Определение по дело №1637/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1470
Дата: 18 април 2019 г.
Съдия: Свилен Иванов Жеков
Дело: 20195530101637
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав, в закрито заседание на 18 април 2019 година в състав:

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

при секретаря ……………………………………………. и с участието на прокурор ………………………………………………………………, като разгледа докладваното……. от съдия ЖЕКОВ…………………. гр. дело № 1637 по описа за…………………………………………... 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Д.П.Ж. и М.М.К. ***, с която е предявен срещу П.М.Ж. иск за разваляне на договор за издръжка и гледане за 5/6 ид. части от недвижим имот – апартамент с идентификатор № 68850.518.559.3.54 и адрес: гр. Стара Загора, ул. „Св. Княз Борис“ № 181, вх. „Б“, ет. 6, ап. 54. Правната квалификация на предявения иск е по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

          Старозагорски районен съд намира, че по правилата на родовата подсъдност делото е подсъдно на Старозагорски окръжен съд като първа инстанция по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 119, ал. 1 ГПК възражението за родова неподсъдност на спора може да се повдига служебно от съда до приключване на делото пред втората инстанция /в този смисъл определение № 535/30.09.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4239/2015 г., III г.о., определение № 752/28.11.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 3457/2014 г., II т.о. и сочената в последното практика на ВКС/.

С иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД изправната страна по договора упражнява едно свое потестативно право. С него се дава възможност на същата едностранно да прекрати съществуващата между страните договорна връзка. Затова по своето естество това право има облигационен, а не вещен характер. Поради това искът, с който то се упражнява не е иск за собственост или вещно право върху имот. Последният иск ще е налице, когато се търси защита на самото право на собственост, но не и когато се упражняват облигационни права, макар и чрез тях косвено да се влияе на отношенията на собственост, върху предмета на договора. С оглед на изложените съображения настоящият съд приема, че когато сделките имат за предмет вещни права, исковете за разваляне на договор не са вещни, а облигационни и следователно родовата подсъдност се определя по общите правила /с оглед цената на иска/. Затова родовата подсъдност на иска по  чл. 87, ал. 3 ЗЗД ще се определи по правилото на  чл. 104, т. 4 ГПК, а не по правилото на т. 3 от същата разпоредба. Цената на иска по  чл. 87, ал. 3 ЗЗД ще се определи по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК, доколкото договорът, чието разваляне се иска има за предмет право на собственост върху посочения в него имот. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК постановява, че цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка, на конкретното вещно право, чиято защита се иска или което е предмет на договора по чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК.

В случая от представената данъчна оценка изх. № ДО004552БЦ/12.04.2019 г. се установява, че данъчната оценка на процесния недвижим имот – апартамент е в размер на 46 062,70 лв., съответно за 5/6 ид. части от същия, което е размерът на предявените права, е в размер на 38 385,58 лв., което е и цената на предявения иск за разваляне на договора за издръжка и гледане. Съгласно чл. 104, т. 3 ГПК, на окръжния съд са подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв., а съгласно т. 4 от същата разпоредба, на окръжния съд са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева. Съгласно чл. 69, ал.1, т. 4 ГПК, размерът на цената на иска по искове за разваляне на договор, който има за предмет вещни права върху недвижим имот, се определя съгласно т. 2, а именно – от данъчната оценка на имота /в случая 5/6 от нея/ и е в размер на 38 385,58 лв. Следователно по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД родовата подсъдност е на окръжен, а не на районен съд съобразно посочените правила.

          С оглед на гореизложеното съдът намира, че следва да прекрати производството, като изпрати делото по подсъдност на Старозагорския окръжен съд. При това положение Старозагорски районен съд вече не е компетентен да се произнесе по молбата на ищците за издаване на преписи от исковата молба за вписване, както и да следи за изпълнение на указанията дадени с разпореждане от 19.03.2019 г.

          Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 1 и 2 ГПК, Старозагорски районен съд

                                     

О П Р Е Д Е Л И :

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1637/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

          ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Старозагорския окръжен съд.

 

          Определението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд с въззивна частна жалба в седмичен срок от съобщението.

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: