Решение по дело №58/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 76

гр. Видин, 19.04.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

двадесет и осми март

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

58

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на Д.В.И. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23 – 1786 - 000004 от 09.02.2023г. на Началник РУ Видин към ОДМВР Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконо -съобразна и необоснована, както и че при издаването ѝ е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник РУ Видин към ОДМВР Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Претендират се разноски за ю.к. възнаграждение.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 08.02.2023г. в с.Ново село, обл.Видин по ул.“арх. Илия Попов“, е предоставил на лицето Янко В. Петков управлението на лек автомобил „СААБ 9 3“ с рег. № ЕН 7291 КС, собственост на жалбоподателя И.. При проверката е установено, че Петков не притежава СУМПС, т.е. неправоспособен водач е, за което на жалбоподателя е съставен АУАН В АУАН е посочено, че е извършено нарушение на чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП, като актът му бил надлежно връчен на същата дата. На неправоспособния водач Петков също е съставен АУАН по чл.150 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН на 09.02.2023г. е издадена и заповед за прилагане на процесната ПАМ, с която са иззети и 2 бр. регистрационни табели на автомобила и СРМПС.

При така изложената фактическа обстановка и на основание чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП Началник РУ Видин към ОДМВР Видин е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, с която е прекратена регистрацията на лек автомобил „СААБ“ с рег. № ЕН 7291 КС, собственост на жалбоподателя И., за срок от 6 месеца.

По делото са ангажирани гласни доказателства, според които жалбоподателят И. не е предоставил автомобила си на което и да било друго лице. Свид. Я. П. сам е решил, че ще използва лекия автомобил без да уведоми, когото и да било, както жалбоподателя, който е собственик, така и съпругата му – свид.Д. Й., която е правоспособен водач и по принцип тя управлява този автомобил. По време на управлението на автомобила от Петков, жалбоподателят се е намирал в друго населено място, на работа.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните гласни и писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират. Последните не са оспорени от страните, приети са като доказателства по делото и съдът няма причина да не ги кредитира.

Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени длъжностни лица. Такъв безспорно е началник на РУ Видин при ОДМВР Видин, тъй като ПАМ е наложена от него, като по делото се съдържа и заповед, удостоверяваща тези му правомощия. Това е заповед № 368з – 1960/ 18.11г., издадена в изпълнение на заповед № 8121з - 1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, с която Директорът на ОДМВР – Видин е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, между които и началниците на РУ при ОД на МВР Видин, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП, поради това, че жалбоподателят е допуснал /предоставил/ собственият си лек автомобил, да бъде управляван от лице, което не притежава СУМПС и е неправоспособно. За това нарушение е съставен и АУАН на жалбоподателя, който е приложен по делото.

Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които по посочената в заповедта т.2а,б“а“ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик.

Случаите, в които може да се приложи тази принудителна мярка са изрично изброени и една от хипотезите е тази, според която мярката се налага на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство – за срок от 6 месеца до една година.

Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК и се издава по реда на гл.V, Раздел ІІ – ри от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по – горе правно основание - чл.171,т.2а,б“а“ от ЗДвП, е собственикът да е предоставил управлението на МПС на лице, което е неправоспособен водач, т.е. същият да е извършил административно нарушение по чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. След като съществува надлежно съставен АУАН, компетентният орган не може да подлага този факт на съмнение. Той има правомощието да наложи ПАМ по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП. В конкретния случай Началник на РУ Видин при ОД на МВР – Видин е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с налагането на мярката, която обаче негова преценка не подлежи на съдебен контрол.

Описаните в двата акта за установяване на административни нарушения фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП относно предоставяне на управлението на МПС от лице, което не е правоспособен водач съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на заповедта. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59,т.4,пр.1 от АПК. Същите не са оборени от жалбоподателя по надлежния ред.

Обжалваната заповед е издадена в писмена форма, като в нея подробно са изброени нарушените от жалбоподателя разпоредби. В заповедта е описана фактическа обстановка, като има и препращане към обстоятелствата на описаните актове за установяване на административно нарушение. Съдът счита, че дори и да е налице липса на пълно възпроизвеждане на констатациите в акта, доколкото има препращане, не представлява липса на фактически основания за издаване на обжалваната заповед.

При издаване на заповедта за налагане на ПАМ са спазени разпоредбите, както на материалния, така и на процесуалния закон. Според разпоредбата на чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП се прекратява регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В случая предоставянето на управлението на автомобила на лице, което не е правоспособен водач, е установено. Фактът, че жалбоподателят, към момента на проверката, не е бил наясно, че автомобилът му се управлява от неправоспособен водач не води до различен извод от този, до който е достигнал административният орган. Установява се, че са налице предпоставките за налагане на описаната по – горе принудителна административна мярка.

Безспорно е, че при издаването на заповедта за прилагане на ПАМ в мотивите е описано нарушението, което е извършено от жалбоподателя, а именно предоставяне на управлението на л.а. на лице, което не е правоспособен водач, както и че именно жалбоподателят е собственик на автомобила. Доказателства, оборващи приетото от административния орган, не са представени. Както бе посочено и по – горе събраните такива не променят извода на административния орган.

Предвид горните мотиви възражението на жалбоподателя относно липсата на фактическа обстановка в заповедта, от която да става ясно какви са фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението, което се твърди, че е извършено и въз основа, на които е издадена обжалваната заповед, е неоснователно.

Така както е структурирана обжалваната заповед и посоченото нарушение, описано, както в АУАН, така и в заповедта, а именно по чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП, може да се направи извод, че именно за това нарушение е наложена ПАМ. Още повече, че от съдържанието на самата заповед може да се направи извод за кое точно нарушение е наложена ПАМ. В заповедта е посочен и приложимия закон, в диспозитивната част на заповедта, а и е налице словесно изписване на приложената мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, т.е. налице е конкретизация на приложената ПАМ. Видно от нея е, че са отнети и 2 бр. регистрационни табели на автомобила и свидетелството за регистрация на МПС. Описаното от жалбоподателя нарушение, относно липсата на мотиви за срока, за който е наложена мярката, не е от категорията на съществените и съответно не е довело до нарушаване на правото му на защита, тъй като това е минималният срок. В този смисъл и твърдението за необосновано дълъг срок на спиране на автомобила от движение, е неоснователно.

Нарушението на административнопроцесуалните правила е съществено тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху крайния извод на административния орган. В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени от жалбоподателя, като последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което и не може да се приеме, че при издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения.

Неоснователно е и възражението, че констатираните в заповедта обстоятелства не отговарят на действителната фактическа обстановка. Според съда тези възражения са недоказани, тъй като въпреки, че жалбоподателят не е предоставил лично автомобила си на посочения по – горе неправоспособен водач, то той е създал предпоставки за това, поради което и съдът кредитира събраните от наказващия орган доказателства, които налагат извода, че е налице фактическия състав на чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП за налагане на процесната ограничителна мярка.

Налице е доказаност на основанието за налагане на процесната мярка – „на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач“. ПАМ е наложена на валидно правно основание - чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП.

Следва да се посочи, че ПАМ като вид държавна принуда не е наказание. Достатъчно основание за налагане на мярката е констатирането на нарушението с Акт за установяване на административно нарушение. Предвид различния вид принуда, ПАМ се разграничава от наказанието, наложено с Наказателно постановление за същото деяние. Законът не обвързва компетентността на органа да приложи ПАМ с издаването на НП за деянието, нито с влизането на същото в сила. ПАМ е самостоятелен вид държавна принуда, която се реализира от органа при наличието на нормативно предвидени предпоставки, а сред тях не са издаване на НП за деянието, за което е наложена ПАМ, както и издаването на друга ПАМ, във връзка със същото деяние. В тази насока, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че органът го е „наказал“, при положение, че са представени доказателства за невиновно поведение от негова страна, предвид сключения предварителен договор.

Съгласно посочената по – горе законова разпоредба ПАМ се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице някое от посочените по горе обстоятелства - вкл. неправоспособно, непритежаващо съответното свидетелство за управление или на което свидетелството за правоуправление е временно отнето по реда на чл.171,т.1 от ЗДвП. Релевантните в случая обстоятелства са лицето, спрямо което е приложена ПАМ, да е собственик на автомобила и спрямо водача на автомобила, който е различно от собственика лице, да са налице някои от визираните в разпоредбата обстоятелства. Други изисквания за прилагане на процесната ПАМ законът не въвежда. Ирелевантно за прилагане на процесната ПАМ е както поведението на собственика - дали същият е предоставил МПС на водача, така и неговото субективно отношение към деянието и дееца - дали управлението на МПС е извършено със знанието или незнанието на собственика или дали същият е знаел, че водачът не притежава съответно свидетелство за управление на МПС или дали същото е отнето. В случая спрямо жалбоподателя е приложената ПАМ, която е форма на административна принуда, различна от административно-наказателната отговорност, и е подчинена на различен правен режим. Принудителната административна мярка, съгласно чл.22 от ЗАНН, се налага с цел да се предотврати или преустанови административно нарушение и на вредните последици от административно нарушение. Или в случая целта на приложената мярка е чрез прекратяване на регистрацията на МПС да бъде преустановено извършването на административното нарушение.

От събраните по делото доказателства се установява, че водачът не притежава СУМПС и е неправоспособен по смисъла на актуалната редакция на чл.150а от ЗДвП, съобразно която, за да управлява МПС следва кумулативно водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171,т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Знанието, респ. незнанието на собственика съобразно изложеното по-горе, е без правно значение, тъй като отговорността на собственика е обективна и се поражда единствено в резултат на връзката му с вещта, с която е извършено нарушението. Разпоредбата на чл.171,т.2а от ЗДвП, в последното си предложение, не предвижда каквато и да е форма на изпълнително деяние на собственика.

Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или без СУМПС, което е и обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали при пътнотранспортни произшествия, като постигането на тази цел и интересите, които се защитават посредством налагането на мярката, надхвърлят по значимост частните интереси на собственика на МПС.

Въпросът за съответствието на ПАМ с целта на закона е въпрос на оперативна самостоятелност като тази преценка е на административния орган и не подлежи на съдебен контрол.

Оказва се, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което тя е правилна и законосъобразна.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143,ал.1 от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени и разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, определени на основание чл.144 от АПК, вр. с чл.78,ал.8 от ГПК вр. с чл.37,ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.И. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23 – 1786 - 000004 от 09.02.2023г. на Началник РУ Видин към ОДМВР Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП за срок от 6 месеца, като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.В.И. *** да заплати на ОД на МВР – Видин, сумата от 100 лева, разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.

СЪДИЯ :