Решение по дело №621/2019 на Софийски окръжен съд

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  гр. София, 10.12.2019 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА

                                                                                             БОРЯНА ГАЩАРОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 621 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 61 от 17.04.2019 г., постановено по гр. д. № 822/2018 г. на Елинпелински районен съд, на основание чл. 150 от СК е прекратена присъдената с решение № ІІІ-38-94/14.12.2009 г. по гр.д. № 3765/2008 г. по описа на Софийски районен съд издръжка на непълнолетната М.Д.Б. в размер на 80 лева месечно, дължима от Д.В.Б., считано от влизане в сила на решението.

            Решението е обжалвано от М.Д.Б., чрез нейната майка  и законен представител Н.В.С.. В жалбата се излага възражение за недопустимост на решението като постановено по недопустим иск, поради нарушаване на императивните разпоредби на чл. 143, ал. 2 и чл. 142, ал. 1 от СК. Изложени са и доводи за неправилност на решението и противоречието му с добрите нрави. Сочи се, че обжалваното решение е в противоречие с интересите на детето, като прекратявайки дължимата му издръжка, съдът го е поставил в риск. Поддържа се, че  независимо от здравословното му състояние, ищецът е длъжен да заплаща издръжка, а предвид установеното по делото обстоятелство, че всички грижи за него се полагат от родителите му, същият има възможност да отделя дължимите 80 лева за издръжката на детето. Сочи се също, че не е налице промяна на обстоятелствата относно наличието на заболяването на ищеца към момента на решението за издръжка и към настоящия момент.  Навежда се довод за неправилно приложение от съда на разпоредбата на чл. 150 от СК, която според жалбоподателя, се отнася само до случаи, в които е налице законно основание за прекратяване на издръжката, каквото основание в случая не било налице. Твърди се, че прекратяването на издръжката, която до този момент е удържана по изпълнителното дело, е във вреда на детето, тъй като евентуалното търсене на издръжка от следващите по ред задължени лица налага водене на ново дело при липса на сигурност дали тези лица могат да я дават.

            В писмения си отговор ответникът по жалба оспорва същата. Излага подробни аргументи срещу всички наведени с жалбата възражения.

            В срока на отговор въззиваемият е подал насрещна въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд в частта му относно определения начален момент на прекратяване на издръжката – от влизане на решението в сила. Излага довод, че при уважен иск по чл. 150 от СК изменението на размера, както и прекратяването на издръжката, е от момента на предявяване на иска. С оглед на това отправя искане решението да бъде отменено в тази му част и постановено прекратяването на издръжката да се счита от датата на предявяване на иска.

            Въззивницата и ответница по насрещната въззивна жалба оспорва същата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Елинпелински районен съд е сезиран с предявен от Д.В.Б. срещу М.Д.Б., чрез нейната майка и законен представител Н.В.С., иск за прекратяване на издръжката, която ищецът е осъден да заплаща на малолетното си дете с решение по гр.д. № 3765/2008 г. на Софийски районен съд, поради настъпили изменения на обстоятелствата, изразяващи се в невъзможност същият да заплаща присъдената издръжка.

В исковата молба ищецът твърди, че обстоятелствата, при които е присъдена издръжката, са съществено изменени до степен, в която той не разполага с възможност да поддържа минимален жизнен стандарт, а посрещането на всекидневните му нужди е невъзможно без грижата на неговите родители. Твърди, че от 2008 г. ищецът страда от заболяване „множествена склероза” и състоянието му постепенно се влошавало, а към настоящия момент заболяването му е нелечимо и влошеното състояние необратимо. Поради тежкия двигателен дефицит, ищецът не можел да се придвижва и да се обслужва сам при задоволяване на ежедневните си потребности. През 2014 г. с експертно решение на ТЕЛК на ищеца била определена 100 % трайна нетрудоспособност с чужда помощ и противопоказен всякакъв вид труд. Необходимите средства за лечението му надхвърляли 300 лева месечно, които били изцяло за сметка на ищеца. Ищецът твърди, че няма никакво имущество, което би могло да му осигури някакъв доход. Единственият му доход бил от пенсия за инвалидност в размер 150,70 лева, която била крайно недостатъчна за покриване дори само на живото поддържащото лечение. Получавал и целеви помощи за конкретни разходи /за чужда помощ и социална интеграция/ в общ размер 126,29 лева. Твърди, че майката на детето е работоспособна и е в състояние да задоволява нуждите на детето, докато изплащането на издръжката чрез удържането й от социалната пенсия на ищеца го поставя в тежко финансово състояние под необходимия за оцеляването му жизнен минимум. Поради невъзможността му да заплаща издръжка, ищецът счита, че са налице основанията по чл. 150 от СК за прекратяване на присъдената издръжка на малолетното му дете М.Б..

С отговора на исковата молба ответницата оспорва иска като недопустим, евентуално – като неоснователен, по аналогични с направените във въззивната жалба съображения.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

            Видно от представеното удостоверение за раждане, М.Д.Б. е родена на *** г. от майка М.Д.Б., а нейн баща е ищецът Д.В.Б..

            С решение от 14.12.2009 г. по гр.д. № 3765/2008 г. на Софийски районен съд бракът между Н.В.Б. и Д.В.Б. е прекратен на основание чл. 50 от СК и е утвърдено споразумението по чл. 51 от СК, с което родителските права по отношение на детето М.Д.Б. е предоставено на майката, определен е режим на лични контакти с бащата, като последният се задължил да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 80 лева, считано от датата на съдебното решение до настъпване на предвидените в закона прекратителни основания.

            С експертно решение на ТЕЛК № 0319 от 04.02.2011 г. на ищеца е определена трайно намалена работостособност 95 % без чужда помощ за срок от три години, поради общо заболяване „множествена склероза тежка степен”.

С експертно решение на ТЕЛК № 0521/14.02.2014 г. ищецът е преосвидетелстван и му е определена 100 % трайна намалена работоспособност с чужда помощ, пожизнено. Посочено е в решението, че противопоказен е всякакъв вид труд; лицето не може да се самообслужва поради тежкия двигателен дефицит; заболяването има невъзвратим характер.

С разпореждане № ********** от 01.07.2018 г. на НОИ – ТП – София град на ищеца е определен размер на социална пенсия за инвалидност от 150,70 лева и добавка за чужда помощ от 94,19 лева. Със заповед № 4391/18.06.2014 г. на Д „СП” – Сердика на ищеца е отпусната месечна добавка за социална интеграция в размер на 32,50 лева.

От представената справка от НОИ – ТД София за период от 01.11.2017 г. до 30.11.2018 г. е видно, че за Н.В.С. са постъпили данни за доходи от трудово правоотношение  с „БКС С.” ЕООД в среден размер от 542 лева месечно за посочения период.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. Б. С., извършено въз основа на представените по делото медицински документи и личен преглед на ищеца, същият страда от множествена склероза – цереброспинална форма. Заболяването му е в напреднал стадий с тежка степен на инвалидизация. В заключението подробно е изследвано развитието на заболяването на ищеца и неговото състояние. При разпита му пред съда вещото лице сочи, че с оглед хода на заболяването на ищеца не се очаква възстановяване, а засилване на наличните симптоми и появяване на нови такива.

Според заключението на съдебно-икономическата експертиза на в.л. Р. С., с оглед предписаното на ищеца медикаментозно лечение месечната стойност на лекарствата, които ищецът трябва да приема непрекъснато и редовно, е около 94,33 лева, като тези лекарства не се поемат от НЗОК.  Паричните средства, необходими за рехабилитация и терапия са в размер на 610 лева месечно, включващи двигателна рехабилитация и масажи /360 лева/ и хипербарна оксигенация /250 лева/. Необходимото годишно провеждане на МРТ на главен мозък в размер на 350 лева се поема от НЗОК.

Според показанията на св. Р. С., към момента на развода ищецът бил в добро здравословно състояние, работел. От 2010 г. се влошило здравословното му състояние, първо започнала да му трепери едната ръка, после другата, откогато спрял да работи. В момента ищецът не може да се придвижва сам и не може да се издържа. Свидетелят помагал финансово на ищеца и семейството му.

От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК – за прекратяване на присъдената издръжка, дължима от ищеца на малолетното му дете М.Д.Б..

Съгласно горепосочената разпоредба, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.

Предявеният иск за прекратяване на издръжката е допустим предвид твърденията на ищеца за настъпили след присъждането на издръжката със съдебно решение нови обстоятелства, а именно пълната му нетрудоспособност, довела до невъзможност да заплаща издръжка. При тези твърдения ищецът има правен интерес да иска прекратяване на издръжката с оглед разпоредбата на чл. 150 от СК, предвиждаща възможност не само за изменение на размера, но и за прекратяване на присъдената издръжка, при наличие на изменение на обстоятелствата. Въпросът дали така твърдените от ищеца нови обстоятелства могат да бъдат основание за прекратяване на издръжката, е въпрос на основателност на иска, а не на неговата допустимост, поради което е неоснователно направеното от жалбоподателката възражение за недопустимост на обжалваното решение.

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – чл. 143, ал. 2 от СК. Тази разпоредба установява безусловно задължение на родителите за издръжка не непълнолетните си деца. Безусловността на задължението за издръжка означава, че издръжка се дължи, макар детето да е трудоспособно и да има имущество, от което може да се издържа само. Безусловният характер на задължението на родителите е от гледна точка на положението на детето – относно получаването на издръжка от него. Задължението за издръжка не е безусловно от гледна точка на положението на родителя – относно даването на издръжка, т.е. възможността на родителя да дава издръжка. Родителят не дължи издръжка при невъзможност да я дава. Невъзможността на родителя може да се дължи на различни причини, например болест, и при условие, че той не разполага с материална възможност да дава издръжка. При невъзможност на родителите да дават издръжка, издръжката на детето дължат лицата от следващите редове по чл. 140 от СК.  Тези изводи следват пряко от разпоредбата на 143, ал. 2 от СК и при логическото й и систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и чл. 140, ал. 2 от СК. Възможността на родителя да дава издръжка е основание на задължението му за издръжка, а не само критерий за определяне на размера. В този смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в ППВС № 5/16.11.1970 г., което е актуално и днес. Така съгласно т. 4 от постановлението, възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за даване на издръжка и показател на размера й, като възможността е винаги обективна и конкретна. В този смисъл е и теорията – „Семейно право – тълкувателен справочник”, автор Лиляна Ненова.

С оглед на горното, неоснователно е възражението на жалбоподателката, че ищецът дължи издръжка независимо дали има възможност да я дава. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, на която се позовава жалбоподателката, не предвижда безусловност на задължението на родителя за издръжка, както вече бе посочено и по-горе. Що се отнася до разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, която според жалбоподателката изключва преценката на съда за материалните възможности на задължения родител, следва да се посочи, че тази разпоредба определя минималния размер на необходимата издръжка на дете, но не установява безусловно задължение на родителя да заплаща издръжка в този размер  и при липсата на обективна възможност да дава издръжка. Да се приеме, че разпоредбата на 142, ал. 2 от СК създава императивно безусловно задължение на родителя да заплаща издръжка в посочения минимален размер, би довело до лишаване от смисъл на разпоредбите на чл. 142, ал.1, чл. 143, ал.1 и ал. 2 и чл. 140, ал. 2 от СК.

Неоснователно е и направеното в жалбата възражение за неправилно прилагане от районния съд на разпоредбата на чл. 150 от СК, основано на довод, че тази разпоредба била относима само при наличие на законно основание за прекратяване на издръжката. Прекратяването на издръжката по смисъла на чл. 150 от СК се основава на отпадане някое от обстоятелствата по чл. 139 /респ. чл. 143, ал. 2/ и чл. 142, ал. 1 от СК, въз основа на които е била присъдена издръжката, а именно на: нетрудоспособност на лицето, на което се дължи издръжка, невъзможност за издържане от собственото имущество от това лице, или възможност за даване на издръжка от задълженото лице. Погасяването на издръжката на друго законно основание /като смърт на задължения или оправомощения, навършване на пълнолетие на детето, пълно осиновяване на детето, прекратяване на осиновяването, изтичане на срока, за който е присъдена издръжката и др./ настъпва автоматично с настъпването на конкретния погасяващ факт, а не със съдебно решение. Отпадането на правото на издръжка в тези случаи е различно от прекратяването на издръжката по чл. 150 от СК, което може да бъде осъществено само по съдебен ред.

В конкретния случай, от приетите писмени доказателства и заключение на СМЕ по категоричен начин се установява, че в периода след решението по гр.д. № 3765/2008 г. на СРС, с което е ищецът е осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете, здравословното му състояние се е влошило значително, като заболяването му „множествена склероза”, с което той е бил диагностициран, е прогресирало в тежък стадий, при който не е налице възможност за възстановяване или подобряване. В резултат на това заболяване ищецът е бил инвалидизиран, като през 2014 г. му е определена 100 % неработоспособност с чужда помощ, пожизнено, при пълна невъзможност да полага какъвто и да било вид труд. Пълната нетрудоспособност на ищеца безспорно е ново обстоятелство, което е относимо към основанията за прекратяване на присъдената издръжка. От друга страна е установено е, че единствените доходи на ищеца са от получаваната от него инвалидна пенсия в размер на 150 лева и целеви помощи в размер на 176,99 лева, които доходи са недостатъчни за покриване и на екзистенц минимума на необходимите за съществуването му нужди предвид необходимостта и от извършване на разходи за закупуване на жизненоважни медикаменти.  Няма данни ищецът да притежава други имущества, които биха могли да бъдат източник на доходи за него. Самият той се нуждае от физическа и финансова помощ, каквато получава от родителите си, при които живее, както и от други близки. В тази връзка в отговор на наведения в жалбата довод, че поради извършването на всички грижи за ищеца от неговите родители, той има възможност да отделя присъдените 80 лева за издръжка не детето му, следва да се посочи, че задължението за издръжка е лично, поради което фактът, че дължащият издръжка е подпомаган от други лица за собствената си издръжка, няма отношение към преценката на неговите възможности да дава издръжка. От значение са единствено собствените на дължащия издръжка  обективни възможности.

С оглед на горното, се налага извод, че поради болестта си, обусловила  стопроцентова пожизнена неработоспособност, и липсата на други имущества,  ищецът е изпаднал в пълна обективна невъзможност да заплаща издръжка на непълнолетното си дете. Отпадането на възможността да дава издръжка представлява изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което е основание за прекратяването на издръжката.

Несъстоятелно е направеното с въззивната жалба възражение, че прекратяването на издръжката е във вреда на детето поради необходимостта от водене на дела срещу следващите по ред задължени за издръжка лица, за които няма сигурност дали могат да я дават. В случая детето се отглежда от неговата майка, която е трудоспособна. При прекратяването на присъдената издръжка от единия родител поради отпадане на възможността му да заплаща такава, задължението за издръжка на детето се концентрира върху другия родител, който следва да поеме цялостната издръжка.  В случай на пълно или частично отпадане на възможността и на другия родител, за детето възниква възможността да търси издръжка от следващите по ред задължени лица. Неоснователно е възражението, че прекратяването на издръжката е във вреда на детето поради удържането й по образуваното срещу бащата изпълнително дело.  Фактът, че присъдената издръжка реално е заплащана до този момент, не може да обуслови извод за неоснователност на предявения иск за прекратяване на издръжката. При установеното изменение на обстоятелствата, при които е била присъдена издръжка, изразяващо се до отпадане на обективната възможност на бащата да дава издръжка поради тежко заболяване, то принудителното изпълнение върху единствения доход от социалната му пенсия поставя бащата в опасност да не може да покрие необходими за оцеляването му животоспасяващи разходи, а това не може да бъде в интерес на детето. Следва да се посочи, че в случай на невъзможност на задължените по закон лица да заплащат издръжка на непълнолетното дете, такава издръжка е предвидено то да получава по реда на социалното подпомагане .

Прекратяването на издръжката следва да се счита от влизане в сила на съдебното решение, от който момент настъпва постановената правна промяна, изразяваща се в преустановяване на задължението за заплащане на издръжка. Приетото в т. 21 на ППВС № 5/1970 г. касае началния момент на увеличението или намалението на издръжката и не може да бъде приложено при прекратяването на издръжката.  С оглед на това насрещната въззивна жалба е неоснователна.

Поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото пред настоящата инстанция и направеното искане за разноски, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на ответника по жалба възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 300 лева, определен по чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

                Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 61 от 17.04.2019 г. по гр.д. № 822/2018 г. на Елинпелински районен съд.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, Н.В.С. да заплати на адв. М.Л.Н. сумата 300 лева  възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ  и съдействие на Д.В.Б. във въззивното производство.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.