Решение по дело №4257/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260897
Дата: 29 октомври 2020 г.
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20201100504257
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 29.10.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 4257 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 22.01.2020 г.  по гр.дело № 15384/19 г., СРС,  ІІ ГО, 164 е осъдил З. „А.“ АД, ЕИК ******* да заплати на С.  К.  Д., ЕГН ********** по предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, сумата от 5225,06 лв. представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № **********/22.08.2018 г., за реализиран на 10.12.2018г. риск - частична щета по лек автомобил марка „Ауди", модел „Q 5", с рег.№ *******, в резултат на удар с животно /куче/, ведно със законната лихва от 15.03.2019г. до окончателното погасяване, а на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, сумата 959 лева - разноски по делото, сторени пред СРС.

Решението е обжалвано  с въззивна жалба от ответника З. „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д.З.с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения като не е приел представяния от ответника протокол от 12.12.2018 г. от обследване електрониката на увредения автомобил, защото е бил представен на английски език, като не е дал указания на страната за представяне на точен превод на документа, че съдът неправилно е приел, че по делото не е установено ищецът да е декларирал неверни обстоятелства във връзка с механизма на събитието-удар в животно, излязло на пътя. Съгласно приетата по делото САТЕ, описаният от ищеца механизъм е възможен, но не и категоричен, доколкото при удар на животно, какъвто се твърди в исковата молба, най-често по долната страна на автомобила остават косми от животното, каквито не са открити в настоящия случай. Най-накрая се твърди, че съдът неправилно е кредитирал показанията на ищцовия свидетел за обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и обстановката при неговото настъпване, като ищецът не е ангажирал доказателства, че свидетелят е бил очевидец на събитието и е възприел непосредствено настъпването на същото.

Ето защо моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да исковете бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни. Претендират се присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемиата  С.  К.  Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат А.И.Д.-К.от СтАК, със съдебен адрес:***, офис 1 оспорва  въззивната жалба в депозирания по делото отговор.  Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително адвокатско възнаграждение..

Съдът приема, въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от С.  К.  Д., ЕГН ********** срещу З. „А.“ АД, ЕИК ******* за осъждане на ответника за сумата от 5225,06 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № **********/22.08.2018 г., за реализиран на 10.12.2018г. риск - частична щета по лек автомобил марка „Ауди", модел „Q 5", с рег.№ *******, в резултат на удар с животно /куче/, ведно със законната лихва от 15.03.2019г. до окончателното погасяване.

Ищцата твърди,  че на 10.12.2018 г. управлявания от нея л.а. „Ауди Q5" с per. № *******, на който тя била в качеството на лизингополучател, претърпял инцидент на пътя на влизане в с. Негован, община Столична, като ударила внезапно изскочило на пътното платно куче, в резултат на което по автомобила настъпили множество имуществени вреди. Ищцата уведомила на тел.112 за инцидента, но от Пътна полиция отказали да посетят произшествието и да съставят протокол за ПТП, тъй като при инцидента нямало пострадали лица. На същия ден ищеца посетил офис на своя застраховател по застраховка „Каско" - настоящия ответник и подала уведомление за настъпилото застрахователно събитие. Автомобилът бил застрахован по комбинирана застраховка „Каско и Злополука" при ответника З. „А.“ АД с период на валидност на застраховката от 23.08.2018 г. до 22.08.2019 г. Автомобилът бил обект на договор за финансов лизинг, но ищцата била вписана в същия като ползващо лице. В резултат на заявлението до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, била образувана преписка по щета № 10018030134191 по описа на З. „А." АД. Ищцата  представила всички изискани от застрахователя документи, но ответникът отказал изплащането на обезщетение с изричен отказ от 03.01.2019 г., мотивиран с „несъответствие между декларирания механизъм на събитието и датата на настъпилите по автомобила увреждания".  За ищцата този отказ е неправомерен, тъй като не били налице обстоятелства по чл.408 от КЗ, при които единствено застрахователят можел да откаже плащане. За отстраняване на получените по автомобила щети, ищцата заплатила на оторизиран за марката сервиз „П.И.А. БГ" сумата от 5225,06 лв., за което била издадена проформа фактура № **********/1 11 181/17.01.2019 г.

Ето защо, моли съда да осъди ответника да й заплати застрахователно обезщетение в размер от 5225, 06 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -15.03.2019 г. до окончателното плащане.

Ответното дружество З. „А.“ АД, ЕИК ******* в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, в който е оспорил иска. Не е оспорил наличието на валидно застрахователно правоотношение за л.а. „Ауди Q5" с per. № *******, но се твърди, че в конкретния случай е налице изключен риск, посочен в т.14.8. от ОУ, а имено че от застрахования са посочени неверни данни за събитието. Оспорени са както настъпването на събитието, нанесените на застрахования автомобил вреди, така и причинната връзка, поради което за него не възниквало задължение за плащане на застрахователно обезщетение. Твърди се, че отказът е основан на изрична разпоредба на т.58.1. от ОУ, която дава право на ответното дружество застраховател при неизпълнение на посочените задължения от страна на застрахования да намали или откаже плащане. В условията на евентуалност се сочи, че искът е предявен в завишен размер.

Съдът констатира следното:

По делото е безспорно, че лек автомобил „АУДИ Q 5" с per. № *******е бил застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско" към датата на събитието 10.12.2018 г., като във връзка с претърпения инцидент и получените увреждания по застрахования автомобил, ищецът е подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение до ответника, била образувана преписка по щета № 10018030134191, по която застрахователят/ответник се е произнесъл с изричен отказ.

По делото са приети уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС" и заключение по изслушаната САТЕ, от които се установява, че описаният от ищеца механизъм на настъпване на ПТП е възможен, с оглед получените увреждания по автомобила. Според вещото лице, изготвило експертизата, съобразно заявения механизъм на настъпване на процесното ПТП - удар от животно в предната част на автомобила, описаните вреди по автомобила в приложената проформа-фактура могат да бъдат получени и се намират в причинно-следствена връзка със заявеното ПТП от 10.12.2018 г. Относно твърдението във въззивната жалба, че съгласно САТЕ, описаният от ищеца механизъм е възможен, но не и категоричен, доколкото при удар на животно, какъвто се твърди в исковата молба, най-често по долната страна на автомобила остават косми от животното, каквито не са открити в настоящия случай, то следва са се отбележи, че отново според вещото лице, в настоящия случай, съобразно механизма на настъпване на удара, явно кучето е отхвърлено и в такъв случай не остават следи от козината на животното.

Според САТЕ, стойността на причинените вреди по цени на оторизиран за марката автомобили сервиз, без прилагане на обезценка, овехтяване и др. и за възстановяването му в състоянието отпреди произшествието, т.е. по пазарни цени възлиза на сумата от 5525, 06 лв. /съобразно с фактурната стойност/.

Настоящата инстанция намира, че законосъобразно по делото не е бил приет Протокол от 12.12.2018 г. от обследване на електрониката на увредения автомобил, защото същият е бил депозиран от трето неучастващо в процеса лице „П.И.А.“ ЕАД на език, различен от българския, а и е бил непълен. Във въззивната жалба се твърди невярното обстоятелство, че този документ е представен от ответника, тъй като в съдебно заседание на 14.10.2019 г., процесуалният представител на ответника е заявил изрично, че не държи да се приеме представения с отговора протокол, тъй като такъв вече е представен от третото неучастващо по делото лице.

Интерес представлява твърдението във въззивната жалба, че съдът неправилно е кредитирал показанията на ищцовия свидетел за обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и обстановката при неговото настъпване, като ищецът не е ангажирал доказателства, че свидетелят е бил очевидец на събитието и е възприел непосредствено настъпването на същото. Явно това е останало като „сламка“ от някое друго дело, тъй като в настоящето производство нито е искан, нито е допускан и разпитван свидетел на ищеца, от чиито показания да се установява механизма на ПТП и обстановката при неговото настъпване.

От правна страна:

Приложимата норма е чл.405, ал.1 от КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Според чл.400, ал.1 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а според ал.2 на същия текст за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Настоящата инстанция приема, че са налице всички предпоставки на визираната правна норма, а именно възникването на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско" с предмет процесният автомобил, настъпването в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди на процесния лек автомобил. Доказан е и действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие-удар от куче, както и факта, че ищецът е изпълнил задълженията си във връзка с обявяване на обстоятелствата.

Разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на застрахователно обезщетение в Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016 г., са тези на чл.363 и чл.364 КЗ - касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при сключване на застрахователния договор; чл.395 КЗ-свързана с неизпълнение задълженията на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл.403, ал.4 КЗ, касаеща отказа за заплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на задължението за съобщаване; както и общата разпоредба на чл.408 КЗ, съгласно която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, както и в други случаи, предвидени със закон. Общата разпоредба на чл.408 КЗ установява правилото, че основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение е само това неизпълнение на предвидени в застрахователния договор задължения, което е значително с оглед интереса на застрахователя.

Въззивната инстанция също намира, че ответникът не е ангажирал доказателства, които да обосноват възраженията му за нарушаване от ищеца като застраховано лице на задълженията му по договора за застраховка „Каско“ относно уведомяването на застрахователя в срок от 24 ч. след инцидента или пък за декларирани неверни данни за механизма на ПТП-удар в животно, излязло внезапно но пътното платно. По делото липсват доказателства кои обстоятелства ищцата е укрила от застрахователя при сключване на застраховката или е декларирала невярно.

 Съгласно приложената комбинирана застрахователна полица № **********/22.08.2018 г., между страните по делото е бил сключен застрахователен договор, съгласно клаузи „Пълно Каско" и „Злополука" на местата в МПС, като лек автомобил „Ауди Q 5" с per. №********бил застрахован срещу всички рискове, посочени в Раздел III „Покрити рискове" на Общите условия за застраховане на МПС /Каско/ съгласно клауза Пълно каско, с която застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове, включени в клаузите „М - минимално каско"; „Ч - частично каско" и „К - кражба", като в т.8.3. на клаузата „Ч" - Частично каско изрично е посочен  риска  „авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от препятствия по пътното платно като земни, скални маси и други, нарушаващи цялост на пътното покритие, падащи дървета и клони, падащи предмети от сгради и летателни тела“.

Относно размера на обезщетението, същото е определено съобразно нормите на КЗ, а именно чл. 386, ал.2 КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. То не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/ - чл.386, ал.1 КЗ. Размерът е определени и в съответствие с приетата по делото САТЕ.

Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.01.2020 г. по гр.д. № 15384/2019г. на СРС, ІІ ГО, 164 състав.

ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Д.З.да заплати на С.  К.  Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат А.И.Д.-К.от СтАК, със съдебен адрес:***, офис 1 направените от нея разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Решението  е окончателно и е подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.