
разположено на разстояние 4.70 м от северната странична регулационна граница и
на 0.80 м западно от сграда с идентификатор 35167.504.7025.1 по кадастралната
карта. Халето било с метална конструкция – метални колони, ферми,
противоветрови Х-връзки, столици и ограждаща метална конструкция по фасадите,
по която били монтирани термопанели, стъпващи върху стоманобетонов цокъл с
височина 20 см от терена, по периферията на сградата. Покривната конструкция
била двускатна, от метални ферми и столици, върху които били монтирани
термопанели. Металната конструкция била закрепена към стоманобетонова настилка
посредством анкери. Височината на сградата при билото било 7.60 м. В
северозападната част на имота, западно от новопостроеното хале, била
разположена площадка за съхранение на отпадъци, на която към момента на
проверката – 24.04.2020 г., били струпани необозначени отпадъци от различен
вид, достигащи височина от няколко метра. В халето била монтирана поточна линия
за преработка на отпадъци, помещение, тип контейнер с командна апаратура за
управление на поточната машина и офис с леки преградни стени, който се ползвал
към момента на проверката от представител на „Б. Р.” ЕООД. Ползвателят „Б. Р.” ЕООД бил наемател на ПИ с идентификатор 35167.504.7025,
заедно с построените в него сгради и обслужващи съоръжения на основание договор
за наем, сключен на 01.05.2019 г. със собственика „Т.” АД. Към момента на
проверката строежът се ползвал по предназначение – като цех за временно
съхранение и рециклиране на отпадъци и открита площадка за съхранение на
отпадъци от наемателя „Б.Р.” ЕООД. Било установено ползване на строеж, без да е
разрешено по установения законов ред с издаване на разрешение за ползване от
органите на ДНСК, с което бил нарушен чл. 178, ал. 1 вр. чл. 177, ал. 2 от ЗУТ.
За нарушението били съставени Констативен протокол № 447 от 21.04.2020 г. и
Констативен акт № 3 от 21.04.2020 г. от служителите на РДНСК Стара Загора.
Въз основа на констатациите, отразени
в тях и на основание чл. 36, чл. 40, ал. 2 и следващите от ЗАНН и чл. 238, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ бил съставен АУАН № СЗ -13 от 10.06.2020 г. в
отсъствието на нарушителя, след изпратена до същия покана изх. № 2КК-357-00-181
от 15.05.2020 г. за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, получена от управителя на 09.05.2020 г.
Въз основа на така съставения АУАН е
било издадено обжалваното НП, с което на „Б.Р.“ ЕООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, с управител Д.И.Ш.
е било наложено административно наказание имуществена санкция на осн. чл. 237, ал.
1, т. 4 от ЗУТ в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 178, ал. 1 вр. чл. 177,
ал. 2 от ЗУТ.
Описаната фактическа обстановка се
установява от АУАН № СЗ -13 от 10.06.2020 г., Констативен протокол № 447
от 21.04.2020 г. и Констативен акт № 3 от 21.04.2020 г. на РДНСК Стара Загора,
Договор за наем от 01.05.2019 г., сключен между „Т.” АД (наемодател) и „Б.Р.“
ЕООД (наемател) и свидетелските показания на актосъставителя инж. Диана Р.,
които кореспондират помежду си.
В с.з. не се спори, че халето като
надземна сграда представлява строеж по см. на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ
В с.з. се оспорва, че дружеството е
използвало строежа, тъй като поточната линия монтирана в него не била захранена
с енергия. В този см. са показанията на св. Матанов.
Възражението е неоснователно.
Обстоятелството, че самата поточна
линия не е била в експлоатация не води до извод, че строежът не е бил ползван.
Факт е, че такава е била монтирана, изграден е бил офис, захранен с осветление.
В този см. са както показанията на св. Р. така и показанията на св. М. Освен
това строежът се ползва и е бил предоставен по силата на договор за наем, което
не се оспорва от жалбоподателя.
Следователно ползването на строежа е
безспорно.
При правилно установената от АНО фактическа
обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 178, ал.
1 от ЗУТ, според който не се разрешава да се ползват строежи или части от тях,
преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ.
В писмената защита на жалбоподателя
се развива възражение, че незаконните строежи не могат да бъдат въвеждани в
експлоатация и от тази гл. точка деянието е несъставомерно. Цитира се Решение
от 15.11.2016 г. по н.а. № 324/2016 г. на АС Русе, което е в същия смисъл и е
сходно с настоящия случай, както и др. първоинстанционни решения.
Съдът не приема възражението.
Според решението на АС Русе деянието било
несъставомерно, защото забраната се отнасяла само до строежите, извършени при
спазване на разрешителния режим по ЗУТ като е било направено сравнително
тълкуване с нормите на чл. 177 и чл. 178, ал. 3 от ЗУТ.
Решението на АС Русе няма официален тълкувателен
характер и не е задължително за съда. Съдът не споделя доводите на АС Русе.
Разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ е обща и се
отнася до всички видове строежи, защото не дели строежите на законни и
незаконни, разрешени и неразрешени. Разпоредбата на чл. 178, ал. 3 от ЗУТ се
отнася до забрана за въвеждане в експлоатация на разрешените строежи, които
обаче са били изградени в разрез със конкретните технически изисквания по чл.
178, ал. 3, т. т. 1, 2 и 4 от ЗУТ или не са били изпълнени др. нормативни условия
или условия при строителството, посочени в чл. 178, ал. 3, т. т. 3, 5 и 7 от ЗУТ от значение за въвеждането им експлоатация. Очевидно е, че според чл. 178,
ал. 3, т. т. 1, 2 и 4 от ЗУТ незаконен може да бъде и разрешен строеж.
От разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗУТ също не могат
да се правят изводи за неприложимост на нормата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ.
Според чл. 177, ал. 1 от ЗУТ след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания,
когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или
3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад
по чл. 168, ал. 6 от ЗУТ, договорите с
експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата
инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни
характеристики и посочва идентификатор на обекта на кадастъра, подлежащ на
въвеждане в експлоатация.
Разпоредбата не създава ограничение
възложител на незаконен строеж в това число и на неразрешен такъв да иницира
процедура по въвеждането му в експлоатация пред органа по чл. 177 от ЗУТ.
Хипотетично (reductio ad absurdum), органът по чл. 177 от ЗУТ в нарушение на
задълженията си, може да даде разрешение за въвеждане в експлоатация и на
неразрешен строеж като процесния. След като въвеждането в експлоатация е
забранено за разрешените, но неправилно изпълнените строежи, т.е. за
по-малкото, то това е забранено и за неразрешените такива, т.е. за по-голямото
(argumentum a fortiori).
Противното води до абсурд, несъвместим с целите на ЗУТ и създаващ
по-благоприятни условия за неизправните строежи.
Следователно АНО е направил законосъобразен
извод, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 178,
ал. 1 във вр. чл. 177, ал. 2 от ЗУТ.
Не се споделя възражението, че
случаят е маловажен по см. на чл. 28 от ЗАНН. Касае е се за ползване на имот,
съществен по площ и конструктивни размери, а самото ползване е по занятие и в
съществен разрез с нормативните изисквания.
Правилно АНО е приел, че дружеството
е осъществило състава на чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. Според
тази разпоредба се налага
имуществена санкция на юридическо лице, което ползва строеж от първа до трета
категория включително, без това да е разрешено по установения законов ред - в
размер от 1000 до 10 000 лв. Цитираната санкционна норма е съответна на
нарушението.
В жалбата се иска намаляване на
наказанието. При издаване на НП АНО е констатирал, че строежът е бил изграден
от собственика-наемодател без разрешение, но в с.з. не се събраха
доказателства, че това обстоятелство да е било известно на органите на
дружеството, което е било наемател на имота. Отговорността на дружеството обаче
е обективна, а изложеното съображение води само до извод, че наложеното
наказание следва да се намали до имуществена санкция в размер на 1500 лв.,
която напълно постига целите на чл. 12 от ЗАНН. Нарушението се свежда само до
ползване на незаконен строеж. От тази гл. точка е без правно значение начина на
ползване за определяне размера на наказанието, съобразно доводите, изложени в
писменото становище на ст. юрисконсулт Т. М..
В този смисъл НП следва да се
измени.
Съдът намира за неоснователни възраженията
на жалбоподателя, че при издаване на НП са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Не се установяват релевираните в жалбата
нарушения на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при издаване на акта и
НП. В двата акта нарушението е индивидуализирано по време, място и начин на
извършване. В НП АНО е посочил, че жалбоподателят ползва към 21.04.20 г.
неразрешен строеж, което е достатъчно да се ангажира отговорността му. Откога е
започнало ползването на незаконния строеж е въпрос на доказване, съобразно
възможностите на разследването по случая. Евентуалното установяване на по-дълъг
период на ползване би довело евентуално до по-голям размер на санкция.
Дейността на АНО по същество е правораздавателна и той е длъжен при
установяване на фактите да се ръководи от принципите за безспорност и
установяване на обективна истина. От тази гледна точка той е счел, че датата
21.04.2020 г. е безспорно установено, което е въпрос и на вътрешно убеждение,
изградено върху събраните доказателстгва. Изложените от АНО обстоятелства в НП са
подробни и достатъчни. Приложените от него правна квалификация и състав са
съответни на изложените факти. Няма законово изискване в ЗАНН АНО да се
мотивира фактически и юридически дори и по отношение размера на наказанието. Отговорността
ЮЛ е обективна и въпросите за субективната страна на нарушението, не е предмет
на настоящото производство. Атакуваното НП и АУАН са издадени от компетентен
орган. Материалната компетентност на актосъставителя и на лицето издало НП, се
установява от приложената Заповед № РД-13-196 от 01.07.2019 г. на
началника на ДНСК, с която е делегирал правомощията си на наказващ орган по
закон. По аргумент от чл. 238, ал. 2, т. 2 от ЗУТ служители на Дирекцията за
национален строителен контрол са оправомощени да съставят АУАН за нарушения по
ЗУТ.
В хода на съдебното производство не се
установяват други, нерелевирани от жалбоподателя съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяната на НП.
Следователно НП е процесуално
законосъобразно.
Изменението на НП прави искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно. Същото следва да се
определи по правилата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. върху
размера на санкцията от 1500 лв., което съответства на размер от 335 лв. (300
лв. + 7% върху горницата над 1000 лв.)
По тези съображения съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ СЗ-13-ДНСК-87 от 27.10.2020 г. на зам. началника на ДНСК, София, с което на „Б.Р.”
ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.И.Ш.,
с което е било наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 5 000 лв., като НАМАЛЯВА наложеното наказание на ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1 500 лева.
ОСЪЖДА „Б.Р.” ЕООД, ЕИК **********
да заплати в полза на ДНСК София 335 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му.
Районен
съдия,