Решение по дело №162/2018 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 132                                                        19.07.2018г.                                      гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                            ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на дванадесети юли                                                             две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                                    Председател: Мария Берберова-Георгиева

секретар: Мая Деянова

като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело №162/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба от „С.” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Л.С.Х., със съдебен адрес:*** -Адвокатско дружество „Кличанов и Ко” против „В.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Х.И.Д., с правно основание чл.422 от ГПК. В исковата молба се сочи, че поради извършена реконструкция в помещения, стопанисвани от ответното дружество, находящи се в с.Равда, В.М., дружеството, чрез управителя си - г-н Д. възложил на „С." ЕООД действия по демонтаж на съществуващи тела и монтирането им на друго място в същия обект, както и изграждане на вентилационна инсталация чрез полагане на вертикален щранг, за което се наложило наемане на вишка. Възложените дейности били извършени в срок, за което била съставена фактура №********** от 06.04.2015г., изпратена по електронната поща на ответното дружество. Стойността на извършените дейности възлизала както следва: демонтаж на 2 бр. климатик (2 бр. по 40 лв. всеки) – 80 лв. без ДДС, монтаж на 2 бр. климатик (2 бр. по 189 лв. всеки) - 378 лв. без ДДС и вишка - 230 лв. без ДДС или общо фактурата била на стойност 825,60 лв. с ДДС. Въпреки че услугата била приета без възражение и фактурата била приета от ответното дружество, до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към настоящия момент, плащане от страна на „В." ООД не било извършено. Предвид гореизложеното, ищцовото дружество завело ч.гр.д. № 1044/2017г. по описа на РС-Несебър, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът е депозирал възражение. Предвид подаденото възражение и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищецът е предявил иск, с който моли съда да се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че същото дължи на „С.” ЕООД сумата в размер на 825,60 лева /осемстотин двадесет и пет лева и шестдесет стотинки/ - главница по фактура №**********/06.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 30.10.2017г. до окончателното заплащане на сумата. Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на фактите по извършване на услугата и приемането й без възражения от възложителя. Молят съда да изиска и приложи ч.гр.д. № 1044/2017г. на РС-несебър. Правят искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Претендират присъждане на заплатените разноски по настоящото и по заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба чрез процесуалния им представител – адв.И.Л. ***, със съдебен адрес:***-партер, с който оспорват предявените искове, като неоснователни. В тази връзка, на първо място сочат, че между "В." ООД, като инвеститор и "С." ЕООД, като изпълнител имало сключен писмен договор от 11.03.2015г. Този договор бил за конкретно възложени СМР за доставка и монтаж на кухненска вентилация въз основа на предоставена от "С." ЕООД оферта на обща стойност 4025,04 лева с включен ДДС. Възложените и изпълнени по договора работи били точно описани в офертата. Последните нямали общо с вписаните във фактура № ********** от 06.04.2015г. дейности по монтаж и демонтаж на климатик. Твърди се, че такива работи "В." ООД не е поръчвало за изпълнение от страна на "С." ЕООД, същите не са били предмет на договора между страните и не са били извършвани на обекта "В.М." в с.Равда. Относно ползването на вишка, ответникът твърди, че същата не е била предмет на офертата, съотв. на сключения договор със "С."ЕООД, като заплащането на височинните дейности били уредени от ответника. Предвид горното, ответната страна твърди, че липса на основание за издаването на фактура №********** от 06.04.2015г., сочи, че същата не е приета и не е осчетоводена от "В." ООД. Твърди, че издаването на фактура не е идентично и не доказва реално извършени доставки на стоки или услуги. Сочи, че доказателства за такива извършени доставки на услуги (вписани по фактурата, която е приложена) ищецът не представя. В този смисъл, ответникът счита претенцията за недоказана и неоснователна. Наред с това сочи, че между страните има договор, съгласно който (т.3 от раздел Цени и плащания) "допълнителните работи са обект на допълнително договаряне" т.е. също трябвало да са възложени и приети за изпълнение - договорени - писмено. Ответникът твърди, че подобно нещо няма и не е имало. Във връзка с договора сочи, че имало допълнително изпратени преработена оферта и предложение за анекс, но нямало подписано между страните допълнително споразумение към договора (анекс) за възлагане на допълнителни дейности, а извън всички оферти от изпълнителя - ищец се явявало ползването на скеле или вишка. На последно място сочи, че изпълнителят не е извършил всички договорени дейности на обекта. Предвид наличието на писмен облигационен договор, изрично предвиждащ писмено уведомяване и допълнително договаряне вкл. и по ел.поща, ответникът счита за недопустими свидетелските показания за установяване "допълнително договорени" работи - извън предмета на договора. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Възразява приложената фактура № ********** от 06.04.2015г. да бъде приета, като доказателство, тъй като същата била едностранно съставен от ищеца документ и нямала доказателствена сила да установи твърдяната от ищеца доставка на услуги. Оспорва искането за допускане на гласни доказателства, като твърди, че с тях се цели изменението на писмен договор. Моли съда да отхвърли предявените искови, като им присъди заплатените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание предявените искове се поддържат изцяло от процесуалния представител на ищцовото дружество. Представят писмени и ангажират гласни доказателства, както и съдебно-счетоводна експертиза.

За ответното дружество в съдебно заседание представител не се явява. Представят писмени доказателства. Правят искане за събиране на гласни доказателства, но не ангажират такива.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

  След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази  становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна  страна:

 Предявените са обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.327 вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 294 от ТЗ вр. чл.288  от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД.

По делото е представена фактура за продажба № ********** от 06.04.2015г., съставена от ищеца „С.“ ЕООД с получател ответника „В.“ ООД, съдържаща подпис единствено на управителя на ищцовото дружество.

       От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза /л.37-38 вкл./, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че процесната фактура е осчетоводена от страна на ответното дружество и е включена в дневника за покупки на ответното дружество към справка-декларация по ДДС за месец май 2015г. на ред 2. По същата фактура е използван пълен данъчен кредит.По данни на ищцовото дружество, от датата на издаване на фактурата до момента няма извършени плащания по нея.

Не се спори между страните, а и от представената фактура се установява, че страните са се намирали в договорни отношения през процесния период, породени от договор за търговска продажба и монтаж на кухненска вентилация /л.11/. Страните са търговци, поради което по отношение на сключените от тях сделки намират приложение правилата за търговска продажба. Съгласно общата норма на чл.293, ал.1 ТЗ за действителността на търговската сделка не е необходима писмена форма. За установяване на съществуването на правоотношение и доказването на сключена сделка е необходимо съставянето на документ. В чл.321 ТЗ е регламентирано задължение за продавача да издаде фактура, по искане на купувача, а по съгласие на страните и други документи. В рамките на провежданото гражданско производство фактурата, която според чл.7 от Закона за счетоводството е първичен счетоводен документ, има значението на писмено доказателство за сключването на облигационна сделка. Представената данъчна фактура носи задължителното съдържание от наименование и номер, дата на издаване, предмет и стойностно изражение на стопанската операция, име, фамилия и подпис на съставителя. Предвид гореизложеното съдът приема за установено по делото съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните.

Съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за монтаж и демонтаж на климатиците на ответника, както и за ползване на вишка, описани в процесната фактура. Първичният счетоводен документ, касаещ въпросните дейности, са отразени в счетоводството на ответника, което обстоятелство е безспорно установено от изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ действията на лице без представителна власт обвързват търговеца, след като последният не се е противопоставил на тези действия веднага след узнаването им. Обстоятелството, че в счетоводството на ответника е отразена процесната фактура, води до несъмнения извод за узнаването на действията по приемането на описаните във фактурата дейности. По делото не са ангажирани никакви доказателства за противопоставяне на ответника на действията по приемане веднага след узнаването, които да доведат до извода, че презумпцията на чл.301 от ТЗ е оборена. От показанията на водените от ищеца свидетели Райна Василева и Николай Ангелов безспорно се установява извършването на описаните в процесната фактура дейности.

Предвид изложеното съдът приема, че ищецът е изпълнил дейностите, описани в процесната фактура, поради което за него е възникнало задължението за плащане на цената. По делото не са представени доказателства, че ответникът е изпълнил задължението си за плащане. По изложените съображения съдът намира, че  предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.327 вр. чл. 288 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД е основателен и доказан в претендирания размер от  825,60 лева с ДДС /осемстотин двадесет и пет лева и шестдесет стотинки с ДДС/, поради което следва да бъде уважен. В този смисъл  Решение № 185 от 10.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2928/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Вероника Николова.

По акцесорната претенция за лихви с правно основание чл. 294 от ТЗ вр. чл.288 от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД съдът съобрази следното:

С получаване на издадената данъчна фактура ответникът е изпаднал в забава от датата на издаване на същата, поради което и същият дължи законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат заплатените от ищеца разноски по делото, общо в размер на 425 лева /четиристотин двадесет и пет лева/, включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице, адвокатско възнаграждение, както и разноските по заповедното производство в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/ - заплатена държавна такса, като в тази част решението следва да бъде с осъдителен диспозитив. Ответникът дължи разноски, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на настоящето дело.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                               Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника „В.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Х.И.Д., че в полза на ищеца „С.” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Л.С.Х., със съдебен адрес:*** -Адвокатско дружество „Кличанов и Ко”, съществува вземането по ч.гр.д. № 1044/2017г. на РС-Несебър, за което е издадена Заповед № 526 от 01.11.2017г. на РС-Несебър за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата в размер на 825,60 лева с ДДС /осемстотин двадесет и пет лева и шестдесет стотинки с ДДС/, представляваща неизплатена цена на извършването на дейности по демонтаж и монтаж на два броя климатици и ползване на вишка, описани във фактура № ********** от 06.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 01.11.2017г. до окончателното плащане на вземането.

ОСЪЖДА „В.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Х.И.Д. да заплати на „С.” ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Л.С.Х., със съдебен адрес:*** -Адвокатско дружество „Кличанов и Ко”, сумата общо в размер на 450 лева /четиристотин и петдесет лева/, представляващи заплатени съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            

РАЙОНЕН СЪДИЯ: