№ 2658
гр. София , 02.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503540 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. В. Т. и В. В. Т. , чрез адв. С. срещу
определение от 03.09.2020 г., постановено по т.д. № 67/20 г. по описа на
Окръжен съд Благоевград с което е оставена без уважение молбата им по чл.
83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото до
сумата от 1 000 лева за всеки от тях. Поддържа се, че определението е
незаконосъобразно, тъй като молителите обективно нямат доходи да заплятат
таксата в посочените размери. Иска се отмяната му и уважаване на молбите
по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от
страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда,
че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Освобождаването от такси и
разноски по реда на чл.83, ал.2 от ГПК цели да отстрани съществуваща
1
обективна пречка за разглеждане на възникналия между страните спор. С
него се цели да се даде възможност на лицата, които са лишени от средства да
заплатят държавна такса и разноските за производството не по тяхна вина, да
получат защита на правата си.
В случая от представените от молителите декларации за материално и
гражданско състояние е видно, че същите са съпрузи, хора на средна възраст,
здрави са и получават доходи в общ размер на около 1 560 лева. Разполагат с
жилище с площ от 120 кв.м. в с.***, както и земеделска земя от 500 кв.м, от
която може да бъде реализиран доход, които очевидно умишлено не е
посочен. Основание за такова съждение дава обстоятелството, че от служебна
справка в Търговския регистър, се установява че ищеца В. Т. е едноличен
собственик на капитала на търговско дружество – „Василякис” ЕООД с ЕИК
*********, което обстоятелство обаче не е декларирано.
При тези данни съдът приема, че имущественото състояние на ищците
им позволява да заплатят дължимата държавна такса по делото в определения
от първоинстанционне съд размер от 2 000 лева – по 1 000 за всеки един от
тях.. Законодателят е предвидил възможността по производството да не се
заплащат такси и разноски от физически лица, които обаче са в изключително
затруднено материално положение, в не добро здравословно състояние, във
възраст, в която не са в състояние да полагат труд, не притежават имущество,
нямат възможност да реализират други доходи и др.. Настоящия случай,
очевидно не е такъв.
Предвид изложеното въззивният състав приема молбата за
освобождаване от такса до сумата от 1 000 лева за всеки ищец, като
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящият състав с тези на
първоинстанциотнният съд, то обжалвания съдебен акт следва да бъде
потвърден.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.09.2020 г., постановено по т.д. №
67/20 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен
срок от съобщението до жалбоподателите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3