№ 321
гр. Русе, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Доротея Мл. Димова-Северинова
при участието на секретаря С. Е.
като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20254520200875 по описа за 2025
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „АС-СТРОЙ“ ЕООД против Наказателно постановление №
18-2500211/08.05.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с
което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на
труда /КТ/ на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 63, ал .2 от КТ.
В жалбата се излагат съображения касателно незаконосъобразността на обжалваното
наказателно постановление и при допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Навеждат се твърдения за малозначителност на деянието съобразно чл.
11 от ЗАНН, във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК, както и за маловажност на същото по чл. 28 от
ЗАНН. В тази насока се моли последното да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се
от адв. М. Д.а от АК - Русе, която поддържа жалбата и моли за нейното уважаване.
Претендира за присъждането в полза на нейния доверител сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се
представлява от ст. юрисконсулт П. С. Й., която оспорва изложеното в жалбата и моли
обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Излага съображения, че при съставянето на АУАН-а и издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
1
ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок
- постановлението е получено от жалбоподателя на 19.05.2025 г., а жалбата е подадена на
02.06.2025 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се
явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно
нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от дружество-жалбоподател фактически и правни
доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на
обжалвания електронен фиш съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от
ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 19.03.2025 г. около 14:55 ч. при извършване на проверка за спазване на трудовото
законодателство в обект на контрол – „СМР – изграждане на павилиони за сувенири – кей
Русе, в гр. Русе“ и след представяне на изисканите във връзка с проверката документи от
жалбоподателя, свидетелката Е. Т. - инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе,
приела, че Д. П. П. бил допуснат от работодателя „АС - Строй“ ЕООД да полага труд като
„общ работник“ в обекта на контрол преди същият да му е представил копие от вписването
на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ /уведомление/, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В момента на проверката
на обекта на контрол на 19.03.2025 г. на Д. П. била предоставена бланка с реквизити на
декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която последния саморъчно попълнил, че няма
сключен трудов или граждански договор, че желае да сключи трудов договор, че работи в
„АС - Строй“ ЕООД, считано от 18.03.2025 г., че и предхония ден - на 18.03.2025 г. е работил
от 8:00 ч. до 16:30 ч., както и че на процесната дата -19.03.2025 г. е започнал работа в 8:00 ч.
Записал, че получаваното от него трудово възнаграждение е в размер на 1077 лева.
Попълнил, че не е получил екземпляр от трудов договор и копие от уведомление,
регистрирано в ТД на НАП.
При извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство по документи
в сградата на Д ИТ – гр. Русе на 24.03.2025 г. дружеството жалбоподател представило за
работника П. уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ с изх. № 30Е002210174/19.03.2025 г. от
15:57:07 часа /л. 8 от делото/, трудов договор /л.7 от делото/. Въз основа на установеното, че
Д. П. е полагал труд на обекта на контрол на 19.03.2025 г. около 14:55 ч и съобразно
отразения час на подаване на уведомлението в ТД на НАП – 15:57 ч на същия ден, Т. и Р.
приели, че Д. П. е бил допуснат до работа без преди това „АС-Строй“ ЕООД да му е
представил копие от уведомление по чл. 62, ал.3 КТ. Гореизложеното било обективирано в
Протокол за извършена проверка № ПР2511779/09.04.2025 г., в който било констатирано
допуснато нарушение на трудовото законодателство от страна на „АС-СТРОЙ“ ЕООД - чл.
63, ал. 2 от КТ.
Съобразявайки отбелязаните под т. 4 в протокола констатации, свидетелката Е. Т.
съставила АУАН № 18-2500211/09.04.2025 г., който бил подписан от представляващия
дружеството-жалбоподател без възражения.
Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал
оспореното наказателно постановление, като в същото били възприети фактическо описание
и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на
жалбоподателят на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 от
Кодекса на труда било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 1500 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
2
средства - Наказателно постановление № 18-2500211/08.05.2025 г., АУАН № 18-
2500211/09.04.2025 г., Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, Трудов договор № 331/19.03.2025 г.,
Справка за уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, Идентификационна карта, Протокол за
извършена проверка № ПР2511779/09.04.2025 г., Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ,
копия от книги за инструктаж /извлечения/ за начален и за периодичен, фиш за работна
заплата за м. март 2025 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на
свидетелите Е. Е. Т. (актосъставител), Р. Д. Р. и Д. П. П..
Като цяло доказателствената съвкупност по делото е безпротиворечива. Въпреки
това, отчитайки наличието на частично противоречие в така събраната доказателствена
съвкупност, по отношение на факт, който не е измежду главните от предмета на доказване в
настоящото дело, съдът съобразно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК подложи
последната на задълбочен анализ, като стигна до следните изводи:
По отношение на писмените доказателства и доказателствени средства:
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства.
По отношение на гласните доказателства:
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Е. Т. и Р. Р.. Същите излагат
преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни
факти. Показанията им са последователни, безпротиворечиви, подкрепят се от приетите по
делото писмени доказателства и са относими към основния въпрос в настоящото
производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
И двамата свидетели точно и ясно описват кога и къде са възприели Д. П., както и
каква дейност е извършвал в момента на проверката – бояджийски дейности, кой и кога на
място е раздал декларациите, връчването на призовка на служител на дружеството за
представяне на документи, предприетото в последствие от жалбоподателя поведение – по
представяне на документите, както и направените констатации, респ. установените
фактически положения при извършване на конкретната проверка на жалбоподателя в
настоящото производство, в частност, че уведомлението за регистрация на трудовия договор
в НАП на работника П. е подадено около час след проверката на обекта. Всички релевантни
обстоятелства както и свързаните с тях съпътстващи такива, свидетелите възпроизвеждат
пред съда убедително и детайлно. Показанията им изцяло се възприеха от настоящия
съдебен състав, който ги постави в основата на доказателствените си изводи. Същите се
подкрепят и от писмените доказателства - Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, Трудов договор
№ 331/19.03.2025 г., Справка за уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, Идентификационна
карта, Протокол за извършена проверка № ПР2511779/09.04.2025 г., Декларация по чл. 402,
ал. 1, т. 3 от КТ.
Съдът кредитира частично показанията на св. П., като отчита евентуалната
заинтересованост на свидетеля, който и понастоящем е в трудови правоотношения с „АС -
Строй“ ЕООД жалбоподател по настоящото производство и е икономически зависим от
него. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля в частта относно времето и мястото
където е полагал труд – в обекта на контрол на процесната дата, с начало между 8.30 и 9.00
ч, където цял ден бил извършвал бояджийски дейности. Кредитира и показанията му във
връзка с извършената проверка от служителите на ИТ Русе и попълването на декларацията
от самия него. В посочените части показанията на свидетеля са в съответствие с останалата
доказателствена съвкупност – гласните показания на св. Т. и Р., протокола за проверка,
декларацията по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, копия от книги за инструктаж /извлечения/ за
начален и за периодичен.
В съдебното заседание свидетелят твърди, че той е попълнил декларацията, но
3
невярно е написал в декларацията, че предходния ден – 18.03.2025 г. е започнал работа при
работодателя, в резултат на това, че се паникьосал от извършваната проверка на място. Бил
започнал работа на 19.03.2025 г. Посоченото обстоятелство – дали е започнал работа на
18.03.2025 г. е без правно значение в конкретния случай, доколкото жалбоподателят в
настоящото производство е санкциониран за това, че не на 18.03.2025 г., а на 19.03.2025 г. е
допуснал твърдяното нарушение. В тази връзка следва да се отбележи и факта, че св. П. е
вписал два пъти соченото от него като погрешно вписано обстоятелство – веднъж след
реквизита „Считано от:“ (за начало на правоотношението) и втори път след реквизит „Вчера
на дата….“, след което е уточнил и от кога до кога е работил в посочения ден. Отделно от
това, саморъчно е вписал, че не е получил екземпляр от трудов договор и копие от
уведомление, регистрирано в ТД на НАП и че изобщо няма трудов договор, а желае да има.
Същите обстоятелства се подкрепят от справката за подадени уведомления в ТД на НАП.
Настоящият състав приема, че в посочената част показанията на св. П. са неотносими
доколкото спорът касае нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и по-конкретно допускане до работа
на работник, на който работодателят не е представил предварително копие от уведомление
по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП, а не непредставяне на екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК
предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е
издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни
признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на дружеството- жалбоподател.
По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението,
респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно
постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател
от формална страна.
По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, а именно
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
4
Задължението на работодателя да не допуска работника до работа преди да му
предостави копие от регистрираното в НАП уведомление преследва легитимната цел да се
спазят правата на работника – като страна по трудовото и осигурително правоотношение.
По несъмнен начин бе установено, че на 19.03.2025 г. около 14:55 ч. работникът Д. П.
П. е извършвал дейности, които са трудови, полагал е труд, без да му е връчено
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. Същевременно се установява, че сключеният трудов между работника
П. и жалбоподателя е бил регистриран още на същия ден с уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
КТ, заверено от ТД на НАП с изх. № 30Е002210174/19.03.2025 г. от 15:57:07 ч., т. е. повече
от час след извършване на проверката.
Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице, то въпросът за вината не
следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е безвиновна и обективна.
Според санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ, работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1 , чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
Съдът счита, че правилно наказващият орган е определил санкционната разпоредба -
чл. 414, ал. 3 от КТ и е наложил имуществена санкция в минималния предвиден от закона
размер.
Настоящият съдебен състав не споделя наведените от защитата доводи, че правата на
Д. П. не са нарушени. Именно извършената проверка по работни места очевидно е
предпоставила предприемането на действия за регистриране на трудовото правоотношение.
Задължение на работодателя е да не допуска на работа работник, без на последния да са
предоставени документите, упоменати в чл. 63, ал. 1 от КТ. Конкретно това задължение било
нарушено, с което е осъществено и административното нарушение. Тъкмо обратното на
соченото от защитата- допускането на работника до осъществяване на трудова дейност е
станало не само преди да му бъде надлежно връчено копие от вписването на началото на
трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, но и вероятно преди изобщо да е сключен трудов
договор с лицето. По този начин изцяло и грубо са нарушени трудовите и осигурителни
права на работника, които са обект на защита с посочените норми. От описаната по
преписката фактическа обстановка може да се направи извод и за други административни
нарушения – например на чл. 61, ал. 1 от НК, но те не са относими към предмета на
доказване по настоящото производство и не засягат съставомерността на твърдяното
нарушение.
Неоснователни са изложените доводи за маловажност на деянието. С оглед
сериозността на тези нарушения законодателят със специалната норма на чл. 415в, ал. 2 от
КТ е изключил приложението на института на маловажност, съответно не е допустимо
прилагане на чл. 28 от ЗАНН за това нарушение. При наличието на специална нормативна
регламентация не може да се приложи общата разпоредба по ЗАНН или НК, тъй като lex
specialis derogat legi generali. Извън този принцип, не са и налице други фактически
обстоятелства, които да налагат извод, че конкретно установеното нарушение е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други такива. В този смисъл Тълкувателно
решение № 3/10.5.2011 г. на ОСС на ВАС по ТД № 7/2011 г. Макар трудовият договор да е
регистриран същият ден в ТД на НАП, според съда от нарушението са настъпили вредни
последици за работника, изразяващи се в нарушаване на неговите трудови и осигурителни
права – невнасяне на дължимите осигурителни вноски и неосигуряване на работническите
привилегии, с оглед данните за това, че е работил предходен ден. В тази връзка следва да се
отчете и обстоятелството, че отделно от всичко изложено до тук, работникът декларирал
5
дневна трудова заетост от 8 ч., при възнаграждение 1077 лева, а сключеният трудов договор
е за 4 часова заетост дневно и възнаграждение 540 лева – факти индиция и за други
последици извън съставомерните в процесния случай.
Възражението за наличието на признаците на малозначително деяние по смисъла на
чл. 9, ал.2 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН също е неоснователно. Изискванията за
предоставяне на копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ преди започване на работа са
регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на възнаграждение,
на почивка и социални осигуровки, респективно нарушаването на тази разпоредба пряко
засяга тези права и категорично изключва извода, че се касае за деяние, лишено от
обществена опасност или притежаващо явно незначителна такава. По изложените вече по-
горе съображения във връзка с липсата на маловажност на случая, които съдът не намира за
необходимост да преповтаря не може да бъде възприета защитната теза за липса на
обществена опасност на конкретното деяние или явна незначителност. Отделно от това
съдът намира, че приложение на института на малозначителното деяние е изключено с оглед
отхвърлянето на законодателя на приложението на маловажния случай per argumentum a
fortiori от разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява
неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В хода на производството пред настоящата инстанция Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Русе е бил представляван от ст. юрисконсулт П. С. Й., като в тази
връзка е направено искане за присъждане на разноски за процесуално представителство.
Предвид изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал.
5 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съдът намира, че искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно. При защита по дела по ЗАНН разпоредбата на чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
150 лева (съгласно § 45. от Постановление № 107/26.06.2025 г. за изменение и допълнение
на Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с Постановление № 4 на
Министерския съвет от 2006 г. /ДВ бр. 53 от 01.07.2025 г./ § 37. „В чл. 27е думите „от 80
до 150“ се заменят с „от 130 до 190“ влиза в сила от 01.10.2025 г.). Производството по
делото е проведено в едно съдебно заседание и при отчитане на фактическата му и правна
сложност, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 100 лева.
В тази връзка „АС-СТРОЙ“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Русе сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9, вр. чл.
58д, т. 1 от ЗАНН, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-2500211 от 08.05.2025 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, с което на основание чл.
6
416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в. ал. 2 от КТ на „АС-СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК
*********, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
1500 лева за осъществено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „АС-СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ в полза на
ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - РУСЕ сумата в размер на 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7