№ 215
гр. С.З., 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501292 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на на „С.С.“ООД – гр.С.,
представлявано от законния си представител А.И. Н., действаща чрез
адв.Д.Ю. С., против решение № 260005/27.08.2020 г., постановено по гр.д.№
2476/2020 г. по описа на К. районен съд (КРС).
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, т.к. е постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснато съществено процесуално
нарушение, и е необосновано.
Като неправилни са оспорени изводите на първоинстанционният съд за
доказаност на неистинността на представените от „С.С.“ООД разходни-
касови ордери. В тази насока са изложени доводи, че наличието на
заличавания с коректор на буквен и цифров текст не обуславя тяхната
неистинностт и изключването им като доказателства по делото. Във връзка с
това се твърди и допуснатото съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в необсъждането в съвкупност на всички събрани относими
доказателства, което е довело и до необоснованост на фактическите и
правните изводи на съда.
Претендира се отмяната на обжалваното решение.
В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещните страни М.
ХР. М. и Е.. ХР. Н., действащи чрез адв.С.Г.-Ч., наследници по закон на
починалия в хода на процеса ищец ХР. Н. СТ., с който оспорват жалбата като
1
неоснователна.
Излагат доводи, че първоинстанционното решение е постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства, които са обсъдени
поотделно и в съвкупност, а изведените въз основа на тях фактически и
правни изводи са обосновани и в съответствие с материалния закон.
Претендират за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждането на разноски пред въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание нито една от страните не
участва лично, респ. чрез законен представител, или чрез пълномощник,
въпреки редовното им призоваване.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията на
страните, събраните по делото доказателства и приложимите материално-
правни и процесуално-правни норми, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът намира, че въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на
изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е
подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, при
наличието на правен интерес от въззивно обжалване.
Първоинстанционният съд е би сезиран от ХР. Н. СТ. с искова молба
срещу „С.С.“ ООД – гр.С., с която са били предявени искове по чл.128 т.2 от
Кодекса на труда (КТ); чл.245, ал.2 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ за присъждане
на сумите съответно от 3 840 лв. представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода м.І.2019 г. – м.VІІ.2019 г.; 72,14 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху неплатеното трудово
възнаграждение и 560 лв., представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск (ПГО).
Ищецът е изложил твърдения, че е бил в трудово правоотношение с
ответното дружество до 25.07.2019 г., като за периода от м.І.2019 г. до
м.VІІ.2019 г. дължимото трудово възнаграждение не му било платено.
Твърди, че към момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение е имал право на двадесет дни платен годишен отпуск,
поради което работодателят му дължал обезщетение за неползването му.
С подадения отговор на исковата молба „С.С.“ ООД е оспорило
исковете, като е възразило, че не дължи заплащане на претендираното
трудово възнаграждение, т.к. ищецът е бил назначен на четиричасов работен
ден, при сумирано изчисляване на работното време, а относно обезщетението
за неползван ПГО е възразило, че работникът е ползвал полагащият му се
ПГО от десет дни.
В хода на производството дружеството е представило писмени
документи – разходни-касови ордери (РКО) за установяване на твърденията
си за плащане на дължимите трудови възнаграждения.
Тези документи са били оспорени като неистински от пълномощника на
ХР. Н. СТ. и за установяване на неистинността им е било открито
2
производство по чл.193 от ГПК.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е намерил
оспорването на истинността на представените от ответника РКО за
основателно и ги е изключил от доказателствата по делото, като е уважил
частично исковете по чл.128 т.2 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ до размерите
съответно от 2 888,55 лв., представляваща неплатеното нетно трудово
възнаграждение за исковия период, и от 68,62 лв., представляваща сбора от
дължимите обезщетения за забава върху неплатените трудови
възнаграждения, както и сумата от 302,40 лв., представляваща обезщетение за
неползван ПГО. В останалата им част исковете са били отхвърлени като
неоснователни.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че правно-относимите
обстоятелства са били установени от първоинстанционния съд правилно, при
спазване на процесуалните норми, а въз основа на тях съдът е направил
обосновани и съответни на материалния закон правни изводи за частична
основателност на исковите претенции, поради което и на основание чл.272 от
ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно се установява, че страните са били в трудово правоотношение до
19.07.2021 г., когато е било прекратено от едностранно от работника без
предизвестие.
Работодателят, който носи доказателствената тежест за установяването
на тези обстоятелства, не е доказал при условията на главно и пълно
доказване, че е заплатил дължимите за периода от м.І.2019 г. до
преклратяването на трудовото правоотношение трудови възнаграждения на
ХР. Н. СТ. и обезщетение за неползван ПГО от 12 дни.
Представените от „С.С.“ООД единадесет броя РКО са били надлежно
оспорени от насрещната страна, а видно от приетото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-почерковата експертиза, в тези документи са
налице прибавки, т.к. при изписването на датата на съставяне на всеки един
от ордерите, в частта й относно годината е налице заличаване на
първоначално изписаната дата с коректор и посочването на нова чрез
изписване на 2019 година, вместо първоначално изписаната 2018 г. Налице са
събрани свидетелски показания, които установяват, че през 2019 година
„С.С.“ООД не е изплащало трудови възнаграждения на работещите като
„автопатрул“ свои работници през 2019 г.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснато съществено
процесуално нарушение от първоинстанционния съд при изключването на
РКО като доказателства по делото и оттам-за необоснованост на
фактическите и правните му изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.178, ал.2 от ГПК съдът оценява
доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания,
добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички
обстоятелства по делото.
3
В настоящият случай е безспорно установено, че в представените от
въззивното дружество РКО има заличавания с коректор и повторно изписване
на реквизит, а именно дата на съставяне, различно от първоначално
посочената.
Наличието на подобни подправки в документите, удостоверяващи
получаване на сумите от ХР. Н. СТ., опровергава формалната им
доказателствена сила, т.к. установява, че тези документи са антидатирани, а
по същество-негодни да установят дали подписите в тях са били изпълнени
от ХР. Н. СТ. през 2018 г. или през 2019 г.
След като е констатирал неистинността на разходните касови ордери
първоинстанционният съд правилно ги е изключил от доказателствата при
формиране на фактическите си и правни изводи.
По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното
първоинстанционно решение за правилно, поради което то следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските и държавните такси:
При този изход на делото въззивниците – правоприемници на ищеца в
първоинстанционното производство, имат право на разноски пред настоящата
съдебна инстанция в пълен размер.
В тяхна полза следва да се присъдят разноските пред настоящата
въззивна инстанция в размер на 600 лв. (шестстотин лева) за платено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК „С.С.“ООД следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт дължимата държавна такса за
въззивно обжалване по чл.18, ал.1 от тарифата за държавните такси, събирани
от съдилищата по ГПК в размер от 65,19 лв. (шестдесет и пет лева и
деветнадесет стотинки), която следва да заплати по сметката на
Старозагорския окръжен съд.
По изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК и
чл.272 от ГПК Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260005/27.08.2020 г., постановено по
гр.д.№ 2476/2020 г. по описа на К. районен съд в частта му, в която са
уважени предявените от ХР. Н. СТ., б.ж. на с.Б., общ.К., обл.С.З. срещу
„С.С.“ООД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.“*******, представлявано от законния си представител А.И. Н. –
управител, кумулативно обективно съединени искове по чл.128 т.2 от КТ,
чл.245, ал.2 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ за сумите съответно от 2 888,55 лв.,
представляваща неплатеното нетно трудово възнаграждение за исковия
период от м.І.2019 г. до м.VІІ.2019 г.; от 68,62 лв., представляваща сбора от
дължимите обезщетения за забава върху неплатените трудови
4
възнаграждения, както и сумата от 302,40 лв., представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск от дванадесет дни.
В останалата му част решение № 260005/27.08.2020 г., постановено
по гр.д.№ 2476/2020 г. по описа на К. районен съд е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален
кодекс „С.С.“ООД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.“*******, представлявано от законния си представител А.И. Н. –
управител, да заплати на М. ХР. М., ЕГН – ********** и Е.. ХР. Н., ЕГН –
**********, и двете с адрес: с.Б., общ.К., обл.С.З., ул.“******, в качеството
им на правоприемници по чл.227 от ГПК на починалия в хода на процеса
техен наследодател ХР. Н. СТ., б.ж. на с.Б., общ.К., обл.С.З., сумата от 600 лв.
(шестстотин лева) - разноски пред настоящата въззивна инстанция за платено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „С.С.“ООД, ЕИК № *****,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“*******, представлявано от
законния си представител А.И. Н. – управител, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметката на Старозагорския окръжен съд държавна
такса в размер на 65,19 лв. (шестдесет и пет лева и деветнадесет стотинки).
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5