Присъда по дело №553/2024 на Софийски окръжен съд

МОТИВИ към присъдата от 05.02.2025 год. по нохдело №
20241800200553 от 2024 год. по описа на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – 9
наказателен състав

Внесен е обвинителен акт срещу В. В. Ц. за това,че на 14.08.2021 год. на
главен път II-17 ПИК /срещу трети километър/ посока С.-М.,при управление
на моторно превозно средство- лек автомобил марка „М.“ модел „Ц-500“ с рег.
№ СВ **-** СН е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:
„ Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат ,когато възникне опасност за движението“- нарушение по чл. 20,ал.2
изр.2 от ЗДвП, като движейки се със 113,88 км/ч не е намалил скоростта си на
движение и при възникнала необходимост не е спрял управляваното превозно
средство и е последвал удар в пресичащ пешеходец, и по непредпазливост е
причинил смъртта на С. К. И. на 73 год. от гр. Б.- престъпление по чл.
343ал.1,б.“в“ вр.чл. 342 ал.1 от НК.
Като частни обвинители по делото са конституирани Й. П. И.- съпруга,
А. С. С. и П. С. С.-дъщери, наследници на починалия С. И..
В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло предявеното
обвинение. Намира,че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка
е доказана. Според обвинението пострадалият е предприел нерегламентирано
пресичане на платното за движение от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на управлявания от подсъдимия автомобил, движещ се със скорост
113,88 км/ч по средата на двете пътни ленти. Прокурорът твърди,че
подсъдимият без да намалява скоростта на движение и без да спира
превозното средство ,при възникналата опасност на пътя, застигнал
пешеходеца и настъпил удар между предната лява част на автомобила и
дясната страна на пешеходеца. Тялото на пострадалия попаднало върху
автомобила, деформирало горния край на челното стъкло и лявата колонка,
като се откъснала дясната му ръка, тялото паднало на пътната настилка,
продължило движението си и се ударило в стълб на мантинелата и се
установило. Обвинението се позовава на съдебно медицинската експертиза,
установяваща ,че смъртта на пострадалия се дължи на тежка, несъвместима с
живота, съчетана травма, смъртта е настъпила мигновено и е била
неизбежна.Според прокурора, подсъдимият е могъл да избегне удара, ако се е
движил със скорост от 73 км/ч. , която би му позволила да спре в границите на
осветения пред него пътен участък. Пледира за нарушение на чл. 20,ал.2 от
ЗДвП , като твърди,че подсъдимият не е съобразил скоростта си на движение с
нощната тъмнина и сам се е поставил с положение да не може своевременно
да реагира на възникналата опасност на пътя . Твърди се също, че
подсъдимият не съобразил обичайното присъствие на проститутки в този
район, което обстоятелство също е следвало да се отчете в конкретната пътна
обстановка. Прокурорът отчита и неправомерното поведение на пешеходеца
на пътя , довело до съпричиняване на вредоносния резултат. Пледира за
наказание лишаване от свобода ,близко до минималния размер на санкцията,
с прилагане на разпоредбата на чл.66 от НК, както и за лишаване на право да
управлява МПС за срок, за който е наложено и наказанието лишаване от
свобода.
Повереникът на частните обвинители поддържа обвинението и
изложените от прокурора доводи. В допълнение твърди,че в конкретния пътен
участък имало многобройни заведения, бензиностанции, освен това обичайно
се движили проститутки по пътното платно и това задължавало подсъдимия
1

да съобрази скоростта с тези обстоятелства. Според повереника избраният от
водача начин на управление, на автопилот, го лишавало от пълноценен
контрол над автомобила , а освен това водачът бил пренебрегнал
задължението си да се движи в дясната лента, след като тя била свободна.
Повереникът споделя тезата на прокурора, че пешеходецът е прескочил
мантинелата, разделяща двете пътни платна и е предприел пресичане от ляво
на дясно, като бил изминал достатъчно дълго разС.ие ,за да може водачът да
го забележи.Освен това повереникът твърди,че водачът неправилно отклонил
леко вдясно посоката на автомобила и това причинило удара, тъй като, ако бил
продължил направо е щял да премине покрай пресичащия пешеходец.
Подсъдимият дава подробни обяснеиния. Твърди,че е управлявал на
автопилот с избрана скорост от 90 км/ч , каквато скорост е разрешена за този
пътен участък. Управлявал на автоматичен режим на светлините, които се
променяли в зависимост от наличието на насрещно движение и автомобили
пред него.За момента на инцидента твърди, че пред неговия автомобил в
същата посока не са се движили други превозни средства, но имало
интензивно движение на тирове в насрещното платно. Твърди,че в нито един
момент не е забелязал пешеходеца. Усетил удара и силна въздушна струя,
очите му се напълнили със стъкла,много трудно спрял автомобила. Веднага
след спирането се обадил на телефон 112 и помолил за съдействие защото
нещо се блъснало в колата му. Едва от пристигналите на място полицаи
разбрал,че е блъснал човек. В медицинския център чул коментари,че
пострадалият човек бил с деменция и често се губел. Твърди също,че
автомобилът му притежава всичси съвременни защитни системи,
включително за автоматично спиране , но нито една от системите в случая не
била сработила. Познава добре конкретния участък и твърди, че
бензиностанциите са доста далеч от мястото, а крайпътните заведения от
години са затворени. По принцип знае, че в този район се движат проститутки,
но конкретната нощ било пусто.
Защитата на подсъдимия пледира за оправдателна присъда поради
недоказаност на обвинението. На първо място твърди, че по никакъв начин по
делото не било доказано прескачане на мантинелата от страна на пешеходеца
и негово движение от ляво на дясно. Акцентира на установеното чрез съдебно
психиатрична експертиза съС.ие на невменяемост на пострадалия, което е
отразено и в обвинителния акт, но изцяло игнорирано от прокурора при
излагане на фактическата обстановка. Според защитата произшествието е на
пусто място, като встрани от пътя няма абсолютно никакви обекти, които да
представляват някаква цел за пресичащ пешеходец. Според защитата
присъствието на пешеходеца на пътя не е обусловено от някаква цел или
намерение за пресичане , а се дължи изцяло на неговата невменяемост, която
предполага множество житейски хипотези за негово поведение, като се
започне от желание за самоубийство ,чрез хвърляне пред движещ се
автомобил, и се продължи с всякакви възможни действия на пътя като
скачане, тичане, въртене, криене под мантинелата или други действия под
въздействието на халюцинации. Невменяемото съС.ие на пострадалия, според
защитата , компрометира сериозно изводите на автотехническата експертиза,
която си е служила със софтуерен продукт, в който обаче са заложени данни за
движение на пешеходеца, така както е описано в обвинението, но които
данни,според защитата ,изобщо не са доказани по делото. В тази връзка се
оспорват изводите на експертизата за превишена скорост на движение на
автомобила. От друга страна защитникът коментира липсата на обвинение за
превишена скорост и излага доводи, че в конкретния случай липсва причинна
връзка между сочената от експертите скорост над 110 км/ч и вредоносния
2

резултат, тъй като самите експерти приемат, че само при скорост от около 70
км/ч ударът е предотвратим, а водачът не е имал задължение да се движи с
такава скорост, тъй като макар и нощем, в този участък е разрешена скорост
до 90 км/ч. Защитникът твърди, че в конкретния случай водачът не е имал
възможността да съобрази своите действия с появата на пешеходеца, тъй като
тя е абсолютно неочаквана, нелогична и обусловена изцяло от невменяемото
съС.ие на пострадалия. Тук отново се акцентира на абсолютно недоказаната
фактическа обстановка досежно посоката и скоростта на движение на
пешеходеца. Опонира се на обвинителната теза за наличието на
бензиностанции, заведения и присъствие на проститутки, като се акцентира на
показанията на пристигналите на място полицейски служители ,които са дали
показания, че районът на произшествието е бил абсолютно пуст. Защитата
черпи аргумент и от експертното заключение, че ако автомобилът се е движил
на къси светлини, ударът е абсолютно непредотвратим. Твърди,че липсват
каквито и да са доказателства за движение на дълги светлини и съответно не е
опровергано твърдението, че насрещно движещите се тирове са предизвикали
автоматично включване на късите светлини на автомобила.
След като обсъди становищата на страните и анализира по отделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, съдът намери за безспорно
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В. Ц. е правоспособен водач на моторно превозно средство
от 2011 год. Притежава категории „В“ и „АМ“. През годините многократно
санкциониран по административен ред за допуснати нарушения на правилата
за движение по пътищата.Не е осъждан. Към инкриминираната дата
управлявал лек автомобил марка „М.“ с рег.№ СВ ****СН,черен на цвят.
Пострадалият С. И. живеел в гр.Б., в едно жилище със съпругата си Й.
И.. От брака си имали две пълнолетни дъщери А. и П. С.и. Пострадалият
през последните години бил в недобро здравословно съС.ие, страдал от
диабет, а през последната година преди произшествието започнал да се държи
неадекватно, губел представа за реалността, нощем излизал безпричинно и се
губил в различни райони на града, което налагало често близките му да го
търсят . Чрез назначена на досъдебното производство и защитена пред съда
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че пострадалият И. страдал
от психично заболяване- мултиинфарктна сенилна деменция с допълнителни
симптоми, предимно зрителни халюцинации и епизоди на остра обърканост.
По време на инкриминирания инцидент е бил в съС.ие на невменяемост, не е
могъл да разбира свойството и значението на своите действия и да ръководи
постъпките си.
През нощта на 13/14 август 2021 год. подсъдимият управлявал
посочения автомобил ,пътувайки от гр. С. към гр. М.. В колата бил сам, не
бил употребил алкохол или наркотични вещества . Около 01.00 часа на 14
август 2021 год. управляваният от подсъдимия автомобил се движил по
главен път II-17 , в района наричан „ПИК“ /писта за излитане и кацане/, около
трети километър, в посока С.-М.. В този участък пътят е с две платна за
движение, разделени с двойна мантинела, обозначена със светлоотразителна
сигнализация и с по две ленти във всяка посока, всяка от тях по четири метра
широчина, отделени с прекъсната разделителна линия , както и широко 10.5 м
. асфалтирано пространство отстрани вдясно, представляващо уширение на
пътя с характеристиките на аварийна лента. Участъкът от пътя бил прав, със
сухо асфалтово покритие , без неравности по платното, напълно неосветен.
Максимално разрешената скорост за движение на МПС била 90 км/ч.
Същата нощ пострадалият И. бил в дома си в гр.Б., жк“С.“ ,бл.1,вх.Б,
3

ет.6, ап.34 заедно със съпругата си Й. И. . Без установена по делото причина,
пострадалият напуснал дома си като отсъствието му било установено с
известно закъснение от съпругата му , която започнала да го търси. Като не го
открила в близост до жилището им, свидетелката И. позвънила на мобилния
телефон на съпруга си и установила телефонна връзка с него. Пострадалият
казал ,че се е загубил някъде в центъра на гр. Б. и вижда около себе си
някакви светлини.Казал,че до няколко минути ще се прибере. След този
разговор свидетелката И. се обадила на дъщерите им П. и А. С.и , уведомила
ги, че баща им се загубил някъде в центъра на града. Посочените свидетелки,
заедно със свидетелите П. С. и Ю. Х. започнали да издирват безуспешно
пострадалия в различни райони на града, търсили го и на мобилния му
телефон, който обаче вече бил изключен.
По неустановен начин на придвижване , по неустановен маршрут и в
съС.ие на невменяемост, пострадалият се озовал на пътното платно в
описания по-горе пътен участък в момент, когато към същото място се
приближавал управляваният от подсъдимия автомобил. Автомобилът се
движил със скорост около 110 км/ч. , надвишаваща максимално разрешената
скорост от 90 км/ч. Пред автомобила в същата посока нямало превозни
средства, в насрещното движение имало интензивно движение на товарни
камиони. С оглед автоматичния режим на превключване на светлините и
поради наличието на насрещно движещи се превозни средства, автомобилът
на подсъдимия се е движил на къси светлини. В момент , в който
пострадалият се намирал на границата между лявата и дясната ленти за
движение, в посоката на движение на управлявания от подсъдимия автомобил
, обърнат с дясната си страна към приближаващия автомобил , настъпил удар
между предната лява част на автомобила и дясната страна на тялото на
пострадалия. На около 60 м. от мястото на удара , автомобилът, който се
движил в лявата лента , се отклонил леко в дясно , като до момента на удара не
се констатира промяна в скоростта на движение, дължаща се на задействане на
спирачния педал от водача. От удара, който попаднал под масовия център на
тялото на пострадалия , тялото се наклонило към автомобила ,главата
достигнала и се ударила в горния край на челното стъкло, което се счупило,
дясната ръка на пострадалия достигнала до лявата колонка на челното стъкло,
като в следствие на скоростта на автомобила била откъсната от рамото. След
това тялото било отхвърлено напред и в ляво, спрямо посоката на движение на
автомобила, паднало на пътната настилка, продължило движението и се
ударило в стълб от мантинелата, където се установило. В следствие от удара
пострадалият получил изключително тежка, несъвместима с живота ,съчетана
черепно мозъчна и гръдно коремна травма, смъртта му настъпила мигновено и
е била неизбежна.
След удара очите на подсъдимия били наранени от пръсналите се стъкла
от счупеното челно стъкло на автомобила. Със затруднения успял да спре
автомобила в дясно на пътя и се обадил на телефон 112 като информирал, че
претърпял пътно транспортно произшествие, при което „нещо се било ударило
в автомобила му, нещо било излязло на пътя му, не знае дали човек или
животно“. Едва по късно, след идването на място на полицейски служители,
научил от тях, че от удара е пострадал и починал човек .
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена на основата на свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели, на основата на дадените от подсъдимия подробни обяснения , на
основата на назначените и приети по делото експертни заключения, както и на
основата на приложените към делото писмени доказателства. Съдът отчита
множество неизяснени по делото обстоятелства ,имащи решаващо значение за
4

установяване на обективната истина , част от които са останали неизяснени
при изчерпване на всички доказателствени средства и възможности в хода на
досъдебното и съдебно производство, а друга част не са били изяснени поради
пасивност на разследващите органи. В мотивите ще бъдат изложени подробни
съображения в тази връзка.
Първата група свидетели, показанията на които бяха обсъдени от съда,
са наследниците на пострадалия- съпругата Й. И. и дъщерите А. и П.
С.и,частни обвинители по делото ,както и техните близки родственици-
свидетелите П. С.- внук на пострадалия и син на А. С., С. С.,внучка на
пострадалия и дъщеря на П. С.,П. С.- внук на пострадалия , Н. И.- брат на
пострадалия. Прави впечатление съществената промяна в свидетелските
показания на част от посочените свидетели , дадени пред съда и показанията,
които същите свидетели са давали по време на досъдебното производство,
досежно психическото съС.ие на пострадалия в месеците преди инцидента,
наличието на дементни прояви в неговото поведение и наличието на други
случаи, в които той нощно време е напускал дома си и се налагало близките му
да го издирват на различни места в града. Така например съпругата Й. И. е
категорична в твърденията си, че никога не се било случвало пострадалият да
напуска дома си нощем и да се налага близките му да го търсят. Дъщерята П.
С., която има и медицинско образование, пред съда е категорична ,че нейният
баща никога не е имал дементни прояви, и че никога не е стоял въпрос за
събиране на медицинска документация за негово освидетелстване като болен
от деменция. Същото пред съда твърди и внукът П. С.. Поради
констатираните съществени противоречия бяха прочетени показанията на тези
свидетели дадени на досъдебното производство. Установи се, че на
досъдебното производство П. С. е била категорична, че нейният баща е
страдал от деменция и повече от година имало моменти, в които се бунтувал и
губил представа за реалността. Твърдяла е ,че семейството събрало
необходимата документация за това съС.ие на пострадалия, която представила
в Центъра по хигиена и на 28 август било насрочено освидетелстване пред
комисия за диагностициране на деменцията. На досъдебното производство
същите обстоятелства са били потвърдени и от внука П. С. , който също е
заявил, че дядо му страдал от деменция и на 28.08.21 г. е следвало да се яви
пред ТЕЛК за освидетелстване на деменцията .Сочи и други случаи, когато
дядо му се губил нощем , забравял много неща, не разпознавал близките си и
искал да излиза посред нощ. Прави впечатление,че прочетените показания на
П. С. и П. С. са дадени на 14 август,часове след инцидента , което е сериозно
основание да се приеме,че същите са били чистосърдечни и не са повлияни от
чужди съвети и евентуално последващо предявяване на граждански искове.
От особена важност е и обстоятелството, че така коментираните показания са
потвърдени от свид. Ю. Х., който в онзи период е живял съпружески с
дъщерята А. С. и който също твърди,че е чувал,че пострадалият страдал от
деменция, имал психически проблеми, но още нямал изкарани документи за
това. Съдът изцяло кредитира неговите показания,като дадени от
непредубедено лице и съответстващи на показанията от досъдебното
производсдтво на П. С. и П. С. .За да прецени,кои показания да кредитира,
съдът обсъди и съдържанието на етапна епикриза от неврологичен кабинет ,
изготвена на 25.05.2021 год. от д-р А. С., в която освен симптоматиката на
диабет , подробно са описани и други сведения, а именно прогресиращи
паметови смущения,промяна в поведението,на моменти агресивен,, объркан,
иска да излиза от дома си, не може да се ориентира извън дома, , съпругата му
съобщавала за чести халюцинации и делюзии, не може сам да приема
лекарствата си, невъзможно самообслужване . В същата епикриза има
отразени диагнози умерен дементен синдром, органична атрофия на главния
5

мозък и др. Всичко това даде основания на съда да кредитира показанията на
посочените свидетели П. С. и П. С. , дадени на досъдебното производство като
убедителни, непротиворечиви, съвпадащи с представените писмени
доказателства и подкрепени от заключението по приетата съдебно
психиатрична експертиза на в.лице д-р С.. По същата причина съдът не даде
вяра и на свидетелските показания на съпругата Й. И., в частта,в която тя
твърди,че нямало други случаи,когато пострадалият напускал нощем дома си
и се губил в града. Съдържанието на свидетелските показания на останалите
посочени родственици не са достатъчно подробни и конкретни досежно
психическото съС.ие на пострадалия, поради което съдът прие,че същите не
могат да се противопоставят на показанията от досъдебното производство,
дадени от П. С., П. С., Ю. Х. и епикризата на д-р Стоядинова. Извън
обсъдените подробно противоречиви свидетелски показания ,относими до
психическото съС.ие на пострадалия, съдът изцяло кредитира свидетелските
показания на всички роднини на пострадалия по отношение на събитията от
инкриминираната нощ , както и за техните отношения на емоционална
близост с пострадалия . Съдът не кредитира твърденията на свид. П. С. за
това,че районът на произшествието е бил добре осветен от светлините на
крайпътни заведения, тъй като тези показания се опровергават от
съдържанието на огледния протокол и показанията на полицейските
служители.
Втората група свидетелски показания са на полицейските служители
И., И. и Д. , които са посетили мястото на пътно транспортното произшествие.
Съдът изцяло кредитира техните показания, които съдържат описание на
района на произшествието , местоположението и съС.ието на тялото на
пострадалия, местоположението и повредите по автомобила, душевното
съС.ие на подсъдимия и дадените от него първоначални сведения . Тези
показания са убедителни, непротиворечиви и изцяло се подкрепят от
съдържанието на огледния протокол , от обясненията на подсъдимия и от
свидетелските показания на родствениците, които са посетили мястото на
произшествието-свидетелите П. С. и Ю. Х. .
При анализа на гласните доказателства съдът подробно обсъди и
анализира и обясненията на подсъдимия. Съдът не дава вяра на твърденията
му ,че е управлявал автомобила със скорост около 90 км/ч. Тази част от
обясненията категорично се опровергава от приетите автотехнически
експертизи, установяващи скорост не по малка от 110 км/ч. Съдът дава вяра на
твърденията, че произшествието е станало в напълно неосветен участък на
пътя, при движение на къси светлини , при интензивно насрещно движение и
при липса на превозни средства пред автомобила в същата посока. Липсата на
улично осветление или на осветяване от странични обекти се установява от
огледния протокол. Движението на къси светлини, обусловено от
автоматичния режим на превключване на светлините ,поради насрещно
движещи се автомобили,са обстоятелства, които не могат нито да се
потвърдят,нито да се опровергаят от останалите събрани по делото
доказателства. По делото не са установени и разпитани абсолютно никакви
свидетели очевидци . На досъдебното производство не са положени усИ. да се
установи наличието на камери на АПИ или други камери, чрез записите на
които би могло да се установи твърдяното от подсъдимия интензивно
движение на тирове в насрещното движение или евентуално да се
индивидуализира някое превозно средство и по този начин да се открие
очевидец на инцидента. Това бездействие на разследващите органи не може
да се поправи с процесуална активност на съда, тъй като съдебното
производство се провежда повече от три години след инкриминираната дата .
6

При това положение съдът е длъжен да даде вяра на единственото
доказателствено средство ,използвано по делото , за установяване на
обстоятелството на какви светлини се е движил автомобила и това са
обясненията на подсъдимия, които не са потвърдени,но не са и опровергани от
други доказателства. Този въпрос е спорен по делото, но съдът е длъжен да
тълкува съмненията в полза на обвиненото лице, а не в негова вреда. Следва
обаче,да се отчете и обстоятелството,че подсъдимият описва инцидента по
един и същ начин от самото начало на производството, включително,когато
срещу него не е имало обвинение и не е ползвал адвокатска защита, което е
индиция за негова процесуална добросъвестност.Съдът дава вяра и на
твърденията на подсъдимия,че в нито един момент не е възприел
присъствието на пострадалия на пътя, че изобщо не е видял какво е ударил с
автомобила си и не е избягвал опасността,чрез завиване в дясно. Тази част от
ябясненията се подкрепя от заключението по фоноскопната експертиза и не се
опровергава от никакви други доказателства по делото. Съдът отчете
експертното заключение по комплексната експертиза,че на около 63 м. от
мястото на удара, автомобилът се е отклонил с 3-4 градуса в дясно, но се
съобрази и с отговорите на експертите в съдебно заседание,че това
отклоняване може да се обясни и със задействане на някоя от защитните
системи на автомобила.
Съдът подробно обсъди и изготвените по делото експертни заключения
и изчерпателните отговори на експертите при тяхното изслушване в съдебно
заседание.
По делото няма спор между страните за характера на телесните
увреждания, получени от пострадалия и причинната връзка между травмите и
настъпилата смърт. В тази връзка съдът изцяло кредитира СМЕ на труп,
изготвена от в.лице д-р В. Т., която съдържа изключително подробно описание
на всички травми, причинени на пострадалия , установява по безспорен начин
причинната връзка между уврежданията и неизбежно настъпилата
моментална смърт, описва механизма на уврежданията и времето на тяхното
причиняване,както и времето на настъпилата смърт.
По делото няма спор и по отношение на обстоятелствата, че преди
инцидента подсъдимият и пострадалият не са употребили алкохол или
наркотични вещества. Съдът изцяло кредитира химическите експертизи,
установяващи тези обстоятелства, които изцяло се подкрепят и от съответните
писмени доказателства- талони за медицински изследвания и резултатите от
тях.
Съдът подробно обсъди изготвената и приета по делото съдебно
психиатрична експертиза ,установяваща съС.ието на невменяемост на
пострадалия по време на инцидента. Тази експертиза е назначена по време на
досъдебното производство и нейното заключение е отразено и в
обвинителния акт, макар в обвинителната си реч прокурорът да игнорира
невъзможността на пострадалия да разбира свойството и значението на
действията си и да ръководи постъпките си. Експертизата е изключително
подробна и анализира всички свидетелски показания, както и голям брой
писмени доказателства , включително медицински документи за извършени
прегледи и изследвания и събирани при прегледите анамнестични данни ,
събирани от близките на пострадалия. Заключението на тази експертиза е,че
пострадалият е страдал от психическо заболяване – мултиинфарктна сенилна
деменция с допълнителни симптоми, предимно зрителни халюцинации,
епизоди на остра обърканост. Това заболяване предполага безсмислени
действия които биха могли да обяснят поведението на пострадалия на пътя.
Вещото лице е категоричен ,че по време на инцидента пострадалият е бил
7

невменяем. При изслушването ми в съдебно заседание експертът д-р С.
отговори подробно на всички поставени му въпроси. Заключението му не
беше оспорено от нито една от страните по делото. Съдът изцяло кредитира
това заключение, тъй като същото е подробно аргументирано и почива на
голям доказателствен материал, включително свидетелски показания на
близки роднини на пострадалия,- дъщерята П. С. и внука П. С., дадени на
досъдебното производство.
Съдът кредитира и фоноскопната експертиза, която е установила
съдържанието на разговора на подсъдимия с оператор на телефон 112
непосредствено след произшествието. Тази експертиза също не е предизвиква
спор между страните.
По време на досъдебното производство са били назначени
автотехническа експертиза, изпълненена от в.лице инж.Г. В., комплексна
медицинска и автотехническа експертиза, , изготвена от в.лица инж. С.
Д.,доцент д-р инж. Н. Х. и д-р В. Т., както и допълнителна автотехническа
ексдпертиза,изготвена от инж. С. Д..
Според заключението на инж. Г.В. автомобилът на подсъдимия се е
движил със скорост от порядъка на 110-120 км/ч. и поради липсата на
спираочни следи в момента на удара скоростта е била 115 км/ч. Характерно за
тази експертиза е,че скоростта се определя според деформациите на
автомобила , същата е приблизителна и експертът се позовава на
неконкретизирана в експертизата методика, стр. 125. Опасната зона за
спиране при посочената скорост е била около 125,7 м , а при разрешената
скорост от 90 км/ч е била 85,5 м. Според тази експертиза при движение на
къси светлини водачът е могъл да вижда на около 60 м. в зоната на десния фар
и около 70 м. в зоната на левия фар. При дълги светлини освеитената зона е
била около 140-155 метра . При тези параметри според инж. В. водачът е имал
техническата възможност да види и възприеме наличието на пешеходец и
неговото разположение и движение. В същото време експертът твърди,че при
къси светлини водачът не е имал техническа възможност да предотврати удара
дори при движение с разрешената скорост от 90 км/ч, а при дълги светлини е
имал такава възможност ,вкл. При движение с 115 км/ч. Инж. В. приема,че
максималната технически съобразена скорост на движение при къси светлини
е 70.3 км/ч и при всяка скорост по-малка от тази е имал техническата
възможност да предотврати удара. След съответните изчисления експертът е
локализирал мястото на удара на около метър вдясно от осевата линия на пътя
и на около 15.8 м. от конкретно посочен ориентир. Този експерт,неясно как, е
достигнал до извод,че преди удара пострадалият се е движил попътно пред
лекия автомобил ,в дясната лента , на около метър встрани от осовата линия и
в момента на удара е бил ударен в левия опорен крак . Според експерта
автомобилът се е движил на къси светлини със скорост около 115 км/ч. Като
причина за настъпилото ПТП сочи скоростта на движение на автомобила,
която е била по висока от 70,3 км/ч и водачът сам се поставил в невъзможност
да предотврати удара.
По време на разпита пред съда вещото лице уточни,че посочената в
писменото заключение „методика“ е справочник от 2004 год. , съставен от
проф. Карапетков. Заявява,че е има инженерно образование по двигатели с
вътрешно горене, не разбира от биомеханика, не бил чувал за автомобили,
които автоматично превключват светлините . Приема,че пострадалият се е
движил попътно пред автомобила, тъй като ударът бил отзад в левия опорен
крак . Не дава отговор какви биха били уврежданията по автомобила, ако
скоростта е била около 90 км/ч.
8

Експертизата на инж. В. обективира сериозни съмнения в нейната
правилност ,досежно механизма на ПТП , движението на пешеходеца на пътя,
мястото на съприкосновение с тялото на пострадалия , скоростта на движение
на автомобила. Не е обоснован изводът,че пострадалият се е движил попътно
пред автомобила, доколкото не се сочат никакви конкретни данни от делото,
които обосновават подобен експертен извод. Експертното твърдение, че
инициалният удар в тялото е отзад по левия опорен крак се разминава с
категоричното заключение на д-р Т., че ударът е от дясната страна на тялото
на пострадалия. Изводите за скоростта на автомобила са само вероятностни и
в доста широки рамки ,без да се сочи конкретно какви биха били
уврежданията по автомобила при по ниски скорости. Тези обстоятелства
очевидно са били отчетени още по време на досъдебното производство и
макар да не е изрично посочено , е назначена комплексна медицинска и
автотехническа експертиза на други вещи лица , която в автотехническата
част има характеристиките на повторна експертиза по смисъла на чл. 153
предл.2-ро от НПК.
Според посочената комплексна експертиза, както и допълнителната
АТЕ, която повтаря заключението на основната, инициалният удар
категорично е бил в областта на десния крак като подробно се сочат
съответните наранявания в областта на дясното бедро и дясната подбедрица.
Мястото на удара се определя по дължина около 19.50 м. преди линията на
ориентира, а по широчина на около 15.20 м. в ляво от десния край на пътното
платно като ударът е настъпил на границата между лявата и дясната лента за
движение в посоката на движение на автомобила. Скоростта на движение на
автомобила се определя на 113,88 км/ ч .,а на пешеходеца на 7,75 км/ ч.
,отговаряща на бързо бягане на лица от мъжки пол на възраст над 70 год.
Според експертизата пострадалият се е движил под ъгъл 94 градуса спрямо
автомобила , а автомобилът, в момента на удара се отклонил на 3-4 градуса
вдясно, спрямо посоката на движение. Опасната зона за спиране при скорост
от 113,88 Км/ч се изчислява на 128,63 м. , а при скорост 90 км/ч на 90,84 м.
Според тази експертиза , в момента, в който пострадалият е преодолял
мантинелата и навлязъл на пътното платно, автомобилът се е намирал на 83,50
м. до мястото на удара. При осветеност на 68 метра при къси светлини,
водачът не е имал възможност да възприеме опасността. При движение с
скорост 113,88 км/ч , както и при движение с разрешената скорост от 90 км/ч.
водачът не е имал възможност да предотврати произшествието.
Произшествието би могло да се предотврати само при движение със скорост
по-ниска от 73 км/ч. Според тази експертиза причина за настъпилото пътно
транспортно произшествие са само субективните действия на пешеходеца И.,
който е предприел пресичане на пътното платно през тъмната част на
денонощието на неопределено за целта място , навлизайки в опасната зона за
спиране на лекия автомобил.
Характерно за тази експертиза,в частта за установяване механизма на
произшествието и скоростите на движение на автомобила и пешеходеца е
използването на компютърна симулация на произшествието със софтуерен
продукт „Virtual Crash“. Осъществената компютърна симулация установява
като най-вероятен възприетия от експертизата механизъм при посочените
скорости, а именно преодоляване на мантинелата от пешеходеца, пресичане
от ляво на дясно под ъгъл 94 градуса , чрез бързо бягане и отклоняване на
автомобила с 3-4 градуса вдясно на около 63 м. преди удара. При разпита в
съдебно заседание се правят уточненията, че този механизъм не е единствено
възможен, тъй като компютърната симулация не може да изключи хипотези за
различно поведение на пешеходеца , включително тичане срещу автомобила .
9

Уточнява се, че при такава хипотеза скоростта на автомобила би се изчислила
с по-ниска стойност, но не много. Хипотезата за пресичане се обосновава с
мястото на инициалния удар в дясната част на тялото ,но били възможни и
други действия като скачане, въртене , тичане . Уточнява се, че възприетото от
експертизата отклонение с 3-4 градуса вдясно на около 63 м. преди удара
може да се дължи на действието на някоя от защитните системи на
автомобила , а не на действие на водача чрез завиване с волана.
След анализ на описаните три експертни заключения, единичната АТЕ
на инж. В., комплексната СМЕ и АТЕ и допълнителната АТЕ, съдът намира за
установено мястото на удара , съответно на границата между лявата и дясна
лента за движение. По този въпрос няма същностна разлика между
експертните заключения и в тази част съдът ги кредитира. Съдът не се
съгласява, със заключението на инж. В., че инициалният удар е в левия
опорен крак и кредитира заключението на комплексната експертиза,
категорично установяваща, че инициалния удар е в десния крак ,тъй като това
се потвърждава от обективните находки от аутопсията, подробно описани в
СМЕ на д-р Т.. Пристигането на пострадалия в района на произшествието ,
мястото и начина на навлизане в пътното платно и поведението на
пострадалия непосредствено преди удара са едни от обстоятелствата, които
според съда са останали неизяснени по безспорен начин при изчерпване на
всички доказателствени средства. По делото е установено разположението на
въпросния пътен участък спрямо жилищните квартали на гр.Б., включително
жк С., където се намира жилището на пострадалия. Установено е ,че от този
жилищен квартал води път, който излиза на така наречения ПИК от другата
страна на пътя, спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Т.е налице е
вероятност пострадалият да се е движил по този страничен път , да е излязъл
по този начин на главния път, да преодолее мантинелата между двете пътни
платна и така да се озове на пътя пред автомобила на подсъдимия. Няма
никакви обективни данни, ако се е движил по този начин, кога точно е
преодолял мантинелата , колко време е изминало от момента на преодоляване
на мантинелата до появяването на автомобила на подсъдимия и как точно е
навлязъл и се е движил по пътното платно непосредствено преди удара. От
друга страна е налице и друга вероятност , изводима от показанията на
съпругата , според които след напускането на дома си , пострадалият е отишъл
до центъра на града, където се е загубил и след неясно колко време и неясно
по какъв маршрут се е озовал на главния път . При тази хипотетична
възможност остава неясно дали се е налагало пострадалият да преодолява
мантинелата в района на произшествието , съответно не се установява дали и
кога е започнал пресичане откъм мантинелата , от ляво на дясно,спрямо
движението на лекия автомобил. В тази връзка от изключителна важност е
обстоятелството,че пострадалият е бил невменяем и в неговото поведение не
може да се търси някаква логика. СъС.ието му предпоставя халюцинативни
представи, които с еднаква степен на вероятност очертават множество
житейски хипотези ,включително да се е крил под нивото на мантинелата и в
последния момент да се е затичал пред автомобила. По делото се установява,
че на самото място на произшествието , встрани от пътя ,няма никакви
обекти,които да предполагат целенасочено пресичане на пътя .Съдът се
съобразява с научния подход на комплексната експертиза и възможностите на
компютърната симулация с посочения софтуерен продукт. Но при
изслушването си в съдебно заседание самите експерти заявяват, че
възприетият механизъм и съответно изчислените скорости не са единствено
възможни . На основата на компютърната симулация вещите лица коментират
поведението на пострадалия като поредица от съзнателни и целенасочени
действия , а именно преодоляване на мантинелата , пресичане почти
10

перпендикулярно на пътя чрез бягане с относително висока скорост за човек
на неговата възраст. Софтуерният продукт обаче,не може автоматично да
анализира поведение на невменяем човек под въздействието на халюцинации
с всякакви варианти на тичане,скачане,въртене, криене под мантинелата или
на друго място , ненадейно изскачане пред автомобила и т.н. По тази причина
съдът прие, че движението и поведението на пострадалия преди инцидента са
обстоятелства, които са останали неизяснени по делото при изчерпване на
всички доказателствени средства за това. В някаква степен това се отнася и до
изчислените скорости на движение на лекия автомобил и пешеходеца. Съдът
взе предвид относително близките стойности по двете експертизи,използвали
два различни метода- първата ,която на основата на методиката на проф.
Карапетков приема скорост от 110-120 км/ч., а втората , след компютърна
симулация, приема стойност от 113,88 км/ч. Съдът обаче е длъжен да отчете и
уговорката, направена от вещите лица в съдебно заседание,че скоростта може
да се промени в по-ниска, макар и с малко, ако например пострадалият е тичал
срещу автомобила. Поради това, съдът прие най-благоприятния за
подсъдимия вариант, а именно движение със скорост около 110 км/ч , при
липсата на други доказателствени възможности за по прецизно и категорично
изчисляване на скоростта. Важно в случая е и обстоятелството, че при такава
скорост съществено не се променят параметрите на опасната зона и
останалите изчисления ,описани в комплексната експертиза. В тяхната
съвкупност тези изчисления и почиващите на тях експертни изводи в
комплексната експертиза са изключително подробно обяснени и обосновани и
съдът изцяло ги кредитира.
Описаната фактическа обстановка намира опора и във всички
приложени към делото писмени доказателства и изготвените скици и
фотоалбуми.
При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна
прие,че подсъдимият следва да бъде оправдан по предявеното му обвинение.
Няма спор,че при навлизането в описания пътен участък подсъдимият е
управлявал автомобила със скорост, значително надвишаваща максимално
разрешената скорост от 90 км/ч. Това обстоятелството е било установено още
на досъдебното производство , но е показателно,че в нито един момент от
производството, на подсъдимия не е било предявявано обвинение за
нарушаване на разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП за движение с превишена
скорост. Съдът намира това процесуално поведение на държавния обвинител
за правилно и законосъобразно, тъй като събраните по делото доказателства,
включително изготвената комплексна автотехническа експертиза по безспорен
начин установяват липсата на причинно-следствена връзка между
превишената скорост и настъпИ. вредоносен резултат, тъй като , според
доказателствата ,инцидентът би настъпил и при движение с разрешената от
закона скорост от 90 км/ч и съответно произшествието би могло да се избегне
,единствено ако автомобилът се е движил със скорост по-ниска от 73 км/ч.
Поради това на подсъдимия е предявено обвинение за нарушаване на
правилата по чл. 20 ал.2 от ЗДвП ,както следва: „ Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат , когато възникне
опасност за движението“ като движейки се с 113,88 км/ч. не е намалил
скоростта си на движение и при възникнала необходимост не е спрял
управляваното превозно средство и е последвал удар в пресичащ пешеходец и
по непредпазливост причинил смъртта на С. И.- престъпление по чл. 343
ал.1б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК. Прави впечатление,че при формулиране
диспозитива на предявеното обвинение прокуратурата е изключила
преобладаващата част от състава на нарушението по чл. 20 ал.2 от ЗДвП,
11

сагласно който , цитирам: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ / край на
цитата/ , като е извела като нарушение по второто изречение на този текст от
ЗДвП единствено нарушеното ,според обвинението, задължение за
намаляване на скоростта или спиране когато възникне опасност за движението
.
Според съдебната практика / например Р 273/23г. на ВКС-2ВТОРО Н.О./
първото изречение на цитираната разпоредба изброява неизчерпателно
усложнения при обстоятелствата , които създават опасност,която е
предвидима за водачите , поради което тяхното наличие поражда задължение
на водачите за управление на МПС със скорост по-ниска от разрешената-
така наречената съобразена скорост. Второто изречение , което в конкретния
случай описва допуснатото ,според обвинението, нарушение, регламентира
поведението на водачите при появата на непредвидима опасност , когато от тях
се изисква да намалят скоростта и при необходимост да спрат.
Следователно, за да прецени наличието на основания за носене на
наказателна отговорност по посочения престъпен състав , съдът следва да
установи кога и по какъв начин е възникнала в конкретния случай опасността
за движението ,кога тази опасност е била възприета от подсъдимия, имал ли е
той необходимото време за реакция на възникналата опасност, ако е нямал,
каква е причината за това, предприел ли е необходимите действия за
намаляване на скоростта или за спиране и ако не ги е предприел каква е
причината за това. Наред с това , съдът следва да установи дали
препятствието на пътя, което обуславя задължението за намаляване на
скоростта и спиране е предвидимо или не е предвидимо.
Както стана ясно от анализа на събраните по делото доказателства, в
конкретния случай липсват очевидци, чиито показания биха способствали за
безспорно установяване на обстоятелствата ,описващи фактологията на
инцидента. . Информацията, извлечена от съдържанието на огледния
протокол установява единствено липсата на улично осветление или наличие
на светлини от крайпътни обекти, липсата на спирачни следи , липсата на
някакви обекти, които биха могли да представляват цел на пресичане на
пешеходци, и това да доведе до изискване за повишено внимание на водачите.
Наличието на бензиностанции и крайпътни заведения не променят този извод,
тъй като бензиностанциите са на значително разС.ие от мястото на
произшествието, а крайпътните обекти са отдавна не функциониращи и
неосветени. От друга страна приетото за установено движение в насрещното
платно на товарни автомобили създава относително добри условия на
осветеност на пътния участък , наред със светлините на процесния лек
автомобил , дори той да се е движил на къси светлини. Поради това от водача
не може да се изисква движение със скорост, която да му позволи спиране
единствено в обсега на късите му светлини, както твърди прокурорът, тъй
като те не са единствения източник на осветеност/в този смисъл Р 273/23 год
на Второ Н.О на ВКС, цитирам: „ Въззивният съд е приложил неправилно
закона като е приел,че в конкретния случай задължението на водача да избира
скоростта според условията на видимост се свежда до задължението да
управлява със скорост, позволяваща му да спре в рамките на осветения от
фаровете участък. Този подход не държи сметка за това, че произшествието се
12

е случило при наличието на движещи се превозни средства и в двете платна.
Включените фарове на останалите автомобили също са източник на светлина,
а фактът, че пътят е широк и прав способства осветените от тях участъци да са
видими от далечно разС.ие“ ,край на цитата/ . Тези съображения на
касационната инстанция са директно приложими и в настоящия случай, тъй
като в настоящия случай пътят също е равен , прав и изключително широк –
две платна за движение с обща ширина около 40 м, включващи и странични
уширения, позволяващи в миналото този път да се използва като писта за
излитане и кацане на самолети. Съдът не приема за доказана изведената в
комплексната експертиза хипотеза за предполагаемо движение на пешеходеца
,включваща прекосяване на насрещното платно, преодоляване на мантинелата
и последващо пресичане на пътното платно от ляво на дясно с тичане . Тази
хипотеза е изградена единствено на основата на компютърна симулация и не
отчита по никакъв начин безспорно установеното обстоятелство, че по време
на инкриминирания инцидент пострадалият е невменяем ,поради тежко
психическо разстройство ,водещо и до халюцинации. Коментираното от
комплексната експертиза хипотетично пресичане би следвало да се обсъжда
като целенасочена и в някаква степен разумна дейност на пешеходец,
независимо дали е правомерна или в нарушение на правилата за пресичане на
пътя. В случая обаче пострадалият е невменяем и неговото поведение не може
да се извежда като аналогия на обичайните действие на пешеходец при
пресичане на пътен участък, включващ и наличието на мантинела. Както вече
беше посочено, по делото изобщо не е установено как пострадалият е
достигнал до мястото на произшествието и дали изобщо му се е налагало да
преодолява въпросната мантинела. Неговото съС.ие на невменяемост,
повлияно и от халюцинативни изживявания , предполага неограничен брой
поведенчески прояви, включително лежане на пътното платно и внезапно
изправяне и тичане, приклякане под нивото на мантинелата и затичване в
последния момент пред движещ се автомобил , или други подобни, които в
случая не се доказват ,но не могат и да се изключат. Именно съС.ието на
невменяемост поставя под условие пълното доверяване на компютърната
симулация, тъй като тя не може да отчете лишени от всякаква логика
некоординирани и неразумни действия на психически обременено лице в
съС.ие на невменяемост. Не може да се изключат и суицидни намерения на
пострадалия, реализирани чрез внезапно изскачане пред движещия се
автомобил. В случая невменяемото съС.ие на пострадалия обосновава с
изключително висок интензитет предположението, че неговото поведение е
представлявало непредвидима опасност за движението, при възникването на
която подсъдимият не е имал никаква възможност за адекватна и
своевременна реакция. Както подробно е анализирано в комплексната
експертиза времето за реакция на водача е около секунда и половина. Не се
доказва по безспорен начин, че възприетото от комплексната експертиза
отклонение леко вдясно на посоката на автомобила се дължи на действия на
водача, т,е. той да е видял препятствието на около 63 м. и да се е опитал да го
заобиколи. Експертите допускат възможност това да се дължи на действие на
някоя от защитните системи на автомобила. Съмненията в този случай следва
да се тълкуват в полза на обвиненото лице. Но дори и да се приеме,че на 63 м.
от мястото на удара,водачът е забелязал човек на пътя, времето за реакция не е
било достатъчно за това подсъдимият да осъзнае наличието на препятствие до
момента на самия удар , а от друга страна пострадалият се е намирал в
опасната зона за спиране дори при разрешената от закона скорост от 90 км/ч.
Според комплексната експертиза, ударът е бил предотвратим единствено,ако
водачът се е движил със скорост по-ниска от 73/км/ч. Съдът намира,че в
конкретния случай не е имало никакви предпоставки,които да обосноват
13

задължение на подсъдимия да се движи със скорост по-ниска от 73км/ч.
Разрешената скорост за движение в този пътен участък и денем , и нощем, е
определена на 90 км/ч. Няма абсолютно никаква пътна или друга
сигнализация, която да указва някакви опасности или препятствия на
движението предполагащи движение с по-ниска скорост. Пътят е равен, прав
и изключително широк, осветен от фаровете на превозни средства и в двете
платна за движение.Процесният автомобил е изключително висок клас,
снабден с практически всички системи за сигурност и контрол на пътя. От
страната на пътя,по която се движи подсъдимият, няма абсолютно никакви
обекти , които да предполагат присъствие на хора през нощта или вероятност
от пресичане на пътя. Коментираното по делото обичайно присъствие на
проститутки в този район също не обуславя необходимост от движение на
такъв път със скорост по ниска от 73 км/ч тъй като е ноторно известно,че
когато са край пътя проститутките по всякакъв начин афишират присъствието
си така,че отдалеч да бъдат забелязани , а не се крият и не изкачат пред
автомобилите в последния момент , така както е сторил в случая страдащият
от невменяемост пострадал. Именно на тази основа и комплексната
експертиза изрично приема, че единствената причина за произшествието е
поведението на пострадалия и водачът няма никаква вина за причиняването на
вредоносния резултат. Съдът споделя този експертен извод и на основата на
подробно изложените съображения, намери,че поведението на пострадалия е
обективирало една абсолютно непредвидима опасност,която не е могла да
бъде своевременно възприета от подсъдимия и той не е имал възможността и
времето да реагира чрез намаляване на скоростта и спиране. Според съда,
деянието на подсъдимия е случайно, по смисъла на чл. 15 от НК, и той следва
да бъде оправдан. че подсъдимият следва да бъде оправдан.
Преди да достигне до решаващия правен извод за невиновност на
подсъдимия съдът обсъди и всички съображения изложени в хода на
съдебните прения от страна на държавното и частно обвинение, както и от
защитата на подсъдимия. Прави впечатление,че в обвинителната реч на
прокурора не се коментира невменяемостта на пострадалия, макар същата да е
изрично посочена в обвинителния акт. Коментира се единствено убеденост на
прокурора,че въпреки здравословните поблеми,пострадалият не е имал
намерението да се самоубие.Съдът намира,че това изявление е декларативно и
нито може да се потвърди,нито да се отхвърли от събраните по делото
доказателства. Ако е налице съмнение,то следва да се тълкува в полза на
обвиняемия, а не на прокурора. На следващо място съдът не се съгласява с
тезата на прокурора, че подсъдимият е следвало да се движи със скорост по-
ниска от 73 км/ч и със скорост ,която би могла да му позволи да възприеме
препятствията в зоната на осветеност от неговите фарове. В мотивите вече
бяха изложени подробни съображения ,обосноваващи несъгласието на съда с
тезата на прокурора. Бяха задълбочено обсъдени и цитираните от прокурора
съдебни практики , но съдът прецени,че нито едно от посочените съдебни
решения не обсъжда хипотези,сходни с настоящия казус, върху който
решаващо значение има невменяемото съС.ие на пострадалия,обстоятелство
нямащо отношение към цитираните от прокурора съдебни решения.
Съдът не се съгласява и с изложените съображения от страна на
повереника на частните обвинители. На първо място обективно не е вярно ,че
в конкретния пътен участък отстрани имало многобройни заведения и
бензиностанции. Огледният протокол не потвърждава подобни твърдения. От
доказателствата по делото не се подкрепя и изложеното твърдение, че на
конкретното място обичайно често пресичали пешеходци .Съдът не се
съгласява с тезата, че подсъдимият бил длъжен да се движи в дясната лента.
14

Напротив, в конкретния случай ,с оглед обичайното присъствие на
проститутки движението в лявата лента е вид предпазна мярка именно срещу
хипотетичното присъствие на проститутки встрани от пътя. В останалата част
позицията на повереника напълно съвпада с обвинителната реч на прокурора,
която беше обсъдена по-горе.
Подробно изложената от защитника защитна позиция се споделя от съда
по съображенията подробно изложени по-горе, с изключение на тезата,че
подсъдимият се е движил със скорост около 90 км/ч. тъй като такава скорост е
категорично опровергана от автотехническите експертизи.
Водим от изложените съображения съдът постанови оправдателна
присъда. Поради оправдаването на подсъдимия направените по делото
разноски следва да останат за сметка на държавата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

15

Номер на акта:	4
Дата:	5 февруари 2025 г.
Съдия:	Андон Георгиев Миталов

Дело:	20241800200553
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 август 2024 г.

Присъда по дело №553/2024 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите