Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260047
29.03.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
втори граждански състав
На петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
Секретар: АННА СТОЯНОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №91 по описа за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно
и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260316 от
30.10.2020г., постановено по гр.дело №1181/2018г. по описа на Окръжен
съд-Пловдив, е уважен предявения от М. Т. П. с ЕГН:**********,***, починала в
хода на процеса и заместена от правоприемниците й В.Д.П. с ЕГН:**********,***,
и П.Д.П. с ЕГН:**********,***, срещу М.П.П. с ЕГН:**********,***, иск за
разваляне поради неизпълнение на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, сключен на 08.08.2014г. с н.а. №19, том 2,
рег.№3623, дело №193/2014г. на нотариус М.С., между М. Т.П.с ЕГН:********** и Д.
П. П. с ЕГН:**********, от една страна като прехвърлители, и М.П.П., от друга
страна като приобретател, като договора е развален до размер на 2/3 ид.части,
по 1/3 ид.част за всеки от двамата ищци В.Д.П. и П.Д.П., а иска на В.Д.П. за
разваляне на договора досежно неговите наследствени права от М. П. за разликата
между 1/3 ид.част и 4/6 ид.части е отхвърлен, и М.П.П. е осъден да заплати на В.Д.П.
сумата от 505,55лв. за разноски в производството.
Недоволен от така
постановеното решение е останал жалбоподателят М.П.П., който чрез пълномощника
си адв.Г.Б. го обжалва в частта му, с която иска е уважен, с конкретни доводи
за неправилност, според които неправилно окръжният съд с изменението на доклада
по делото е изключил от предмета на спора възражението му за нищожност на
алеаторния договор като привиден и прикриващ дарение, извършено от неговия
баща, и не е разгледал възражението за персонална симулация, каквато счита да е
доказана посредством представените писмени доказателства и събраните гласни
чрез разпит на св.П.П.. Поддържа неправилно да е прието, че не е изпълнил
задължението си по договора спрямо прехвърлителя Д. П., който последен приживе
да е бил доволен от предоставения му обем грижи, поради което договора за
наследствената от него 1/6 ид.част от имота да не може да бъде развален, а в
частта му по отношение на 1/4 ид.част, придобита от ищеца П.П. по наследство от
починалата му в хода на производството майка М. П., да не е съобразено
заявеното в последното съдебно заседание от този ищец, че не поддържа иска,
съставляващо признание за неоснователността на исковата му претенция. По
изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на иска, както и за присъждане на направените пред двете
съдебни инстанции разноски като дължими само от ищеца В.П..
Въззиваемата страна В.Д.П.
е депозирал чрез пълномощника си адв.Д.Д. писмен отговор на въззивната жалба
със съображения за нейната неоснователност, според които независимо, че
възражението за нищожност на алеаторния договор е било изключено от предмета на
спора с изменението на доклада, окръжният съд е формирал изводи за валидност и
действителност на договора, поради което изключването на възражението не е довело
до постановяване на неправилно решение, като по същество намира същото за
неоснователно, тъй като обстоятелствата, на които се основава, не са подкрепени
от доказателствата, събрани посредством допустими доказателствени средства, а
надлежно приобщените доказателства да установяват безспорно, че ответникът не е
полагал необходимите с оглед възрастта и здравословното състояние грижи за
прехвърлителите нито лично нито чрез трети лица, за каквито последни те не са
давали съгласие, и не е трансформирал задължението си в парично. Претендира за
потвърждаване на решението и за присъждане на направените от него пред
настоящата инстанция разноски.
Въззиваемата страна П.Д.П.
не е подал отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице –
ответника; касае неблагоприятната за него част на първоинстанционното решение,
и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на
събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Окръжния съд е сезиран с
искова молба на М. Т. П., посредством която тя е предявила против М.П.П. иск с
правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения на 08.08.2014г.
договор, с който тя и покойният й съпруг Д. П. са прехвърлили на ответника
собствения им в режим на съпружеска имуществена общност апартамент 19/46 в гр.П.,
ул.“П. Т.“№77, бл.1595, вх.Б, ет.6, с принадлежностите му, срещу задължение за
издръжка и гледане, до размер на прехвърлената от нея 1/2 ид.част от имота и
прехвърлената от съпруга й 1/6 ид.част или общо 4/6 ид.части. Искът се основава
на твърдения за неизпълнение на поетото от ответника задължение за издръжка и
гледане спрямо двамата прехвърлители.
С отговора на исковата
молба ответникът М.П. е оспорил възникването на задължение за него по сключения
договор да гледа и издържа своите баба и дядо с твърдения през 1994г. баща му П.П.
да е решил да закупи процесното жилище чрез участие в ЖСК „..“, като през
1999г. сградата била завършена, той бил изплатил всичките си вноски, но поради
обтегнатите си в този момент отношения със съпругата К. П., с която били
разделени, решил, за да не се налага да дели апартамента с нея при евентуален
развод, да го запише на името на майка си М. П., въпреки което от самото начало
в него се настанил и живее и до днес той, а през 2014г. решил да прехвърли
апартамента на сина си, тъй като родителите му били възрастни и за да избегне
наследствени претенции на своя брат, и избрал формата на прехвърляне срещу
издръжка и гледане, защото знаел, че брат му като бъдещ наследник със запазена
част би могъл да развали дарение, а и нямал пари за извършване на фиктивна
покупко-продажба, при които обстоятелства бил сключен процесния договор. С
оглед на тях счита договора за привиден, тъй като с него всъщност баба му и
дядо му изпълнявали волята на неговия баща да му прехвърли безвъзмездно имота.
По отношение на иска за разваляне на договора за 1/6 ид.част от имота, касаещ
придобитото по наследство право на ищеца П. от бившия й съпруг, ответникът
излага твърдения да се е грижел приживе за дядо си, изпълнявайки задълженията
си чрез своя баща П.П., които грижи да са били приемани от дядо му и той да ги
е приемал за достатъчни, без да се е оплаквал или да е имал претенции.
В първото проведено на
25.10.2018г. открито съдебно заседание по делото окръжният съд е изготвил
доклад по делото, с който е приел като част от предмета на спора изложените от
ответника обстоятелства, на които основава възраженията си за нищожност на
процесния алеаторен договор като привидна сделка, с която се прикрива направено
от П.П. дарение, квалифицирайки ги по чл.26,ал.2,пр.5 във връзка с чл.17 и
чл.225 от ЗЗД. С Определение №344 от 18.02.2019г. окръжният съд е изменил
доклада си по делото, изключвайки от предмета на спора възражението на
ответника за нищожност на договора като относително симулативен и прикриващ
дарение, при сключването на който продавачите да са изпълнявали волята на
реалния собственик на имота в лицето на неговия баща да му прехвърли собствения
си имот, придобит чрез участие в ЖСК, безвъзмездно. Съображенията на съда са,
че наведените от ответника обстоятелства не могат да попаднат в хипотезата на
възражение за нищожност на договора като привиден и прикриващ дарение, тъй като
обстоятелството, че имота не е принадлежал на продавачите към датата на
прехвърлянето му не е основание за нищожност, а твърдяната действителна воля
при сключване на договора да е свързана с разрешаване на спор за собственост с
трето неучастващо в производството лице, повдигнат от ответника, който не е
страна по спорното правоотношение и не би могъл да търси защита във връзка с
него чрез възражение като процесуално средство. В следващото проведено на
02.04.2019г. открито съдебно заседание ответникът е възразил по изменението на
доклада. Съдът е разяснил, че с изменението от предмета на спора са изключени
наведените обстоятелства за собствеността на имота преди сключване на процесния
договор, но не и приетото за разглеждане възражение на ответника за нищожност
на договора като абсолютно симулативен, в каквато насока е постановил и изрично
определение.
С протоколно определение
от 04.06.2019г. окръжният съд е конституирал на мястото на починалата в хода на
производството на 01.06.2019г. М. П. нейните наследници и правоприемници П.Д.П.
и В.Д.П..
С молба
вх.№260271/21.08.2020г. новоконституираният ищец П.П. е заявил като наследник
на М. П. да се отказва изцяло от предявените искове и да претендира за
прекратяване на делото. В съдебно заседание на 25.08.2020г. е оттеглил молбата
си по съображения, че тя не изхожда от него, с оглед на което съдът е оставил
същата без разглеждане.
С постановеното Решение
№260316 от 30.10.2020г. окръжният съд е приел, че с изменението на доклада по
делото от предмета на спора е изключено възражението на ответника за нищожност
на сключения алеаторен договор, въпреки което то е неоснователно, тъй като в
подкрепа на него ответникът се позовава на показанията на единствения свой
доведен свидетел баща му П.П., за допустимостта на които гласни доказателства
не са представени писмени такива по смисъла на чл.165,ал.2 от ГПК и не е налице
изрично съгласие на другата страна, поради което процесният договор е валиден.
Приел е и посредством събраните по делото доказателства след анализ на същите
да не се установява изпълнение на задължението за издръжка и гледане спрямо
двамата прехвърлители, предвид и твърденията на ответника за престирано
изпълнение само спрямо Д. П..
При служебната проверка
по чл.269 от ГПК настоящата инстанция намира първоинстанционното решение в
обжалваната му част, с която исковете са уважени, за валидно и допустимо.
В проведеното на
15.03.2021г. във въззивното производство открито съдебно заседание
въззиваемият-ищец П.П. е представил писмена молба и устно е заявил отказ от
иска. С оглед десезирането на съда посредством така заявения отказ от иска и на
основание чл.233 от ГПК първоинстанционното решение в обжалваната му част, с
която договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, сключен на 08.08.2014г. с н.а. №…. на нотариус М. С., между М. Т. П.
с ЕГН:********** и Д. П. П. с ЕГН:**********, от една страна като
прехвърлители, и М.П.П., от друга страна като приобретател, е развален до
размер на 1/3 ид.част за ищеца П.Д.П., следва да се обезсили и производството
по този иск следва да се прекрати.
Предмет на разглеждане по
същество след частичното прекратяване на производството остава развалянето на
договора до размер на 1/3 ид.част за ищеца В.П. по наследство от починалата му
в хода на производството майка М. П..
Във връзка с изричните
оплаквания във въззивната жалба за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения по доклада на делото въззивният съд намира, че действително с първоначалният
доклад в предмета на спора е включено своевременно заявеното с отговора на
исковата молба възражение по чл.26,ал.2,предл.5 във връзка с чл.17 и чл.225 от ЗЗД на ответника за нищожност на процесния алеаторен договор като привиден и
прикриващ дарение от страна на неговия баща П.П., съобразно наведените
фактически обстоятелства, на които се основава. Впоследствие чрез изменение на
доклада това възражение е изключено от предмета на спора. След това окръжният
съд е приел, че с изменението на доклада са изключени единствено
обстоятелствата относно собствеността върху имота към датата на сключване на
процесния договор, но не и възражението за неговата нищожност като абсолютно
симулативен, при положение, че това възражение е било изключено при изменението
и същото не е за абсолютна, а за относителна симулация. С решението съдът е
приел, че възражението е изключено от предмета на спора, но въпреки това е
изложил мотиви по същество за неговата неоснователност. Противоречивите
действия на съда по повод доклада по делото по отношение на предмета на спора
във връзка с наведеното от ответника възражение за нищожност на договора не са
накърнили правата на страните за посочване на правнорелевантните факти и
събиране на доказателства за установяването им, тъй като изначално възражението
е било прието за разглеждане и е разпределена доказателствената тежест на
страните и с оглед на него, като всички поискани от тях доказателства са били
допуснати още преди изменението на доклада. Пред въззивната инстанция те не са
поискали събиране на нови доказателства в хипотезата на чл.266,ал.3 от ГПК. По
иска по чл.87,ал.3 от ЗЗД за разваляне на алеаторния договор поради
неизпълнение на поетото с него задължение за издръжка и гледане е допустимо
ответникът да се защитава чрез правоизключващо възражение за нищожност на
договора, тъй като на разваляне поради неизпълнение подлежи единствено валиден
договор, по силата на който са възникнали валидно задължения, чието именно
неизпълнение е предпоставка за развалянето. Допустимо е и конкретното
възражение за нищожност на договора като привиден и прикриващ дарение в полза
на ответника от неговия баща като действителен собственик на имота. С това
възражение за персонална и относителна симулация се цели да се опровергае
активната материалноправна легитимация на ищеца като страна по договор, от
който за него произтича право да получи издръжка и гледане и право да развали
договора при непрестирането им от ответника като задължено лице. С възражението
не се цели недопустимо разрешаване на спор за собственост с трето лице, което
не е страна в производството, както неправилно е приел окръжният съд. Такъв
спор не би и могло да бъде разрешен в случая, тъй като третото лице няма да
бъде обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, още по-малко по
въпроса за собствеността. Възражението касае облигационните, а не вещно
правните отношения между лицата, участвали в сключването на договора.
Посредством възражението ответникът не предявява недопустимо в отклонение от
исковия ред свои права, произтичащи от прикритата сделка, чието разкриване по
обвързващ начин и не претендира. С него ответникът се брани срещу иска,
отричайки настъпването на твърдения от ищеца правопораждащ факт на сключване на
договор за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане с
твърдение действителната воля да е била за прехвърляне на имота чрез дарение и
то от страна на баща му, а не на неговите баба и дядо като явни прехвърлители,
поради което за него да не е възникнало задължение за престиране на грижи и
издръжка в тяхна полза, заради неизпълнение на каквото се претендира за
разваляне на договора. С наведените фактически обстоятелства относно
придобиването от страна на баща му на собствеността върху имота от ЖСК
ответникът обосновава липсата на намерение у страните по процесния договор да
бъдат обвързани от правните последици на изявеното в него относно прехвърляне
на имота от П.. срещу задължение за издръжка и гледане. По тези съображения
съдът следва да обсъди по същество възражението на ответника така, както е било
заявено и включено в предмета на спора с първоначалния доклад, въз основа на
който са допуснати и събраните от страните в първоинстанционното производство доказателства.
На 08.08.2014г. е сключен процесния договор по
представения нотариален акт №…. на нотариус М. С., с който М. Т. П. и Д. П. П.
прехвърлят на М.П.П. собственият им в режим на СИО апартамент №19/46 в гр.П.,
ул.“П.Т.“№77, блок 1595, вх.Б, ет.6, срещу задължението му да поеме издръжката
и гледането им, като им осигури, докато са живи, спокоен и нормален живот,
какъвто са водили до сега. Прехвърлителят Д. П. е починал на 24.04.2017г. и
негови наследници са съпругата и първоначален ищец М. П. с права в размер на
4/6 ид.части на лично основание след прекратяване на общността /за 1/2 ид.част/
и по наследство от съпруга й /за 1/6 ид.част/ и техните двама сина.
Прехвърлителката и наследник М. П. е починала в хода на първоинстанционното
производство и правата й в размер на 4/6 ид.части се разпределят по равно – по
1/3 ид.част, между нейните наследници – синовете П.Д.П. и В.Д.П..
При изповядване на сделката прехвърлителите
са се легитимирали като собственици на имота с представения констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот, построен от ЖСК върху държавна
земя №., том., дело №... Същият е издаден въз основа на посочени в него писмени
доказателства, сред които: решение от 13.07.1993г. за регистрация на ЖСК“Д. .“;
разрешение за строеж №39/08.03.1994г.; констативен акт образец 15 от
10.01.1997г.; протокол образец 16 от 20.02.1997г.; разрешение за ползване
№34/24.02.1997г.; списък на член-кооператорите и протокол №56/08.04.1997г. за
окончателното разпределяне на обектите и общите части от Общото събрание на
членовете на ЖСК. Видно е, че се касае за жилищен обект от строена в периода
1994-97г. жилищна сграда, придобит чрез участие в ЖСК, от която е построена. От
страна на ответника са представени служебна бележка, уведомителни писма за
дължими към ЖСК вноски, вносни бележки и квитанции за заплащане на вноските в
периода на строеж на сградата. Титуляр по тези документи е П.П. за процесния
апартамент. Представен е от ищеца Протокол №48/08.04.1996г. на ОС на ЖСК за
приемане за член на М. Т.П. за процесния апартамент, на която като купувач е
предаден от строителя с приложения протокол от 14.04.1997г. Тези доказателства
сочат първоначално член-кооператор да е бил П.П., който фигурира като такъв в
издадените от ЖСК документи, а впоследствие за член да е приета неговата майка
М. П., на чието име е издаден и нотариалния акт. Твърденията на ответника
апартамента само формално да е бил записан на името на П., за да се избегнат претенции
на съпругата на сина й П.П. при евентуален развод, но всички да са знаели, че
той е действителният му собственик, в резултат на което в него да е живял само
той, очертават хипотезата на скрито пълномощие по чл.292,ал.2 от ЗЗД, при
каквото по мандат от П.П. М. П. е встъпила като член-кооператор и членственото
правоотношение е възникнало за нея, но във вътрешните им отношения
произтичащите от същото права и задължения се смятат за негови, включително
правото да придобие имота след построяване на сградата чрез снабдяването с
нотариален акт по чл.35,ал.2 от ЗЖСК. При скрития мандат, даден за придобиване
на вещни права върху недвижим имот от името на довереника, обаче, договорът
трябва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите,
съгласно чл.292,ал.3 от ЗЗД. Касае се за форма за действителност на договора,
неспазването на която води до неговата нищожност, съгласно чл.26,ал.2,предл.3
от ЗЗД. Поради това и съгласно чл.164,ал.1,т.1 от ГПК сключването на мандатния
договор е недопустимо да се установява със свидетелски показания. По делото не
е представен писмен договор с нотариална заверка на подписите, по силата на
който П.П. да е възложил на М. П. да встъпи като член-кооператор и да придобие
собствеността върху процесния апартамент от свое име, но за негова сметка. Без
значение е произхода на средствата, вложени като вноски за апартамента при
построяване на сградата от ЖСК, тъй като влагането им не съставлява придобивен
способ по чл.77 от ЗС, а би породило единствено облигационни претенции, поради
което не следва да се обсъждат събраните доказателства в тази насока.
При това положение не се установява П.П. да е бил действителният собственик на процесния апартамент като придобит от ЖСК в отношенията му с неговите родители, с оглед на което да е и действителният прехвърлител по процесния договор от 08.08.2014г., който да прикрива извършено от него в полза на ответника-негов син дарение. Освен това, при персоналната симулация, каквато ответникът твърди в случая, следва да са налице три сделки: дарение между П.П. като действителен прехвърлител и М.П. като приобретател, която е желана, но прикрита; между М. и Д. П. като привидни прехвърлители и М.П. като приобретател, които не желаят настъпването помежду им на последиците на обективираната в нотариалния акт сделка, която е привидна и като такава нищожна, съгласно чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД; упълномощителна, между П.П. и родителите му като действителен и привидни прехвърлители, която сделка също е привидна, тъй като страната, която си служи с подставено лице, сключва сама сделката, а не чрез пълномощник, като подставеното лице само формално фигурира като участник в нея, с оглед преследваната цел участието на страната да бъде скрито за трети лица. За пълното разкриване на симулацията е необходимо представянето на изходящ и от трите страни документ, съдържащ техни изявления за привидните и прикритата сделки, какъвто по делото не е представен. Разкриването от страната и на персоналната и на относителната симулация досежно предмета на сделката е допустимо в отклонение от забраната на чл.164,ал.1,т.6 от ГПК и с гласни доказателства при изрично съгласие на другата страна, съобразно чл.164,ал.2 от ГПК, каквото в случая няма, или при условията на чл.165,ал.2 от ГПК, когато е представено писмено доказателство, изхождащо от другата страна или удостоверяващо нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. В случая жалбоподателят се позовава като начало на писмено доказателство на служебната бележка, уведомителните писма и вносните бележки и квитанции, издавани на името на П.П. във връзка с първоначалното му членство в ЖСК и изплащането на вноските за изграждане на обекта. Освен, че тези документи не изхождат въобще от някоя от страните по сделките, а от ЖСК, те нямат каквото и да било отношение към процесния договор за прехвърляне на имота, а касаят придобиването му от ЖСК и то преди М. П. да бъде приета за член-кооператор, поради което не са в състояние изобщо да разколебаят изразеното в нотариалния акт за прехвърляне на имота съгласие. При това положение събраните от ответника за разкриване на твърдяната симулация гласни доказателства чрез разпит на св.П.П., ангажиран преди да бъде конституиран като страна, производството по иска на който се и прекратява поради отказ, не могат да бъдат обсъждани. Обстоятелството, на което акцентира жалбоподателят, че още преди сключване на процесния договор се е установил да учи и живее в чужбина, противно на застъпваното от него, само по себе не сочи страните по процесния договор да са били изначално наясно, че задълженията за престиране на издръжка и гледане няма да бъдат изпълнявани, което от своя страна да обосновава извод за липса на воля у тях да бъдат обвързани от последиците на такъв договор. Физическата дистанция между прехвърлителите и приобретателя не води до практическа и правна начална невъзможност за изпълнение на задълженията за осигуряване на грижи и издръжка, която да е била съзнавана от тях към този момент и да обуславя липса на намерение за вменяване, съответно поемане на тези задължения. Алеаторният договор за прехвърляне на вещни права срещу задължение за издръжка и гледане се сключва с оглед личността на задълженото за доставянето им лице, на което прехвърлителят има доверие и разчита да му бъдат подсигурени нормални условия на живот, но това не означава, че действията в тази връзка са незаместими, тъй като по естеството си те се свеждат до поддържане на бита, прехраната, задоволяване на специфични нужди на правоимащия, предоставяне на необходимите му средства за издръжка и други, които могат да бъдат осъществени и чрез други натоварени от пряко задължения лица. Когато прехвърлителят е бил мотивиран да сключи договора само от конкретните лични качества на приобретателя и при изрична уговорка, че последният не може да бъде заместван от трети лица, той може оправдано да откаже да приеме изпълнение от друго лице и да поиска разваляне на договора поради неизпълнение. В процесния договор изрична клауза за лично незаместимо задължение на ответника, което евентуално да индицира липса на желание у страните за настъпване на последиците на алеаторния договор, няма. По изложените съображения възражението на ответника за нищожност на договора за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане като привиден и прикриващ договор за дарение с друг праводател – неговият баща, е неоснователно, поради което същият е валидно сключен, породил е присъщите за него права и задължения между страните и подлежи на разваляне поради неизпълнение на поетото с него задължение за издръжка и гледане.
Договорът за издръжка и гледане е алеаторен поради неопределеността на престацията към момента на сключването му досежно продължителността и характера на грижите и издръжката, които следва да се предоставят за в бъдеще. При липса на изрични уговорки за техния обем, както в случая, се дължат всички грижи и цялата издръжка, от които прехвърлителите имат нужда, съобразно тяхното физическо състояние и материално положение, като промяната на нуждите налага промяна и във вида, обема и интензитета на дължимата грижа. Нито обстоятелството, че прехвърлителите разполагат със средства, нито факта, че приобретателят не разполага с такива, на каквито се е позовавал ответникът, освобождават от отговорност за изпълнение на договорното задължение. Към датата на сключване на договора прехвърлителката М. П. е била на 85г., а прехвърлителят Д. П. на 88г. Според представената епикриза от 15.09.2011г. от Неврологично отделение при „МБАЛ-Х.“ЕООД, П. е претърпял мозъчен инфаркт след преживян преди 30 години исхемичен мозъчен инсулт и при него са били налични придружаващи заболявания „хипертонична болест на сърцето“, „исхемична болест на сърцето“ и „стенокардия“, а П., според представената карта за предварителен медицински преглед от 05.07.2018г., е страдала от „мозъчно-съдова болест“, „хипертонична сърдечна болест“ и „вестибулопатия“. Безспорен за страните факт е, че съпрузите П. са живеели в гр.Х., а ответникът при баща си П.П. ***, докато не се установил приоритетно в чужбина, при което те не са обитавали общо домакинство. Според показанията на св.А. П.-съпруга на ищеца В.П., двамата живеели в гр.С. и посещавали три пъти годишно свекър й и свекърва й в гр.Х., като от свекърва си знае, че внукът й М. си идвал три пъти в годината в България, което за нея било голямо събитие, и само веднъж им занесъл торта и шоколади по случай рожден ден, не пазарувал, не се грижел за тях, а те имали нужда от помощ, но не се оплаквали докато дядо Д. бил жив, на чието погребение заварила свекърва си в крайно занемарен вид – с коса до петите, с огромни нокти на ръцете и краката, с подути крака, некъпана от няколко седмици, и след като се погрижили за нея започнали два пъти през месец да я посещават в Х., за да я обслужват, а преди смъртта й за нея се грижел социален патронаж към общината, който й носел ежедневно храна и организирал домашен санитар. Когато отишла да завери рецептурната книжка на свекърва си, личният лекар се възмутил, че синът й, който е лекар, нито веднъж не бил отишъл да се поинтересува от здравословното състояние родителите си. Според св.С. Т.-племенник на първоначалния ищец М. П., живущ ***, той по два-три пъти в месеца посещавал леля си и има впечатления, че тя и съпруга й си помагали един на друг, оправяли се сами с пране, готвене и пазаруване, без да се оплакват, че са сами и няма кой да се грижи за тях, като не бил виждал синът им П. от години, а другият им син В. идвал със съпругата си от С. за 2-3 дни, колкото да почистят и след смъртта на дядо Д. започнали да идват почти всеки месец при леля му, за която в последно време се грижели от общината. Според ангажирания от ответника св.П.П.-негов баща, родителите му не ги търсели за помощ и единственото нещо, което баща му поискал от М., било да му донесе семена за лалета от Х., каквито му донесъл. Свидетелят най-малко три пъти в месеца ходел в Х., за да помага на родителите си за пазаруване и чистене, а понякога и за да свърши конкретна работа, като на всяка Коледа се събирали заедно и синът му носел подаръци от чужбина. След като майка му останала сама М. й предложил друга жена да се грижи за нея, както и да купи климатик за отоплението, но тя отказала. На Коледа през 2016г. свидетелят изпаднал в кома и бил в безсъзнание повече от 20 дни, поради който сериозен здравословен проблем вече му било трудно да се справя сам и за него се грижела жена. Настоящата инстанция не кредитира показанията на св.П.П. относно честотата на посещенията при родителите му и тяхната цел, отчитайки възможната му заинтересованост от изхода на делото по смисъла на чл.172 от ГПК като баща на ответника М.П. и противоречието им с показанията на незаинтересования свидетел С. Т., който при честите си посещения в гр.Х., в близост до който живее, от години не го е виждал там, а би било логично да се засекат при почти ежеседмични посещения, каквито П. твърди да е осъществявал. Посредством събраните гласни доказателства по същество се установява, че до смъртта на Д.П. двамата прехвърлители са живеели сами в гр.Х., сами са се грижели един за друг, извършвайки ежедневните битови дейности по обслужването им, и само спорадично са били подпомагани от двамата им сина, както е обичайно при живущите в отдалечени едно от друго населени места, и по-конкретно от бащата на пребиваващият в чужбина приобретател-техен внук. Осъществяването на лични контакти като между най-близки родственици, включително по празници, и даването на подаръци, каквото твърдят и св.А. П. и св.П.П., не въплъщава в себе си съдържанието на дължимата престация за предоставяне на издръжка и грижи в натура чрез подсигуряване на храна, режийни разноски, дрехи, лекарства и други и поддържане на здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителите регулярно и по начин, съответстващ на техните нужди и възможности за самостоятелно справяне, продиктувани от напредналата им възраст и налични заболявания, макар и те да не са налагали ежедневно непосредствено обгрижване, така че да бъде обезпечен обичайния за тях начин на живот. Фактът, че М. П. в периода непосредствено преди смъртта на съпруга си през 2017г., когато синът й П.П. е бил във физическа невъзможност да я посещава и да се грижи за нея, поради собственото си влошено здраве, е била в неглижиран от седмици външен вид – с прораснали коси и нокти, некъпана, и с влошено здравословно състояние – подути крака, а непосредствено преди своята смърт е била обгрижвана от социален патронаж при общината, сочи, че съпрузите, макар и да са се обслужвали сами, не са били в състояние изцяло самостоятелно да поддържат базисни хигиенни условия и да си съдействат за адекватно медицинско обслужване, както и, че е допуснато техни елементарни жизнени потребности да не бъдат удовлетворени за продължителен период от време от задълженото в тази връзка по договора лице. С отговора на исковата молба и посредством въззивната жалба ответникът по същество счита чрез баща си да е изпълнявал договорното си задължение към своя дядо, позовавайки се, обаче, единствено на липса на оплаквания и претенции за грижи от страна на последния, а не на конкретни действия чрез каквито такива са били предоставяни реално. Тезата му би била състоятелна в случай, че ответникът е предприемал лично или чрез трето лице, макар и не постоянни и задоволяващи в пълнота всички потребности, грижи, но не и при липса на каквито и да е или толкова спорадични, че да са незначителни като интензитет на фона на действителните нужди на правоимащия. Обстоятелството, че между него и дядо му са съществували добри лични отношения и последният не е изисквал подкрепа и съдействие за посрещане на ежедневните нужди и не се е оплаквал, само по себе си не сочи на изискуемата се за предоставяне грижа, която е натурална, а не емоционална, за да се счита такава да е приета от дядо му като достатъчна и удовлетворяваща нуждите на същия и да обосновава изпълнение на задължението. В тази връзка логично е ако необходимите грижи са били предоставяни на дядото, от тях да се е ползвала и бабата, доколкото двамата са живеели заедно и в едно общо домакинство и в този случай задължението към двамата е неделимо и те се ползват едновременно и неразграничено от евентуално предоставяните издръжка и грижи. Ответникът, обаче, не твърди каквото и да е изпълнение по отношение на своята баба, както приживе на дядо му, така и след неговата смърт, едва с настъпването на която неделимостта е прекратена. Това само потвърждава липсата на извършени лично от ответника или чрез неговия баща конкретни действия по системна физическа и натурална поддръжка на бита, от каквато общо биха се ползвали и двамата прехвърлители приживе. Обстоятелството, че след смъртта на Д. П. ответникът предложил на баба си, която останала сама, да й наеме жена за обгрижване и да й купи климатик за отопление, които тя отказала, според както твърди св.П.П., който по това време, поради влошаване на собственото му здраве, не бил в състояние да се грижи за майка си, не сочи нито на изпълнение на договорното задължение, нито на забава на кредитора. Изключая тези две инициативи на ответника, не се установят други негови активности по подсигуряване и поддържане на бита, прехраната, хигиената и здравето на неговата баба до смъртта й, от каквито тя е имала по-голяма нужда след като е останала сама и не е можела да се справя самостоятелно, като, напротив, допуснато е изпадането й в окаяно състояние още в периода преди смъртта на нейния съпруг. Тъй като алеаторният договор се сключва с оглед личността на длъжника, кредиторът не е длъжен да приеме изпълнение от трето лице, съгласно чл.73 от ЗЗД, и само ако приеме длъжникът се освобождава от отговорност. Изпълнението следва да е съобразено и с начина на живот, навиците и предпочитанията на прехвърлителя, поради което обстоятелството, че П. е отхвърлила предложението за покупка на климатик за отопление само по себе си не съставлява неоправдано неприемане на предложено изпълнение. Дори и при такова длъжникът се освобождава от отговорност за неизпълнение на задължението му в натура, съгласно чл.96,ал.1 от ЗЗД, но не и от задължението да продължи да престира като трансформира същото в парично чрез плащане на издръжка, съобразно чл.97,ал.1 от ЗЗД, каквато не се твърди, нито установява, да е заплащал.
Изложеното дава основание на настоящата инстанция да приеме за неизпълнено поетото от ответника с процесния договор задължение за издръжка и гледане спрямо двамата прехвърлители, което обосновава развалянето му до размер на 1/3 ид.част, каквато ищецът В.П. притежава по наследство от майка си М. П., починала в хода на първоинстанционното производство. Правилно с обжалваното в тази му част решение иска е уважен, поради което относно нея то следва да се потвърди.
Въззиваемият В.П. е заявил изрично искане за присъждане на направените от него в производството пред настоящата инстанция разноски, на каквито има право, с оглед уважаването на иска му и неоснователността на въззивната жалба. Такива той е заплатил за адвокатско възнаграждение в размер на 1100лв. по представен договор за правна защита и съдействие №2/22.01.2021г. Жалбоподателят е заявил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК. Възражението е неоснователно. При данъчна оценка за имота от 91969,20лв. или 30656,40лв. за процесната 1/3 ид.част минимумът на адвокатското възнаграждение по чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г., под който то не може да бъде редуцирано, възлиза на 1449,69лв., което е в повече от платеното възнаграждение. При това положение разноските се дължат в пълен размер.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260316
от 30.10.2020г., постановено по гр.дело №1181/2018г. по описа на Окръжен
съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която е уважен предявения от М. Т. П. с ЕГН:**********,***,
починала в хода на процеса и заместена от правоприемниците й В.Д.П. с ЕГН:**********,***,
и П.Д.П. с ЕГН:**********,***, срещу М.П.П. с ЕГН:**********,***, иск за
разваляне поради неизпълнение на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, сключен на … на нотариус М. С., между М. Т. П.с
ЕГН:********** и Д. П. П. с ЕГН:**********, от една страна като прехвърлители,
и М.П.П., от друга страна като приобретател, като е развален поради неизпълнение до размер на 1/3 ид.част за П.Д.П.
с ЕГН:********** договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка, сключен на …. на нотариус М.С., между М. Т. П. с ЕГН:**********
и Д. П. П. с ЕГН:********** от една страна, и М.П.П. с ЕГН:********** от друга страна,
по силата на който са му прехвърлили следния свой собствен недвижим имот,
намиращ се в режим на СИО, а именно: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор … по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на
АГКК, ведно с принадлежащото му избено помещение №19 с площ от 7,49кв.м., ведно
със складово помещение с площ от 2,55кв.м., ведно с 1,682%ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж, срещу задължението на приобретателя
за тяхната издръжка и гледане до смъртта им, като им осигури спокоен и нормален
живот, какъвто са водели до сега, И ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от П.Д.П.
с ЕГН:********** против М.П.П. с ЕГН:********** иск за разваляне на посочения
договор до размер на притежаваната по наследство от М. Т. П. 1/3 ид.част,
поради отказ от иска.
Решението в тази му част
е с характер на определение и подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№260316 от 30.10.2020г., постановено по гр.дело №1181/2018г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която е уважен предявения от М. Т. П. с ЕГН:**********,***,
починала в хода на процеса и заместена от правоприемниците й В.Д.П. с ЕГН:**********,***,
и П.Д.П. с ЕГН:**********,***, срещу М.П.П. с ЕГН:**********,***, иск за
разваляне поради неизпълнение на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, сключен на … на нотариус М. С., между М. Т. П.
с ЕГН:********** и Д. П. П. с ЕГН:**********, от една страна като
прехвърлители, и М.П.П., от друга страна като приобретател, като е развален поради неизпълнение до
размер на 1/3 ид.част за В.Д.П. с ЕГН:********** договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на …. на нотариус
М. С., между М. Т. П. с ЕГН:********** и Д. П. П. с ЕГН:********** от една
страна, и М.П.П. с ЕГН:********** от друга страна, по силата на който са му
прехвърлили следния свой собствен недвижим имот, намиращ се в режим на СИО, а
именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор … по КККР, одобрени със
Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, ведно с принадлежащото му избено
помещение №19 с площ от 7,49кв.м., ведно със складово помещение с площ от
2,55кв.м., ведно с 1,682%ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж, срещу задължението на приобретателя за тяхната издръжка и гледане до
смъртта им, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водели до
сега.
ОСЪЖДА М.П.П. с ЕГН:**********,***,
да заплати на В.Д.П. с ЕГН:**********,***, сумата от 1100лв. /хиляда и сто
лева/, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението в тази му част
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: