Р Е Ш Е Н И Е
№ 260591 / 20.5.2021г.
гр. Перник, 20.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 270 по описа на
съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Р.Д.А., с ЕГН: **********,*** АД, с ЕИК: *********, с която
се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 2882.74 лева –
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 г. до
30.04.2012 г. и сумата от 613.64 лева – обезщетение за забава на месечните
плащания за периода от 30.08.2009 г. до 19.03.2013 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 14.11.2013 г. и заповед № 2468/24.04.2013 г. за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 2369/2013 г. по описа на Пернишкия РС и
които суми са предмет на изпълнително дело № 113/2014 г. по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев, образувано по молба на ответника, поради погасяване на сумата по
давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че по молба с дата 22.01.2014 г. от ответника като взискател
срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 113/2014 г. по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев. Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.11.2013 г. по ч.гр.д. №
2369/2013 г. по описа на РС Перник, за процесните суми. Посочва се, че по
изпълнителното дело е извършено проучване на имущественото състояние на
длъжника, като са наложени и два запора – на трудово възнаграждение и на МПС.
Други действия по изпълнителното дело в продължение на следващите две години не
били извършвани. В тази връзка и се твърди, че същото било прекратено по право
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поддържа се, че всякакви други
действия или молби след настъпване на перемпцията били без правно
значение.
На следващо
място се излагат подробни доводи, че процесните суми са погасени по давност,
доколкото след перемиране на изпълнителното дело не били предприети други
валидни дейстия по принудително изпълнение. Обръща се внимание, че периодът на
погасителната давност за процесните вземания бил три години, доколкото се
касаело за периодични плащания по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Излагат се доводи и с
оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия
случай. В тази връзка се иска предявеният иск да бъде уважен.
С исковата
молба са представени: изпълнителен лист, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК и покана за доброволно изпълнение.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно
заседание, проведено на 26.04.2021 г., ищецът чрез процесуалния си представител
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на претенциите.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по
приложеното изп.д. № 113/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев от ответното
дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за вземанията, предмет на
настоящото производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото
вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2468 от 24.04.2013 г. по
ч.гр.д. № 2369/2013 г. по описа на РС Перник. Доколкото заповедта е влязла в
сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 14.11.2013 г. Въз основа на
последния по молба на ответното дружество от 22.01.2014 г. е образувано
изпълнително дело при ЧСИ Стилиян Бадев, като на последния е възложено да
извърши действия по принудително изпълнение в това число като наложи запор
върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело №
113/2014 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение
/ПДИ/ от 12.02.2014 г. – относно, която за налице данни за връчване на длъжника
чрез залепване на уведомление.
На следващо място от материалите по изпълнителното
дело се установява, че на 12.02.2014 г. са наложени запор върху трудово
възнаграждение на длъжника и запор МПС на същия.
От ответното дружество по изпълнителното дело е
подадена молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
– от 18.03.2016 г. В тази връзка и
доколкото е внесена такса са извършени справки, като на 28.03.2016 г. е наложен запори върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Доколкото същото е било под несеквестируемия минимум суми не са
събрани.
Извън горепосочените действия по изпълнителното дело
не са извършвани никакви други действия, нито са постъпили каквито и да било суми.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията за главница и
обезщетение за забава по изпълнителен лист от 14.11.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 2369/2013
г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация,
доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените по делото
доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата
претенция не е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира за допустима исковата претенция в цялост. Посоченият
извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили
след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води
счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност
за ново изпълнително дело докато изпълнителният
лист не
бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него,
което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да
поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този
смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска
предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика
относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради
периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че
съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а
не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по
чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от
последното поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело
фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
На следващо
място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което
е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1,
предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е заповед № 2468 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.04.2013
г. по ч.гр.д. № 2369/2013 г. по описа на Пернишкия РС. В тази насока следва да
се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда на специално
производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без провеждане на
открито съдебно заседание с участието на заявителя и длъжника съответно без
провеждане на съдебно дирене. В тази връзка специален е и редът за защита на
длъжника, на когото е дадена възможност да подаде възражение срещу заповедта в
двуседмичен срок[1] от
връчването й. При липса на подадено възражение в този срок заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът
губи възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е могъл
да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от ГПК). В
тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния
случай посочената заповед за изпълнение е издадена на 24.04.2013 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения
относно датата на връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла
в сила на 13.11.2013 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед гореизложеното, считано от 13.11.2013 г. за процесните вземания е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 14.11.2013 г. като въз основа на посочените документи по молба на
ответното дружество на 22.01.2014 г. при ЧСИ Стилиян Бадев е образувано изп.д.
№ 113/2014 г. В тази насока, между датата на влизане в сила на заповедта – 13.11.2013
г. и датата на образуване на изп.д. № 113/2014 г. – 22.01.2014
г. е изминал период от едва няколко месеца.
На 12.02.2014 г. до длъжника е изпратена ПДИ, връчена чрез залепване на
уведомление. Посочените действия обаче нямат отношение нито към перемпцията,
нито към давността, доколкото не е поискано или допуснато разсрочване на дълга,
нито е извършено признание на същия. В тази връзка и по аргумент от чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. № 113/2014 г. следва да се приеме за прекратено по
право на 12.02.2016 г. /две години след налагане на запор на вземане и на МПС
по арг. от Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. В периода на висящност на изп.д. № 113/2014 г. от
12.02.2014 г. до 26.06.2015 г. /с приемане на Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ за процесните вземания не е текла давност, доколкото
същата е била спряна – съгласно Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Последното предвижда, че по арг. от чл.
116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването
на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес. В тази връзка и давността за вземанията е
започнала да тече отново от 26.06.2015 г.
По арг. от цитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на
4-то г.о. на ВКС давността за процесните вземания следва да се приеме за
прекъсната още веднъж – на 18.03.2016 г.
с подаването на молба за налагане на запор от страна на взискателя. Доколкото
запорът е наложен на 28.03.2016 г.,
но прекъсването на давността настъпва еднократно – с извършване на действието,
но с обратна сила от поискването му. Посоченият извод следва от обстоятелството,
че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото
искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
От 18.03.2016 г. до приключване на
устните състезания по настоящото дело обаче е изтекъл период от повече от пет
години, поради което исковата претенция следва да се приеме за основателна.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат само на ищеца.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса 142.94 лева / с включена такса превод/, 24
лева такса за копие от изпълнително дело и 450 лева адвокатско възнаграждение. Тези
разноски са действително извършени, видно от представените по делото документи.
В тази връзка и сумата от 616.94 лева следва да бъде присъдена изцяло. Претендираният
адвокатски хонорар не е прекомерен, доколкото същият не надвишава минималния
размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид цената на иска.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.Д.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ следните суми: сумата от 2882.74
лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2009 г.
до 30.04.2012 г. и сумата от 613.64 лева
– обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2009 г. до
19.03.2013 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.11.2013 г. и
заповед № 2468/24.04.2013 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
2369/2013 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на изпълнително
дело № 113/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев с район на действие Пернишки
ОС, поради погасяването на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Р.Д.А., с ЕГН: **********
сумата от общо 616.94 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.