Решение по дело №7/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 73
Дата: 8 март 2022 г.
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20221700500007
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Перник, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500007 по описа за 2022 година
С решение № 294 / 05. 11. 2021г. по гр. д. № 2541 / 2021г. по описа на
Пернишкия районен съд, е осъдена Национална здравноосигурителна каса
/НЗОК/, с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ул. Кричим № 1, да заплати на
МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, с ЕИК: ********* и адрес: гр. Перник, ул.
Брезник. № 2, следните суми: сумата от общо 24 922 лева, представляваща
главница за извършена, но незаплатена болнична медицинска помощ по
клинични пътеки, както следва: 8 859 лева за м.април 2018 г.; 6 980 лева за м.
май 2018 г., 2 280 лева за м. август 2021 г., 5 703 лева за м. ноември 2018 г. и
1 100 лева за м. декември 2018 г., чиято стойност надвишава утвърдената
стойност на Приложение № 2 към договор № 140253/28.05.2018 г. и сумата от
общо 7 035.49 лева – представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за периоди, както следва: 2 697,07 лева за периода
от 26.05.2018 г. до 25.05.2021 г. върху главницата от 8 859 лева; 2064.92 лева
за периода от 26.06.2018 г. до 25.05.2021 г. върху главницата от 6980 лева;
616.23 лева за периода от 26.09.2018 г. до 25.05.2021 г. върху главницата от
1
2280 лева; 1 397.24 лева за периода от 26.12.2018 г. до 25.06.2021 г. върху
главницата от 5703 лева и 260.03 лева за периода от 26.01.2019 г. до
25.06.2021 г. вкл. върху главницата от 1100 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от 24 922 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
С решението е осъдена Национална здравноосигурителна каса, с ЕИК:
*********, да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на МБАЛ „Рахила
Ангелова“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 1558.30 лева,
представляваща разноски за държавна такса, депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство.
Недоволна от решението е останала Национална здравноосигурителна
каса /НЗОК/, която чрез гл. юрисконсулт М.В.П., го е обжалвала изцяло. По
обстойно изложени съображения във въззивната жалба, моли решението да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Насрещната страна Многопрофилна болница за активно лечение
/МБАЛ/ „Рахилова Ангелова“ гр. Перник, не е подала писмен отговор.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо.
Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти,
който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са
положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са
налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване.
Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от
доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 59 от
Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, в редакцията му с Дв. бр. 98 /2015г.,
действаща към 28. 05. 2018г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не съществува спор и се установява от събраните
доказателства, че при условията на чл. 59, ал. 1 ЗЗО, между страните по
делото НЗОК и МБАЛ’'Рахила Ангелова"АД е сключен договор №
140253/28.05.2018г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
като по силата на договора ищецът като изпълнител се е задължил да оказва
болнична медицинска помощ по изрично посочени клинични пътеки на
здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по § 2 ал. 1 от Закона за
бюджета на НЗОК за 2018г. (за акушерска помощ по чл. 82, ал.1, т.2 от Закона
за здравето /ЗЗ/) и на лицата по § 9 към чл.1 от ЗБНЗОК за 2018, медицинска
помощ по КП от приложение № 9 към чл.1 от Наредба № 3 от 2018г. за
определяне пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК
(обн. в Дв. бр. 29 от 30 . 03. 2018г. (Наредба № 3 от 2018г.) и посочени в
приложение № 17а „Клинични пътеки“ на НРД за медицински дейности за
2018г., подробно описани. Ответникът, възложител е поел задължение да
заплаща дейностите по ал.1 съгласно глава деветнадесета, раздел VI, VIII и IX
от НРД за медицинските дейности за 2018г. В договора, в чл.5, подборно са
посочени задълженията на изпълнителя по осигуряване на БМП, в това число
да поддържа по всяко време изправна медицинска апаратура, посочени в
приложение № 17а „Клинични пътеки“, да осигурява 24-часова лечебна
дейност по специалностите, съгласно разрешението за осъществяване на
лечебна дейност. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от договора, възложителят НЗОК
се задължава да заплаща на изпълнителя МБАЛ "Рахила Ангелова“ АД
определените съгласно НРД за медицинските дейности за 2018 г. обеми и
цени на извършената и отчетена БМП.
Съгласно чл. 19, ал.1, т.1 от договора възложителят заплаща на
изпълнителя договорената в чл.1, ал.1 от договора, извършена и отчетена от
3
изпълнителя медицинска помощ по КП, като в чл. 20 са определени цени на
КП, съгласно НРД за медицинските дейности за 2018г. В чл.25 от договора е
обективирано договореното между страните, че възложителят заплаща на
изпълнителя, при описаните в този член условия. В чл. 30 от договора е
посечено, че възложителят заплаща на изпълнителя вложените медицински и
изделия по чл. 19, ал.1, т.2 при описаните условия.
Съгласно чл. 30 от договора възложителят заплаща вложените
медицински изделия по чл. 19, ал.1, т.2 при изпълнение на описаните условия.
Съгласно чл.4, ал.2 от договора, изпълнителят има да получава
договореното заплащане на извършената и отчетената дейност по КП в
сроковете, определени НРД за медицинските дейности за 2018г. и настоящия
договор, възложителят дължи на изпълнителя законната лихва за
просроченото време.
По делото не съществува спор и се установява от събраните
доказателства, че при условията на чл. 59, ал. 1 ЗЗО, между страните по
делото НЗОК и МБАЛ’'Рахила Ангелова"АД е сключен договор №
140614/28.05.2018г. за оказване на здравноосигурителни лица /ЗОЛ/, и на
лица по §9 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса
/ЗБЗНОК за 2018г., медицински дейности по приложение № 7 към чл.1 от
Наредба № 3 от 2018г. за определяне на пакета от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на НЗОК /обн. в Дв. бр.29 от 30. 03. 2018г. /наредба №
3 от 2018г./ и посочени в приложение № 18а „Амбулаторни процедури“ на
НРД за медицински дейности, подробно описани. Съгласно чл.1, ал.2 от
договора ответникът, възложител е поел задължение да заплаща дейностите
по ал.1 съгласно глава деветнадесета, раздел VI, VIII и IX от НРД за
медицинските дейности за 2018г. В договора, в чл.5, подборно са посочени
задълженията на изпълнителя по осигуряване на БМП, в това число да
поддържа по всяко време изправна медицинска апаратура, посочени в
приложение № 18а „Амбулаторни процедури от НРД за медицински дейности
за 2018“, да поддържа по всяко време на договора функционираща и изправна
медицинска апаратура и оборудване. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от договора,
възложителят НЗОК се задължава да заплаща на изпълнителя МБАЛ "Рахила
Ангелова“ АД определените съгласно НРД за медицинските дейности за 2018
г. и цени на извършената и отчетена БМП.
4
Съгласно чл. 26, ал.1, т.1 от договора възложителят заплаща на
изпълнителя договорената в чл.1, ал.1 от договора, извършена и отчетена от
изпълнителя медицинска дейност по АПр, подробно описана по КП, като в чл.
20 са определени цени на КП, съгласно НРД за медицинските дейности за
2018г. В чл. 30 от договора е посочено, че възложителят заплаща на
изпълнителя извършените дейности по АПр, при описаните условия.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, изпълнителят има право да получава
договореното заплащане за извършената и отчетената дейност по АПр при
условията, сроковете и по реда , определен от в НРД за медицинските
дейности за 2018г. и настоящия договор, възложителят дължи на изпълнителя
законната лихва за просроченото време.

Не се спори, че през процесния период – м. 04. 2018г. – м. 12. 2018г.
ищецът е предоставил здравни услуги по клинични пътеки над договорените
стойности на здравноосигурени лица, потърсили услугите на болничното
заведени, като не е формирал списък на чакащите и не е искал увеличение на
бюджета си; че тези здравни услуги са на стойност в размер на процесните,
което се установява и от заключението на вещото лице В. В. по съдебно –
икономическата експертиза и от приложените писмени доказателства; че тези
здравни услуги са отчетени по предвидения ред; както и че те не са заплатени
от НЗОК на болницата.
Спорно по делото е между страните дали НЗОК дължи заплащане на
действително извършените и отчетени медицински дейности, които
надхвърлят определените лимити, посочени в приложенията към договорите
на страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Конституцията на Република
България гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им
достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско
обслужване при условията и по ред, определени със закон. Здравеопазването
на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от
лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и
по ред, определени със закон.
Тези основните права гарантирани с КРБ намират своето развитие в
приложимите закони.
5
Така съгласно разпоредбата на чл. 81 от 3акона за здравето, всеки
български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при
условията и по реда на Закон за здравето и Закон за здравното осигуряване,
като са очертани и основните принципи, при които следва да бъде
осъществявано правото, а именно: своевременност, достатъчност и качество
на медицинската помощ, равнопоставеност при оказването и т.н.
Съгласно приетата по делегация на Закона за здравето Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ - чл. 2 е предвидено
правото на здравноосигурените лица в Република България да получават
медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Разписани са и правото на избор за пациента на лечебно заведение, сключило
договор с РЗОК, където последният да получи съответната болнична помощ
на територията на цялата страна.
Здравното осигуряване и свързаните с него отношения са уредени в
Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, като съгласно определението по чл. 2
задължителното здравно осигуряване представлява дейност по управление и
разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за
закупуване на здравни дейности, което се осъществява от НЗОК и от нейните
териториални поделения - районни здравноосигурителни каси. Съгласно чл. 4
от ЗЗО задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на
осигурените лица до медицинска помощ чрез. определен по вид, обхват и
обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител,
сключил договор с районна здравноосигурителна каса. Съгласно чл.35 от ЗЗО
осигурените имат право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета
от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Съгласно чл.22 от 330
бюджетът на НЗОК е основният финансов план за набиране и разходване на
паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от
държавния бюджет. Съгласно чл.25 и чл.26. ал.2 от ЗЗО бюджетът се състои
от приходна, разходна част и задължителен резерв, със средствата от който
задължителен резерв се заплащат и разходи в случаи на значителни
отклонения от равномерното разходване на средствата за
здравноосигурителни плащания. Съгласно чл.45 от ЗЗО НЗОК заплаща
оказването на посочена медицинска помощ. Съгласно чл.51 от ЗЗО
6
медицинската помощ извън обхвата на чл.45 и договореното в НРД не се
закупува от НЗОК.
Съгласно ЗБНЗОК за 2018 г. в рамките на годишните стойности за
здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти за лечение на
злокачествени заболявания в условията на болничната медицинска помощ, за
медицинските изделия, прилагани в болничната медицинска помощ и за
здравноосигурителните плащания за болничната медицинска помощ, НЗОК
определя за всяка РЗОК обща стойност на разходите, разпределена по месеци
- чл. 4, ал. 1 т. 1, а РЗОК определят стойностите за тези дейности към
договорите с изпълнителите на болничната медицинска помощ, също
разпределени по месеци - чл. 4, ал. 1, т. 2. В ал. 3 е предвидено, че
изпълнението на дейностите по ал. 1 се контролира по месеци и се коригира
на тримесечие в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК.
Стойностите по ал. 1, т. 2 и тяхното изменение по ал. 3 се утвърждават от
Надзорния съвет на НЗОК /чл. 4, ал. 2/, като същият съвет приема съответни
Правила, включително и такива за използване на средства от резерва за
плащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното
разходване на утвърдените /коригирани средства по договорите с
изпълнителите на болничната медицинска помощ /ал. 4/.
Редът за предоставяне на медицинска помощ се урежда в Националния
рамков договор и сключените въз основа на него индивидуални договори
между изпълнителите на медицинска помощ и съответните РЗОК. Съгласно
чл.4а от ЗЗО НРД е нормативен административен акт, който има действие за
територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за НЗОК,
РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и
осигурителите. Съгласно чл.55, ал.З от ЗЗО националните рамкови договори
не могат да установяват изисквания за условия, възпрепятстващи свободния
избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили
договор е РЗОК, нито на максимален брой извършвани дейности и
разпределение на квоти за изпълнителите на такива дейности в
специализираната извънболнична и в болничната помощ, както и на
ограничение в обема и разпределение на извършваните дейности между
лечебните заведения.
За осъществяване на дейността по оказване на медицинска помощ в
7
съответствие е гарантирания пакет по чл. 45 ЗЗО се сключват договори между
директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ - чл. 59 ЗЗО.
Предвид императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2 330 договорите с
изпълнителите на медицинска помощ не могат да бъдат сключвани при по-
неизгодни условия от приетите с Националния рамков договор.
За исковия период е действала и все още действа Методиката за
заплащане на болничната помощ, приета с ПМС 57/2015г., в която е
предвидено, че стойностите на дейностите в болничната медицинска помощ
по договорите с изпълнителите се определят съгласно чл. 4 от ЗБНК за 2015
г. и приетите Правила от НС на НЗОК и са неразделна част от
индивидуалните договори /чл. 21, ал. 1/. В методиката е регламентирано още,
че стойностите на финансово отчетните документи за оказана болнична
помощ не следва да превишават размера на определените по ал. ал. 1 и 5
стойности на изпълнителя на болнична медицинска помощ, определени в
Приложение № 2 към индивидуалния договор. В този смисъл са и
разпоредбите на НРД за 2015 г, съгласно чл. 24 от който, определените по
реда на чл. 55е 330 ред, условия и срокове за заплащане на извършените и
отчетени медицински дейности са част от съдържанието на индивидуалните
типови договори с изпълнителите на медицинска помощ.
С оглед така установената, действаща към процесния период правна
регламентация, настоящият съдебен състав приема липса на основание за
ограничаване на дейността на изпълнителя на медицинска дейност, чрез
въвеждане на лимити и съответно неплащане на стойността на извършени от
него лечение на пациенти по клинични пътеки.
Законодателят е създал верига от отношения - права и задължения,
между лица със здравноосигурителни права, лечебни заведения и НЗОК, като
ако първите са изрядни в заплащането на здравноосигурителни вноски, няма
основание да им бъде отказано лечение от избраното от тях лечебно
заведение, а извършената медицинска дейност от лечебното заведение,
изпълнил по договора по чл.59 от ЗЗО няма основание да не бъде заплатена
/закупена/ от НЗОК.
В този смисъл въззивният съд намира, че уговорките в процесиите
договори за заплащане на осъществените медицински дейности в рамките на
утвърдените месечни стойности не могат да ограничат безусловно признатото
8
от закона право на свободен достъп на здравноосигурените лица, които не са
страна по договора по чл. 59 ЗЗО, а се ползват от него. до медицинска помощ,
както и гарантирания им свободен избор на изпълнител, сключил договор с
РЗОК в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на
НЗОК.
За ищеца като изпълнител на болнична медицинска помощ не
съществува правна възможност в рамките на гарантирания здравен пакет да
откаже предоставянето на такава помощ на здравноосигурените лица, поради
изчерпване на средствата, от възможност при изчерпване на предварително
определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на
определените по договора дейности. Напротив, с договорите ищецът, в
качеството на изпълнител, е поел задължението да осигурява договорената
болнична медицинска помощ, без да му е поставено ограничение на приема
съобразно лимита на договорените средства и без да може да изисква
заплащане или доплащане от здравноосигуреното лице за дейност, предмет
на договора; с изключение на случаите изрично и изчерпателно изброени в т.
10 на чл. 5, между които не е процесният.
От друга страна не може да не се съобрази, че уговарянето на такъв
лимит на дейности и плащания от НЗОК влиза в пряко противоречие с
установената в чл. 59, ал. 2 ЗЗО вр. чл. 55, ал. 3 ЗЗО забрана в Националния
рамков договор и договорите с изпълнители на медицинска помощ да бъдат
предвиждани условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурените
лица на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК, на
забраната да бъдат предвиждани максимален брой извършвани дейности и за
разпределение на квоти за изпълнение на такива дейности в болничната
помощ, както и на забраната да се предвиждат ограничения в обема и да се
въвежда разпределение на извършваните дейности между лечебните
заведения. Определянето на лимит на заплащаните от НЗОК дейности по
месеци на изпълнителя на медицинска дейност, едностранно от НЗОК и РЗОК
по техни „прогнозни” стойности, реално води до разпределение на дейностите
между лечебните заведения и въвеждане на квоти между тях, доколкото сочи
максималния брой дейности, които изпълнителят може да изпълни в рамките
на всеки месец.
Въвеждането на лимити от НЗОК и РЗОК, съобразно техните прогнозни
9
разчети на бюджета, които и са задължителни за изпълнителите на
медицинска помощ, нарушава и основните прогласени в ЗЗО и ЗЗ принципи
на равнопоставеност на изпълнителите на медицинска дейност и на
равонопоставеност между последните и НЗОК при сключване на договорите
за изпълнение на медицинска помощ - чл. 5, т. 6 и т. 8 ЗЗО.
Това е така, защото тезата на жалбоподателят предполага, че при
изпълнение на определения от НЗОК лимит на дейности, изпълнителят на
медицинска помощ следва да откаже предоставянето на такава на
здравноосигурено лице, което законът и договорът му не му позволяват,
респективно да го включи в листа на чакащи пациенти за следващ месец или
периоди. Пряка последица от въведените лимити е ограничаването на правата
на пациентите, които са потърсили медицинска помощ в лечебното заведение
след като последното вече е извършило определеният му от НЗОК брой
дейности, които лица или трябва да изчакат за лечение в следващ период, с
което се нарушава правата им на своевременно и качествено лечение, или да
се откажат от направения избор на изпълнител на медицинска помощ и да
потърсят такава при друг изпълнител, което изключва гарантираната им от
закона свобода на избор на изпълнител на медицинска помощ и нарушава
принципа за равнопоставеност на здравноосигурените лица.
По отношение на процесните претендирани за плащане дейности са
налице всички предпоставки по чл. 47 ЗЗО за заплащането им от касата, като
не са налице и изключенията по чл. 51 ЗЗО, когато касата може да откаже
плащане. Доводите, че бил изчерпан определеният от самата НЗОК и
съответната РЗОК лимит на дейности и суми, които НЗОК е поела
задължение да заплати за този месец, не могат и нямат твърдения от
жалбоподателя ефект да изключат отговорността на НЗОК за тяхното
заплащане. Това е така, защото НЗОК е специализиран държавен орган и има
всички предоставени му от закона възможности така да планира, организира
и пренасочва предоставения му финансов ресурс в рамките на бюджета на
НЗОК, че да изпълни надлежно законово вменените му задължения по
гарантиране на свободен достъп на здравноосигурените лица до своевременна
и качествена медицинска Помощ в избрано от тях на територията на страната
лечебно заведение, както и да заплати на последното предоставената
медицинска помощ за гарантираните медицински дейности по чл. 45 ЗЗО.
10
Разпределението вътре в рамките на бюджета е дейност, изцяло
поверена на ответника НЗОК, и е недопустимо последният поради недобро
изпълнение на тези му вменени със закон задължения и правомощия и
предвид отреждането на прогнозни дейности на ищеца, под реалните такива,
да бъде освободен от произтичащата му от закона отговорност да заплати
стойността на извършени дейности по чл. 45 ЗЗО. Отчитайки, че
определените обеми и стойности на изпълнителите на болнична медицинска
помощ са прогнозни и е възможно те да бъдат надхвърлени, без
изпълнителите на помощта да могат да влияят на това, самият законодател в
ЗЗО е заложил в бюджета на НЗОК резерв, средствата от който следва да се
разходват за заплащане на непредвидени и неотложни разходи в случай на
значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства
/чл. 25 и сл. ЗЗО, чл. 4 ЗБНЗОК за 2018 г./, като решенията за корекция на
стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в
компетенциите на НЗОК и се вземат от надзорния й съвет съобразно приети
от него правила - чл. 4, ал. 4 от ЗБНЗОК за 2018 г. Делегираните бюджети,
въведени от закона като задължителен финансов способ и принцип за
финансиране на дейността в областта на болничната помощ, заплащана чрез
системата на задължително здравно осигуряване, нямат за цел и не могат да
прехвърлят финансовата тежест по опазване здравето на гражданите от
държавата към изпълнителите на болнична помощ - търговски дружества, на
които е забранено да извършват търговска дейност извън сферата на
медицинско обслужване, както и да изискват заплащане от осигурените лица
за дейности в обхвата на чл. 45 ЗЗО.
По изложените съображения, ответникът дължи заплащането на
процесиите суми, представляващи възнаграждения за надлимитни
медицински дейности, осъществени от ищеца по силата на възлагането с
процесиите договори, поради което иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен в предявения му размер.
Основателността на главния иск налага уважаването и на акцесорния по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размерите и за периодите, уважени от Пернишкия районен
съд.
Тъй като изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а
11
въззивната жалба се явява неоснователна.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено
въззиваемата страна, която обаче не претендира разноски.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:
Потвърждава решение № 294 / 05. 11. 2021г., постановено по гр. д. № 2541 /
2021г. по описа на Пернишкия районен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12