№ 317
гр. П. , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20205220102656 по описа за 2020 година
Депозирана е искова молба с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във
вр. с чл.128,т.2 и чл.215 от КТ от Р. С. Н., ЕГН-********** от с. А. К., обл. П., срещу „Р.
Т.“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, ул. „К. Л.“№2В,
ет.6,ап.5, представлявано от управителя Р. Н. И..
Съгласно изложеното в исковата молба, ищецът Н. работил в ответното дружество на
длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“ на основание Трудов договор №016 от
24.07.2020г., при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610.00лв. За
периода, през който ищецът работил при този работодател, за периода от 24.07.2020г. до
24.08.2020г. ищецът извършвал курсове от България до Гърция и Румъния, за което
представя дигитална карта. Твърди се в исковата молба, че ответникът не е заплатил на
ищеца дължимо трудово възнаграждение в размер на 152.50 лв. за месец юли,2020г. и в
размер на 457.50 лв. – за месец август,2020г. Претендира се и заплащането на
командировъчни разходи в размер на 158лв. за 3 дни за месец юли,2020г. и в размер на
422лв. за 8 дни през месец август,2020г.
Твърди се, че заповедта за уволнение била незаконосъобразна , същата била
немотивирана, като посоченото основание било непълно- не била посочена конкретна точка
от разпоредбата на чл.325,ал.1 от КТ, освен това работникът не бил подавал молба за
прекратяване на трудовия договор. Оформен е петитум, с който се моли съдът да признае
уволнението за незаконно и да постанови отмяна на процесната заповед и на уволнението,
да бъде възстановен ищецът на заеманата от него длъжност преди уволнението, както и да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа в
размер на 6 брутни трудови възнаграждения по чл.225,ал.1 от КТ, като претендираната към
1
момента на подаване на исковата молба сума е в размер на 790.00лв. Претендира се законна
лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба /01.10.2020г./ до
окончателното изплащане на сумата.
Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
заплати на ищеца на основание чл.128,т.2 от КТ сумата в общ размер на 610.00лв.,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец юли,2020г. в размер на
152.50лв. и за месец август,2020г. в размер на 457.50 лв., ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
същите.
Претендира се на основание чл.215 от КТ и заплащането на сумата в размер на
580.00лв., представляваща командировъчни разходи за периода от 26.07.2020г. до
19.08.2020г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на същите.
Ответникът по делото не е депозирал писмен отговор в законоустановените срокове.
В проведеното на 23.04.2021г. открито съдебно заседание по делото, на основание
чл.214 ГПК съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове, като искът по
чл.225,ал.1 от КТ следва да се счита предявен за сумата от 846.13лв.; по чл.215 КТ за сумата
от 752.99лв.; претендира се неплатено трудово възнаграждение за месец юли,2020г. в размер
на 132.61лв., а за месец август,2020г. – 435.71лв
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната
фактическа обстановка: Не е спорно, че между страните Р. С. Н., ЕГН-********** от с. А.
К., обл. П., и „Р. Т.“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина,
ул. „К. Л.“№2В, ет.6,ап.5, представлявано от управителя Р. Н. И.,, е съществувало трудово
правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“ в
ответното дружество въз основа на Трудов договор №016 от 24.07.2020г. /приложен по
делото/, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610.00лв. Съгласно
установената в дружеството- работодател практика, трудовото възнаграждение се
изплащало „на ръка“ на работниците. Видно от приетите по делото доказателства, със
Заповед № 010/ 21.08.2020г. трудовото правоотношение било прекратено, като в посочената
заповед като основание за прекратяването му, било посочено- по молба на служителя, на
основание чл.325,ал.1 от КТ, считано от 24.08.2020г. Горното се установява и от приетото по
делото Удостоверение за декларирани данни, издадено от НАП. По делото е приложени
заверено копие от Заповед № 010/ 21.08.2020г, издадена от управителя на ответното
дружество – Р.И., в която действително като причина за прекратяване на трудовия договор е
посочено подаването на молба от страна на служителя Н. за прекратяване на трудовото
правоотношение, но по делото такава молба не е била представена и не се съдържат данни
служителят да е подавал молба до работодателя с такова съдържание.
От представените по делото разпечатки от дигитални карти се установява, че през
2
периода, през който ищецът Н. е работил в ответното дружество /24.07.2020г. –
24.08.2020г./, Н. е извършвал курсове от България до Гърция и обратно, съответно от
България до Румъния и обратно, което обстоятелство се установява и от показанията на
разпитания по делото в качеството си на свидетел Георги Н. Гюлеметов.
Съгласно показанията на св. Гюлеметов, ищецът Н. е работил като „шофьор на
тежкотоварен автомобил“ в ответното дружество в периода 24.07.2020г. – 24.08.2020г.
Служебните му задължения се изразявали в извършването на курсове с автомобила от
България до Гърция и Румъния и обратно. Въпреки че изпълнявал съвестно служебните си
задължения, Н. не получил дължимите му трудови възнаграждения за месеците юли и
август,2020г. На работниците не били заплащани и командировъчни, въпреки ,че според св.
Гюлеметов такива им се полагали. Нито Гюлеметов, нито Н. / с когото извършвали
курсовете с един и същ камион/ не били подавали молба за прекратяване на трудовите си
правоотношения, въпреки което , същите били прекратени едностранно от работодателя.
В хода на производството по делото е била допусната и извършена съдебно-
икономическа експертиза, видно от заключението на която, общият размер на полагащото се
на ищеца Н. брутно трудово възнаграждение за месеците юли и август,2020г. е 568.32лв.
/132.61лв. за месец юли,2020г. и 435.71лв. за месец август,2020г./ Общият размер на чистата
сума за получаване след приспадане на дължимите лични осигурителни вноски и данък е
441.01лв. Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за период от 6 месеца при 610.00
лв. брутно трудово възнаграждение е 3660.00лв. Размерът на обезщетението по
чл.225,ал.1 от КТ за периода от датата на уволнението /24.08.2020г./ до датата на завеждане
на исковата молба /01.10.2020г./ е 767.42лв. ,а за периода 24.08.2020г. до 05.10.2020г. е в
размер на 846.13лв. Съгласно разпечатката от дигиталната карта на водача Р.Н., последният
е осъществил 11 международни курса в процесният период, за което, съгласно Наредбата за
служебните командировки в чужбина му се полагат 385.00 евро, или 752.99лв. /при размер
на комъндировъчните пари за Гърция и Румъния по 35 евро на ден/. Съгласно Заповед №10
от 21.08.2020г. Н. е имал право на обезщетение по чл.224 ,ал.1 от КТ за 2 работни дни в
размер на 58.10лв. /брутна сума/.
В проведеното на 23.04.2021г. съдебно заседание е била извършена констатация с
оригинала на трудовата книжка на ищеца, като е било установено, че в периода 24.08.2020г.
до 05.10.2020г. ищецът Н. не е постъпил на работа в друго предприятие / на 05.10.2020г. Н.
е постъпил на работа в „Делчев инженеринг“ЕООД/.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с
чл.225,ал.1 от КТ, както и по чл.128,т.2 и чл.215 КТ.
Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в чл.358,
3
ал.1,т.2 от КТ, броим от датата на издаване и на връчване на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. По своята правна природа спорът, с който е сезиран съда, е
трудов спор между ищеца/ работник/ и ответника/ работодател/ за отмяна на наложеното на
работника дисциплинарно наказание. При разпределяне на доказателствената тежест в
съответствие с изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на работодателя- ответника по
делото е да установи при условията на пълно и главно доказване законосъобразното
упражняване на дисциплинарната власт. Безспорно се установи наличието на валидно
учредена трудовоправна връзка между страните по делото, като ищецът е заемал
длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“ в ответното търговско дружество.
В конкретният случай, безспорно се установи по делото, че като основание за
прекратяване на съществуващото между страните трудово правоотношение в Заповед №
010/ 21.08.2020г. е посочена разпоредбата на чл.325,ал.1,т.1 от КТ - по взаимно съгласие
между страните, като в заповедта се твърди,че в случая работникът е отправил писмено
предложение за прекратяване на ТПО, като е подал молба до работодателя. Тези твърдения
на ответника обаче, обективирани в Заповед № 010/ 21.08.2020г., не се подкрепят от
приетите по делото доказателства, при липсата на такава молба, която да е била подадена от
ищеца Н.. Поради това не следва де си приеме ,че ТПО между страните е било прекратено
валидно и законосъобразно от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по
взаимно съгласие, изразено писмено, тъй като такова писмено съгласие не е било е
обективирано в какъвто и да е акт или молба за прекратяване, изходяща от работника, с
която да е било отправено предложението за прекратяване на ТПО. Не става ясно кога и по
какъв начин е било постигнатото между страните такова взаимно съгласие за прекратяване
на ТПО. Не се доказа от ответната страна актът на отправянето на предложението от страна
на работника , къде е било обективирано подобно предложение, в коя молба , била ли е
подписвана такава молба от ищеца, саморъчно ли е написана от него. Не бяха представени
каквито и да е доказателства, от които би могло да се направи обоснован извод, че ищецът
Н. е съставил и подписал такава молба за прекратяване на трудовото правоотношение
доброволно, напротив – от показанията на свидетеля Гюлеметов се установява, че ищецът Н.
никога не е подавал такава молба по смисъла на чл. 325,ал.1,т.1 от КТ, а трудовият му
договор е бил прекратен едностранно от работодателя, без дори работникът да е бил
уведомен своевременно.
Ето защо съдът приема доводите на ищеца, че не е било постигнато взаимно
съгласие за прекратяване на ТПО. По делото не се събраха доказателства такова съгласие да
е било постигнато и същото да е било обективирано в съответните писмени актове, което
се отразява и на валидността на прекратяването на ТПО на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
Предвид гореизложеното, искът за признаване уволнението за незаконно и неговата
отмяна е основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ: Съгласно разясненията, дадени с
4
т.решение № 2/2012 г. по т.дело № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС, искът с правно
основание чл.344,ал.1,т.2 КТ е важно правно средство за защита срещу незаконно
уволнение. Прието е, че искът е конститутивен и с него се упражнява субективното
преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между
работника или служителя и работодателя. Според същото тълкувателно решение това право
на работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя
признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към
момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право
на възстановяване. Възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на
предишната му работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно решение.
Решението на съда за уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на
трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението и то има
преобразуващо действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово
правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между
страните преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение, условия
на труд и др. Прието е, че това принципно разрешение търпи изключение в практиката на
съда в една специална хипотеза - при предявени искове за защита срещу незаконно
уволнение по срочен трудов договор. Според тълкувателното решение в тези случаи, когато
уволнението е признато за незаконно, но междувременно - докато трае съдебния процес и
преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл, искът за
възстановяване на работа се отхвърля. Прието е, че материалното потестативно право на
възстановяване на предишната работа на незаконно уволнения работник или служител не
съществува, а възстановяването на работа предпоставя трудово правоотношение, което би
съществувало, ако не беше незаконното уволнение. Точно такъв е и конкретният казус,тъй
като, въпреки че уволнението е незаконно, преди постановяването на решението, срокът на
Трудов договор №016 от 24.07.2020г. е изтекъл, поради което предявеният иск с правно
основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ следва да се отхвърли. /Трудов договор №016 от 24.07.2020г.
е бил сключен между страните за срок от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя,
съгласно т.3 от договора/.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ:
Предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за периода от датата на
уволнението /24.08.2020г./ до 05.10.2020г. в размер на 846.13лв се явява основателен и
доказан, и следва да се уважи като такъв. От заключението на приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза, неоспорена от страните, което съдът кредитира като правилно и
компетентно изготвено, става ясно, размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за
период от 6 месеца при 610.00 лв. брутно трудово възнаграждение е 3660.00лв. Размерът
на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за периода от датата на уволнението /24.08.2020г./
до датата на завеждане на исковата молба /01.10.2020г./ е 767.42лв. ,а за периода 24.08.2020г.
до 05.10.2020г. е в размер на 846.13лв. От друга страна, В проведеното на 23.04.2021г.
съдебно заседание е била извършена констатация с оригинала на трудовата книжка на
ищеца, като е било установено, че в периода 24.08.2020г. до 05.10.2020г. ищецът Н. не е
5
постъпил на работа в друго предприятие / на 05.10.2020г. Н. е постъпил на работа в „Делчев
инженеринг“ЕООД/.
Предвид изложеното , на ищеца Н. следва да се присъди сумата от 846.13лв. за
претърпените от ищеца имуществени вреди за времето, през което е останал без работа,
поради незаконно уволнение.
Съображенията за това са следните:
Атакуваното уволнение на ищеца е признато от съда за незаконно.
От извършената от съда на 23.04.2021г. констатация от оригинала на трудовата
книжка на ищеца се установява, че същият е започвал работа на друго място на
05.10.2020г., поради което му се дължи обезщетение за оставането му без работа за периода
24.08.2020г. – 05.10.2020г.
От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява по безспорен начин и размерът на дължимото от страна на работодателя
обезщетение.
Следователно предявеният от ищцовата страна иск след допуснатото на основание
чл.214 от ГПК изменение в неговия размер се явява основателен и доказан за сумата от
846.13лв. , до който размер се разпростират ищцовите претенции.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 01.10.2020г. до окончателното й изплащане.
По предявените искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ - Исковете са
допустими и основателни, и като такива следва да бъдат уважени в размерите, които се
установяват от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно- икономическа
експертиза.
От съвкупния анализ на доказателствените материали, се установи, че страните са
били във валидно учредена трудовоправна връзка, като ищецът е работил в ответното
дружество през исковия период. Установи се, че през исковия период ищецът е полагал
труд, като на същият се дължи възнаграждение съобразно действащите трудовоправни
норми.
За установяване на твърденията на ищеца Н., по делото е била допусната съдебно-
икономическа експертиза,видно от заключението на която, общият размер на полагащото се
на ищеца Н. брутно трудово възнаграждение за месеците юли и август,2020г. е 568.32лв.
/132.61лв. за месец юли,2020г. и 435.71лв. за месец август,2020г./ Общият размер на чистата
сума за получаване след приспадане на дължимите лични осигурителни вноски и данък е
441.01лв.
6
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като същото е пълно,
ясно и компетентно изготвено.
Не са налице данни по делото и лисват твърдения от страна на ответника, че ищецът
не е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, поради което да не му се дължат
трудови възнаграждения. Не се ангажираха каквито и да е доказателства от страна на
ответника в тази насока.
При това положение, съдът намира за изцяло основателни главните претенции за
заплащане на трудово възнаграждение за исковия период, същите следва да бъдат уважени.
В тази насока са и показанията на св. Гюлеметов, от които се установява, че ищецът Н. е
работил като „шофьор на тежкотоварен автомобил“ в ответното дружество в периода
24.07.2020г. – 24.08.2020г. Служебните му задължения се изразявали в извършването на
курсове с автомобила от България до Гърция и Румъния и обратно. Въпреки че изпълнявал
съвестно служебните си задължения, Н. не получил дължимите му трудови възнаграждения
за месеците юли и август,2020г.
По предявеният иск с правно основание чл.215 ,ал.1 КТ - С разпоредбата на чл.
215, ал. 1 от КТ е предвидено, че при командироване по чл. 121, ал. 1, т.е. когато нуждите
на предприятието налагат работникът или служителя да изпълнява трудовите си задължения
извън мястото на постоянната му работа, той има право да получи освен брутното си
трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери,
определени от Министерския съвет. Настоящият състав намира, че процесните отношения се
регулират с Наредба за служебните командировки и специализациите в чужбина /НСКСЧ/,
приета с ПМС № 115/03.06.2004г., обн ДВ бр. 50/11.06.2004г., в сила от 01.07.2004г., както
се приема в по-новата практика на ВКС, имайки предвид Определение № 612/01.06.2017г.
по гр.д. № 500/2017г. Вярно, че с Решение № 153/15.07.2013г. по гр.д. № 495/2012г. на 3-то
ГО е прието, че при сходен казус приложение намира Наредба за служебните командировки
на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари
и пътници /НСКШСЧМАПТП/. Съдът намира, че тази Наредба е загубила значение. От
друга страна има предвид, че не е обнародвана в ДВ, поради което няма нормативен
характер, по аргумент от чл. 5, ал. 5 от КРБ. НСКШСЧМАПТП не е приета с ПМС №
40/02.07.1987г., а издадена въз основа на чл. 7, ал. 2 от същото. С ПМС № 40/02.07.1987г. е
приета Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, обн. ДВ бр.
54/14.07.1987г. в сила от 14.07.1987г., която по-късно е отменена с отмяната на самото
постановление ДВ бр. 50/11.06.2004г., в сила от 01.07.2004г. и е приета новата НСКСЧ с
ПМС № 115/2004г. Няма спор между страните, че в периода от 27.07.2020г. до 21.08.2020г.
включително ищецът Н. е извършвал международен автомобилен превоз на товари.
Горният извод се подкрепя както от показанията на св. Гюлеметов, така и от представените
към исковата молба разпечатки от дигитални карти. Съгласно разпечатката от дигиталната
карта на водача Р.Н., последният е осъществил 11 международни курса в процесният
период, за което, съгласно Наредбата за служебните командировки в чужбина му се полагат
7
385.00 евро, или 752.99лв. /при размер на комъндировъчните пари за Гърция и Румъния по
35 евро на ден/, поради което предявеният иск с правно основание чл.215,ал.1 от КТ от
страна на ищеца Н. срещу „Р. Т.“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Слатина, ул. „К. Л.“№2В, ет.6,ап.5, представлявано от управителя Р. Н. И., се явява
основателен и доказан.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение
на решението в частта относно присъдените трудови възнаграждения и законни лихви върху
тях, както и в частта относно присъденото обезщетение по чл.225 КТ .
По разноските: При този изход на спора, в полза на ищеца Н. , следва да бъдат
присъдени на осн. чл.78,ал.1 от ГПК сторените по делото съдебно – деловодни разноски в
размер на 725.00 лв., платени от ищеца за процесуално представителство.
Ответникът „Р. Т.“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Слатина, ул. „К. Л.“№2В, ет.6,ап.5, представлявано от управителя Р. Н. И., следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РС- П. държавна такса в размер на 200.00лв. върху размера
на уважените искове, както и сумата от 136,50 лв. за изготвяне на съдебно-икономическа
експертиза, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Р. С. Н., ЕГН-********** от с. А. К., ул. „Х. К.“№11 обл.
П., извършено със Заповед № 010/ 21.08.2020г, издадена от управителя на „Р. Т.“ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, ул. „К. Л.“№2В, ет.6,ап.5 - Р. Н.
И., с която трудовото правоотношение на Р. С. Н., ЕГН-********** е било прекратено
на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 24.08.2020г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО
ОТМЕНЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. С. Н., ЕГН-********** от с. А. К., ул. „Х. К.“№11
обл. П., срещу „Р. Т.“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина,
ул. „К. Л.“№2В, ет.6,ап.5, представлявано от управителя Р. Н. И., иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца Р. С. Н., ЕГН-********** на
предишната му работа, която е заемал до прекратяване на трудовото правоотношение -
„шофьор на тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“ с код по НКПД:83322005 в „Р.
Т.“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, ул. „К. Л.“№2В,
ет.6,ап.5 , като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА „Р. Т.“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район
8
Слатина, ул. „К. Л.“№2В, ет.6,ап.5, представлявано от управителя Р. Н. И., ДА ЗАПЛАТИ
НА Р. С. Н., ЕГН-********** от с. А. К., ул. „Х. К.“№11 обл. П., на основание чл.344, ал.1,
т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ, сумата от 846.13лв. /осемстотин четиридесет и шест лева и
тринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради
уволнението за периода 24.08.2020 г. - 05.10.2020г. , ведно със законна лихва, считано от
датата на предявяване на иска /01.10.2020г./ до окончателното изплащане на дължимите
суми
ОСЪЖДА „Р. Т.“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Слатина, ул. „К. Л.“№2В, ет.6,ап.5, представлявано от управителя Р. Н. И., ДА ЗАПЛАТИ
НА Р. С. Н., ЕГН-********** от с. А. К., ул. „Х. К.“№11 обл. П., на основание чл.128, т.2 от
КТ, следните суми: сумата в общ размер на 568.32 лв. /петстотин шестдесет и осем лева и
тридесет и две стотинки/ , която включва незаплатени брутни трудови възнаграждения за
съответните месеци, както следва: за месец юли 2020г. - в размер на 132,61лв.; и за месец
август, 2020 г. – в размер на 435.71лв.., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от
датата на предявяване на исковата молба /01.10.2020г./ до окончателното изплащане на
същите
ОСЪЖДА „Р. Т.“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Слатина, ул. „К. Л.“№2В, ет.6,ап.5, представлявано от управителя Р. Н. И., ДА ЗАПЛАТИ
НА Р. С. Н., ЕГН-********** от с. А. К., ул. „Х. К.“№11 обл. П., на основание чл.215 КТ,
сумата в размер на 752.99 лв. /седемстотин петдесет и два лева и деветдесет и девет
стотинки/, представляваща дължими командировъчни разходи съгласно Наредба за
служебните командировки и специализациите в чужбина /НСКСЧ/ за периода от
26.07.2020г. до 19.08.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 01.10.2020г. до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдените трудови възнаграждения и законни лихви върху тях, както и в частта относно
присъденото обезщетение по чл.225 КТ , на осн. чл.242,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Р. Т.“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Слатина, ул. „К. Л.“№2В, ет.6,ап.5, представлявано от управителя Р. Н. И., ДА ЗАПЛАТИ
НА Р. С. Н., ЕГН-********** от с. А. К., ул. „Х. К.“№11 обл. П. , сумата от 725.00 лв .
/седемстотин двадесет и пет лева / на осн. чл.78,ал.1 от ГПК, представляваща сторените от
ищеца по делото съдебно – деловодни разноски за процесуално представителство
ОСЪЖДА „Р. Т.“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Слатина, ул. „К. Л.“№2В, ет.6,ап.5, представлявано от управителя Р. Н. И. , ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на РС – П. /по сметката на Пазарджишкия
районен съд/, сумата в размер на 200.00лв. /двеста лева / – дължима държавна такса върху
9
уважените искове, както и сумата от 136,50 лв. /сто тридесет и шест лева и петдесет
стотинки/ за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза - за изплатено възнаграждение
на вещото лице от бюджета на съда
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10