РЕШЕНИЕ
№ 4449
Пловдив, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXIII Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА |
| Членове: | ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ |
При секретар ОГНЯНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора КИЧКА ВАСИЛЕВА ПЕЕВА-КАЗАКОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ канд № 20257180700699 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208- чл.228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба С. М. срещу Решение №212 от 17.02.2025 г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 20245330206845 по описа за 2024 г.
В касационната жалба и се излагат аргументи за отмяна решението на районния съд, като се сочи, че решението на съда е неправилно, автомобилът е паркиран в имот, който е частна общинска собственост и начин на трайно ползване за друг вид озеленени площи, поради което няма как да е паркиран на тротоар. С оглед на това се счита, че нарушение не е извършено, претендира се отмяна на решението и отмяна на оспореното НП. В съдебно заседание се явява лично жалбоподателят, който излага аргументи за отмяна на решението на РС и на процесното НП.
Ответната страна Заместник кмет Обществен ред и сигурност в Община Пловдив се представлява от юрисконсулт Държанска, която излага аргументи за отхвърляне на жалбата, претендира разноски.
Прокурорът излага становище за неоснователност на касационната жалба.
Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Пловдив е посочил в решението си следната фактическа обстановка:
При направена проверка на 11.03.2024г. в [населено място], на [улица] 09.45 часа, жалбоподателят паркира МПС марка „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] върху тротоара на посочения адрес, без същият да е определен за това от собствениците на пътя или администрацията. Автомобилът е паркиран по начин, заемащ част от уличното платно и тротоара, успоредно спрямо оста на пътя, като не е оставено изискуемото разстояние за преминаване на пешеходци. Нарушен е чл.94 ал.3 от ЗДвП.
За констатираното бил съставен фиш, който бил оспорен от жалбоподателят. С оглед на това на 21.03.2024 г. спрямо него бил съставен АУАН в негово отсъствие, който му бил връчен на 22.03.2024 г.
На 04.04.2024 г. било издаденото процесното НП.
Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е извел извод за доказаност на нарушението. Изложени са мотиви за това, че жалбоподателят не е оборил презумптивната доказателствена тежест на АУАН. С оглед на тези аргументи е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил оспореното НП.
Наведените в касационната жалба мотиви за отмяна на решението на РС Пловдив са неоснователни.
Районният съд правилно не е установил фактите по делото. Настоящата съдебна инстанция счита, че съдът е изложил споделими аргументи защо кредитира показанията на актосъставителката и не кредитира тези на св.Г.. Направените изводи за осъществяване на нарушението се споделят изцяло и съдът препраща към тях.
Следва изрично да се посочи, че недоказано по делото е твърдението на жалбоподателят, че автомобилът е бил паркиран в друг поземлен имот (с [идентификатор]). Такива възражения са били наведени и пред въззивната инстанция, но са останали недоказани. Следва да се посочи, че правилно не са кредитирани показанията на св.Г., доколкото същите са схематични и недостатъчно конкретни по отношение на точното място на паркиране на автомобила на жалбоподателят М.. От тях не може категорично да се направи извод, че автомобилът е паркиран в имот с [идентификатор], който е с начин на трайно ползване за друг вид озеленени площи. Напротив следва да се приеме, че автомобилът е бил паркиран на [улица]до № 7, а тази улица е с начин на трайно ползване за второстепенна улица. Следва да се посочи и че от приложения по преписката снимков материал безспорно се установява, че автомобилът е паркиран върху тротоар.
Ето защо и при наличието на всички тези доказателства, настоящата инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд за доказаност на нарушението по чл.94,ал.3 от Закона за движение по пътищата.
Споделят се изводите и за доказаност на компетността на актосъставителя и наказващия орган.
Не се констатират и допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателят.
Съответно, крайният извод, който се налага, е за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което следва да бъде потвърдено.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че въззивният съд е постановил съдебен акт, който е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Не се констатират и сочените в жалбата касационни основания, поради което същата се приема за неоснователна.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден касационният жалбоподател да заплати на Община Пловдив сумата 80 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №212 от 17.02.2025 г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 20245330206845 по описа за 2024 г.:
ОСЪЖДА С. П. М., [ЕГН] да заплати на Община Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
| Председател: | |
| Членове: |