№ 5
гр. София, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500650 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260082 от 02.07.2021 г., постановено по гр. д. № 235/2021 г., И.ският
районен съд е признал за установено по отношение на Д. С. ИЛ., че М. ЕМ. Р. му дължи
сумата от 12 000 лв. по запис на заповед от 01.09.2016 г., ведно със законната лихва от
28.11.2019 г. до изплащане на вземането. Ответникът М.Р. е осъден да заплати на ищеца
Д.И. разноските в заповедното и исковото производство в размер на 1160 лв.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство като
неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени процесуални правила и
несъобразяване на практиката на ВКС. В жалбата се излагат следните възражения:
ответникът не дължи сумата от 12 000 лв. по подписания запис на заповед, тъй като записът
на заповед не съдържа изискуемите от закона реквизити; ответникът е подал възражение по
чл. 414 от ГПК, но ответната страна не е подала иск по чл. 422 от ГПК за установяване на
вземането си, поради което същото не е установено с влязло в сила решение; записът на
заповед е подписан от ответника с принуда, същият е бил въведен в заблуждение и му е
оказан натиск, но това обстоятелство не е обследвано от съда, който следва за следи за
нищожността на документите, сключени от страните. Иска се обжалваното решение да бъде
1
отменено.
Ответникът по въззивната жалба не подал отговор на същата.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Д. поддържа
жалбата. Въззиваемият, чрез пълномощника си адв. Е., оспорва жалбата.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Д. С. ИЛ. срещу М. ЕМ. Р. иск за
признаване за установено съществуването на вземане на ищеца за сумата 12 000 лв.,
дължима по запис на заповед, издаден на 01.09.2016 г. с падеж 01.08.2017 г., за която сума в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1205/2019 г. на РС-И., ведно
със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК до
окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че ответникът е издал посочения
запис на заповед, с който се задължил да заплати на ищеца сумата 12 000 лв. на 01.08.2017 г.
Твърди, че въпреки настъпването на падежа, плащане на процесната сума не е извършено от
ответника.
С писмения си отговор ответникът оспорва иска. Излага възражение за
недопустимост на иска като предявен срещу лице без пасивна процесуална легитимация.
Поддържа, че подписаният от него запис на заповед не съдържа изискуемите от закона
реквизити. Излага довод, че насрещната страна не е подала иск по чл. 422 от ГПК след
подадено от ответника възражение по чл. 414 от ГПК. Твърди, че записът на заповед е
подписан от него по принуда, въвеждане в заблуждение и оказан натиск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 01.09.2016 г. в гр. И. ответникът е издал запис на заповед, с който безусловно и
неотменимо се е задължил да заплати без протест сумата 12 000 лв. на ищеца Д. С. ИЛ. на
падеж 01.08.2017 г. Изявлението е подписано от ответника, който не е оспорил
автентичността на този подпис. Записът на заповед е предявен на ответника срещу подпис
на 01.08.2017 г.
Горепосоченият запис на заповед е представен от ищеца в оригинал към подаденото
от него до РС-И. на 28.11.2019 г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1205/2019 г. С разпореждане от
02.12.2019 г. съдът е уважил заявлението за сумата от 12 000 лв. въз основа на записа на
заповед и е отхвърлил същото за сумата 2832 лв., представляваща лихва върху посочената
сума за периода от 01.08.2017 г. до 27.11.2019 г. На същата дата е издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която съдът е разпоредил
длъжникът М. ЕМ. Р. да заплати на кредитора Д. С. ИЛ. сумата 12 000 лв. по този запис на
заповед, ведно със законната лихва от 28.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 680 лв. разноски. За тези вземания е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя
– ищец в настоящото производство.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №
2
20208640400194 по описа на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864.
Установява се също от материалите на приложеното ч.гр.д. № 1205/2019 г. на РС-И.,
че в срока по чл. 414 от ГПК, а именно на 15.01.2021 г. ответникът е подал възражение
срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. С определение от 11.02.2021 г.
заповедният съд е спрял изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение и е указал на
заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за вземането си
срещу длъжника. В указания му от съда срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е подал
исковата молба, по която е образувано гр.д. № 235/2021 г. на РС-И..
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ за
установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника в размер на 12 000 лв.
по запис на заповед, издаден от ответника на 01.09.2016 г. в гр. И. с падеж 01.08.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК на
28.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
Така предявеният установителен иск е допустим предвид издадената в полза на
ищеца заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1205/2019 г. на РС-И. въз основа на
документ по чл. 417, т. 9 от ГПК за заплащане на исковата сума от 12 000 лв., срещу която
заповед за изпълнение длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, и
предявяването му в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Искът е основателен.
От представения в оригинал по приложеното ч.гр.д. № 1205/2019 г. на РС-Самоков
запис на заповед, издаден от ответника на 01.09.2016 г. в гр. И., същият валидно е поел
безусловно задължение да плати на ищеца сумата 12 000 лв. на падеж 01.08.2017 г.
Документът съдържа всички законоустановени реквизити по чл. 535 от ТЗ, а именно:
наименованието „запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан;
безусловно обещание да се плати определена сума пари – 12 000 лв.; падеж – 01.08.2017 г.;
дата и място на издаването – 01.09.2016 г. гр. И.; името на лицето, на което трябва да се
плати – Д. С. ИЛ.; място на плащането – гр. И. /съгласно чл. 536, ал. 3 от ТЗ, ако не е
уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането/; подпис на
издателя.
Така издаденият запис на заповед материализира в себе си абстрактно задължение на
ответника да заплати на ищеца посочената в него сума. Ответникът не е въвел в процеса
възражения за несъществуване на вземането по записа на заповед, основани на каузално
правоотношение с поемателя. Въведените от ответника с отговора на исковата молба и
поддържани в процеса възражения за въвеждане в заблуждение и принуда при подписване
на процесния запис на заповед, касаещи пороци на материализираното в записа на заповед
негово волеизявление, следва да бъдат доказани от него по силата на общото правило на чл.
154 от ГПК. С доклада по делото първоинстанционният съд е указал на ответника, че в
негова тежест е да докаже твърденията си за упражнена принуда и въвеждане в заблуждение
при подписване на записа на заповед, но доказателства за това не са ангажирани от него.
3
Ответникът не твърди и не се установява от доказателствата по делото същият да е
изпълнил задължението си за заплащане на паричната сума, което е материализирано в
издадения от него редовен запис на заповед.
С оглед на гореизложеното изводът е, че претендираното от ищеца вземане срещу
ответника съществува, поради което предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е основателен.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260082 от 02.07.2021 г., постановено по гр. д. №
235/2021 на Районен съд – И..
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4