РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300502662 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх.№12369/14.10.2021г. депозирана от „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, чрез процесуалния представител
юрисконсулт Л.Т. против Решение № 262152/03.08.2021г. постановено по гр. д.
№4361/2020г. по описа на ПРС, дванадесети гр.с., с което се признава за установено по
отношение на „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, че К. Й. Б., ЕГН **********, със
адрес в Пловдив, бул. ****, не дължи на ответника заплащане на сума от 3354.41 лева,
представляваща стойността за допълнително начислена ел. енергия за период от 09.10.2019г.
до 09.01.2020г. по фактура № **********/ 26.03.2020 г. С постановеният съдебен акт в
полза на К. Й. Б., ЕГН **********, със адрес в Пловдив, бул. ** * № * *, е присъдена сумата
от 699.20 лева разноски по делото. С оплакване за незаконосъобразност на решението
поради необоснованост и противоречие с материалния закон, от въззивния съд се иска да
го отмени и вместо това да уважи предявения иск. Претендират се разноски, съгласно
представения списък с направени такива. Прави се възражение за прекомерност на
претендираните от другата страна разноски.
Въззиваемата страна К. Й. Б., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв.
Д.Д. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди решението на първата
1
инстанция, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, съгласно представения
списък с направени такива
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните, приема за установено следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен от К. Й. Б., ЕГН ********** против „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД –
гр. София, ЕИК *********. От съда се иска да признае за установено по отношение на
ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата от 3354.41 лева, представляваща
стойността за допълнително начислена ел. енергия за период от 09.10.2019г. до 09.01.2020г.,
за която сума е издадена фактура № **********/ 26.03.2020 г.
Ответникът оспорва иска. Счита процесната сума за дължима въз основа извършена
по реда на чл. 56 от ПИКЕЕ едностранна корекция на сметка с оглед констатациите в
протокол № 1024722/09.01.2020 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на
електрическа енергия, вследствие на която, част от консумираната електроенергия не била
измерена и заплатена. С обжалваното решение РС е приел вземането за недължимо,
поради недоказаност на обстоятелствата, въз основа на които ответното дружество е
извършило корекция на сметката на ищеца.
При служебна проверка на решението съобразно правомощията на въззивния съд по
чл. 269, изр. първо от ГПК, настоящата инстанция намира решението за валидно и
допустимо.
На основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на
решението, единствено по изложените във въззивната жалба съображения.
Настоящата инстанция споделя извода за недължимост на спорното вземане, но по
следните съображения:
Безспорно между страните е, че ищецът е краен клиент – потребител на електрическа
енергия за обект, находящ се на адрес: гр.Д., ул.“***“ с клиенски номер №*****,
присъединен към електроразпределителната мрежа. Ответното дружество е лицензирано да
осъществява дейността по „разпределение на електрическа енергия“ на обособена
територия, в границите на която се намира и обектът на потребление на ищеца.
Снабдяването с електрическа енергия за обектите на тази територия, в т. ч. и процесния, се
извършва от друг субект – „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД. Безспорно също е, че
ответното дружество е начислило процесната сума като дължима по фактура № **********/
26.03.2020 г., вследствие едностранна корекция на сметка за неизмерено количество
електрическа енергия, извършена на основание и по реда на ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.
25/30,04,2019 г.).
Според настоящата инстанция това е сторено при липса на основание цената за
доставено и неотчетено количество електрическа енергия да се начислява посредством
корекция на сметка като дължима в полза на ответното дружество, което е лицензирано за
извършване разпределяне, а не снабдяване с електрическа енергия. Обществените
2
отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ,
пренос, разпределение на електрическа енергия и търговията с електрическа енергия се
уреждат от Закон за енергетиката и приети въз основа на същия подзаконови нормативни 2
актове – Наредби и Правила. Дейностите по разпределение на електрическа енергия и
експлоатация на електроразпределителните мрежи (извършвано от операторите–
собственици на мрежите), и по продажба на електрическа енергия (извършвано от крайния
снабдител, търговеца на електрическа енергия или доставчика от последна инстанция) са
услуги от обществен интерес (чл. 88, ал. 2 и чл. 94а ал. 2 ЗЕ), осъществявани от лица, на
които е издаден нарочен лиценз за това. Преносът и продажбата на електрическа енергия се
осъществяват по силата на различни договори при публично известни общи условия (чл.
98а ал. 1 ЗЕ и чл. 104а ЗЕ), по които страни са различни субекти, и следва да се прави
разграничение между цена за пренос и цена за продажба (доставка) на електрическа енергия.
"Корекцията на сметка" не е самостоятелно основание за вземане, а представлява начин за
парично остойностяване на отделено количество електрическа енергия, когато то е било
доставено, но не е могло да бъде измерено, в хипотезите, изрично посочени в р-л ІХ от
ПИКЕЕ. Според чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.), операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за
преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото".
Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума,
определена от същият този оператор. От друга страна, разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от
ЗЕ ясно посочва в полза на кои правни субекти е възможно да се извършва корекция на
сметката по правилата на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ (наречени за краткост ПИКЕЕ). Това са
крайният снабдител (б. „а“) или клиентът (б. „б“). Следователно налице е нормативно
противоречие относно това кой субект има право да извърши корекция в сметката на
потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена
електрическа енергия.
Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.) предвижда,
че това е операторът на електроснабдителната мрежа, а чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ –
крайният снабдител. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА, при противоречие между правилник и
нормативен акт от по-висока степен, правораздавателният орган прилага акта от по-висока
степен. Поради това и като се приложи правилото на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, следва да се
приеме, че ответникът не разполага с основание да извърши процесната корекция на
сметка, поради което спорната сума не му се дължи. На това основание – липса на
материално-правна легитимация на ответника да претендира процесната сума – предявеният
отрицателен установителен иск следва да се приеме за основателен .
Макар и по различни съображения, първоинстанционния съд е достигнал до същия
краен извод и е признал сумата за недължима, поради което обжалваното решение, следва да
бъде потвърдено.
3
С оглед изхода на спора на жалбоподателят се дължат направени пред настоящата
инстанция разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 565.00лв, което предвид
характера и степента на фактическа и правна сложност не следва да бъде намалено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262152/03.08.2021г. постановено по гр. д.
№4361/2020г. по описа на ПРС, дванадесети гр.с.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ №159, представлявано
от Т. П. и П. Х. да заплати на К. Й. Б., ЕГН **********, със адрес в Пловдив, бул.
*****,със съдебен адрес: гр.София, ул.“***“, партер , ап.1 – чрез адв. Д.Д. направени пред
настоящата инстанция разноски в размер на 565.00лв/ петстотин шестдесет и пет лева/
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4