№ 58
гр. Благоевград, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500754 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 вр. чл. 258 и сл. и е образувано по
въззивната жалба с вх. №13383/22.08.2022 г., по описа на РС- Благоевград, е подадена от В.
И. М., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, жк. „****, срещу Решение №459/09.08.2022
г., постановено по гр. д. №2218/2021 г., по описа на РС – Благоевград, с което
се ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Благоевград, ****, ап. 1 чрез адв. Р. К., съдебен адрес: гр. София, ул. „,,,,,,, против ПГСАГ
„В. Л.“, адрес: гр. Благоевград, ул. „Т.А.“ № 56, представлявано от М.М. – директор, иск за
22 признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № РД-08- 682/28.06.2021 г.
на директора на ПГСАГ „В. Л.“, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца
В. И. М., отхвърлeн е като неоснователен и предявения от В. И. М., ЕГН **********, против
ПГСАГ „В. Л.“ Благоевград, ул. „Т.А.“ иск за възстановяването му на заеманата преди
уволнението длъжност –старши учител по физическо възпитание и спорт в ПГСАГ „В. Л.“
гр. Благоевград. Отхвърлен е като неоснователен предявения от В. И. М. против ПГСАГ „В.
Л.“ иск за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за времето
на оставане без работа за срок от 6 (шест) месеца, считано от 28.06.2021 г., в размер на
8532,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В жалбата се излага, че решението на БлРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност,
поради неправилно приложение на материалния закон и процесуалния закон. Моли се за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.
1
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа
жалбата и претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в
който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Противопоставя се на изложените в
жалбата оплаквания, като конкретно намира за несъстоятелни доводите за неправилност и
незаконосъобразност на първостепенния съдебен акт. Моли за потвърждаване на решението.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на БлОС съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от В. И. М., ЕГН
********** против ПГСАГ „В. Л.“ Благоевград искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
В. И. М. е работил по трудово правоотношение в ПГСАГ „В. Л.“ Благоевград на длъжност
учител по физическо възпитание и спорт.
Със заповед № РД-08-682/28.06.2021 г. на директора на ПГСАГ „В. Л.“ на основание чл.
188, т. 3 КТ на В. М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за нарушения на
правата на учениците от 10а и 10б клас на ПГСАГ, упражнено психическо насилие над
учениците от 10а и 10б клас и унижаване на достойнството им, с което е нарушил
разпоредбите на чл. 69, ал. 1 от Правилника за дейността на ПГСАГ „В. Л.“ гр. Благоевград,
чл. 2, ал. 2, предл. 1 и чл. 26, ал. 1 от Етичния кодекс на ПГСАГ „В. Л.“ гр. Благоевград, а
именно: 1. През учебната 2020/2021 г. В. М. е изпълнявал длъжността учител по физическо
възпитание и спорт, като в това си качество е бил преподавател по тази дисциплина на 10а и
10 б от ПГСАГ „В. Л.“, гр. Благоевград. През месец 02.2021 г. по време на онлайн обучение
в час по физическо възпитание и спорт, провеждан от преподавателя В. М. чрез
платформата Тиймс в 10а клас, М. е имал неприлично, непристойно поведение, станало
достояние за учениците от 10а клас, с които е имал онлайн час, като неприличното,
непристойно поведение на преподавателя се изразява в издаване на звуци, стенания и
нецензурни реплики: „Ох, бейби“, „Чаровна си“ от страна на М., наподобяващи правене на
секс, докато на екрана на платформата се вижда, че учениците гледат спортен мач. В края на
записа се чува глас на ученик, който казва „Господине, микрофона Ви е пуснат!“. 2. През
учебната 2020/2021 г. В. М. е изпълнявал длъжността 9 учител по физическо възпитание и
спорт, като в това си качество е бил преподавател по тази дисциплина на 10а и 10 б от
ПГСАГ „В. Л.“, град Благоевград. По време на учебните часове, провеждани в реална,
учебна среда, за дълъг период от време, считано от началото на учебната 2020/2021 г. на
неустановени дати многократно и по отношение на повече от една ученичка, ненавършила
18 години (***********) е извършвал психически тормоз, изразяващ се в оправяни
многократно словесни реплики с нежелан от ученичките сексуален характер, съдържащи
сексуални намеци и открити покани за интимничене с ученички от 10а и 10б клас,
изразяващи се в репликите: „Правиш ли секс?“, „Колко често правиш секс?“, „Издържам по
три часа и спирам, за да я лижа?“, „Палава ли си в леглото?“, „Много е важна сексуалната
игра преди и по време на секс!“, „Ползваш ли играчки/вибратор/?“ „С презерватив ли го
2
правиш? Без е похубаво“, „Правила ли си оргия?“, „Правила ли си секс с момичета? Харесва
ли ти?“, „Коя ти е любимата поза?“, „Трябва да идваш по-често с клин!“, „Отслабнала си и
си оформила дупето.“, „Пораснали са ти циците.“, „Имаш много хубави прашки.“, „Идвай
по-често с къси рокли и поли“, „Палава ли си в леглото?“. 3. На неустановена дата в чат по
месинджър на фейсбук страницата на ученичката от 10а клас ,,,,,,,,,,,, ненавършила 18 години
е изпращал до нея съобщения след 22:00 часа с неприлично, непристойно съдържание,
изразяващо се в съобщения със съдържание: „Да ти изям устни тииии прекрасни.“,
„Красива“.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приобщени са и експертни
заключения по допуснати съдебно компютърни и технически експертизи, както и съдебно-
почеркова такава.
Предвид установеното по делото, от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269,
ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Не е спорно, че страните са в трудово правоотношение, което е прекратено с атакуваната
заповед.
Спорът пред настоящата съдебна инстанция се свежда до съдържателните изисквания на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и дали обективните факти,
установени по делото, обосновават наличието на посоченото в процесната заповед
основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Съгласно трайната
практика на ВКС, разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с която се определят елементите на
заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от тях е достатъчна,
за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно. Мотивирането на заповедта за
дисциплинарно уволнение е относимо, както към изискването на член 193, ал. 1 от КТ -
преди налагането на наказанието работодателят да изслуша работника или да приеме
писмените му обяснения, така и към предвидените в член 194, ал. 1 от КТ срокове за
налагане на дисциплинарните наказания. За прилагането на тези императивни норми съдът
следи служебно. В издадената Заповед за дисциплинарно наказание, нарушенията, които се
3
твърди да е извършила ищеца са точно индивидуализирани. Обстоятелствата са
изчерпателно описани като конкретни актове – действия, извършени от ищеца, както и
вътрешноведомствените актове, които се твърди да са били нарушени. Посочени са правни
квалификации на нарушенията – по КТ, като е прието, че същите представляват нарушения
на трудови задължения, предвидени в закони, етичния кодекс и вътрешни правила, което е
довело не само до нарушения на трудовата дисциплина, но и са рефлектирали върху
организацията на работа в училище и осигуряването на здравословни и безопасни условия
на обучение и възпитание, опазване живота и здравето на учениците при провеждане на
учебно – възпитателния процес и накърняване права на лица, ненавършили 18 год., което от
своя страна представлява тежко и системно нарушение на трудовата
дисциплина. Законодателят поставя като предпоставка за законното осъществяване на
уволнението мотивирането на заповедта, защото чрез отразяване на обстоятелствата, при
които е било извършено дисциплинарното нарушение се очертават фактическите основания,
с оглед на които се доказват дисциплинарните нарушения. Само в пределите на посочените
в заповедта на работодателя обстоятелства се изяснява има ли нарушения и какви са те. В
случая всяко отделно нарушение е индивидуализирано по време и начин на извършването
му, посочена е и нормативната база.
Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” е издадена от лице,
притежаващо работодателска власт, т. е., издадена е от компетентен орган по смисъла чл.
192, ал. 1 КТ.
Заповедта е издадена при спазване на изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, с която разпоредба
на работодателя е вменено задължение в рамките на образуваното дисциплинарно
производство и преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая това изискване на закона е
спазено. Установено е по делото, че преди да наложи дисциплинарното наказание,
работодателят е изискал обяснения на ищеца, чрез конкретно формулирани въпроси
относно дейността му като учител, като последния е депозирал писмените си обяснения до
работодателя, поради което нарушение на чл. 193 КТ няма.
От събраните по делото доказателства се установява, че работодателят е спазил формалните
изисквания за налагане на дисциплинарното наказание, свързани с изискване на обяснения,
спазване на преклузивни срокове, издаване на заповедта в предвидената от разпоредбата на
чл. 195 КТ писмена форма и изискването за нейното мотивиране.
Наложеното наказание е за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 пр. първо
от КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове. Цитираната норма е бланкетна и конкретното трудово задължение,
неизпълнението на което се вменява на ищeца, следва да бъде посочено чрез препращане
към съответния нормативен акт, който го урежда. Това е сторено в заповедта, като в нея е
посочено, че ищeца е нарушил разпоредбите на чл. 69, ал. 1 от Правилника за дейността на
ПГСАГ „В. Л.“ гр. Благоевград, чл. 2, ал. 2, предл. 1 и чл. 26, ал. 1 от Етичния кодекс на
ПГСАГ „В. Л.“ гр. Благоевград. На следващо място, съдът следва да пристъпи към проверка
4
относно спазването на другите материално и процесуално правни разпоредби на КТ за
налагане на наказанието – налице ли е нарушение на трудовата дисциплина, извършено ли е
виновно от работника, правилно ли е определен вида на наложеното наказание съобразно
критериите, визирани чл.189, ал.1 от КТ. Това съдът направи, както за да даде отговор на
всички аргументи на страните, така и по още едно съображение, свързано със спецификата
на разглеждания случай.
По същество нарушението или нарушенията следва да се докажат като фактически състав от
обективна и субективна страна, което се случи по настоящото дело. И това е така, доколкото
визираните в заповедта от т. 1 до т. 3 нарушения на трудовата дисциплина се установяват от
събраните в хода на производството доказателства, като липсват такива, които да ги
опровергават. Наложеното наказание на ищеца касае неговото поведение, осъществено по
повод дейността му и професията му – учител и съответно описаното в заповедта негово
поведение представлява нарушение на тези трудови задължения, а както и представлява
нарушение на морално-етичните норми на поведение. Защото обемът и характеристиката на
трудовите задължения произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово
правоотношение - работата, за която са се уговорили страните, но и от задължението за
спазване на етичните правила и правилниците на училището.
На следващо място, съдът приема, че при налагане на наказанието работодателят е взел
предвид заложените в чл. 189, ал. 1 КТ принципи, според които дисциплинарното наказание
следва да съответства на тежестта на нарушението, при което изборът на наказание не е
произволен, а следва да се ръководи от посочените в законовия текст критерии: тежест на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, както и поведението на служителя
Преди всичко следва да се отбележи, че поведението, за което е наказан ищеца, е прието за
установено от работодателя въз основа на множество сигнали, същевременно в които има и
конкретика, като думите и изразите, употребени от ищеца по време на учебния процес, а и
извън него, са посочени и от разпитаните свидетели, чийто показания са еднопосочни и
взаимно допълващи се. От гласните доказателства се установи и, че по време на онлайн урок
по физическо възпитание и спорт, провеждан от ищеца, учениците са чули непристойни
звуци, както и реплики от профила на ищеца/по т.1 от заповедта/. Описаните в т. 2 и т. 3 от
уволнителната заповед нарушения също конкретно се установяват от събраните
доказателства по делото, установява се от свидетелите, че са извършени многократно и по
отношение на различни ученици. Приетите по делото две експертизи установяват и по
несъмнен начин кореспонденцията на ищеца с ученичка, както по съдържание, така и от коя
социална мрежа, както и времето на изпратените от М. с неприлично съдържание
съобщения.
В обобщение, от събраните пред РС писмени доказателства, а както и от събраните гласни
такива и разпита на свидетелите - ученици и учители в ПГСАГ „В. Л.“Благоевград по един
категоричен и последователен начин се доказва всяко едно от вменените на М. нарушения
на трудовата дисциплина, описани в заповедта от пункт 1 до пункт 3. Установява се, че
именно В. М., в качеството му на учител по физкултура е и техен автор. В мотивите на
5
заповедта се излага подробно фактическата обстановка, поведението на ищеца в качеството
му на преподавател в училище, работа с непълнолетни деца, множество засегнати деца от
неприличното поведение на учителя, нееднократност на действията на М., системност и
упорството при повтаряне на едни и същи неприемливи нецензурни реплики, отправени към
ученички в училището, както и неприемливо поведение, изрязяващо се в писане на лични,
неприлични съобщения в месинджъра на ученичка от 10 а клас и демонстрация на
непрофесионално, неприлично поведение по време на час с ученици от 10 а клас в
електронната платформа Тиймс.
Настоящия съдебен състав счита, че извършените действия съставляват „тежко”
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, т. 7 КТ, както и че ценени при условията
на чл. 189 КТ допуснатите нарушения дават основание за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание, независимо че няма данни за предходни дисциплинарни
наказания. Формирайки тези изводи, съдът съобрази, че допуснатите от ищеца нееднократни
изказвания в разрез с професионалната и морална етика, както и изразените от него
неприлични реплика със сексуален характер пред ученици се явяват в груб разрез със
стандартите за етично поведение на учителя.
Осъщественото от ищеца поведение несъмнено съставлява „тежко” нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 190, т. 7 КТ, а преценката за характера на извършеното и
субективното отношение на ищеца към допуснатите нарушения, в т.ч. липсата на
самокритичност в изразеното становище в писмените и обяснения по чл. 193 КТ, обуславя
извод, че наложеното най-тежкото дисциплинарно наказание е съразмерно на
дисциплинарните простъпки.
Тежестта на дисциплинарното нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната
работа - с оглед характера на възложените трудови функции и доколко те са свързани с по-
висока степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва да се съобразяват и
последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да
повлияят върху дейността на работодателя и от тях биха могли да настъпят неблагоприятни
последици.
Изпълнението на длъжност в областта на образователна система на децата е работа с
изключително висока отговорност. Изпълняващият длъжността „учител” отговаря не само за
учебната подготовка на децата, но и за възпитанието им по време на учебния процес.
Учителят следва да спазва морално-етични норми на поведение от най-висок порядък,
давайки личен пример с постъпките си на децата – пример за достойно поведение в
обществото и безупречен морал. Затова и стандартите за етично поведение на работещите с
деца в сферата на образованието са високи, изискващи опазването на моралните ценности и
принципи, а нарушаването на тези задължения при изпълнение на учителската професия
съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение. Професионалната етика е
несъвместима с подобно поведение, дори като инцидентна проява. Целта на учителската
професия е да създава модел за добро поведение и да способства за социалното израстване
на учениците, възпитавайки у тях високи ценности и подготвяйки ги за пълноценни членове
6
на обществото.
Установи се на следващо място, че работодателят преди налагане на дисциплинарното
наказание на ищеца,е поискал от синдикалната организация при КТ „Подкрепа“
предварително съгласие за уволнението на ищеца, като в искането са изложени подробни
мотиви. От синдикалната организация на СО на КТ „Подкрепа“ е депозирано до
работодателя уведомление, с което се дава съгласие за уволнението.
Заповедта за уволнение е законосъбразно постановена, поради което искането на В. М. за
отмяната й следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1 от ГПК, неоснователни
са и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 от КТ.
В този смисъл обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно и като
такова следва да бъде потвърдено. Не са налице пороците на същото визирани във
въззивната жалба.
С оглед горното РС обосновано е счел за доказани предпоставките от фактическият състав
на предявения иск, уважавайки като основателна предявената искова претенция.
Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези
игнориращи възраженията на жалбоподателя, тъй като са основани на доказателствата,
теорията и константата съдебна практика.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за
неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по
делото. РС е анализирал събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил
обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради
което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, като на основание чл. 272 ГПК
препраща и към мотивите на РС.
Съдът не присъжда разноски в полза на въззиваемата страна, тъй като не са представени
доказателства да са действително направени при разглеждането на спора пред Окръжен съд.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Благоевград № 459 от 09.08.2022г. постановено
по гр.д.№ 2218/2021г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р
България, в едномесечен срок, считано от обявяването му на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8