№ 2018 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 23.10.
2018 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Елена Воденичарова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия
Красимир Кипров
адм.дело
№ 2277 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството
е по реда на чл.46,ал.5 от З-на за общинската собственост ЗОС/ във вр. с
чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на А.Ч.А. и К.А.Ч. ***,против заповед № ЖН-9/11.07.2018 г. на кмета
на район „Аспарухово” ,с която на основание чл.46,ал.1,т.1 и ал.2 от ЗОС във
вр. с чл.21,ал.1,т.1 от НУРУЖНГНПОЖ е прекратено наемното правоотношение
относно недвижим имот – частна общинска собственост,находящ се в гр.Варна, ул.”********”
№ 32. С доводи за издаване на оспорената заповед при липсата на мотиви и
отсъствието на посоченото в нея основание по чл.21,ал.1,т.1 от НУРУЖНГНПОЖ,се
иска постановяване на съдебен акт за отмяната й. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от упълномощения адвокат Г..***,чрез упълномощения юрисконсулт Д.
изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна с
присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства,съдът приема за установено от
фактическа страна следното : Със заповед № ЖН-6/30.05.2002г. на кмета на район
Аспарухово, А.Ч.А. и дъщерите му Б. А.Ч. и К.А.Ч. са настанени в общинско
жилище на адрес : гр. Варна, ул.”********” № **,ет.*, при наемна цена в размер
на 20,55 лв. и срок – до изпълнение на
предвиденото в ЗРП строителство. Във връзка със заповедта и на същата дата е сключен между кмета на
район „Аспарухово” и А.Ч.А. безсрочен договор за отдаване под наем на общински
жилищен имот,със съдържание по т.12 от раздел ІV ,както следва : „Всички
разходи за ел. и топлоенергия,топла и студена вода,телефон и др.,извършени от
наемателя,са за негова сметка и се заплащат лично от него на
фирмите-кредитори”. Със заповед № ЖН-19/8.08.2016 г. на кмета на район
„Аспарухово”, А.Ч.А. и дъщеря му К.А.Ч. са пренастанени в същото общинско
жилище за срок от 3 години,считано от 31.07.2015 г. ,при наемна цена в размер
на 34,87 лв.,платима до 10-то число на текущия месец. На основание на тази заповед , между кмета на
район „Аспарухово” и А.Ч.А. е сключен на 8.08.2016 г. анекс към договора от
30.05.2002 г, съгласно който действието на последния се продължава с още 3
години,считано от 31.07.2015 г. ,като в останалата си част договорът остава
непроменен. Въпреки осъщественото от наемателите ползване на имота, дължимият
от тях месечен наем за периода от 1.03.2018 г. до 30.06.2018 г. в общ размер на 139,48 лв. / без лихви/ не е
платен в срока определен със заповед №
ЖН-19/8.08.2016 г. – до 10-то число на текущия месец. За наетия
от двамата жалбоподатели имот и имота ползван от С. Ч.А. / брат на А. Ч.А./ била
открита само една партида в дружеството
доставчик – „В и К Варна” ООД,предвид общия
за двата имота водомер. За периода от 5.03.2008 г. до 3.10.2018 г. неизплатените задължения по
партидата с № 1164107
били в размер на 3 555,89 лв. главница и 1 323,54 лв. лихва,за
които от страна на доставчика „ В и К Варна” ООД са издадени фактури,сметките към които
са приложени на л.67 – 109 от делото .
Неплащането на задълженията към „В и К Варна” ООД от
страна на голям брой наематели на общински жилища било констатирано и
съответно станало предмет на решение № 9-2-1/27.11.2017 г. на Комисията по чл.6 от Наредбата за условията и реда за установяване
на жилищни нужди на гражданите ,настаняване и продажба на общински жилища /НУРУЖНГНПОЖ/ ,съгласно което се предлага за
срок от 12 месеца считано от 27.11.2017 г.,всички наематели - длъжници да
изплатят задълженията си към В и К -
Варна,като всеки месец заплащат по 1/12 част от общата сума плюс
текущото потребление и до 30-то число от месеца представят фактура за извършеното
плащане в районната администрация. Решението
е утвърдено от кмета на район „Аспарухово” със заповед № 214/18.12.2017 г. и е
съобщено на А.Ч.А. с писмо рег.№ РД17024775АС/20.12.2017 г. /л.61/
, връчено му на 21.12.2017 г. За цялата
дължима по партидата сума били извършени
три плащания в общ размер на 78,72 лв.
/л.65-66/ на датите 10.05.2018 г. , 21.02.2018 г. и 24.11.2017 г. Поради неплащане на задължения към „В и К Варна” ООД в размер
на 3 550 лв. , комисията по чл.6 от НУРУЖНГНПОЖ взема решение № 3-5-3 по
протокол № 3/8.05.2018 г. /л.13- 16/ ,с
което предлага на кмета на район „Аспарухово” прекратяване на наемното
правоотношение с А.Ч.А.. Към датата на това решение не е платена и дължимата
за имота за 2017 г. такса за битови отпадъци в размер на 14,92 лв. След
сезирането му,кметът на район „Аспарухово” издава оспорената заповед № ЖН-9/11.07.2018 г.,която
е връчена на А. Ч.А. на 20.07.2018 г. – л.12. На датата на връчване на заповедта, А.Ч.А.
заплаща сумата от 174,35 лв.,представляваща размера на пет месечни наема, както и сумата от 19,94 лв., включваща дължимата такса за битови отпадъци за 2017 г. и лихва
за просроченото плащане на наема / л.56/ , след което на 3.08.2018 г. той и К.А. Ч. ***.
При така
установените факти,съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е
процесуално допустима – същата е подадена от адресати на оспорения адм.акт при
наличието на правен интерес от съдебно оспорване, като от страна на А. е спазен
срокът по чл.149,ал.1 от АПК,а за Ч. такъв не е започвал да тече,предвид
липсата на данни оспореният адм.акт да е
бил съобщаван на тази жалбоподателка.
Разгледана
по същество,жалбата е неоснователна по следните съображения :
Към
момента на издаване на обжалваната заповед, приложима е разпоредбата на
чл.46,ал.1,т.1 от ЗОС в редакцията на нормата от ДВ,бр.54 от 2008 г.,съгласно
която наемните правоотношения се прекратяват при неплащане на наемната цена или на
консумативните разноски за повече
от 3 месеца. Като друго правно основание обжалваната заповед посочва
разпоредбата на чл.21,ал.1,т.1 от НУРУЖНГНПОЖ ,съгласно която наемните
правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена или на
консумативните разноски за повече от 6 месеца. Наредбата е издадена на
основание чл.45а от ЗОС,като разпоредбата на чл.21,ал.1,т.1 от същата
съответства по отношение на определения с нея срок на разпоредбата на
чл.46,ал.1,т.1 от ЗОС в предходната редакция на нормата от ДВ,бр.101
от 2004 г. ,имаща предвид срок за повече от 6 месеца. Доколкото
старата редакция на закона е неприложима към момента на издаване на
оспорения адм.акт,то налице е противоречие между определения в закона срок
повече от три месеца и определения в Наредбата срок повече от 6 месеца,при което
съгласно чл.15,ал.3 от З-на за нормативните актове,приложима е законовата
разпоредба на чл.46,ал.1,т.1 от ЗОС. В тази връзка,неправилно в жалбата се
твърди,че неплащането на наемната цена обхващало само период от 3 месеца –
посоченият в обжалваната заповед период от 1.03.2018 г. до 30.06.2018 г.
обхваща четири месеца,а от представения
и приложен на л.56 от делото фискален бон за извършеното на 20.07.2018 г.
плащане на сумата от 174,35 лв./ 5 х 34,87 лв./ е видно,че в действителност към момента на
издаване на обжалваната заповед не са били платени пет месечни наема за
месеците февруари,март,април,май и юни 2018 г. – плащането на наема за м.юли
2018 г. е извършено на 24.07.2018 г.,за което е издаден
друг фискален бон,приложен на л.53 от делото. Установените по този начин факти за неплащане на 4 месечни
наема в срока определен със заповед № ЖН-19/8.08.2016 г. / до 10-то число на
текущия месец/ за посоченият в обжалваната заповед 4-месечен период,представлява
достатъчно основание по чл.46,ал.1,т.1 от ЗОС за прекратяване на наемното
правоотношение – условието за неплащане на консумативните разноски е дадено
алтернативно,а не кумулативно. Извършеното след издаването на оспорената заповед плащане, не представлява
нов факт по смисъла на чл.142,ал.2 от АПК от значение за законосъобразността на
адм.акт, тъй като не притежава обратно действие – това плащане единствено има
значението на погасяване на възникнало от наемното правоотношение облигационно
задължение,съществуването на което продължава и след датата на прекратяване на
наемното правоотношение ,т.е. плащането на датата 20.07.2018 г. няма административно-правно значение.
Неплащането
на такса битови отпадъци за 2017 г. в размер на 14,92 лв. не е спорно по
делото,доколкото извършеното с приходна квитанция № 672901/ 20.07.2018 г.
/л.56/ плащане от жалбоподателя потвърждава този факт. Неправилно в обжалваната
заповед неплащането на таксата е квалифицирано като основание за прекратяване
на наемното правоотношение – таксата е годишна,поради което неплащането й не може да има значението на неплатени за повече от три
месеца консумативни разноски.
Възражението
на жалбоподателите по отношение посоченото в обжалваната заповед неплащане на
консумативни разноски в размер на 3453,05 лв. ведно с начислените лихви,дължими
към В и К- Варна за консумирана вода е противоречиво и
непоследователно – веднъж се твърди,че неплащането е резултат от забава на кредитора,а втори път се
изразява предположение,че твърдяното от ответника разделяне на партиди било невъзможно да се случи без
погасяване на съществуващите
задължения. Алтернативно е отправено и
възражение за погасяване на част от задължението по давност,което съдът
намира за неприложимо в настоящия административен процес – като институт на
гражданското право,давността е приложима в гражданските правоотношения между Община Варна в качеството й на собственик на жилището
и доставчика „В и К Варна” ООД,но не и в
процесните правоотношения между
адм.орган и жалбоподателите в качеството им на наематели. Плащането на
консумативните разноски,включително за вода е
уредено в сключения на 30.05.2002
г. договор за отдаване под наем на общински
жилищен имот /т.12 от раздел ІV/ , който има правно действие чрез сключения на 8.08.2016 г. анекс,включително и към датата на издаване на обжалваната
заповед. Плащането на консумативните разноски е уредено в тежест на
наемателите,поради което повдигнатите от пълномощника на последните доводи за
забава на кредитора са изцяло несъстоятелни – не наемодателя,а наемателя следва
сам да следи за изпълнение на
собственото си задължение информирайки се за размера и срока за плащането му. Отделно
от последното,забава на кредитора не е налице и предвид извършеното на
21.12.2017 г. уведомяване на А. за решение № 9-2-1/27.11.2017 г. на
Комисията по чл.6 от Наредбата,с което по същество е извършено разсрочване на
дължимите плащания – прието е всеки месец да се плаща по 1/12 част от
ликвидните и изискуеми задължения към В и К-Варна. Видно е от представената от ответника и
приложена на л.65-66 сметка,че след датата 27.11.2017 г. е извършено
от жалбоподателите само едно плащане на датата 21.02.2018 г. за сума
в размер на 39,44 лв.,която не представлява 1/12 част от цялата дължима според обжалваната заповед сума в размер на
3453,05 лв. От същата сметка се установява,че за посочения в нея и релевантен за обжалваната заповед период от
5.03.2008 г. до 11.09.2017 г., включващ
40 месечни фактури,плащане има само за 2 месечни периода – освен на посочената
дата 21.02.2018 г.,плащане е извършено и
на 24.11.2017 г. за сумата от 39,28 лв. /за датата 10.05.2018 г. няма посочена
платена сума/. Изискуемостта на посочените в сметката задължения е подкрепена с
приложените на л.67-109 отделни фактури,като същата не е оспорена от страна на
жалбоподателите. Погасяването на задълженията по същите фактури чрез плащане на
посочените в тях суми , представлява положителен и благоприятен за
жалбоподателите юридически факт,установяването на който е в тяхна
доказателствена тежест,но категоричното
настъпване на такъв факт не се твърди от
тяхна страна,поради което и доказателствени искания в тази насока не са правени
от техния пълномощник. С оглед последното,съдът намира за установени данните
съдържащи се в представената от ответника сметка на л.65-66,които сочат на
неплащане на консумативни разноски за вода за повече от три месеца по смисъла
на чл.46,ал.1,т.1 от ЗОС – за 38 месеца,поради което е налице и второто посочено в обжалваната заповед
основание за прекратяване на наемното правоотношение. По тези съображения,съдът намира
обжалваната заповед за материално-законосъобразна.
Материалната
компетентност за издаване на адм.акт от вида на обжалваната заповед е уредена в
чл.46,ал.2,изр.І от ЗОС – същата принадлежи на органа издал настанителната
заповед. Последната настанителна заповед № ЖН-19/8.08.2016 г. е издадена от
кмета на район „Аспарухово”,поради което с издаването на обжалваната заповед от
същият адм.орган е налице валиден адм.акт.
Формата е
уредена в разпоредбата на чл.46,ал.2,изр.2 от ЗОС,която изисква посочване на
основанието за прекратяване на наемното правоотношение и на срока за опразване
на жилището. Възражението за неспазване на установената за адм.акт форма,съдът
намира за неоснователно. Правните основания за издаване на адм.акт са посочени
– чл.46,ал.1,т.1 от ЗОС и чл.21,ал.1,т.1 от НУРУЖНГНПОЖ. Налице е изложение на
фактическите основания – посочен е периода и размера на задълженията с
изключение на консумативните разноски за вода,по отношение на които е посочен
само размер. Доколкото,както бе посочено по-горе, информираността относно задължението за заплащане на консумативните разноски
представлява отговорност на наемателя,то непосочването в заповедта на точния
период за който се дължат разноските за вода не опорочава формата на адм.акт,но
потенциално би могло да доведе до ограничаване правата на наемателя,респективно
до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в случай на възникване на спор относно
ликвидността и изискуемостта на съответните задължения.
Възражения
относно последното не са повдигани от жалбоподателя,поради което съдът
намира,че по делото не са налице факти сочещи на допуснато от адм.орган
съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Единственият
регламент относно процедурата е уреден в издадената на основание чл.45а,ал.1 от ЗОС от Общински съвет –Варна
НУРУЖНГНПОЖ,разпоредбата на чл.21,ал.2 от която изисква съставяне на
констативен протокол,но само при прекратяване на наемното правоотношение на
основание чл.21,ал.1,т.4 и т.8 от Наредбата. Такъв протокол не се изисква при
прекратяване на приложимото в случая основание по чл.21,ал.1,т.1 от Наредбата,имащо
предвид прекратяване на наемното правоотношение,поради неплащане на наемната
цена или на консумативните разноски. Независимо от
последното,констатацията за действителното наличие на фактите посочени в хипотезата на правната
норма е направено от комисията по чл.6 от Наредбата с решението по т.3-5-3 от
протокол № 3/8.05.2018 г. По тези съображения,съдът намира,че
обжалваната заповед е издадена при липсата на допуснати от адм.орган съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Повдигнатото
с жалбата възражение,че жалбоподателите били настанени като крайно нуждаещи
се,поради което било необходимо да им бъде осигурено друго жилище,следва да бъде разгледано с оглед
съответствието на адм.акт с целта на закона. В тази връзка ,съдът намира,че
видът на основанието за настаняване няма
отношение към релевантното за
казуса основание за прекратяване -
неплащането на наема или на консумативните разноски за повече от три
месеца, представлява във всички случаи на настаняване основание за прекратяване
на наемното правоотношение. Целта на
закона не е да дава приоритет на нуждата на наемателя пренебрегвайки
недобросъвестното му поведение,каквото в случая е проявено по драстичен начин
от страна на двамата жалбоподатели,особено показателен за което е факта за
неплащане на консумативните разноски за вода за
продължителен период от време. По тези съображения,съдът намира,че постановеното с обжалваната заповед
прекратяване на наемното правоотношение
съответства на целта на закона – както на вътрешно-нормативните актове / ЗОС и
НУРУЖНГНПОЖ/,така и на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи.
Предвид
така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК,жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход от
делото следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане
на основание чл.143,ал.4 от АПК на разноски за юрисконсултско възнаграждение,чийто
размер съгласно чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ следва да бъде определен
в съответствие с фактическата и правна сложност на делото в минималния
предвиден размер от 100 лв.
Предвид
изложеното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на А.
Ч.А. и К.А.Ч.,срещу заповед № ЖН-9/11.07.2018 г. на Кмета на Район Аспарухово.
ОСЪЖДА А. Ч.А.,
ЕГН ********** и К.А.Ч., ЕГН ********** *** за разноски по делото сумата от 100
лв.
Решенето подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТАТИВЕН СЪДИЯ
: