РЕШЕНИЕ
№ 289
гр.
Русе, 15.08.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе,
в публично заседание на двадесет и седми юли две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с
участието на прокурора Д.Н. като
разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 244 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на К.А.С. ***, против
Решение
№ 99/07.02.2022 г., постановено по АНД № 2106/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № ИПС-08/16.09.2021 г.,
издадено от Началника на РО „Надзор на
пазара“ при ДАМТН, с което на касатора, на основание чл. 56 от Закона за
техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 лв., за нарушение на чл. 30ж, ал. 3 от същия
закон.
Като касационни основания се релевират допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилното приложение на
материалния закон.
Иска се отмяната на въззивното решение и решаване
на делото по същество, чрез отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба не се
явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата като
сочи, че решението на РРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр.второ от АПК вр. чл. 63в
от ЗАНН.
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление въззивният съд е приел за безспорно установено, че с
описаното в АУАН и НП деяние (бездействие) касационният жалбоподател е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 30ж, ал. 3 от ЗТИП, за
което правилно е санкциониран на основание чл. 56 от ЗТИП.
Съдът е обсъдил възраженията на наказаното
лице и ги е отхвърлил като неоснователни, излагайки мотиви въз основа, на които
достига до съответните правни изводи.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите
на Русенския районен съд, изложени в решението, предмет на касационната
проверка, като намира развитите касационни възражения за неоснователни.
Изложените пред настоящата инстанция
възражения на касатора практически преповтарят съображенията му, развити пред
въззивния съд, на които възражения районният съд е дал отговор в решението си.
Касационният съд не намира за нужно да
преповтаря тези мотиви.
Касационната инстанция споделя извода на
РРС, че в хода на развилото се производство по ЗАНН, приключило с издаване на
процесното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения. По безспорен и
категоричен начин са установени обстоятелствата по извършеното административно
нарушение.
Съдът е анализирал всички събрани писмени и
гласни доказателства.
Мотивите са в достатъчна степен ясни и
последователни, като са засегнати всички въпроси във връзка със
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в
конкретния случай не е налице твърдяното от касатора съществено процесуално
нарушение от страна на въззивния съд, който напълно обосновано и точно
съобразно правилата на формалната логика (според употребения от касатора
термин) е приел, че дружеството е надлежно уведомено за искането на контролните
органи да се представят съответните документи. Искането е адресирано до
управителя на дружеството, а не до физическото лице К.С., и правилно е прието,
че получаването му от упълномощено от дружеството лице, удостоверява редовното
му връчване. Правилно е прието също така, че касационният жалбоподател е бил
наясно с искането, тъй като при получаване на поканата за съставяне на АУАН
(която е получена лично от С.) и впоследствие на самия АУАН не е възразил по
никакъв начин, че не му е известно въобще подобно искане. Касаторът твърди, че
контролните органи е следвало да впишат искането на документи в самия протокол
за извършената проверка и така да го връчат на присъствалото на проверката
лице, като по този начин наказаното лице счита, че би бил уведомен надлежно за
искането по чл. 30ж, ал. 1 ,т. 4 от ЗТИП. В същото време обаче отрича, че
получено от същото лице писмо до управителя на дружеството му е редовно връчено,
очевидно прилагайки различна логика.
Неоснователно е и твърдението за нарушение
на чл. 18 от ЗАНН, с аргумент, че исканите документи се отнасят до две проверки
(административни производство), респективно и нарушенията са две. В случая се
касае за едно искане на документи, което обосновава и еднократно нарушение като
е без значение исканите документи за колко проверки се отнасят.
Не могат да бъдат споделени и възраженията,
че наказаното лице не може да е субект на нарушението предвид разпоредбата на
чл. 24, ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка въззивният съд е изложил подробни мотиви,
които както вече се посочи, се споделят напълно от настоящата инстанция. Следва
да се допълни, че в случая разпоредбата на чл. 56 от ЗТИП предвижда като субект
на нарушението да е само физическо лице и не предвижда наказание за търговското
дружество търговец. Действително разпоредбата на чл. 30ж, ал. 3 от ЗТИП
обвързва определен кръг лица, които в преобладаващата си част са търговци да
съдействат при осъществяване на правомощията на контролните органи на ДАМТН.
Когато търговецът обаче е юридическо лице съдействието дължимо от търговеца по
чл. 30ж, ал. 3 от ЗТИП се осъществява чрез представителите по закон на
юридическото лице или други длъжностни лица с изрично предоставени
представителни спрямо юридическото лице функции. В тази връзка и наказуеми по
чл. 56 от ЗТИП са именно тези физически лица, представляващи юридическото лице
по закон или по пълномощие. Такъв именно е и касационният жалбоподател, който е
управител на дружеството, задължено да оказва съдействие по чл. 30ж, ал. 3 от
ЗТИП.
С оглед гореизложеното решението на РРС е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221,
ал. 1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 99/07.02.2022
г., постановено по АНД № 2106/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: