№ 556
гр. Габрово, 07.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500363 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу
Разпореждане № 163/09.08.2022г. по ч. гр. д. № 146/2022г. по описа на РС Трявна, с което е
отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Твърди се, че с обжалваното Разпореждане № 163/09.08.2022г. е отхвърлено изцяло
заявлението по чл. 410 от ГПК депозирано от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
против длъжника Р. М. А., поради това, че заявителят не се е легитимирал надлежно като
носител на вземането.
Жалбоподателят счита това разпореждане за незаконосъобразно. Според него в чл.
410 ал.3 от ГПК изчерпателно са изброени приложенията, които задължително следва да
бъдат представени заедно със заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно : договорът, от който
произтича вземането, ако е писмен и е сключен с потребител, заедно с всички негови
приложения и изменения, и приложимите общи условия. Според жалбоподателя предвид
императивния характер на нормата на чл. 410 ал.3 от ГПК тя не може да бъде тълкувана
разширително.
Прехвърлянето на едно вземане с договор за цесия види до промяна на страните по
облигационното отношение, материализирано в сключения с потребител договор, но това
изменение става със съвсем друг договор сключен с трето лице – цесионер, без да е
необходимо участието на длъжника по облигационното отношение произтичащо от
потребителския договор. В този смисъл договорът за цесия не може да се третира нито като
такъв сключен с потребител, нито като изменение или приложение на потребителския
договор, за да бъде изискван като задължително приложение към заявлението по чл. 410 от
ГПК, заедно с уведомлението до длъжника за извършената цесия.
По изложените съображения жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното
1
разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми със
заявлението по чл. 410 от ГПК.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по
делото доказателства, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч. гр.
д. № 146/2022г. по описа на РС Трявна е образувано по заявление по чл.410 от ГПК
депозирано от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против длъжника Р. М. А., за
парични вземания по договор за потребителски кредит.
С Разпореждане № 163 от 09.08.2022г., РС Трявна е отхвърлил изцяло искането на
заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
поради това, че заявителят не е представил в дадения му от съда срок доказателства, че на
длъжника е съобщено за извършената цесия на вземането по договора за потребителски
кредит. Приел е, че доколкото се касае за вземане претендирано на основание
потребителски договор, съдът следва да следи служебно за правата на потребителя и тъй
като съгласно ТР 142-7/11.11.1954г. на ОСГК на ВС на РБ прехвърлянето на вземането има
действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщено от предишния кредитор е
отхвърлил заявлението.
Настоящата инстанция не споделя изводите на заповедния съд, но счита че
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено по други съображения :
Видно от приложеното ч. гр. д. № 146/2022г. по описа на РС Трявна, депото е
образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против длъжника Р. М.
А. за заплащане на сумата от 393.14 лв. главница и на сумата 32.58 лева обезщетение за
забава начислено за периода от 14.07.2020г. до 31.07.2022г. при спазване на правилата на
ЗМДВИПОРНС. Вземането произтича от договор за потребителски кредит №
1212625/11.01.2019г. сключен между „Кредисимо” ЕАД и Р. М. А. и Договор за
поръчителство от 11.01.2019г. сключен между „Ай Тръст” ЕООД и Р. М. А.. Поради
неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на
кредитополучателя Райна М. А., същото е било изпълнено от поръчителя и солидарен
длъжник „Ай Тръст” ЕООД, който е встъпил в правата на кредитора спрямо длъжника. С
Договор за цесия от 23.08.2021г. и Приложение №1/23.08.2021г. към него, „Ай Тръст”
ЕООД е прехвърлило вземането на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Видно от приложения договор за потребителски кредит в него се съдържат вероятно
неравноправни клаузи, свързани с предоставянето на поръчителството, нарушаващи
императивни норми на ЗПК и ЗЗП, а самият договор за поръчителство е нищожен поради
противоречие със закона и добрите нрави.
Сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително
2
одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, тъй като същият е едноличен
собственик на капитала на дружеството поръчител (видно от справка в ТР), сочи, че на
длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
Следователно сключването на процесния договор за поръчителство не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между
потребителя на услугата и търговеца. Освен това сключването на договора за поръчителство
има за цел допълнително и то значително оскъпяване на ползвания заем като утежнява
финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането на възнаграждение на
поръчителя от 111.74 лв. на месец, акумулира задължение от 2 011.32 лева за срока на
кредита, чиито нетен размер е 1600 лв. Последното е в явно противоречие с добрите нрави и
закона и служи за заобикаляне на законоустановения пределно допустим размер на ГПР от
50% съобразно чл.19 ал.4 от ЗПК, доколкото уговорения по договора за потребителски
кредит ГПР е в размер на 50 % без в него да е калкулирано оскъпяването от сключения
договор за поръчителство. С оглед на това сключеният именно с тази цел договор за
поръчителство е вероятно нищожен и от него за „Ай Тръст” ЕООД не са възникнали
имуществени права / вземания/ , които да бъдат прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД в качеството на цесионер.
По изложените съображения и на осн. чл. 413 ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 163/09.08.2022г. по ч. гр. д. № 146/2022г. по
описа на РС Трявна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3