Решение по дело №1642/2022 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  2168

 

гр. Пловдив,  23.11.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1642 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба от А.Л.С., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Т.Р.И., срещу заповед № 76/05.06.2022 г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил Пежо 3008 с рег. № РВ***ТТ, за срок от 6 месеца до една година. В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че мярката е наложена при неизяснена фактическа обстановка в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът – Б. И. Л. , в качеството на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, не взема становище по допустимостта на жалбата.

 

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. Фактите по делото:

5. Съставен е АУАН № 638185/05.06.2022 г. от Росен Вакрилов Желязков, в качеството на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 05.06.2022 г. в 13:00 часа, в гр. Пловдив, бул. „Никола Вапцаров“ - срещу № 113, А.Л.С. управлявал лек автомобил Пежо 3008 с рег. № РВ***ТТ (собственост на Лизингова къща София Лизинг ЕАД – клон Пловдив и ползвател „Самдекс“ ООД – гр. Пловдив) като извършва следните нарушения: 1) Водачът извършва маневра движение на заден ход като губи контрол над автомобила, блъска се в декоративни пана на разделителната ивица, качва се на тротоара и се блъска със задната част в отсрещния вход на жилищна сграда. Допуска ПТП; 2) Водачът управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство от Държава (Южна Африка), която не е член на ЕС в срок над три месеца от датата на влизането му в страната (06.01.22г.); 3) Водачът не притежава СУМПС и контролен талон към него – неправоспособен водач; 4) Водачът управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство, което не е придружено с легализиран превод на български език.

6. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 76/05.06.2022 г., с която административният орган за нарушение на чл.150/150а от ЗДвП е приложил спрямо А.Л.С. принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС, лек автомобил Пежо 3008 с рег. № РВ***ТТ, за срок от 6 месеца до една година..

7. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностните лица от РУ при ОД на МВР – Пловдив, заемащи длъжността „младши автоконтрольори“ втора степен , да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

Представена е също заповед № 317з-3828/11.05.2022г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, с която Б. И. Л. е назначен на длъжност „младши автоконтрольор“ първа степен в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

 

IV. От правна страна:

8. Описаните в АУАН № 638185/05.06.2022 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Според чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

В случая, видно от съдържанието на обжалваната заповед, ответният административен орган не е определил конкретен срок на действие на административната принуда. Липсата на индивидуализация във волеизявлението на административния орган за размера на принудителната административна мярката като задължителен елемент от съдържание на издадения административен акт, представлява съществено закононарушение, даващо самостоятелно основание за неговата отмяна. Допуснатото процесуално нарушение поставя обективна пречка за изпълнение на административния акт и прегражда възможността за съдебен контрол относно съразмерност на държавната намеса в правната сфера на адресата. По смисъла на чл. 172 вр. чл. 171, т. 2а от ЗДвП, заповедта за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представлява краен акт за производството, от чието действие възникват и неблагоприятните правни последици за адресата с цел постигане на посочения в чл. 22 от ЗАНН ефект. Именно срещу този административен акт засегнатото лице има призната от закона възможност да упражни правото си на защита.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма, но при съществено нарушение на процесуалните правила, материалноправните норми и целта на закона, поради което подадената срещу нея жалба се явява основателна.

 

 

V. По съдебните разноски.

9. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебни разноски, които се установяват в общ размер на 810 лева, от които 10 лева за държавна такса и 800 лева за адвокатска защита.  По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ  заповед № 76/05.06.2022 г., издадена от Б. И. Л. , в качеството на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да заплати на А.Л.С., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 810 (осемстотин и десет) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

                       

Административен съдия: