РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на осми
декември две хиляди и двадесета година,
в състав:
при секретаря Кирилка
Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2807 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицатЕ.установитЕ.иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК, обективно съединен с иск по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативен
нотариален акт за собственост.
Ищците Я.С., Н.Ф., Е.М.Б. Д.Г. и П.И.Х.Г.
твърдят, че са съсобственици на дворно място с изградена в него жилищна сграда,
находящо се в гр.София, р-н Витоша, Вилна зона
„Килиите“ Княжево, ул.******. Придобили
са имота въз основа на сделки и наследство, като първата и втората ищца
притежават по 1/ 4 ид.ч. от имота, втората ищца
притежава 1/6 ид.ч. от имота, а четвъртата ищца- 2/6 ид.ч. от имота. Посочват, че ищците са завели дело за
съдебна делба на съсобствения си имот пред СРС и в
хода на производството установили, че ответниците са
се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на имота. Посочват, че
не познават ответниците, не са им прехвърляли
собствеността, ответниците не владеят имота, не
ползват сградата и на ищците не е
известно ответниците да са придобили имота. Ето защо предявяват отрицатЕ.установитЕ.иск за собственост срещу ответниците
за признаване за установено по отношение на ищците, че ответниците
не са собственици на процесния имот. Отделно, молят
съда да отмени констативния нотариален акт за собственост на имота, издаден в
полза на ответниците. Претендират за разноските по
делото.
Ответниците
И.Г.Г. и Р.Я.Г.
оспорват предявените искове. Оспорват изложеното в исковата молба, вкл.
твърдението че ищците са владели и продължават да владеят процесния имот.
Напротив, посочват, че ищците никога не са посещавали имота, а и живеят в
чужбина. Твърдят, че владеят имота от 1999г. – 2000г. и до сега. Посочват, че
имотът първоначално е бил разбит, обитаван от бездомници
и в много лошо състояние. Ответниците поставили
катинар на входната врата и започнали да полагат грижи за имота. Подменили
оградата, грижили се за зелените площи в двора, почистили къщата и я направили
годна за обитаване. Така ответниците изградили нов
дървен под в хола, подменили изгнилия под в кухнята, закупили нова тоалетна
чиния и мивка в тоалетното помещение, подменили тръбопровода с нов. В дворното
място отстранили изсъхнали стари дървета, засадили нови плодни дръвчета,
подрязвали храстите, косели тревата. В
10 годишния период на владение на имота ответниците
не са виждали в мястото ищците. През 2012г. бракът между ответниците
бил прекратен, но независимо от това, с оглед на осъществяваното от тях по време
на брака владение върху имота, те придобили заедно собствеността върху него.
След снабдяване с нотариалния акт за собственост върху имота през 2015г. ответниците продължили ремонтните дейности по къщата и
грижите по дворното място, шпакловали и боядисали спалните помещения. Подменили
старата ограда, заплатили изграждането на асфалтов път до имота, присъединили
се към електроразпределителната електрическа мрежа, като монтирали
електропроводници и ел.табло, заплащали данъците за процесното
място. Посочват, че са владели постоянно и спокойно имота в продължение на
повече от 20г. и са го придобили по давност. Считат , че те са собствениците на
имота и молят съда да отхвърли исковете. Претендират за разноските по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:
Ищците се легитимират за собственици на процесния по делото имот с представени нотариални актове за
собственост и удостоверение за наследници. Писмените доказателства установяват
следното:
Видно от нотариален акт №92/1.09.1947г. ,
т.Х, рег.№ 1892, дело № 1800 на І Нотариус при Софийски областен съд М.Н.Г., К.Г.Н.и
Г.Г.Н.са закупили при равни права празно място от
3000 кв.м., съставляващо част от ливада в землището на с.Княжево, София , в
м.Килиите заедно с правото на ползване на общия сервитутен
път. С нот.акт № 47/15.05.1951г. , т.ІV, дело №
616/51г. на І Нотариус при Софийски околийски съд Г.Г.Н.е
продал своята 1/ 3 ид.ч. от имота на И.Н.Г..
Впоследствие, с нот.акт № 124а/20.08.1955г., том ХVІ,
дело № 2883/55г. на І Нотариус при Софийски народен съд К.Г.Н.продала на Г.Н.Г.
своята 1/3 ид.ч. от имота. Така след тези сделки
съсобственици на имота станали М.Г. и двете й деца Г.Г.
и И.Г. при равни права. М.Г. починала през 1990г. и оставила законни наследници
своите деца И.Н.Х./преди брака Г./ и Г.Н.Г.. Така, след смъртта на М.Г., децата
й придобили равни права върху процесния имот.
И.Х.починала през 2018г. в гр.Прага,
Чехия, където е било постоянното й местожителство. Тя оставила за наследници по
закон своите две дъщери – ищците Я.С. и Н.Ф., и двете живущи в Р Чехия /така удостоверение за наследници,
издадено от районен съд в Прага 6, чрез управомощен
нотариус Ч.на 27.02.2019г. , л.20 от делото/.
Г.Н.Г. починал през 2007г. Той оставил
свои законни наследници съпруга Е.Ш.Г. и
две деца – Н.Г.Г. и П.Г.Г..
Всички те са австрийски граждани. Н.Г. починал през 2009г. в Австрия. Е.Ш.Г. се
отказала от наследството на своя син. Единствен наследник на Н.Г. е неговата
сестра П.Г. / така решение по дело за наследство на Окръжен съд Дьоблинг, Виена по дело № 8А 118/09f , л.24 от делото/.
Към настоящия момент ищците се
легитимират като собственици на процесния имот въз
основа на описаните по-горе нотариални
актове и наследствено правоприемство, като правата на
Я.С. и на Н.Ф. са по ¼ ид.ч., на Е.М.Б. Д.Г. –
1/6 ид.ч. и П.И.Х.Г. -2/6 ид.ч.
През 2015г. ответниците
са се сдобили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на
основание давностно владение № 15, т.ІІ, рег.№ 3818,
дело № 76/09.03.2015г. на Нотариус И. Д..
Описаният в този нотариален акт имот е
идентичен с описания имот в нотариален акт №92/1.09.1947г. , т.Х, рег.№ 1892,
дело № 1800 на І Нотариус при Софийски областен съд, в нот.акт
№ 47/15.05.1951г. , т.ІV, дело № 616/51г. на І Нотариус при Софийски околийски
съд и в нот.акт № 124а/20.08.1955г., том ХVІ, дело №
2883/55г. на І Нотариус при Софийски народен съд, видно от заключението по
назначената по делото СТЕ.
Към настоящия момент имотът има следното
описание: дворно място, поземлен имот с идентификатор 68134.1891.455, находящ се в София, район „Витоша”, Княжево, над Княжевски
манастир, вилна зона „Килиите“, ул. „******, целият с площ 2 732 кв.м.,
съставляващ по предходен план урегулирани поземлени имоти X, XII, имот планоснимачен номер 455, в квартал №14, по плана на град София,
район „Витоша”, при съседи с посочени идентификатори: 68134.1891.1087, 31.449,
68134.1891.448, 68134.1891.456, 68134.1891.1016, 68134.1891.1021, 68134.1891.1161,
при съседи по свидетелски показания: имот, собственост преди на Г.С., Б.Т.,
улица, заедно с построената в дворното място жилищна сграда, с идентификатор
68134.1891.455.1, на един етаж, със застроена площ, съгласно скица 41 кв.м.
Видно от справката по партидата на този
имот, през 2019г е вписана искова молба с ищец П.Г. и ответници
Я.С. и Н.Ф.. Вероятно това е делото за делба на процесния
имот, каквото твърдение правят ищците.
През 2019г. ответникът Г. е изискал от
ЧЕЗ Разпределение България становище за присъединяване на имота към
електрическата мрежа, заплатил е съответните такси за проучването и на
9.05.2019г. е сключил с ЧЕЗ договор за присъединяване на имота към
разпределителната мрежа, за което е заплатил съответните такси. Заплатил е и
данъка върху имота от 2014г. и до сега. В постановлението на нотариус Д. от
9.03.2015г. по нот.дело № 76/2015г. /л.137/ е отбелязано,
че процесният имот бил собственост на чичото на
ответника И.Г., който го посещавал още от дете. Това е твърдение, направено от
самия ответник пред Нотариус Д., поради което следва да се има предвид при
изясняване на делото от фактическа страна.
Ищците също са представили доказателства
за плащан данък върху имота от 2006г. до сега.
Във връзка с установяване твърдяното от ответниците придобито право на собственост върху имота въз
основа на придобивна давност, респ. за оборване на
това твърдение от ищците, съдът допусна събирането на гласни доказателствени средства. Събраха се две групи гласни
доказателства.
Свидетелите, водени от ответниците, установиха следното:
Св. С.Д., притежава имот в съседство на процесия
имот. Посочва, че през 2000г. ответниците закупили
имота и се нанесли в него. Станали му съседи, установили контакти. Имотът не
бил годен за живеене и ответниците започнали ремонт
по къщата, по двора, грижели се за имота като свой. Идвали веднъж седмично, но
не преспивали в имота. Свидетелят не е виждал други хора в имота. И сега ответниците продължават да ползват имота, дори свидетелят
наскоро потърсил ответника да му помогне с рязане на дърва.
Св.В.А.познава ответниците
от края на 2012г., началото на 2013г. , когато си закупил имот , съседен на
имота на ответниците. Виждал ги често в имота,
почиствали двора, И. правел гипсова шпакловка на стените в сградата миналата
година. Двамата с И. направили нова ограда между двете дворни места преди 4-5
години. Свидетелят е виждал и внуците на ответниците
при тях. За свидетеля ответниците са собственици на
имота, той други хора не е виждал в района. Не познава ищците, нито свидетелите
на ищците. Твърди, че през лятото на 2020г. ответниците
преспивали в имота.
Свидетелите, водени от ищците,
установиха следното:
Св.Л.Ж., близка приятелка на П., Е.и Г.,
установява че тя плаща данъците за имота, откакто семейството на Г.напуснало
България през 1980г. Познава имота, тъй като е ходила на место. През 2017г.
отишли заедно с Патриция. Тя имала ключ , искала да влезе, но вратата била полуразбита и не успели да влязат вътре. Г.посещавал имота
след 1990г., наглеждал го. Имал ключ и влизал вътре. През 2000г. Г.дал на свидетелката
пари, за да заведе майстор и да оправи вилата. Майсторът направил основен
ремонт, оправил вратите, но след това имало цигански набези и вилата била
разбита. Не познава ответниците и не ги е виждала в
имота. Твърди, че през 2017г. когато посетила вилата с П.никого не заварила в
имота. Вилата била изоставена и необитаема. Посочва, че до 2013г. е посещавала
съседна вила и е минавала да види и Г.. Описва разположението на стаите в
постройката. Посочва, че имотът е частично ограден и трудно достъпен заради
географското му разположение.
Св.К.А.е в роднински отношения с ищците
и с ответника. Пояснява, че Г.Г. е братовчед на
ответника И.Г.. Свидетелят познава имота, тъй като е ходил там още като дете.
Ищците живеели в чужбина, но през лятото ходили в имота. След 2000г. вилата
била разбита и почти всичко било изнесено и откраднато. Г.и свидетелят сменяли
бравите. След смъртта на Г.свидетелят посетил имота да провери дали ключалката стои
и установил, че дори електрическия стълб е откраднат. След 2010г. веднъж ходили
с жената на Г.и двете му деца, минали покрай вилата - било джунгла, нямало
следа от грижи. Не е виждал и не познава ответниците
и не знае чичовците му Г.и Н.да са водили И. в имота. П.решила да придобие
имота от своите братовчедки, като води дело за делба. По този случай свидетелят
се свързал с геодезист, който да направи заснимане на имота /представена е
снимка от заснемането/. Знае, че данъците на имота ги плащала свидетелката Л..
Този свидетел плащал данъците на П.и И., като Г.и той му давал пари да плаща
данъците. Свидетелят твърди, че преди година-две ходил в имота, бил необитаем,
стигало се по черен път. Месец преди Г.да почине двамата ходили заедно в имота.
Посочва, че до 2007г. редовно посещавал с Г.имота, но след това, рядко, само
ако се налагало. Ходел 1-2 годишно, за да провери ключалката, и ако била
повредена, я сменял.
По делото е представено и решението за
прекратяване на брака между ответниците по реда на
чл.51 ал.1 от СК – решение №62/21.2012г. по гр.д.№ 547/2012г. на РС Харманли.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният отрицатЕ.установитЕ.иск за собственост по чл.124 от ГПК е допустим.
За ищците, които твърдят че са собственици на имота, е налице правен интерес да
установят, че ответниците, които оспорват правото им
на собственост върху имота чрез снабдяване с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка, не са собственици на този имота. Допустимо е
предявяване на установитЕ.иск за собственост дори и
ищците да разполагат с възможността да предявят осъдитЕ.иск.
За допустимостта на предявения иск виж и ТР по т.д.№8/12 на ОСГТК, ВКС.
Когато и двете страни в правния спор
легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота, било
констативни или такива за правна сделка, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по
общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК като всяка страна следва да докаже своето
право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание – така мотивите на ТР №11/2012 г. на
ОСГК на ВКС. Според същото ТР нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179 ал.1 от ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи
за факти.
По същество, ищците установяват правото
си на собственост върху имота въз основа на правна сделка и наследяване. Ответниците установяват правото си на собственост чрез
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. В тежест на ответниците е да установят, че те са придобили правото на
собственост върху имота по давност. При успешно доказване от ответниците следва да се приеме, че правото на собственост
на ищците е загубено, тъй като е придобито от ответниците
/чл.99 от ЗС/. Поради това, за да се произнесе по спора, съдът следва да
прецени дали ответниците са придобили собствеността
върху имота по давност.
Съобразно разпоредбата на чл.79 от ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. А съобразно разпоредбата на чл.68
от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя .
В теорията и в практика се е утвърдило
разбирането, че под фактическа власт следва да се разбира възможност за
владелеца да действа непосредствено върху вещта и да изключва действия на други
лица. Ако предишният владелец продължава да извършва макар и откъслечни
действия, не може да се каже, че е установена фактическа власт от новия
владелец. Вторият признак на владението е да се държи вещта като своя – да се
държи така като че ли той е собственик. Предполага се , че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже,
че я дължи за другиго (чл.69 от ЗС). Други съществени признаци на владението,
които се съдържат в ЗС са изискването владението да е постоянно, непрекъснато,
несъмнително, спокойно, явно. Несъмнително - да може със сигурност да се каже,
че владелецът упражнява фактическа власт и че наистина има намерение да държи
вещта като своя. Намерението да се държи вещта за себе си трябва да се изрази
по ясен начин. Владелецът трябва да отрича чуждата власт върху вещта, не трябва
да допуска чужди действия, като цялото му поведение не трябва да изразява
каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява фактическата власт за
себе си. Владението е явно ако то не е установено по скрит начин, тайно от
предишния владелец. Придобитото по скрит начин владение няма действие по отношение
на предишния владелец, докато трае скритостта. Владението е ясно когато
фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересуван може да научи за
нея (така „Владение” , Витали Е.Таджер, Софи – Р,
1991г.).
В решение № 6/2010 г. по гр. д. № 2760/2008
г. на ВКС, I г. о. е прието, че не е необходимо непрекъснато фактическо
въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и
др. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични
посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой
и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на
владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта,
защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно
владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта,
ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а
ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да
го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива
фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия
имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.
За разлика от собственика, който не е длъжен да упражнява правомощията си,
владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато
за повече от шест месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне
отново - чл. 81 от ЗС. В чл. 83 от ЗС е установена оборимата
презумпция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че
е владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е
необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелецът да
извършва еднократни въздействия върху вещта - инцидентно посещаване на имота
или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във
времето периоди.
С Решение № 88 от 27.07.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 661/2016 г., II г. о., ГК е прието, че по въпроса дали невладеещия
собственик следва да е уведомен за намерението за своене
на владелеца, т. е. същото да му е противопоставено, в съдебната практика
/напр. Решение № 262 от 29.11.11 г. по гр. д. № 342/11, II г. о., ВКС/ е
прието, че такова изискване съществува, но само в хипотезата на съсобственост -
когато съсобственикът твърди да е придобил по давност идеалните части на
останалите съсобственици, то е необходимо да демонстрира това свое намерение по
отношение на тях, за да бъдат отблъснати претенциите му. Когато обаче се касае
за фактическа власт върху изцяло чужд имот /т.н. завладяване/ не е необходимо да бъде демонстрирана промяна
на намерението за своене спрямо собственика. Същото
разбиране е застъпено и в решение № 53 / 03.07.2020 г. гр. д. № 1605/2019 г. ІІг.о., ВКС.
В настоящото дело е установено, че спорният имот е вилен, т.е. сезонен. Установено е също, че ответникът е роднина на
ищците / братовчеди са/ и е знаел за имота. Не е бил съсобственик на този имот,
поради което съдът приема, че ответниците са завзели имота.
Досежно
това чрез какви действия е упражнявана фактическата власт върху имота, събраните
гласни доказателства са противоречиви. Свидетелите на ответниците
твърдят, че те от 2000г. владеят имота необезпокоявано, посещават го веднъж
седмично. Почистили го, направили ремонт на къщата, направили я обитаема,
издигнали огради. Съседите ги знаели като собственици на имота. Свидетелите на
ищците твърдят, че предимно Г.Г. е ползвал имота, но
през 1980г. заедно със семейството си напуснал страната и след това посещавал
имота само при идването си в България. През 2000г. вилата била разбита, всички
вещи били откраднати, поради това имотът не можел да се ползва и бил посещаван
рядко от Г., който само сменял ключалките, ако били разбити от външни хора. Св.
А.след смъртта на Г.през 2007г. продължил да посещава имота, но рядко и то само
да провери ключалките. През 2017г. св.Ж., заедно с ищцата П.Г., посетили имота,
П.имала ключ, но вратата била полуразбита и не успели
да отключат и влязат.
Събраните гласни доказателства не
установяват твърдяното от ответниците придобивно основание. Св.В.А.има непосредствени впечатления
от действията на ответниците в последните 7 години,
поради което неговите показания не са относими към 10
годишния срок, за който следва да се установи владение върху имота. Св. С.Д.
твърди, че от 2000г. ответниците се грижат за имота
като за свой, като го посещават веднъж седмично и когато се нанесли през 2000г.
започнали ремонт на къщата. Съдът не кредитира показанията на този свидетел досежно започнатия през 2000г. ремонт на къщата и съответно
нанасянето на ответниците в нея. Тези показания се
опровергават от показанията на свидетелите Ж. и А., които твърдят че вилата е
била необитаема и негодна за ползване, тъй като през 2000г. била ограбена. През 2010г. и 2017г. и двамата свидетели са посетили имота, но не са заварили ремонт. Показанията
на свидетелите Ж. и А.са непосредствени и вътрешно непротиворечиви,
съответстват на останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът
ги кредитира. Докато показанията на св.Дойнов са много общи и не внасят конкретика към кой момент какви конкретни действия ответниците са предприели спрямо имота. Липсва
последователност на показанията на този свидетел. Запитан дали е виждал други
хора да посещават имота, този свидетел е категоричен, че поради разположението
на неговия имот, той наблюдава пътя и вижда преминаващите хора. Запитан дали ответниците преспиват в имота, този свидетел отговаря, че
не знае, тъй като си е вкъщи и не ги вижда. Твърдението, че и двамата ответниците посещават имота пък противоречи на прието по
делото писмено доказателство - решението за прекратяване на брака между страните
през 2012г. Малко вероятно е и житейски нелогично е, ответниците
след прекратяване на брака си /а вероятно и преди това/ да са посещавали заедно
имота, и да са преспивали в него /каквото твърдение прави и св. В.А./. В
постановлението на Нотариус Д. от 9.03.2015г. по представената нотариална
преписка на л.137 от делото също не се споменава ответницата Р.Г. да е
посещавала имота. Постановлението на Нотариус Д. е официален документ по см. на
чл.179 от ГПК и има обвързваща за съда доказателствена
сила досежно изявленията, които свидетелите,
разпитани в развилото се пред нотариуса охранително производството по чл.530 и сл. от ГПК. Тежестта на доказване на
владението е върху страната, която се позовава на придобивна
давност. Липсват убедителни доказателства за осъществяването на обективния
елемент от фактическия състав на владението. Съдът приема, че ответниците и по-конкретно ответникът Г. е посещавал имота ,
но основните действия по ограждането му, ремонтирането на постройката,
прокарването на електричество са извършени пред последните няколко години. От
2000г. до 2015г. , когато ответниците са се снабдили
с нот.акт за собственост върху имота, техните
действия по фактическа власт не са били в такъв интензитет, щото да отблъснат
собствеността на ищците. Тяхната фактическа власт е била смущавана от
фактическата власт на ищците, които лично или чрез свои приятели са посещавали
имота поне веднъж годишно. Както вече бе посочено и по-горе, ако предишният
владелец продължава да извършва макар и откъслечни действия, не може да се
каже, че е установена фактическа власт от новия владелец. Собствеността не се
губи само защото собственикът не ползва собствената си вещ. За разлика от
собственика, който не следва да доказва, че си служи с вещта, то владелецът
следва да установи явно , несъмнено и непрекъснато владение в продължение на
повече от 10 години. Явни действия по стопанисването на имота липсват, тъй като
св. Ж. и А.не са установили поне до 2017г. че някой друг, а не ищците, ползва
имота. Вилата била изоставена и необитаема. Едва в последните няколко години и
то след 2017г. ответникът е предприел фактически действия по ремонт на къщата и
електрофицирането й. При липсата на явни признаци за владение на
имота собственикът е в невидение и няма възможност да се брани. Както вече бе
посочено, няма изискване ответниците да са уведомили
ищците, че държат имота им като свой. То техните действия трябва ясно да сочат
на такова своене. Придобивната
давност не може да бъде скрита. По делото не се установи постоянно и
продължително (а не спорадично) владение, както и явно такова, по смисъла на
чл. 68 от ЗС, по силата на което ответниците да са
придобили имота по давност. Ищците не са загубили собствеността върху имота си.
Предявеният от тях иск за собственост следва да се уважи.
След като се установи, че ответниците не са собственици на имота, то на основание
чл.537 ал.2 от ГПК следва да се отмени издадения в тяхна полза по
обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост върху имота.
По разноските:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищците
имат право на разноските по делото. Представят списък по чл.80 от ГПК за
сумите: 1086,22лв. държавна такса, 200лв. депозит за СТЕ, 55лв. за такси
преписи, пощенски разходи и банкови комисионни и 3 675лв. адвокатски
хонорар. Ответната страна оспорва претендирания адвокатски
хонорар като прекомерен по размер. Съдът намира това възражение за
неоснователно. Размерът на хонорара е съобразен с фактическата и правната
сложност по делото и е по-нисък от претендирания от ответниците размер адвокатски хонорар. Разноските на ищците
следва да се присъдят в пълен размер, общо 5016,22лв.
Ответниците
нямат право на разноски с оглед изхода на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на
ищците Я.С., родена на ***г., идентификационен номер: 616020/ 6910, с адрес:
гр. Прага, Чешка република, ул. „*****№ 1809/12, Н.Ф., родена на ***г.,
идентификационен номер 595403/ 6495, с адрес: гр. Прага, Чешка република, ул.„*****,
Е.М.Б. Д.Г., родена на ***г., гражданин на Федерална Република Германия, с
адрес: Република Австрия, 1150 Виена, *****; П.И.Х.Г., родена на ***г., адрес: Република Австрия, 1150 Виена, *****,
че ответниците И.Г.Г., ЕГН **********
и Р.Я.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: *** НЕ СА
СОБСТВЕНИЦИ на
следния недвижим имот: дворно място,
поземлен имот с идентификатор 68134.1891.455, находящ
се в София, район „Витоша”, Княжево, над Княжевски манастир, вилна зона
„Килиите“, ул. „******, целият с площ 2 732 кв.м., съставляващ по предходен
план урегулирани поземлени имоти X, XII, имот планоснимачен
номер 455, в квартал №14, по плана на град София, район „Витоша”, при съседи с
посочени идентификатори: 68134.1891.1087, 31.449, 68134.1891.448,
68134.1891.456, 68134.1891.1016, 68134.1891.1021, 68134.1891.1161, при съседи
по свидетелски показания: имот, собственост преди на Г.С., Б.Т., улица, заедно
с построената в дворното място жилищна сграда, с идентификатор
68134.1891.455.1, на един етаж, със застроена площ, съгласно скица 41 кв.м.
ОТМЕНЯВА
на основание чл.537 ал.2 от ГПК
нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит на основание давностно
владение № 15, т.ІІ, рег.№ 3818, дело № 76/09.03.2015г. на Нотариус И. Д.,
вписан в Службата по вписванията вх.рег. №11710 от 9.03.2015г., акт № 81,
т.ХХV, д.№ 8180/2015г., поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно
владение №85 т.ІІ, рег.№ 4782 дело № 264 от 2015г. на Нотариус И. Д., вписан в
Службата по вписванията вх.рег.№ 14170 от 18.03.2015г. акт №23, том ХХХІ, дело
9956/15г., с който И.Г.Г., ЕГН ********** и Р.Я.Г.,
ЕГН ********** са признати за собственици на описания имот.
ОСЪЖДА
И.Г.Г.,
ЕГН ********** и Р.Я.Г., ЕГН ********** да заплатят на Я.С. и Н.Ф. на основание
чл.78 ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 5016,22лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: