Р Е Ш Е Н И Е
№ 1709
10.11.2010 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХVІI граждански състав
На двадесет и седми октомври две хиляди и десета година
В публично заседание в състав
Председател: Диляна Йорданова
при секретаря А.Т.
като разгледа докладваното от
съдията Йорданова
гражданско дело № 4665 по описа
за 2010 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод искова молбата от М.Г.Б., ЕГН **********,***,
к-с „Славейков”, бл.47, ет.15, ап.98
против „Доломит-М” ООД , ЕИК102836721, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Александровска”№111, ет.4, представлявано от Стамат
Петков Стаматов, с която е предявена претенция за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2100лв., представляваща дължимо трудово
възнаграждение за периода месец декември 2009г.-месец януари 2010г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 14.06.2010г. до окончателното плащане.
Твърди се, че страните са били в трудово правоотношение, считано от
06.10.2009г., като ищецът е заемал длъжността „завеждащ техническа служба”.
Навеждат се доводи, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплати на
ищеца дължимото трудово възнаграждение за месец декември 2009г.-месец януари
2010г. в общ размер на 2100 лв. Излагат се твърдения, че на 07.02.2010г. на основание чл.326, т.1 от КТ
трудовото правоотношение е прекратено поради изтичане срока за изпитване. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Постъпил е писмен отговор от дружеството – ответник, в
който се изразява становище за частична неоснователност на предявения иск, като
се посочва, че ответникът е ползвал неплатен годишен отпуск в размер на 30 дни,
считано от 14.01.2010г.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и становищата на страните и като съобрази разпоредбите на закона, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл. 128, т.2 вр. 242 от КТ .
По делото не се спори, като и от представеното удостоверение
изх.№300 от 16.04.2010г. от работодателя,
е видно, че ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор със
срок за изпитване на длъжността „завеждащ техническа
служба” до 07.02.2010г., когато трудовото му правоотношение е било прекратено
със Заповед№121 от същата дата на основание чл. 326, т.1 от КТ.
Безспорно се установява
по делото, че с молба от 14.01.2010г. до
ответника, ищецът на основание чл. 160, ал.1 от КТ е поискал да му бъде
разрешено ползването на неплатен годишен отпуск в размер на 30 работни дни,
считано от 14.01.2010г. като със заповед №10 /2010г. от 13.01.2010г. от работодателя
му е разрешено ползването на поискания отпуск.
От приложените по делото справка
УП-2 и образец на УП-2, изготвени и
подписани от ответника е видно, че за месец декември 2009г. работодателят е
начислил трудово възнаграждение на ищеца в размер на 1500лв., а за месец януари
2010г. трудово възнаграждение в размер на 600 лв. Посоченият образец на УП-2
представлява частен свидетелстващ документ, изходящ от ответната страна, поради
което съдът приема, че същият представлява признание на неизгодния за нея факт
относно размера на дължимото трудово възнаграждение на ищеца през процесния период.
Съдът след съвкупния анализ на направеното извънсъдебно признание от
ответника, ценено с оглед останалите събрани по делото писмени доказателства, намира,
че между страните е било уговорено
брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1500 лв. и работодателят е
начислил на ищеца за месец януари
2010г. действително дължимото му брутно
трудово възнаграждение в размер на 600 лв. за периода от 01.01.2010г. до
13.01.2010г., в който същият реално е престирал труд и не е ползвал платен
годишен отпуск.
Положеният от ищеца труд по
съществувалото с ответника трудово правоотношение е възмезден и работодателят следвало
да го изплаща съобразно договореностите между страните. Предвид
обстоятелството, че по делото не бяха релевирани никакви доказателства
удостоверяващи извършено плащане, което е изцяло в тежест на ответника, и с
оглед представените по делото служебни бележки, изходящи от работодателя, съдът
намира, че предявеният иск е основателен.
Ищецът
е направил искане за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни
разноски, но не е представил по делото доказателства за реално понесени такива,
поради което искането му е неоснователно и следва да се остави без уважение.
С оглед
изхода от спора и предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от държавна
такса в настоящото производство
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на БРС дължимата
държавна такса в размер на 84лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Доломит-М” ООД ,
ЕИК102836721, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Александровска”№111, ет.4, представлявано от Стамат Петков Стаматов, да
заплати на М.Г.Б., ЕГН **********,***, сумата от 2100 /две хиляди и сто/ лева,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода месец декември 2009г.-месец
януари 2010г., ведно със законната лихва начиная предявяване на иска –
14.06.2010г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Доломит-М” ООД ,
ЕИК102836721, да заплати по сметка на БРС сумата от 84 /осемдесет и четири
/лева, представляваща държавна такса.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му -
10.11.2010г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: