Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 13.05.2015 Град К.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски
Районен съд втори граждански състав
На дванадесет и
трети април две хиляди и петнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: А.Г.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 1306 по описа за 2014 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Предявени
са обективно съедини искове с правно основание чл.59, ал.9 от СК и чл.143 от СК.
Ищеца И.С.Р. ЕГН **********,***, П. област, ул. „***” 20, с исковата си молба срещу С.В.Ш. ЕГН *********,***, П.
област ул.„***”№5, моли съда, да постанови решение, с което да му предостави
упражняването на родителските права по отношение малолетното дете В. И.Р. ЕГН **********,
като същото да живее при него на адрес: град К., улица „***” 20, а на
ответницата бъде определен подходящ режим за осъществяване на лични отношения с
детето, с оглед на възрастта му. Моли съда да осъди ответницата да заплаща на
сина си В. И.Р., чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в
размер на 90 (деветдесет) лева, считано от датата на постановяване на решението
до настъпване на законно установена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира
разноските по делото.
Твърди, че от 2005 година страните съжителствали на семейни начала, като
живели в жилището на ищеца, придобито по наследство на адрес: град К., област П.,
улица „***” 20, заедно с майка му и брат му. Твърди се, че имали и хубави, и
лоши моменти. Случвало се е да се скарат и да си повишават тон, но след това
всичко отминавало и нещата се оправяли.
Междувременно се разделели в две отделни домакинства, като страните по делото
заживели самостоятелно и се отделели от майката и брата на ищеца.
През 2013 г. от съвместното им съжителство се родил синът им - В. И.Р. с
ЕГН **********. Първоначално отношенията им били нормални, радвали се на детето
си, а близките им помагали с каквото и когато могат. Малко след това нещата се
променили. С. имала неуравновесен характер и била психическа нестабилна. Същата
изпадала или в депресии, или в нервни кризи и на ищеца се налагало да търпи не
веднъж нервните й изблици, викове и скандали без причина. След раждането
състоянието й съвсем се влошило. Всичко я дразнело, особено детето, сърдела се
когато плачело, постоянно се оплаквала, че е изморена и повече няма сили и
карала майката на ищеца веднага щом се върне от работа да го вземе при нея, за
да го гледа. Станала още по депресирана и нервна и се стигнало до там, че се
наложило да взима успокоителни и да посещава психиатър — доктор Л.К. в град С.,
област П..
От 2013 г. ищецът започнал работа в „ИПО” ООД в град К., като работното
му време било от 08.00 часа до 17.00 часа. Въпреки това през цялото си свободно
време бил до ответницата, помагал с каквото и когато можел, купувал всичко
необходимо за сина им - памперси, сухо мляко, пюрета, лекарства, две колички,
дрехи и всичко, от което имало нужда едно бебе. В грижите за сина им никога не
им липсвала помощ, тъй като майката на ищеца, която живеела при тях и работела
на смени, винаги им помагала, а когато е била на работа или нямала имала
възможност, в грижата за детето се включвала и майката на ответницата, която
също живеела в град К.. Въпреки всичко обаче, тя се чувствала психически
нестабилна и неспокойна, раздразнена и объркана и дори в един момент спряла да
се грижи и за сина им, като основните грижи за детето поела майката на ищеца.
На 17.02.2014 г. С. по собствено желание и доброволно решила да потърси
професионална помощ и ищецът откарал в ЦПЗ - град П., където същата постъпила
на лечение за срок от един месец. През целия й престой в болничното заведение
ищецът я посещавал, когато имал възможност, дори завел и синът им, за да го
види.
На 27.03.2014 г. след като се прибрала от ЦПЗ - гр. П., ответницата
пуснала срещу ищеца молба и съпътстващата я декларация по ЗЗДН, като в резултат
на тези действия й била издадена Заповед за незабавна защита и му било
забранено да доближава и нея и синът им до издаване на Заповед за защита или
отказ на съда по чл. 15 от ЗЗДН. В последствие делото по ЗЗДН било прекратено,
тъй като същата оттеглила подадената молба.
Ищецът сочи, че домът, в който пребивавала ответницата, заедно детето им
бил в много лошо състояние. Там нямало никакви условия за отглеждане на детето.
Къщата се състояла от четири стаи, но само две от тях били обитаеми, но и те
също били в лошо състояние, тъй като при по силен дъжд започвала да капе вода
от тавана. В жилището нямало топла вода и се налагало да се топли с бързовар
или на котлон, а това до голяма степен намалявало хигиената на детето. Не
притежавали и хладилник, в който да се съхранява храната на детето, когато имало
нужда. Нямало и пералня, както и отопление. В къщата С. живеела с двете си
сестри, едната от които била непълнолетна, както и с детето на по-голямата си
сестра. Техният син нямал самостоятелно креватче или кошара, а спяло при нея на
леглото и дрехите, с които го обличала били мръсни и засечени. Сочи се, че С.
не полагала и най-елементарните грижи за сина им, дори не знаела как да го
облече подходящо. Не се интересувала кога детето е на консултация, кога трябва
да му се слага ваксина, не била поискала и направления от личния лекар, за да
му се направят изследвания, във връзка с анемията, която имал.
Подтикван от тези нейни действия и постъпки през месец юни 2014 г. ищецът
подал искова молба до Районен съд - К., с искане да му бъдат предоставени
родителските права на сина им В. И.Р., като на майката С. бъде определен
подходящ режим на лични отношения детето и същата да бъде осъдена да заплаща
издръжка в размер на 90 лева месечно. В последствие решил, че може би след
проведеното лечение в клиниката в град П. ответницата се е променила и ще
съумее да полага необходимите грижи за сина им, а и с оглед на факта, че все
пак тя била майка на детето им, решил да се откаже от упражняване на
родителските права и да предостави същите на нея. Няколко дни преди първото по
делото съдебно заседание наетите от тях адвокати изготвили споразумение по реда
на чл. 127, ал. 1 от СК, с което родителските права за сина им били
предоставени на ответницата, а на ищеца бил определен режим на лични отношения
и определена издръжка в размер на 90 лева. В деня на делото потвърдили така
изготвеното и подписано от тях споразумение и съда го одобрил. Отношението на С.
към сина им обаче не се променило, нито грижите се увеличили. При всеки удобен
случай тя, дори и извън определения ми режим на лични отношения, му оставяла
детето и не го търсела с дни наред. Състоянието на детето не се променило и то
било в неугледен и мръсен вид. Често пъти по тялото му имало и сини от ухапване
със зъби, пъпки от ухапване на комари и бълхи. Детето било видимо неспокойно и
раздразнено. На консултации и прегледи при лекар, продължил да го води само
ищецът и неговата майка. Той срещал С. със сина им по улиците късно вечер, като
детето нито било завито, нито било облечено подходящо.
На 28.09.2014 г., когато майката на ищеца отишла да вземе детето, за да
го доведе при ищеца, С. й споделила, че отново иска да постъпи доброволно на
лечение в ЦПЗ - град П., тъй като имала симптоми на лудост. Казала също, че
няма средства да издържа детето и че е намерила приемно семейство, в което да
го остави и което да се грижи за него докато я няма.
На 13.10.2014 г. ответницата се обадила по телефона на майката на ищеца и
ѝ съобщила, че вече е постъпила в ЦПЗ - град П.. Казала също, че ще вземе
детето след един месец, когато се прибере.
Ответницата,
чрез поцесуалния си представител адв. К.Д. оспорва предявените искове.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното :
Видно от представеното по делото
Удостоверение за раждане от *** г., се
установява, че В. И.Р. е роден на *** г. от родителите С.В.Ш. – майка и И.С.Р. – баща.
Представено е гр. дело №438/2014 г. по
описа на КРС, от което се установява, че с влязло в сила съдебно решение № 315
от 16.07.2014 г. родителските права по отношение на детето В. И.Р. са
предоставени на майката, а по отношение на бащата е постановен режим на лични
отношения с детето.
Ищеца е представил заверен препис от Трудов
договор и Служебна бележка от работодателя, от коѝто се установява, че
същия работи по трудово правоотношение и получава месечно трудово
възнаграждение в размер на 700,00 лева.
От показанията на свидетеля на ищцовата
страна М.С.Р., брат на ищеца, се установява, че страните по делото живели
заедно около 9-10 години, като от съвместно им съжителство се родило детето В..
Твърди, че след раждането на Детето С. започнала да изпада в депресии, станала
сприхава и неуравновесена. Твърди, че няколоко пъти ѝ се наложило да се
лекува заради психични проблеми, включително и в болница. Твърди, че след
лечението ѝ в П. първия път, вече не живеела с брат му.Твърди, че докато
се лекувала детето било при брат му и той се грижил за него. След като се
прибрала от психиатричната клиника тя не взела детето, нито го посещавала. След
като я изписали втория път от клиника взимала детето по за два – три дни и след
това го връщала. Твърди, че в жилището където живеела С. – това било бащиното
ѝ жилище, нямало никакв условия за отглеждане на детете. Било стара
сграда. Нямало бойлер, пералня, хладилник. В него живеели три сестри, като
голямата сестра също имала дете, което живеело с тях.
От
показанията на свидетеля на ищцовата страна Бочо Ненов Ненов, се установява, че
същия познава ищеца по делото и цялото му семейство. Знаел, че И. има дете- В..
То непрекъснато било при него. Твърди, че когато ходел на гости детето все било
там. Кгато питал за майката, казвали че тя не му обръща внимание. Твърди, че
бабата – майката на И. го водила на лекар, дори той самия веднъж помогнал тъй
като било много студено.
По
делото са изискани и приложени социални
доклади от ДСП – гр. К., за условията
при които се отглежда детето както при майката така и при бащата.
От
социалния доклад от 22.01.2015 г., се
установява, че жилищните условия при бащата са подходящи за отглеждане на малолетния В.. Твърди се, че детето е в добро
физическо и психично състояние, като за
него се полагат адекватни грижи. Твърди се, че по данни на бащата майката взима
детето при себе си 3-4 дни в месеца, въпреки че родителските права са присъдени
на нея.
От социалния доклад от 05.03.2015 г., се установява, че С.Ш. съжителства на
съпружески начала с друго лице, като двамата ползват къща собственост на това
лице. Твърди се, че в жилището няма детско легло и обособен кът за детето.
Майката заявила, че на по-късен етап ще бъде обособена стая за В., която се
намира на етажа и в момента не се използва.
Останалите
представени писмени доказателства, не променят направените изводи.
При
така установеното съдът намира, че искът по чл.59 ал.9 СК е основателен и
следва да бъде уважен по следните съображения:
Преценявайки
представените гласни и писмени доказателства по делото, се установява, че са
налице обстоятелства, които налагат промяна на постановеното с влязло в сила съдебно решение № 315 от
16.07.2014 г., с което родителските
права са предоставени на майката.
Установи
се по безспорен начин, че въпреки решението на съда, бащата е този фактически
упражнява родителските права по отношение на малолетния В., както и при него са
налице подходящи условия, съобразно възрастта му, за отглеждане и възпитание на
детето.
Ето защо съдът намира, че следва
да предостави родителските права по отношение на малолетния В. И.Р. на бащата,
като детето ще живее на адреса на бащата в гр. К., ул.“***“ №20, а на майката ще следва да определи режим на
лични отношения всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. на
съботния ден до 17,00 ч. на неделния ден, както и 20 дни през лятото, които да
не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
Следва
да осъди майката да заплаща на бащата месечна издръжка в размер на 90,00 лева, считано
от датата на постановяване на решението, до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка просорочена вноска.
С оглед изхода на спора, ответницата
ще следва да заплати по сметка на КРС в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 20,00 лева, както и държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 129,60 лева. Ищеца не е претендирал разноски затова такива
не му се присъждат.
Водим
от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ постановените с Решение № 315
от 16.07.2014 г., по гр. дело № 438 по
описа за 2014 г. на КРС, мерки относно родителските права и режима на лични
отношения по отношение на малолетното дете В. И.Р.
ЕГН **********,
КАТО ОПРЕДЕЛЯ НОВИ такива, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права относно детето В.
И.Р. ЕГН ********** на бащата И.С.Р.
ЕГН **********,***, П. област, ул. „***” 20, като същото ще живее на
постоянния адрес на бащата: град К., П.
област, ул. „***” 20.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения за майката С.В.Ш. ЕГН *********,***,
П. област ул.„***”№5, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10 ч. на съботния ден до 17,00 ч. на неделния ден, както и 20 дни
през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА С.В.Ш. ЕГН *********,***, П. област ул.„***”№5, да заплаща на
малолетното дете В. И.Р. ЕГН **********, чрез неговия баща И.С.Р. ЕГН **********, сумата от 90,00
лева, представляваща месечна издръжка, считано от датата на постановяване на
решението, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просорочена вноска.
ОСЪЖДА С.В.Ш. ЕГН *********,***, П. област ул.„***”№5, да заплати по сметка на КРС в полза на бюджета
на съдебната власт, допълнителна държавна такса в размер на 20,00(двадесет) лева, както и
държавна такса върху размера на присъдената издръжка в размер на 129,60 (сто двадесет и
девет лева и 60 ст.) лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съ-общаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.