Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № .../13.01.2014 г., постановено по гр. д. № .../2013 г. по описа на Районен съд – Велико Търново са осъдени Д. И. Й., ЕГН * от гр. В. Т., ул. "И.Я." № 3, вх. В, . 5, ап. 14 и Ю. И. Й., ЕГН * – двамата наследници на Г. И. И., починала на 14.02.2011 г. да заплатят на А. А. М., ЕГН *, със съдебен адрес - гр. Р., ул. "А." № 71, . 1, съобразно дела от наследството, получено от тяхната майка Г. И. И. по равно сумата от 721.90 лв., а именно – всеки от двамата наследници да заплати по 360.95 лв. (триста и шестдесет лева и 95 стотинки), представляваща платената цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, от който купувачът А. А. М. е съдебно отстранен по сила на съдебно решение по гражданско дело № 5419/2010 г. по описа на Великотърновски районен съд, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба (14.01.2013 г.) до окончателното ѝ изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 809 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С решението е отхвърлен предявеният от А. А. М., ЕГН *, със съдебен адрес - гр. Р., ул. "А." № 71, . 1 против Д. И. Й., ЕГН * от гр. В. Т., ул. "И.Я." № 3, вх. В, . 5, ап. 14 и Ю. И. Й., ЕГН * – двамата наследници на Г. И. И., починала на 14.02.2011 г., иск за зÓплащане на лихва за забава в размер на 272 лв. (двеста седемдесет и два лева), претендирана за период от 19.10.2009 г. до предявяване на исковата молба (14.01.2013 г.) като неоснователен и недоказан. Със същото решение Д. И. Й., ЕГН * от гр. В. Т., ул. "И. Я." № 3, вх. В, . 5, ап. 14 и Ю. И. Й., ЕГН * - двамата наследници на Г.И. И., починала на 14.02.2011 г., са осъдени да заплатят на А. А. М., ЕГН *, със съдебен адрес - гр. Р., ул. "А." № 71, . 1 съобразно дела от наследството, получено от тяхната майка Г. И. И., по равно сумата от 1 603.17 лв., а именно – всеки от двамата наследници по 801,58 лв. (осемстотин и един лева и 58 стотинки), ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба (14.01.2013 г.) до окончателното и изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за заплащане на лихва за забава в размер на 597 лв. (петстотин деветдесет и седем лева), претендирана за период от 30.06.2009 г. до предявяване на исковата молба като неоснователен и недоказан. С посоченото решение е отхвърлен предявения от А. А. М., ЕГН *, със съдебен адрес - гр. Р., ул. "А." № 71, . 1 против Д. И. Й., ЕГН * от гр. В. Т., ул. "И.Я." № 3, вх. В, . 5, ап. 14 и Ю. И. Й., ЕГН * – двамата наследници на Г. И. И., починала на 14.02.2011 г., иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД вр. чл. 189, ал. 1, пр. последно от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят сумата 688.12 лв. (шестстотин осемдесет и осем лева и 12 стотинки), представлявяща претендирано обезщетение за претърпени от ищеца вреди, изразяващи се в заплатените от ищеца разноски на третото лице Красимир Колев Кръстев, които ищецът М. е бил осъден да заплати по гражданско дело № 5419/2010 г. по описа на ВТРС, ведно със законната лихва считано от завеждане на исковата молба (14.01.2013 г.) до окончателно изплащане, като неоснователен и недоказан. С решението Д. И. Й., ЕГН * от гр. Велико Търново, ул. "Илия Я." № 3, вх. В, . 5, ап. 14 и Ю. И. Й., ЕГН * - двамата наследници на Гана И. И., починала на 14.02.2011 г. са осъдени да заплатят на А. А. М., ЕГН *, със съдебен адрес - гр. Р., ул. "Александровска" № 71, . 1 съобразно дела от наследството по равно сумата от 545 лв., а именно - всеки по 272.50 лв. (двеста седемдесет и два лева и 50 стотинки), представляваща направени от ищеца по делото разноски. А. А. М., ЕГН *, със съдебен адрес - гр. Р., ул. "Александровска" № 71, . 1 е осъден да заплати на Д. И. Й., ЕГН * от гр. Велико Търново, ул. "Илия Я." № 3, вх. В, . 5, ап. 14 сумата от 68 лв. (шестдесет и осем лева), представляваща направени от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение. С Определение от 26.02.2014 г., постановено по гр. д. № 1411/2013 г. по описа на Великотърновски районен съд е изменено Решение № 34/13.01.2014 г., постановено по гр. д. № 1411/2013 г. по описа на Великотърновски районен съд в частта относно разноските, като е осъден Ю. И. Й., ЕГН * да заплати на А. А. М., ЕГН *, със съдебен адрес - гр. Р., ул. "Александровска" № 71, . 1 сумата 396.24 лв. (триста деветдесет и шест лева и 24 стотинки), представляващи направени от ищеца разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител съразмерно на уважената част от предявените искове. Д. И. Й., ЕГН * от гр. В. Т., ул. "И. Я." № 3, вх. В, . 5, ап. 14 е осъдена да заплати на А. А. М., ЕГН *, със съдебен адрес - гр. Р., ул. "А." № 71, . 1 сумата 148.76 лв. (сто четиридесет и осем лева и 76 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от предявените искове. В законния срок е постъпила въззивна жалба от Д. И. Й., ЕГН *, от гр. В. Т., ул. „Г. Б.“ № 6, подн. А, вх. „Б“, . 6, ап. 24, чрез адв. Е. Е. от АК - В. Т. против Решение № ../13.01.2014 г., постановено по гр. д. № .../2013 г. по описа на Районен съд – В. Т.. В жалбата се прави оплакване, че решението е недопустимо по отношение на иска, определен от първоинстанционния съд като заведен с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и решен по чл. 59 от ЗЗД, и неправилно по отношение на иска по чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, както и по отношение на присъдените на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски, дължими от Д. И. Й. в размер на 330 лв. за хонорар за особен представител на брат и Ю. И. Й.. Що се отнася до разноските за назначаване на особен представител, се излага, че Д. И. Й. не била виновна, че брат и не е организирал сам защитата си. Не следвало тя да дължи разноски за нещо, от което се бил възползвал само другия ответник и следвало последният да бъде осъден да заплати изцяло възнаграждението на особения си представител. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта, с която е уважен искът по чл. 59 от ЗЗД, тъй като в доклада си съдът първоначално бил приел, че правната квалификация е по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и по тази квалификация страните следвало да организират защитата си. При постановяване на решението съдът изменил правната квалификация, което се явявало съществено процесуално нарушение. По същество решението в тази му част се явявало и неправилно. В хода на първоинстанционното производство не било доказано на какво основание е заплатена сумата от 1 603.17 лв. от А. А. М.. Същият не фигурирал никъде в платежното нареждане пред банката кредитор на Г. И. И.. От пълномощното, с което А. А. М. упълномощава С. М. С. да го представлява пред съответните инстанции и да води преговори и да закупува от негово име и за негова сметка недвижими имоти, никъде не било записано, че Спасов е упълномощен да погасява чужди кредити като част от цената на закупуваните имоти. В исковата молба се сочело, че между Г. И. И. и А. А. М., чрез неговия пълномощник, била налице договорка той да заплати сумата по кредита, от което се извличал единственият извод, че между страните бил налице облигационен договор. Това се потвърждавало и от твърденията на процесуалния представител на А. А. М., изразените в съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 27.09.2013 г., че сумата от 1 603.17 лв. не се претендирала като част от продажната цена на имота, а като платена за погасяване на кредита. Между страните било налице отделно правоотношение, необвързано със заплащането на недвижимите имоти. От събраните по делото доказателства не ставало ясно какъв е характерът на този договор и дали страните са се договорили сумата да бъде върната. Институтът на неоснователното обогатяване не бил приложим поради наличието на сключен договор. От показанията на свидетеля Спасов също се установявало, че е налице договорка за плащане на кредита, като той изрично заявил, че сумата, платена пред банката кредитор на Г. И., представлявала част от цената на двата недвижими имота, предмет на закупуване от страна на А. А. М.. Тези твърдения се разминавали с изложеното от процесуалния представител на последния. Претенцията за сумата от 1 603.17 лв., платени за погасяване кредита на Г.И. към „УниКредит Булбанк“ на 30.06.2009 г., с оглед сключената уговорка, била напълно недоказана. Никъде в представените по делото доказателства не се удостоверявало на какво основание е платено пред банката. При това вносната бележка по никакъв начин не се свързвала с А. А. М., тъй като в нея като вносител бил посочен само Спасов, а в неговото пълномощно не фигурирало упълномощаване за погасяване на чужди кредити. По отношение на иска по чл. 189, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, не било спазено изискването на чл. 189, ал. 1 от ЗЗД договорът между страните да е прекратен. Поради това не можело да бъде уважена претенцията за платената цена за имота, от който А. А. М. е бил съдебно отстранен – нива от 9.208 дка в землището на с. П., общ. Полски Тръмбеш. По отношение на другия имот – лозе, А. А. М. и понастоящем бил собственик и никой не му бил оспорил собствеността. Прави се искане обжалваното решение в частта му, с която е разгледан иск по чл. 59 от ЗЗД да бъде обезсилено като недопустимо и върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а в частта по иска по чл. 189, ал. 1 от ЗЗД да се отмени постанови ново, като претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Иска се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. М. Й. М. от АК - В. Т., като особен представител на Ю. И. Й. с ЕГН *, с постоянен адрес в гр. В. Т., ул. „Проф. И. Я.“ № 3, вх. „В“, . 5, ап. 14 против Решение № ../13.01.2014 г., постановено по гр. д. № ../2013 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. В подадената въззивна жалба се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Твърдят се допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Решението не било съобразено с действителната фактическа обстановка. Не се оспорва твърдението на А. А. М., че е погасил кредита на Г. И., но липсвал предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот. Упълномощеното лице нямало изрично писмено пълномощно за плащане на дълга. Възможно било да е имало устна уговорка сума‗а от 1 603.17 лв. да е дарена. Не било доказано и че погасяването точно на този кредит удовлетворява вземането на взискателя по изпълнителното дело, по което процесният имот е бил обезпечение. Твърди се, че Г.И. не била получила покана за изпълнение, за да се счита договорът развален. Не било доказано, че С. реално е платил напълно и в брой 808.30 лв. на продавача, което било отразено в нотариалния акт. Със своето поведение пълномощникът на А. А. М. не бил защитил неговото право на собственост. Наследниците на Г. И. въобще не знаели за всичко това и не можело да отговарят за чужди действия. Разноски по делото не се дължали. Прави се искане съдът отмени решението и да постанови ново, с което да отхвърли предявените претенции като неоснователни. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори на въззивните жалби. В срок е подадена частна жалба от адв. М.Й. М. от АК - Велико Търново, като особен представител на Ю. И. Й. против Определение № .../26.02.2014 г., с което е изменено Решение № .../13.01.2014 г., постановено по гр. д. № .../2013 г., в частта относно разноските. В същата се твърди, че обжалваното определение било неправилно и необосновано. Съдът не бил съобразил разпоредбите на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Нямало основание за изменяне на разноските така, както са били първоначално определени, а именно – по равно за двамата ответници. Определението не било съобразено и с разпоредбата на чл. 9 от ГПК, според който съдът е длъжен да прилага закона еднакво спрямо всички страни. В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от Д. И. Й.. В него се твърди, че частната жалба е допустима, но неоснователна и необоснована. ВТРС с Решение № .../13.01.2014 г. бил допуснал грешка при разпределяне на разноските по делото. На основание чл. 248 от ГПК Д. И. Й. поискала изменение на решението в частта относно присъдените ѝ разноски, направени от ищеца за особения представител на другия ответник. Те следвало да се дължат само от последния, тъй като единствено той се бил възползвал от осъществената от особения представител защита. В случай на лично избрана защита само Ю. И. Й. щял да понесе разходите за нея. Претендира се определението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № ../2013 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е образувано въз основа на предявени от А. А. М., ЕГН *, със съдебен адрес: гр. Р., ул. „А.“ № 71, . 1, против Д. И. Й. с ЕГН * и Ю. И. Й. с ЕГН * искове: 1. за сумата от 1 603.17 лв. – платени от А. А. М. за погасяване на кредит на Г. И. И. към „УниКредит Булбанк“ на 30.06.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 597.00 лв. за периода от 30.06.2009 г. до завеждане на делото и ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на делото до деня на окончателното ѝ заплащане; 2. за сумата от 809 лв. – направени от А. А. М. разноски за придобиване на нива с площ 9,208 дка по нотариален акт от 19.10.2009 г., от която той по-късно е съдебно отстранен (721.90 лв. продажна цена на имота и сумата от 87.10 лв. – 45.60 лв. нотариална такса, 18 лв. – местен данък, 23.50 лв. – скици и данъчни оценки), ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 272 лв. за периода от 19.10.2009 г. до датата на завеждане на делото и ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на делото до деня на окончателното ѝ заплащане; 3. за сумата от 688.12 лв. – платени от А. А. М. разноски по гр. д. № 5419/2010 г. по описа на Великотърновски районен съд на К. К.К. на 11.07.2012 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до деня на окончателното й заплащане. В исковата молба се излага следното: Ищецът твърди, че Д. И. Й. и Ю. И. Й. са наследници на Г. И. И.. През лятото на 2009 г. А. А. М., чрез своя пълномощник С. М. С., бил постигнал съгласие с Г.И. И. за закупуване от нея на недвижими имоти в с. П., Община Велико Търново – нива с площ 9,208 дка и лозе с площ 1,102 дка. Тъй като междувременно срещу тези имоти било насочено принудително изпълнение за вземане на „УниКредит Булбанк“ поради отпуснат в нейна полза и неплатен потребителски кредит и с цел спиране на изпълнителните действия, на 30.06.2009 г., пълномощникът на А. А. М. погасил изцяло кредита в размер на 1 599.65 лв. и 3.52 лв. такси, а на 22.07.2009 г. заплатил издаването на скици и данъчни оценки на имотите. Тъй като междувременно Г. И. И. била болна, изповядването на сделката станало на 19.10.2009 г. След окончателното погасяване на кредита „УниКредит Булбанк“ не уведомило ЧСИ Виктор Георгиев, поради което публичната продан продължила до 30.07.2009 г. и нивата била закупена от К. К. К., за което ЧСИ издал постановление за възлагане на 17.08.2009 г. На същия ден Г. И. И. била уведомена за извършената продан. На 17.09.2009 г. съдебният изпълнител бил уведомен от взискателя по изпълнителното дело – „УниКредит Булбанк“ , че кредитът е погасен и с резолюция от 23.09.2009 г. ЧСИ прекратил делото. Тъй като към този момент имотът бил продаден, той възстановил събраната сума по банкова сметка на Г. И. И.. В края на 2010 г. К. К. К. предявил срещу А. А. М. иск по чл. 108 от ЗС. Междувременно, в хода на процеса, Г. И. И. починала и на нейно място били конституирани Д. И. Й. и Ю. И. Й.. С решение на Великотърновски районен съд по гр. д. № 5419/2010 г., потвърдено с решение на Великотърновски окръжен съд по в. гр. д. 208/2012 г., съдът постановил А. А. М. да отстъпи собствеността и да предаде владението на К. К. К., както и да му плати направените по делото разноски. В резултат на виновно поведение на Гана И. И., която, знаейки че вече не е собственик на нивата, я е продала няколко месеца по-късно на А. А. М., той не станал собственик на имота, тъй като не могло да се прояви транслативното действие на продажбата. Също в резултат на тези действия, той бил осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на трето лице, както и да му плати направените по делото разноски. Прави се искане Д. И. Й. с ЕГН * и Ю. И. Й. с ЕГН * да бъдат осъдени да заплатят на А. А. М. следните суми: сумата от 1 603.17 лв. – платени от А. А. М. за погасяване на кредит на Гана И. И. към „УниКредит Булбанк“ на 30.06.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 597.00 лв. за периода от 30.06.2009 г. до завеждане на делото и ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на делото до деня на окончателното ѝ заплащане; сумата от 809 лв. – направени от А. А. М. разноски за придобиване на нива с площ 9,208 дка по нотариален акт от 19.10.2009 г., от която той по-късно е съдебно отстранен (721.90 лв. продажна цена на имота и сумата от 87.10 лв. – 45.60 лв. нотариална такса, 18 лв. – местен данък, 23.50 лв. – скици и данъчни оценки), ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 272 лв. за периода от 19.10.2009 г. до датата на завеждане на делото и ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на делото до деня на окончателното ѝ заплащане; сумата от 688.12 лв. – платени от А. А. М. разноски по гр. д. № 5419/2010 г. по описа на Великотърновски районен съд на К. К. К. на 11.07.2012 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до деня на окончателното ѝ заплащане. Пред първоинстанционния съд процесуалните представители на ответниците са оспорили предявените искове. Те заемат становище, че същите са неоснователни и недоказани. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Д. И. Й. и Ю. И. Й. са наследници на Г. И. И., починала на 14.02.2011 г. През лятото на 2009 г. А. А. М., чрез своя пълномощник С. М.С., постигнал съгласие с Г. И. И. за закупуване от нея на недвижими имоти в с. П., Община Велико Търново – нива с площ 9,208 дка и лозе с площ 1,102 дка. Същите имоти представлявали обезпечение по изпълнително дело, заведено срещу Г. И. И. от „УниКредит Булбанк“ поради отпуснат в нейна полза и неплатен потребителски кредит. На 30.06.2009 г. Спас Маринов Спасов погасил изцяло кредита в размер на 1 603.17 лв. Тъй като взискателят „УниКредит Булбанк“ уведомил съдебния изпълнител за извършеното плащане едва на 17.09.2009 г., междувременно процесната нива била закупена в рамките на проведената от 30.06.2009 г. до 30.07.2009 г. публична продан и възложена на Красимир Колев Кръстев с постановление на ЧСИ от 17.08.2009 г. Изпълнителното дело било прекратено в резултат пълно плащане на дължимите суми на 23.09.2009 г. С нотариален акт от 19.10.2009 г. процесната нива била продадена от Г. И. И. на А. А. М. за сумата от 721.90 лв. В края на 2010 г. К. К. К. предявил срещу А. А. М. иск с правно основание чл. 108 от ЗС – за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху процесната нива. В хода на процеса, Г. И. И. починала и на нейно място били конституирани наследниците й – Д.И. Й. и Ю. И. Й.. С влязло в сила решение на Великотърновски районен съд по гр. д. № 5419/2010 г., съдът постановил А. А. М. да отстъпи собствеността и да предаде владението на К. К. К., както и да му плати направените по делото разноски. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № .../13.01.2014 г., постановено по гр. д. № .../2013 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. С оглед наведените с въззивната жалба доводи за недопустимост на постановеното решение, поради различна правна квалификация, дадена с доклада по делото, и квалификацията на предявените искове, приета със самото съдебно решение. Настоящият състав на съда намира за неоснователни възраженията за недопустимост на съдебния акт, тъй като правната квалификация на спора се дава от съда, на база на посочените и твърдяни от страната факти. И след като съдът с решението си се е произнесъл по така предявените с исковата молба и отговора факти, решението на последния не е недопустимо. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: Предявени са искове с правно основание чл. 189, ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; иск с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 189, ал. 1, предл. последно от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Установи се по делото, че наследодателката на ответниците не е изпълнила задължението си по договора за покупко-продажба да прехвърли на ищеца вещ, необременена от правата на трети лица, както и, че към момента на сключване на договора за продажба прехвърлената от нея вещ е принадлежала изцяло на трето лице, т.е. налице е пълна евикция. По делото беше доказано, че ищецът е съдебно отстранен от вещта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗЗД е уредена евентуалната евикция, когато продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87 от ЗЗД. В този случай правата на третото лице още не са предявени и купувачът не е съдебно отстранен по предявения ревандикационен иск от третото лице. Ето защо неоснователни са доводите на процесуалния представител на ответницата Й. във въззивната жалба за неоснователност на ищцовата претенция поради липсата на упражнено право за разваляне на договора. При настъпила евикция договорът за продажба се счита развален по силата на закона, с влизане в сила на решението за съдебно отстраняване. Нещо повече искът по чл. 189, ал. 1 от ЗЗД за разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, ако пр¯дадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, е процесуално недопустим, ако преди това купувачът е съдебно отстранен въз основа на съдебно решение по предявен ревандикационен иск, защото с влизане в сила на решението за съдебно отстраняване договорът за продажба се счита развален (В т. см. Решение № .../28.06.2004 г. по гр. д. № .../2003 г. на ВКС на РБ, II т. о.). Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗЗД „ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението". Следователно добросъвестният купувач (който към момента на продажбата не е знаел за правата на третото лице върху вещта) има право да развали договора по реда на чл. 87 от ЗЗД по съдебен ред и да иска връщане на платената цена. Тази възможност, както споменахме по-горе, купувачът има в хипотезата евентуална евикция – преди да бъде реално отстранен от имота. Смисълът на това законодателно решение е купувачът да може да се освободи от облигационната връзка и от несигурността на това да стопанисва чужд имот, от който може да бъде отстранен. С развалянето на договора отпада правото на продавача да задържи получената от него покупна цена. Той е длъжен да я върне на купувача срещу вещта, която последният също няма основание да държи и задържа с развалянето. Другояче стоят нещата, когато купувачът е бил съдебно отстранен от купената вещ, какъвто е процесният случай. Следва да се приеме, че с влизане в сила на решението за съдебно отстраняване договорът за продажба се счита развален. Този извод следва от разпоредбата на чл. 188 във вр. с чл. 192, ал. 1 от ЗЗД. От анализа на разпоредбата на чл. 188 от ЗЗД следва, че ако купувачът е знаел, че купува от несобственик или че трети лица имат права върху това, което той купува, той не може да иска разваляне на договора. Съгласно чл. 192, ал. 1, изр. първо от ЗЗД „ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената". Именно правото да се иска връщане на покупната цена предполага вече един развален договор за продажба, т.е. отпаднало основание да се задържи тя от продавача. Договорът се счита развален по силата на съдебното решение. Безспорно съдебното решение за отстраняване на купувача от имота е задължително и за участвалия в процеса продавач. Но дори последният да не бе участвал поради непривличането му, това не се отразява върху правните последици на решението за ревандикацията, обхващащо и развалянето на договора. Отделен е въпросът какви са възможностите на продавача в този случай да отблъсне претенциите на евинцирания купувач към него. Неоснователно е и направеното възражение, че не било доказано извършеното плащане на цената по договора за покупко-продажба на процесната нива. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че самият нотариален акт за сделката удостоверява размера на продажната цена и това, че същата е изплатена изцяло. В него е отразена общата цена на двата имота, предмет на сделката, която се явява сбор от техните данъчни оценки. Тъй като данъчната оценка на процесния имот е в размер на 721.90 лв., първоинстанционният съд е приел, че именно това е и неговата покупната цена. Решение № .../13.01.2014 г., постановено по гр. д. № .../2013 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, в частта му, с която са осъдени Д. И. Й. с ЕГН * и Ю. И. Й. с ЕГН * – двамата наследници на Г. И. И., починала на 14.02.2011 г., да заплатят на А. А. М. с ЕГН *, съобразно дела от наследството, получено от тяхната майка Г. И. И., по равно сумата от 721.90 лв., а именно – всеки от двамата наследници да заплати по 360.95 лв. (триста и шестдесет лева и 95 стотинки), представляваща платената цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, от който купувачът А. А. М. е съдебно отстранен по сила на съдебно решение по гражданско дело № .../2010 г. по описа на Великотърновски районен съд, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба (14.01.2013 г.) до окончателното ѝ изплащане, се явява правилно Þ законосъобразно. С оглед направените по-горе изводи предявеният иск е основателен и Д. И. Й. и Ю. И. Й. следва да бъдат да заплатят на А. А. М. законната лихва за забава върху сумата от 721.90 лв., съобразно дяловете си (чл. 60 от ЗН), считано от датата на подаване на исковата молба (14.01.2013 г.) до окончателното й изплащане. Поради изложеното решението на първоинстанционният съд в тази си част е правилно, съобразено с разпоредбите на материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде потвърдено. По отношение на иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД настоящият състав на въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, в тази им част, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Не е спорно, а от представените по делото писмени доказателства се установи, че на 30.06.2009 г. С. С. в качеството на пълномощник на ищеца, е внесъл в Банка „УниКредит Булбанк” сума в размер 1 599.65 лв., с която сума е погасен потребителски кредит на наследодателката на ответниците Г. И.. Въз основа на горното, съдът споделя становището на представителя на ищеца, че е доказано, че ищецът е обеднял, което обедняване се изразява в намаляване на активите му, като последица от извършени разходи за погасяване задължения на наследодателката на ответниците. Обогатяването на Г. И. е за негова сметка, тъй като исковата сума е излязла от неговата имуществена сфера. Обогатяването в настоящия случай е под формата на спестяване на разходи от наследодателката на ответниците, които е била задължена да извърши такива по силата на сключени Договори за кредит и по този начин запазва активите си непроменени. Общият факт, от който произтичат обогатяването и обедняването са именно плащането от ищеца на кредитите на наследодателката на ответниците. Съществено условие за възникване на претенцията за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е отсъствието на правно основание, на конкретен източник на права и задължения за преминаване на имуществени блага от патримониума на обеднялото в патримониума на обогатеното лице. Между страните към момента на погасяване на кредитите на Г. И. липсва валидно правоотношение, липсва основание, което да оправдае имущественото разместване. С оглед направените по-горе изводи предявеният иск е основателен и Д. И. Й. и Ю. И. Й. следва да бъдат да заплатят на А. А. М. законната лихва за забава върху сумата от 1 603.17 лв., съобразно дяловете си (чл. 60 от ЗН), считано от датата на подаване на исковата молба (14.01.2013 г.) до окончателното й изплащане. Поради изложеното решението на първоинстанционният съд в тази си част е правилно, съобразено с разпоредбите на материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде потвърдено. В останалата му част решението като необжалвано е влязло в сила. Досежно разпределението на разноските настоящият състав приема, че първоинстанционният съд правилно с Определение от 26.02.2014 г., постановено по гр. д. № .../2013 г. по описа на Великотърновски районен съд е изменил Решение № .../13.01.2014 г., постановено по гр. д. № .../2013 г. по описа на Великотърновски районен съд. Разноските за възнаграждение на назначения особен представител на ответника Ю. Й. следва да останат в негова тежест, доколкото процесуалното представителство е осъществявано в негова полза. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № .../13.01.2014 г., постановено по гр. д. № .../2013 г. по описа на Великотърновски районен съд, изменено с Определение от 26.02.2014 г., постановено по гр. д. № .../2013 г. по описа на Великотърновски районен съд, в частта, с която са уважени предявените искове, следва да се потвърди. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила. Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба, поради което такива на следва да се присъждат. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../13.01.2014 г., постановено по гр. д. № .../2013 г. по описа на Великотърновски районен съд, изменено с Определение от 26.02.2014 г., постановено по гр. д. № .../2013 г. по описа на Великотърновски районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |